Решение по дело №1403/2013 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 132
Дата: 7 април 2014 г. (в сила от 21 юли 2014 г.)
Съдия: Мария Димова Шолекова
Дело: 20134310201403
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 декември 2013 г.

Съдържание на акта

                                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                     

 

                                    гр.Ловеч, 07.04.2014 год.                       

          

                              В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                    

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично заседание на двадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав :

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА

 

при участието на секретаря В.К.,

 като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1403 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното :

 

        

С наказателно постановление № 2013 – 0027701 от 27.06.2013 г. на Цветан Христов Христов-Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите е наложена на ЕТ„Деси-2010-С. Цочева”, представляван от С.С.Н. на основание  чл.222 от Закона за защита на потребителите имуществена санкция в размер на 1000 лева и на основание чл.221 от Закона за защита на потребителите имуществена санкция в размер на 1000 лева, за това,че на 23.10.2012 год. е извършена проверка в офис в гр.Ловеч,ул.”Райна Княгиня”№1,в който търговецът извършва търговска дейност по повод постъпила в КЗП жалба вх.№Р-03-1776/03.10.2012 год.от потребителя Веселин Гочев Каравасилев от гр.София.Жалбата е относно сключени с търговеца на 07.07.2012 год.и 12.07.2012 год.договори за изработка и монтаж на 2 броя термоизолиращи гаражни врати и 4 броя алуминиеви врати,като след монтажа на вратите на 15.08.2012 год. потребителят е установил,че двете гаражни вратати не са изработени съгласно сключения договор-трудно се вдигат и нямат стопери за навиване на ролетката,ключалките и дръжките за повдигане разбиват кутията.От датата на монтажа на 15.08.2012 год.до датата на подаване на жалбата в КЗП на 03.10.2012 год. потребителят е посетил офиса на ЕТ”Деси-2010-С. Цочева” общо осем пъти и е предявил рекламация за вратите,като е поискал да бъдат изработени качествено.При проверка в офиса на 23.10.2012 год.е представен регистър на предявените рекламации.Предявените 8 рекламации в периода от 15.08.2012 год.до 03.10.2012 год.от потребителя Веселин Гочев Каравасилев от гр.София за изработка и монтаж на два броя термоизолиращи гаражни врати не са описани в регистъра на предявените рекламации,воден в офиса на търговеца в гр.Ловеч,ул.”Райна Княгиня”№1,което представлява нарушение на чл.127, ал.3 от ЗЗП.И в двата сключени договора на 07.07.2012 год.и на 12.07.2012 год за изработка и монтаж на врати между потребителя Веселин Гочев Каравасилев от гр.София и ЕТ”Деси-2010-С. Цочева” в т.3 от раздел „Общи положения”е записано:” Рекламната лепенка върху дограмата следва да бъде премахната до 3 месеца,т.е.след  тези 3 месеца фирмата не поема отноговорност за отлепването. Гаранционен срок -24 месеца –стъклопакет/ако се разлепи/,За счупен стъклопакет гаранцията не се признава;24 месеца гаранция на механизма- „Етем”-4 камерна;36 месеца гаранция на механизма-„Трокал”-5 камерна.Гаранция на ал.щори-12 месеца ;интериорни врати-12 месеца гаранция;вертикални щори-12 месеца гаранция;Т.120 от закона за продажба на потребителите Независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба”.Т.3 от раздел „Общ положения” от договорите има характера на заявление за предоставяне на търговска гаранция.Заявленията за предоставяне на търговска гаранция,направени на 07.07.2012 год. и на 12.07.2012 год. от търговеца не съдържат задължителната информация за правата на потребителите,произтичащи от гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП и не посочва ясно ,че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите,произтичащи от гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП и по-точно,че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие  на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП,което представлява нарушение на чл.119,ал.1,т.1 от ЗЗП.

Недоволен от постановлението останал жалбоподателят ЕТ„Деси-2010-С. Цочева”, представляван от С.С.Н., който чрез адв.Д. го обжалва в срок, като незаконосъобразно,тъй като е издадено в нарушение на чл.34,ал.3 от ЗАНН, след изтичане на шестмесечния срок от съставяне на АУАН.Освен това АУАН е съставен по реда на чл.40,ал.2 от ЗАНН,без да е посочено коя от двете хипотези се има предвид.Твърди,че адреса на фирмата е известен,не е уведомявана да се яви за съставяне на АУАН,което изключва хипотезата неявяване след изпратена покана и не са били налице условията за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя,като е нарушена разпоредбата на чл.40,ал.1 от ЗАНН.Оспорва и фактическите констатации,тъй като видно от договора за изработка ,сключен на 07.07.2012 год. между Веселин Каравасилев и ЕТ „Деси—С. Цочева”възложителят е възложил на изпълнителя да поръча и монтира 2 бр.термоизолиращи гаражни врати и 4 бр.алуминиеви дограми при авансово заплащане в деня на поръчката в размер на 2000 лева,като на 12.07.2012 год.е направено доплащане в размер на 2140 лева,като възложителят  е приел монтажа на поръчаните врати на 15.08.2012 год.,подписал е приемно-предавателен протокол без възражения и след това не е посещавал офиса на фирмата и не е предявявал рекламация. Твърди,че възложителят не е предявил рекламация в офиса на фирмата,за да е необходимо да бъде вписана в регистъра. Поради изложеното счита,че не е извършено нарушение на чл.127,ал.3 от ЗЗП,както и че не е налице такова по чл.119,ал.1,т.1 от ЗЗП,тъй като претенциите на потребителя са адресирани директно до производителя и след подписване на приемно-предавателния протокол и монтажа на стоката потребителя не е имал претенции към фирмата.Излага,че са завишени по размер наложените санкци,въпреки,че се касае за първо нарушение.Поради изложеното моли НП да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание за жалбоподателя,редовно призован се явява адв.Д.,която поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли НП да бъде отменено. Въпреки дадената от съда възможност за представяне на писмени бележки,такива не са представени.

Ответникът КЗП-РД-Русе редовно призован, не изпращат представител. Представено е писмено становище.

 От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите К.И.,В.И.,Р.Х.,Мирослав Нейков и Евгени Дончев, както и от становищата на страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На 07.01.2013 год.бил съставен акт за установяване на административно нарушение №0027701 от св.К.И.,в присъствието на св.В.И. и Р.Х. срещу  ЕТ”Деси -2010- С. Цочева”,за това,че при проверка на 23.10.2012 год.в в офис на фирмата в гр.Ловеч,ул.”Райна Княгиня”№1 по повод постъпила в КЗП жалба вх.№Р-03-1776/03.10.2012 год.от потребителя Веселин Гочев Каравасилев.Жалбата е относно рекламация на 2 бр.термоизолиращи гаражни врати и 4 бр.алуминиеви врати,изработени и поръчани от ЕТ”Деси-2010-С. Цочева”.Договора предоставен на потребителя,както и представен договор към писменото становище по жалбата при документалната проверка на 05.11.2012 год.има характера на на заявление за предоставяне на търговска гаранция. В т.3 от раздел „Общи положения”е записано:” Рекламната лепенка върху дограмата следва да бъде премахната до 3 месеца,т.е.след  тези 3 месеца фирмата не поема отноговорност за отлепването. Гаранционен срок -24 месеца –стъклопакет/ако се разлепи/,За счупен стъклопакет гаранцията не се признава;24 месеца гаранция на механизма- „Етем”-4 камерна;36 месеца гаранция на механизма-„Трокал”-5 камерна.Гаранция на ал.щори-12 месеца ;интериорни врати-12 месеца гаранция;вертикални щори-12 месеца гаранция;Т.120 от закона за продажба на потребителите /няма такъв закон/ е записано:-Независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба.Заявлението за предоставяне на търговска гаранция не съдържа задължителната информация за 1.правата на потребителите,произтичащи от гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП и  посочва ясно ,че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите,произтичащи от гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП и по-точно,че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие  на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП,което представлява нарушение на чл.119,ал.1,т.1 от ЗЗП. При проверката е изискан регистър на предявените рекламации,предявените от жалбоподателя рекламации не са описани в регистъра на предявените рекламации.По подадената жалба с вх.№03-1776/Р-03.10.2012 год.и допълнение към жалбата с вх.№Р-03-1776/12.11.2012 год.е видно ,че жалбоподателят е предявявал рекламация пред продавача,нарушен е чл.127,ал.2 от ЗЗП.Акта е съставен в отсъствие на търговеца,при условията на чл.40,ал.2 от ЗАНН.При връчване на акта жалбоподателят е записал като възражение,че не е рекламация.Писмени възражения по акта са постъпили и са приложени към преписката.Приложено е и становище на наказващия орган по постъпилите възражения.Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема,че жалбата е допустима,тъй като е подадена в срок от надлежна страна ,но по същество е неоснователна.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, видно от заповед № 1357/20.11.2012 г. на Председателя на комисията за защита на потребителите  и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 892 ЛС/02.09.2011 г.

АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление на това основание. В тази връзка, не могат да бъдат споделени наведените от жалбоподателя възражения за допуснати процесуални нарушения-неспазване на чл.34,ал.3 и чл.40,ал.1 и 2 от ЗАНН.АУАН е съставен на 07.01.2013 год.следователно шестмесечния срок за издаване на НП изтича на 07.07.2013 год.,а обжалваното НП е издадено на 27.06.2013 год.,т.е. в срока по чл.34,ал.3 от ЗАНН.Неоснователно е и възражението за нарушене на чл.40,ал.1 и 2 от ЗАНН.Действително чл.40,ал.1 от ЗАНН предвижда АУАН да се състави в присъствие на нарушителя и свидетелите,които са присъствали при извършване или установяване на нарушенето,но ал.2 допуска изключение от това правило,когато нарушителят е известен,но не може да бъде намерен или когато след покана не се яви за съставяне на акта.В конкретния случай е налице втората хипотеза на чл.40,ал.2 от ЗАНН,а именно жалбоподателят е бил поканен,с покана получена с обратна разписка ,но не се е явил за съставяне на акта.До жалбоподателя е изпратена покана с №03-1318/16.11.2012 год.да се яви за съставяне на АУАН на 26.11.2012 год.,която е получена лично от представляващия ЕТ на 03.12.2012 год.,т.е.след датата на която е трябвало да се яви за съставяне на акта.По тази причина е изпратена втора покана с №03-1411/04.12.2012 год.да се яви за съставяне на АУАН на 14.12.2012 год.,която е получена лично от представляващия ЕТ на 11.12.2012 год.,но въпреки това жалбоподателят или упълномощен представител не се е явил при съставяне на акта и същият е съставен в негово отсъствие,след като са били налице предпоставките за това.Обстоятелството,че в акта не е отбелязано коя от двете хипотези на чл.40,ал.2 от ЗАНН се има предвид не е съществено процесуално нарушение,имайки предвид че е спазена процедурата по чл.40,ал.2 от ЗАНН и че жалбоподателят е бил поканен по надлежния ред да се яви за съставяне на акта. Съдът не счита,че е налице неяснота по отношение датата и мястото на извършване на нарушението,тъй като  в акта и в НП ясно е отразено,че потребителя е предявил рекламация за периода от 15.08.2012 год. до 03.10.2012 год. ,в офиса на фирмата в гр.Ловеч,като е посочен и адреса на същата,която рекламация  не е била вписана в регистъра на предявените рекламации.Няма съмнение,че периода  на извършване на нарушението е 15.08.2012 год.-03.10.2012 год.,а датата на проверката е на 23.10.2012 год.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява посочената в НП фактическа обстановка.Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.3 от ЗЗП, търговецът задължително вписва предявената рекламация в регистъра за предявени рекламации. Това е императивно изискване на закона, а в разглеждания случай не е било изпълнено.Видно от представеното копие на регистър на предявените рекламации няма отразена рекламация от потребителя Каравасилев и не е вписана в регистъра.Обстоятелството,че предявената рекламация от потребителя не е била вписана в регистъра се доказва и от показанията на св.К.И. и В.И..Съдът не споделя възражението в жалбата ,че рекламация в офиса на фирмата от клиента не е правена,тъй като от жалбата на Каравасилев,подадена до КЗП на 03.10.2012 год.и допълнението към нея от 12.11.2012 год. е видно,че потребителят е предявил рекламация,с оплакване,че гаражната врата не е изработена по поръчката и гаражните ролетки не са монтирани качествено,трудно се вдигат и нямат стопери за спиране навиване на ролетката,ключалките и дръжките разбиват кутията.Потребителят е уточнил,че договора е от 07.07.2012 год.и че до момента на подаване на жалбата пътува 8 пъти до с Българене,както и че пращат необучени работници,без инструкция за монтаж.Посочил е и че работници от фирма ЕТ Деси,които са идвали последни са му дали телефон на „СААВ”ООД-гр.София,изработили ролетките.В допълнението от 12.11.2012 год. към жабата си като оплакване е формулирал-неизпълнена поръчка по договора,конструктивно и технически недовърена работа и лош монтаж.Посочил е още,че посочената от работниците фирма е плевенска,въпреки,че г-жа С.Н. е твърдяла,че ролетките с еправят в София,както и че два пъти е ходил във фирма „Ролпласт”ЕООД.От всички тези изложени от потребителя Каравасилев обстоятелства съдът стига до извода,че същият по категоричен начин е заявил пред търговеца рекламация по повод поръчката и монтажа на 2 бр.термоустойчиви гаражни врати,провеждал е разговори както с работниците,така и с представляващия ЕТ-г-жа С.Н.,гаражната врата е връщана от рекламация,което изрично е отразено в допълнението към жалбата до КЗП.В подкрепа оплакванията на Каравасилев се явяват и показанията на св.Дончев,в частта им,в която същият заявява,че още при монтажа клиента се оплакал от механизма,”че удря горе в една гума”,но той е отговорил,че това е от производителя.Св.Дончев заявява още ,че до този момент не е слагал ролетни врати и  е извикал колегата си Пламен да му помогне,което доказва и друго твърдение на потребителя Каравасилев за изпращане от фирмата на необучени работници.От показанията на св.К.И. се установява,че потребителя е посещавал търговеца 8 пъти във връзка с рекламацията на гаражните врати,което същата е установила както от телефонните разговори провеждани с потребителя,така и от материалите по преписката.Именно липсата на резултат от предявената рекламация са мотивирали Каравасилев да подаде и жалба до КЗП срещу ЕТ”Деси-2010-С. Цочева”.Поради изложеното съдът не споделя възражението в жалбата,че потребителят Каравасилев не е предявявал рекламация пред фирмата,поради което за съата не е възникнало задължението да я впие в регистъра за рекламации. Законът не въвежда някакво специално формулирано искане, за да се счита, че потребителят е направил рекламация. Достатъчно е,за да възникне правото на рекламация съгласно чл.122 от ЗЗП потребителят да констатира някакво  несъответствие на стоката с договореното, включително за стоки втора употреба, когато след доставката, при първоначалния преглед или при съхранението, монтажа, изпитванията или експлоатацията са открити несъответствия с договора за продажба,т.е.да посочи някаква нередовност в качеството, количеството или проявил се дефект и да е поискал отстраняването на нередовността, за да възникне задължението за търговеца да направи съответното отбелязване в регистъра на предявените рекламации.Съгласно чл. 126,ал.1 от ЗЗП рекламацията на потребителска стока може да се предяви до две години от доставката на стоката, но не по-късно от два месеца от установяване на несъответствието с договореното,а съгласно чл.125 от ЗЗП рекламацията може да бъде предявена писмено или устно.В случая с установяване на несъответствие на стоката с договореното и констатиране на некоректен монтаж за потребителя е възникнало правото му на рекламация и същият го е упражнил в срок,като се е обърнал към фирмата-продавач и е предявил рекламация ,като е посочил и в какво се изразява несъответствието на стоката с договореното, с което е възникнало задължението за търговеца да направи съответното отбелязване в регистъра на предявените рекламации.Според чл.127,ал.1 от ЗЗП търговецът е длъжен да приеме рекламацията,ако тя е предявена своевременно,а разпоредбата на ал.3 изисква при предявяване на рекламация лицата по ал.1 задължително да я опишат в регистъра. Едва след това към рекламацията следва да се представят изискуемите документи и търговецът след като приеме и регистрира  предявената рекламация следва да преценява  дали да я уважи или не и по какви причини.Показанията на св.Нейков и Дончев не променят извода на съда за доказаност на нарушението по чл.127,ал.3 от ЗЗП.От техните показания се установява каква е практиката при поръчка на врата от производителя ,какви са моделите ролетни врати според механизма,че при монтаж на въпросната врата не са правени възражения от клиента,като заявяват,че клиента е ходил в Ролпласт,но твърдят ,че не е ходил в офиса да предявява рекламация на монтираната му гаражна врата.Следва да се отбележи обстоятелството,че св.Нейков е брат на С. Цочева и работи като монтажник във фирмата на сестра си, а св.Дончев  също работи като монтажник в санкционираната фирма,което до известна степен ги прави заинтересовани от изхода на процеса и е основание да не се кредитират изцяло показанията им.

Ето защо, по горните съображения съдът не споделя доводите на жалбоподателя и приема за безспорно установено извършеното нарушение на нормата на чл.127, ал.3 от ЗЗП. Правилно наказващия орган е квалифицирал нарушението, както и правилно е определил приложимата санкционната норма за него – чл.222 от ЗЗП. 

Относно нарушението по чл.119,ал.1,т.1 от ЗЗП ,съдът намира,че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин,че жалбоподателят е осъществл състава на това администратвно нарушение.Видно от представения договор,сключен на 07.07.2012 год.и този от 12.07.2012 год.между потребителя Веселин Гочев Каравасилев и ЕТ „Деси-2010-С. Цочева”,касаещ изработка и монтаж на 2бр.термоустойчиви гаражни врати и 4 бр.алуминиеви врати в т.3 от раздел „Общи положения” се съдържат гаранционни срокове и условия ,т.е.има характера на заявление за предоставяне на търговска гаранция.Същият обаче не съдържа  задължителната информация за правата на потребителите,произтичащи от гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП и не посочва ясно ,че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите,произтичащи от гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП и по-точно,че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие  на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл.112-115 от ЗЗП,с което е осъществен състава на нарушението по чл.119,ал.1,т.1 от ЗЗП. Правилно наказващия орган е квалифицирал нарушението, както и правилно е определил приложимата санкционната норма за него – чл.221 от ЗЗП.

При преценката на случая съдът установи, че няма основания за приложението на чл.28, б.”а” от ЗАНН, независимо, че нарушението е за първи път. Смисъла на разпоредбата на чл.127,във връзка с чл.125 от ЗЗП,както и целта на целия закон е именно да протежира правната сфера на потребителя и участието му в търговския оборот.За потребителя трябва да са осигурени условия да предяви бързо и безпрепятствено рекламацията си пред лицето,с което пряко контактува при сключването на конкретна сделка.Ето защо поради вида на конкретните нарушения, осъществени  чрез бездействие,съдът приема,че същите не се отличават по степен на обществена опасност от останалите такива нарушения, поради което не би могло да се приеме, че случаят е маловажен.

При определяне размера на санкциите за двете констатирани нарушения обаче наказващият орган не е съобразил обстоятелството,че жалбоподателят няма налагани наказания по ЗЗП и е определил и за двете нарушения санкции в размер над минималния предвиден в закона.Видно от разпоредбите на чл.221 и чл.222 от ЗЗП минималното наказание за ЕТ и ЮЛ е имуществена санкция в размер на 500 лева,което наказание в случая е адекватно на извършените нарушения и отговаря на тежестта на нарушенията.

Поради изложеното съдът приема,че обжалваното НП следва да изменено в частта,в която на жалбоподателя за нарушение на чл.127,ал.3 от ЗЗП е наложена на основание чл.222 от ЗЗП имуществена санкция в размер на 1000 лева,като същата бъде намалена на такава в размер на 500 лева и  в частта ,в която  на жалбоподателя за нарушение на чл.119,ал.1,т.1 от ЗЗП е наложена на основание чл.221 от ЗЗП имуществена санкция в размер на 1000 лева,като същата бъде намалена на такава в размер на 500 лева.В останалата част НП е обосновано,правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.    

          Водим от гореизложеното и на основание  чл.63 ал.`1 от ЗАНН съдът

 

 

                                            Р   Е   Ш   И   :

  

ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №2013 – 0027701 от 27.06.2013 г. на Цветан Христов Христов-Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите,В ЧАСТТА в която е наложена на ЕТ„Деси-2010-С. Цочева”, представляван от С.С.Н. на основание  чл.222 от Закона за защита на потребителите имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.127, ал.3 от ЗЗП, като НАМАЛЯВА същата на имуществена санкция в размер на 500/петстотин/лева .

ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №2013 – 0027701 от 27.06.2013 г. на Цветан Христов Христов-Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите,В ЧАСТТА в която е наложена на ЕТ„Деси-2010-С. Цочева”, представляван от С.С.Н. на основание  чл.221 от Закона за защита на потребителите имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.119, ал.1,т.1 от ЗЗП, като НАМАЛЯВА същата на имуществена санкция в размер на 500/петстотин/лева .

 ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №2013 – 0027701 от 27.06.2013 г. на Цветан Христов Христов-Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите,В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ,КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ловеч в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :