Решение по дело №5/2023 на Административен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 19                               13.03.2023 г.             град Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр.Търговище

на четиринадесети февруари              две хиляди двадесет и трета година

в публично съдебно заседание, в следния касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Красимира Тодорова

ЧЛЕНОВЕ:  Албена Стефанова

                       Иванка Иванова      

Секретар – Ст. Василев

Прокурор - Мартин Александров

 

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 5 по описа за 2023 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на  С.А.А., ЕГН********** ***, подадена чрез адвокат П.В. от САК с посочен по делото съдебен адрес:*** против Решение № 225/17.11.2022 г. на Районен съд - Търговище, постановено по НАХД № 656 по описа на съда за 2022 г., с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш /ЕФ/ серия К № 6186556. С посочения ЕФ на С.А.А., ЕГН********** за нарушение на чл.21,ал.2,във вр. с ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.

В касационната жалба като основание се навежда допуснато съществено процесуално нарушение в производството по издаване на ЕФ. Излага се становище, че административното нарушение е заснетото още на 29.04.2022г. и поради неиздаване на ЕФ за него в рамките на 24 часа, компетентните контролни органи е следвало да пристъпят към съставяне на АУАН за това нарушение, т.е. към общия ред на ЗАНН, а не към издаване на ЕФ по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Навежда се, че неиздаването на ЕФ веднага, след установяване на адм.нарушение следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, защото правната същност и преследваната правна цел на ЕФ е незабавно наказване на виновното лице. Моли се оспореното въззивно решение изцяло да бъде отменено като незаконосъобразно, като се постанови ново, с което  ЕФ също да се отмени като такова, алтернативно делото да се върне на Районния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание касатора, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпила е писмена молба от адвокат П.В. от САК, в която се излага становище за поддържане на жалбата на изложените в нея доводи. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. 

Ответната страна – ОД на МВР - Търговище, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Търговище счита жалбата за неоснователна. Навежда, че изложените в жалбата възражения на касатора вече са били предмет на съдебен контрол от  Районния съд, като последният  ги е обсъдил и е изложил мотиви -защо не ги приема за основателни. Дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

След проверка на делото настоящата инстанция констатира, че въззивният съд е приел следната фактическа обстановка:

 На 29.04.2022г., в 16.03ч. в обл./общ.Търговище, на ПП 1-4 км.219+394/обр.Б./, съставляващ извън населено място с ограничение на скоростта 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26 е установено управление на МПС- лек автомобил “**********“с рег.№**********с 82/км.ч. Последното е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система АRН САМ S1 №*******, насочено към гр.Варна. Изготвен бил и снимков материал - 1 брой снимка, която е получена в централната система чрез импорт на файл от камери и същата е с №***************, направена на 29.04.2022г., в 16:03:27.3 часа. На снимката се вижда фронтално лек автомобил с емблема на „****“с рег.№ **********, пътуващ през посочена локация ПП 1-4 км. 219+394, на която разрешената скорост с 60 км/ч, а измерената скорост на движение на автомобила е 82 км/ч. Посочени са и GPS координатите на мястото не деянието. Отразено е също така, че МПС е заснето от разстояние 92м. от АТСС. След отчетен толеранс на измерване от 3% било установено превишаване на скоростта от 19 км/ч. След извършена проверка от Централна база - КАТ, било установено, че към датата на нарушението заснетият автомобил е собственост на В.В.В. с  адрес в град ******. На 16.05.2022г.  бил генериран ЕФ с.К №5882613 срещу собственика на автомобила В.В.В.. След връчване на издадения ЕФ собственикът на МПС -В. е подала декларация по чл. 189 ал.5 ЗДвП, в която на 27.06.2022г. е декларирала, че на 28.04.2022г. в 7.00 часа е предоставила за ползване на С.А.А. *** собственото си МПС лек автомобил “**********“с рег. №**********и последното й било върнато на 30.04.2022г. в 09.00 часа.  Към декларацията е приложено и копие на СУМПС на С.А.А.. Въз основа на подадената декларация издаденият ЕФ с.К №5882613 бил анулиран и на същата дата - 21.07.2022г. бил издаден обжалвания ЕФ серия К № 6186556 против С.А.А.. Към преписката е приложено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на Български институт по метрология, издадено на 07.09.2017г., от което следва, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRН САМ S1 е одобрена със срок на валидност 07.09.2027г. Неразделна част към удостоверението е описанието на техническите и метеорологични характеристики на системата. Приложеното към преписката писмо от 11.05.2022г. от БИМ дава сведение за приключила последваща проверка на 3 броя средства за измерване тип АRН САМ S1 като едно от изброените по фабрични номера такова средство е №********. Налице е и протокол за проверка  №41-СГ-ИСИ/21.04.2022г. на БИМ и в него е описан резултат от проверката : съответствие с одобрения тип, наличие на всички необходими надписи и означения върху средството за измерване, като грешките не превишават максимално допустимите грешки за този тип средство за измерване. Към преписката са приложени разпечатани изображения от Google maps на ПП 1-4, в района на с. ******, общ. Търговище с посочени СРS координати, които съответстват на отразените в разпечатаната от камерата снимка на мястото на регистрираното нарушение. Налице е и снимка на позиционираното АТСС, отразяваща мястото, на което е било поставено това средство. Приложени са и утвърдени от министъра на вътрешните работи организационно - технологични правила за работа със „Стационарно преносими уреди за контрол на скоростта“. Налице е и протокол за използване на АТСС АRН САМ S1 № *******, който протокол има характера на официален документ с доказателствена сила. В същия е отразено, че посоченото АТСС е използвано на 29.04.2022г, с начало на работа 15.30ч. и край 17.00 ч. за контрол на участъка в ПП 1-4 км. 219+394/обр.Б./. В същия протокол е посочено, че посоката на заснемане на АТСС е насочена към идващите от двете посоки автомобили, както и че режимът на измерване на скоростта им е стационарен. Посочено е че АТСС е било поставено на разстояние от 700 метра от пътния знак, въвеждащ ограничението на скоростта. Номерът на снимката на нарушението - 0011297, попада като поредност между посочените в протокола номера на първото и последното статични изображения. Протоколът е подписан от полицейски служител Д.Й. и е проверен от Д.Д.. С подписа си служителят, работил с АТСС, е удостоверил, че ползваното АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, както и че са проверени пътните знаци преди и след измерването, а АТСС е преминало метеорологична проверка и е годно за експлоатация. Налице е копие на сертификата на мл.автоконтрольор Д.Й. за преминато обучение за работа със СПУКС модел АRН САМ S1. По преписката е приложена информация от ОПУ - Търговище относно пътната маркировка в процесния пътен участък, като според същата на ПП1-4 от км. 218+000 до км.220+000 има монтирани пътни знаци В26, ограничаващи скоростта на ПИС до 60 км/ч, като вдясно при км.219+100 има такъв пътен знак В26, придружен с допълнителна табела Т2, указваща дължината на ограничение на скоростта 660м и важащ в посоката Омуртаг – Търговище. Посочената информация се потвърждава и от приложената схема на монтираната вертикална сигнализация в пътния участък.

При така установената фактическа обстановка, Районният съд е приел от правна страна, че ЕФ съдържа всички реквизити, посочени в чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП. Позовавайки се на легалната дефиниция на понятието "електронен фиш", съдържаща се в пар.1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и пар.6 т.63 от ДР на ЗДвП Районният съд е приел, че чл.189 ал.4 от ЗДвП не поставя като изискване към редовността на ЕФ, същият да е подписан от съответно физическо лице - негов издател, а изисква само посочване на териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението. Приел е, че за ЕФ няма нормативно изискване за издаването му от физическо лице и той не представлява изявление на физическо лице. Позовавайки се, че в чл. 4 от ЗЕДЕУУ не се прави разграничение между физическо и юридическо лице, от името на което е извършено електронното изявление Районният съд е приел, че и съответната институция, от името на която е издаден ЕФ също се явява и титуляр по смисъла на цитираната разпоредба. По изложените съображения, Районният съд е приел за неоснователни възраженията на касатора наведени пред него  за нередовност на ЕФ, поради липса на посочен негов издател.

Съдът е извел извод, че в хода на производството по съставяне и връчване на ЕФ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, като е изложил мотиви относно възраженията на А. в тази насока.Съдът е приел, че в ЕФ  ясно е посочено мястото на извършеното  нарушение чрез фиксиране на конкретния километър от ПП 1-4 , а GPS координатите, отразени на снимката на нарушението се намират по разпечатки от Google maps именно в прохода Б. в района на с. ******, общ. Търговище, съвпадащо с употребения в ЕФ израз „обр. Б.“. Районният съд е приел, че посоченото в самия ЕФ използвано АТСС, модел ARH CAM S1 с фабричния № ******* представлява ПСКС на МПС, във връзка с използването на която е изготвен протокол по чл.10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., доказващ датата и мястото на функциониране на АТСС, което на свой ред е преминало през първоначална и периодична проверка, съгласно чл.4 от Наредбата. Сочи се, че съгласно изискването на чл.16, ал.3 от Наредбата е налице и статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер, както и че при работата с ползваното АТСС, с което е работило обучено длъжностно лице, не са констатирани данни за неспазване на процедурата предвид начина на оформяне на протокола по чл.10 от Наредбата.  В заключение съдът е приел за установено по отношение на жалбоподателя А. описаното в ЕФ административно нарушение по чл. 21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, както и че правилно на основание на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на същия е наложено административно  наказание „глоба“ в размер на 50 лв.

На основание така направените фактически констатации и правни изводи въззивният съд е потвърдил обжалвания ЕФ, като законосъобразен.

Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:

Доводите, изложени в касационната жалба са били вече навеждани пред Районния съд. Същите са изцяло обсъдени от съда като последният е изложил мотивите си защо ги счита за неоснователни. Повторното им навеждане пред касационната инстанция касае обосноваността на въззивното решение, която не е касационно основание по чл.348 от НПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Нарушението е извършено на 29.04.2022г. Самоличността на водача е установена на 27.06.2022г. с подаването от страна на собственика на МПС-В., на декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП с вх.№**************/27.06.2023г. От приложената по делото справка е видно, че процесния ЕФ серия К № 6186556 е съставен на 21.07.2022г. и връчен на 25.08.2022г. Предвид тези данни, установени във въззивното производство сроковете по чл.34 от ЗАНН/3 -месечен и 1- годишен/ се явяват спазени.  Не е налице законово изискване за издаване на ЕФ до 24 часа, както и законов регламент-неизпълнението на последното да води до законово задължение за провеждане на административно-наказателното производство по общия ред на ЗАНН, с оглед на което не е налице соченото от касатора процесуално нарушение при издаване на ЕФ.

Едновременно с гореизложеното, изводите на Районния съд за доказаност на елементите от състава на описаното в ЕФ нарушение и  за спазване на всички кумулативни изисквания на процедурата по установяване на този вид нарушения, изцяло се споделят от настоящата инстанция като касационният съд намира, че мотивите на въззивния съд в тези насоки не следва да се преповтарят, съгласно чл.221, ал.2 от АПК.

Деянието, така както е описано от обективна страна в ЕФ е правилно правно квалифицирано и подведено под нормата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Наложеното наказание е във фиксирания от закона размер. Предвид разпоредбата на чл.189з от ЗДвП нормата на чл.28 от ЗАНН е неприложима към конкретния случай на административно нарушение.

Правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на С.А.А., при наличие на надлежно и своевременно подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от страна на собственика на процесното МПС.

На основание всичко гореизложено, съдът намира въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон.

Оспореното  решение е подробно и обстойно мотивирано. В хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348 ал.3,т.1,т.2 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК, водещи до отмяна на въззивното решение и неговото връщана за ново разглеждане от друг състав на Районния съд.

При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

По изложените съображения, касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното Решение  и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.

По делото не се претендират разноски от страна на ответника по касационната жалба, предвид на което съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за разноските за настоящата инстанция.

Воден от горното и на основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН,  касационният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 225/17.11.2022 г. на Районен съд - Търговище, постановено по НАХД № 656/2022 г. по описа на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание  чл.223 от АПК.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:      1.  

 

 

                       2.