№ 2325
гр. София, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Здравка И.
Членове:Ваня Н. И.
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Здравка И. Въззивно гражданско дело №
20221100501637 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба подадена от ответника „И.Б.” ЕООД, чрез процесуалния
му представител, за отмяна на неприсъствено решение, постановено в съдебно
заседание на 210.2021 г. по гр. д. № 14519/2021 г., 126 с - в на СРС.
В молбата за отмяна се поддържа, че при направена справка в деловодството на
съда, ответникът случайно е узнал за заведеното срещу него дело. Поддържа, че
ответното дружество е било лишено от участие по делото, поради допуснато от СРС
нарушение на чл. 50, ал. 4 ГПК. При изпращане на книжата до ответника,
длъжностното лице е отбелязало, че управителят на дружеството намерен на адреса,
като на 18.05.2021 г. е отбелязано, че е залепено съобщение на „посоченото място“, без
да е уточнено кое е това място. Поддържа, че такова уведомление не е лепено. Сочи, че
единствено констатацията, че на адреса няма служител или представител на търговеца,
без да е установено кога и как са събрани сведенията за това, опорочава връчването на
съобщението. Не е ясно от къде са взети сведенията, че апартаментът е на управителя
на дружеството. Без да са налице предпоставки за призоваване по чл. 50, ал. 4 ГПК,
СРС е разпоредил призоваването за съдебно заседание да стане по този ред, като
съобщението се приложи по делото, без да се изпраща нова призовка за съдебното
заседание. Сочи, че незаконосъобразно на дружеството не е изпратена призовка за
заседанието, нито му е съобщено, че може да се постанови неприсъствено решение. В
първото съдебно заседание е прието заключението на ССчЕ, без да е дадена
възможност на ответника да вземе становище по нея. Поддържа, че е налице
съществено процесуално нарушение при постановяване на решението. Моли, на
основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК неприсъственото решение да бъде отменено и делото
1
да се върне не СРС за продължаване на процесуалните действия.
По молбата за отмяна е постъпило становище от ищеца „Б.И.С.“ ЕООД, чрез
представителя му, в което се излагат съображения, че съдът не е допуснал нарушения
на правилата за призоваване по чл. 50, ал. 4 ГПК. Ответникът е призован на посочения
в ТР адрес на дружеството, с три призовки, след като съдът е указал на длъжностното
лице, че следва да посети адреса минимум три пъти, в период от 1 месец, по различно
време, включително в неприсъствен ден. В призовките е отбелязано посещение на
03.04.2021 г., 12.04.2021 г. и 05.05.2021 г., както и че въпреки наличие на табела, не е
открито лице, на което да се връчат книжата. Следователно съобщението е редовно
залепено и съдът законосъобразно е приложил нормата на чл. 50, ал. 4 ГПК. Моли да
бъде оставена без уважение молбата за отмяна на атакуваното решение. Не претендира
разноски.
Софийски градски съд като взе предвид събраните по делото доказателства,
намери за установено следното :
Въззивният съд констатира, че СРС е изпратил призовката с преписа от исковата
молба и доказателствата на адрес : гр. София, бул. ****, който е адреса на управление
на дружеството „И.Б.” ЕООД в Търговския регистър, посочен и в исковата молба.
Призовката се е върнала в цялост, с отбелязване от длъжностното лице, че след
три посещения на адреса - на 03.04.2021 г. (събота, отбелязан в червено), 22.04.2021 г.
и 05.05.2021 г. и установяване, че фирмата има офис на адреса, но не са открити
служители или представляващия фирмата, на които да се връчат книжата, като има
данни, че имотът е частен дом, е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК.
Отбелязано е изрично, че уведомлението е залепено на 18.05.2021 г. на входната врата
на ет. 2, ап. 2, включително е пуснато и уведомление в пощенската кутия
За първото съдебно заседание на 12.10.2021 г., съдът не е призовавал повторно
ответното дружество, като е приложил призовката по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК и е
приел, че доколкото ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е посочил
уважителни причини за неявяването си в съдебно заседание, са налице предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 ГПК.
При така изложените обстоятелства съдът намира следното от правна
страна:
Молбата за отмяна по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК в предвидения в закона срок тъй
като няма данни кога е уведомен ответника за решението и е допустима за
разглеждане.
Производството е по реда на чл. 240 ГПК – на отмяната, като не се оспорва по
същество постановеното от СРС решение, а се иска отмяната му поради неправилно
прилагане на процесуални правила и от там - незаконосъобразно постановяване на
решение по чл. 240 ГПК.
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, когато ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или на оттегли иска. В случая СРС е приел, че са налице
предпоставките за постановяването на неприсъствено решение.
Понеже в чл. 240 ал. 1 ГПК не са уредени изрични правила, за производството
по отмяна следва да намерят приложение по аналогия правилата на отмяната на
влезлите в сила решения пред ВКС чл. 303 и сл. от ГПК.
2
Защитимото според закона право по чл. 240, ал. 1 ГПК е лишаването на страната
от възможност да участва в делото. Основанията, на които страната е лишена да
участва са изброени в т. 1, 2 е 3 от чл. 240, ал. 1 ГПК, а именно по т. 1. ненадлежно
връчване на препис от исковата молба или призовките за съдебно заседание ; по т. 2.
невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или
за призовките за съдебно заседание заради особени непредвидени обстоятелства; 3.
невъзможност за се яви лично или чрез повереник заради особени непредвидени
обстоятелства, който не е могла да преодолее.
В молбата за отмяна молителят се позовава на ненадлежно връчване на препис
от исковата молба или призовката за съдебно заседание.
Процесуалният ред за връчването на съдебни книжа на търговци и юридически
лица е посочен в чл. 50, ал. 1 - 4 ГПК. Съгласно чл. 50, ал. 4 ГПК, която е приложил
СРС, връчването чрез залепване се прилага по отношение на търговци и юридически
лица, при спазване на специалните правила, уредени в нормата на чл. 50, ал. 4 ГПК.
Уведомяването чрез залепване на съобщение се извършва само ако търговецът
или юридическото лице се намира на адреса на своето управление, на който е
изпратена призовката или съобщението, доколкото само в тази хипотеза би могло да се
очаква, че съществува „канцелария“ със „служители“, които да получат съобщението и
съответно при невъзможност да бъде намерен достъп до канцеларията или при
несъгласие на служителите да приемат призовката - би имало смисъл от залепване на
уведомление. В хипотезата, при която търговецът изобщо не е намерен на адреса на
управление и няма канцелария на фирмата на този адрес, би била приложима нормата
на чл. 50, ал. 2 ГПК. (в този смисъл решение № 126 от 10.11.2015 г. по т. д. №
1825/2014 г., т. к., ІІ ТО на ВКС).
В настоящия случай няма спор, а и видно от отразеното в разписката, посетеният
от длъжностното лице по призоваването адрес е този на управление на дружеството и
не е констатирано адреса да е напуснат от ответника. С оглед удостовереното от
призовкаря и до установяване на противното, настоящият състав намира, че
процедурата по връчване по чл. 50, ал. 4 ГПК е спазена. Длъжностното лице е
посетило в рамките на повече от един месец три пъти адреса, включително в
неприсъствен ден събота, 03.04.2021 г., като не е намерило лице, на което да връчи
книжата. Недоказани остават твърденията в жалбата, че призовкарят формално е
удостоверил посещаването на адреса, без в действителност такова да е било
извършено, тъй като не е оборена обвързваща съда доказателствена сила на
разписката, като официален документ, относно удостоверените в нея факти.
Ирелевантни за законосъобразното изпълнение на процедурата по връчване е
обстоятелството, дали призовкарят е събрал информация за дружеството или за
управителя му, тъй като подобни действия законът не изисква в хипотеза като
настоящата, при която не е констатирано дружеството да е напуснало адреса, а
единствено не е намерено лице за връчване.
Гаранция за уведомяването на отсъстващ адресат, в хипотезата на чл. 50, ал. 4
ГПК, е изпълнението на процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК, която в случая е надлежно
спазена, включително - с пускане на уведомление в пощенската кутия на ап. № 2, което
създава още по - голяма сигурност, че търсеното дружество е надлежно уведомено.
Непротиворечива е съдебната практика на ВКС (така в решение №
169/31.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 670/2016 г., I ТО ВКС, решение № 803/13.01.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1236/2010 г., III ГО на ВКС и др.), че при констатирани
3
обстоятелства по чл. 50, ал. 4 ГПК и поставено веднъж уведомление със съдържанието
за налични книжа на разположение на страната, бездействието при получаването им от
канцеларията на съда не обуславя задължение съобщенията и за последващи
процесуални действия в хода на делото, невръчени на адреса по същите причини, да се
обявяват на страната идентично - с нови уведомления по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК.
Уведомлението по чл. 50, ал. 4, изр.1 вр. чл. 47, ал. 1 ГПК има съдържание единствено
на известие до страната за налични в канцеларията на съда книжа за същата, по
конкретно дело. Ако в който и да е последващ момент до знанието на страната
достигне съдържанието на първото (и единствено) уведомление, то би изпълнило
предназначението си, да й предостави възможност, упражнявайки добросъвестно
процесуалните си права, да получи всички налични към този момент, предназначени за
нея, съдебни книжа и съобщения. (в този смисъл - определение № 407 от 25.09.2019 г.
по ч. т. д. № 1985/2019 г., т. к., І ТО на ВКС).
С оглед данните по делото настоящият съд намира, че СРС законосъобразно е
приложил процедурата по чл. 50, ал. 4 ГПК и е приел за редовно връчена исковата
молба и книжата по делото. Според изричната разпоредба на чл. 50, ал. 4, изр. 2 ГПК,
при първо редовно връчване на съдебни книжа на техния адресат чрез залепване на
уведомление по чл. 50, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 47, ал. 1 ГПК, повторно уведомление на
страната не се залепва. По нататъшното упражняване на правата й в производството
зависи от добросъвестността и активността на тази страна. В този смисъл са
неоснователни възраженията на молителя, че не е получил призовка за първото
заседание.
Предвид изложеното в съвкупност, настоящият състав намира, че не е налице
основанието за отмяна на неприсъственото решение по чл. 240, ал. 1, т. 1, предл. 1 от
ГПК. Молителят не е бил лишена от възможност да участва в производството и да
защити правата си, а СРС не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила,
които обезпечават правото на ответника на участие в процеса, в който е постановено
неблагоприятно за него решение. Молбата за отмяна е неоснователна и следва са се
остави без уважение.
Доколкото в производството не се претендират разноски, такива не се
присъждат.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение молбата на „И.Б.” ЕООД, ЕИК **** по чл. 240, ал. 1, т.
1 ГПК - за отмяна на неприсъствено решение, постановено в съдебно заседание на
210.2021 г. по гр. д. № 14519/2021 г., 126 с - в на СРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните за сведение, като до ответника
преписа се изпрати на съдебния му адрес посочен пред настоящата инстанция.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5