Определение по дело №464/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, във вр. чл.317 от ГПК.

С решение № 92/27.07.2010 г., постановено по Г.д. № 729/2010 г., Кърджалийският районен съд е признал уволнението на Н. М. А., извършено със заповед № РДА 08-117/19.04.2010 г. на Началника на Р. И. по О. – Г.К. за незаконно и е отменил наложеното на Н. М. А. дисциплинарно наказание “уволнение” със заповед № РДА 08-117/19.04.2010 г. на Началника на Р. И. по О. – Г.К., издадена на основание чл.330, ал.2, т.6, във вр. с чл.190, ал.1, чл.188, т.3, чл.188, т.10 и чл.193, ал.1 от КТ и същата е възстановена на предишната й работа – Д. на ОУ “Н.Й.В.” – с.Г., общ.М. Със същото решение Р. И. по О. – Г.К. е осъден да заплати на Н. М. А. сумата в размер на 1 770 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 19.04.2010 г. до 20.07.2010 г. включително, ведно със законната лихва, считано от 21.07.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за разликата над сумата 1 770 лв. до пълния му предявен размер от 2 360 лв. и за периода от 21.07.2010 г. до 19.10.2010 г., както и иска за заплащане на законна лихва върху обезщетението по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за периода от 19.04.2010 Ò. до 20.07.2010 г. Р. И. по О. – Г.К. е осъден да заплати на Н. М. А. разноски по делото в размер на 400 лв.

Недоволен от така постановеното решение, в частта му, с която са уважени предявените искове, е останал въззивникът Р. И. по О.– Г.К., който Ч. своя процесуален представител го обжалва като необосновано, незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и несъобразено с доказателствата по делото. В жалбата се сочи, че преди да определи и наложи дисциплинарното наказание работодателят поискал и приел обясненията на ищцата, което било безспорно установено по делото. По делото нямало доказателства работодателят да не е спазил разпоредбата на чл.193 от КТ, поради което районният съд разгледал делото по същество, позовавайки се на чл.195, ал.1 от КТ и, приемайки неправилно, че в обжалваната заповед липсвали някои от реквизитите, посочени в ал.1 на чл.195 от КТ. Неправилни били изводите на районния съд за липса на мотиви в заповедта по какъв критерий работодателят преценил тежестта на извършеното нарушение; за кои конкретно нарушения се налага дисциплинарно наказание; кога били извършени нарушенията; кой бил нарушителя; какви били конкретните трудови задължения и нормативните актове по регламентирането им. Заповедта била мотивирана, като били спазени задължителните реквизити по чл.195 от КТ – конкретно били посочени извършените нарушения от уволнената, лично от нея, както и от други, поради неупражнен контрол; къде и кога са извършени – посочени били имена, нарушения, години, правилници, доклади, наредби, констативни протоколи. Съдът не бил съобразил обстоятелството, че меродавни били фактическите обстоятелства, изложени в заповедта за уволнение, с които се обосновавало дисциплинарното наказание и непосочването на правното основание не било нарушение на разпоредбата на чл.195 от КТ. Разпоредбата на чл.187, т.10 от КТ била бланкетна и не било необходимо при издаване на заповедта за уволнение всякога да се търси и посочва някои от примерно изброените в чл.187 от КТ състави на нарушения. Моли съда да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд и да потвърди заповедта за уволнение. Претендира разноски. В съдебно заседание въззивникът, представляван от процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените съображения.

Въззиваемата Н. М. А., представлявана от процесуалния си представител, оспорва жалбата в представен отговор на основание чл.263 от ГПК. Твърди се, че доклад с В. № КД 02-10/02.03.2010 г. не бил връчван на ищцата и тя не била запозната с констатациите в него, а дала обяснения на 15.03.2010 г. по констативен протокол № КД 02-10/02.03.2010 г. Дадените обяснения не представлявали такива по смисъла на чл.193, ал.1 от КТ, тъй като във връчения на въззиваемата констативен протокол № КД-02-10/02.03.2010 г. били направени констатации без посочване на конкретни нарушения, от кого и кога били извършени. Конкретните нарушения, по които се искало обяснения по чл.193, ал.1 от КТ не били посочени и в писмото, връчено на Н. А. на 12.03.2010 г. Искане на обяснения по общ начин не означавало, че е спазена разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, защото всяко нарушение било деяние, което се характеризирало по своите обективни и субективни признаци. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание липсвали мотиви по какви критерии работодателят преценил тежестта на извършеното нарушение, за да наложи дисциплинарно наказание. Посочено било нарушение на чл.187, т.10 от КТ и чл.190, ал.1 от КТ, съгласно които дисциплинарно нарушение можело да се налага за посочени в седем точки нарушения на трудовата дисциплина, като не било посочено коя хипотеза има предвид работодателя. В съдебно заседание, представлявана от процесуалния си представител, въззиваемата оспорва жалбата. Сочи се, че НОХД № 76/2010 г. по описа на Момчилградския районен съд било за престъпление, извършено от въззиваемата, но като учителка по турски език за нанесени от нея оценки на ученичката С. Х., без тази ученичка да е била изпитвана. В заповедта за уволнение такова нарушение не било посочено, поради което нямало връзка между деянието, за което се признала за виновна и издадената заповед. Претендира разноски.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустÞма, а по съществото разгледана е основателна.

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ за признаване на уволнението за незаконно, за отмяна на заповед № РДА 08-117/19.04.2010 г. на Началника на РИО – К., възстановяване на Н. А. на предишната й работа и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа. Ищцата сочи в исковата молба, че били искани обяснения по доклад, който не била получила, а заповедта била немотивирана, тъй като не съдържала конкретни нарушения.

От представеното като доказателство по делото лично трудово досие на Н. М. А. се установява, че същата е била в трудово правоотношение с Р. И. по О. – Г.К. за времето от 25.03.2005 г. до 19.04.2010 г., като е заемала длъжността “д.” на ОУ “Н.Й.В.” – с.Г., общ.М., обл.К..

Със заповед № 400/09.09.2009 г. на К. на О. М. било възложено извършване на вътрешен одит за даване на увереност по отношение на разходването и отчитането на бюджетни средства за времето от 01.01.2008 г. до 30.06.2009 г. в ОУ “Н.Й.В.” – с.Г., общ.М. Във връзка с извършения одит бил съставен одитен доклад, в който било констатирано, че през учебната 2007/2008 г. и 2008/2009 г. по документи в учебното заведение се е обучавало лицето С. Ю. Х. от с.Ч., общ.М., която в действителност не била на територията на Република България, като същата била оценявана и успешно завършила учебните 2007/2008 г. и 2008/2009 г., съответно 6 и 7 клас. През тези две учебни години посоченото лице фигурирало в списъците на пътуващите ученици от ОУ “Н.Й.В.” – с.Г., общ.М., представени в Община М. от директора на училището, в резултат на което за двете учебни години за транспортното обслужване на С. Ю. Х. по линията с.Г. – с.Ч. – с.Г. по три курса на ден били изплатени на превозвача “Х. т.” общо 20 704 лв. с ДДС, във вреда на бюджета на О. М., респ. на републиканския бюджЕ. Съставен бил и констативен протокол с дата 21.07.2009 г., в който също било констатирано, че ученичката С. Ю. Х. към 21.07.2009 г. фигурира в училищната документация на ОУ “Н.Й.В.” – с.Г., общ.М. (дневници за съответните класове и книгата за подлежащи на задължително обучение до 16 годишна възраст), като през изминалата 2008/2009 г. е завършила като редовна ученичка 7 клас, а през учебните 2006/2007 г. и 2007/2008 г. е завършила като редовна ученичка съответно 5 и 6 клас с редовни текущи, срочни и годишни оценки. Във връзка с извършвания одит Н. А. изразила писмено становище до ръководителя на отдел “Вътрешен одит” при О. М., в който посочила, че ученичката С. Ю. била редовна ученичка в училището до началото на 2007/2008 г.; не било поискано отпусно поради това в процеса на подготовка за същата учебна година и уточняване на бройката, същата била записана с цел да се запази училището, класа, за да не се стигне до сливане на паралелки, което води до понижаване на качеството на образование в училището; родителите и настойниците на ученичката неколкократно заявявали на класния ръководител и комисията от учители, че същата ще продължи обучението си при тях с известно закъснение; поради съществуване на реален риск от закриване на училището, което от своя страна ще доведе до демографски срив, учителския колектив единодушно поели този прозрачен риск ученичката да присъства в училищната документация; средствата, получени за ученичката били използувани за подобряване на материално-техническата база, а оттам и на учебно-възпитателния процес.

Въззиваемата изготвила доклад до К. на О. М. изх. № 123/07.10.2009 г, в който е посочено, че в хода на извършвания вътрешен одит в училището се установило, че за учебната 2007/2008 г. и 2008/2009 г. неправомерно били получили средства за ученичката С. Ю. от с.Ч. Направено е искане за възстановяване в бюджета на общината на посочената субсидии от икономисани средства. Съставен бил и доклад, с който въззиваемата уведомява К. на О. М., че ученичката С. Ю. от с.Ч. е отписана от повереното й учебно заведение с оглед актуализиране на маршрутите на пътуващите ученици.

Със заповед № 87/07.10.2009 г. въззиваемата поискала писмени обяснения от преподавателите от прогимназиалния курс да дадат писмени обяснения във връзка с воденето и поставянето на оценки на ученичката С. Ю. Х. Във връзка с тази заповед били дадени обяснения от учителите К. О., Ю. Хр., К. Е., К. Б., М. С. и С. А., след което на посочените учители било наложено наказание “забележка”.

Със заповед № РДА – 02-4/23.02.2010 г. на Н. на РИО – К., било наредено да се извърши проверка в ОУ “Н.Й.В.” – с.Г., общ.М., относно обучавала се ученичка за учебните 2007/2008 г. и 2008/2009 г., която не е била на територията на Република България.

На основание тази заповед била извършена проверка в ОУ “Н.Й.В.” – с.Г., общ.М. и бил съставен Констативен протокол № КД-02-10/02.03.2010 г., в който е посочено, че в деня на проверката дневниците за учебните 2007/2008 г. и 2008/2009 г. били иззети от РУ на МВР – М. по повод на образувано досъдебно производство – дознание № 175/2009 г. След направена справка в РУ на МВР – М. се установило, че ученичката С. Ю. Х. фигурира в дневника за VІ клас през учебната 2007/2008 г. под № 11, а за учебната 2008/2009 г. под № 10 в дневника за VІІ клас. На ученичката били оформени срочни и годишни оценки. След направена справка с база данни АДМИН лицето С. Ю. Х. фигурирало в списък-образец № 1 за учебните 2007/2008 г. и 2008/2009 г. За учебната 2008/2009 г. директорът на училището като правоспособен учител имал възложени часове по турски език – ЗИП в седми клас. В книгата за подлежащите на задължително обучение деца до 16-годишна възраст ученичката С. Х. била вписана в шести клас за учебната 2008/2009 г. и в седми клас за учебната 2008/2009 г. В главната книга надлежно били вписвани всички годишни оценки на С. Х. Съгласно заповед № 87/07.10.2009 г. на директора на училището, във връзка с извършван одит, били поискани писмени обяснения от учителите в прогимназиалния етап относно поставянето на оценки на ученичката С. Х. С писма, всички входирани под № 101 от 07.10.2009 г. на основание чл.188 от КТ били наказани със “забележка” учителите: К. Т. Б., К. С. Е., К. Ш. О., С. Р. А., М. С. К. и Ю. Х. И. На 26.10.2009 г. бил свикан извънреден педагогически съвет по искане на членовете му с дневен ред отменяне на валидността на поставените оценки на ученичката С. Х. С протокол № 3 на педагогическия съвет от 26.10.2009 г. била отменена валидността на поставените оценки на ученичката С. Х. Въззиваемата била запозната с констативния протокол. За изясняване на обстоятелствата относно нанесени оценки на лицето С. Х. бил съставен доклад В. № КД-02-10/02.03.2010 г., съставен от В. Д. – ст. експерт по ОСО.

Съставен бил и протокол № КД 01-63/16.03.2010 г., в който били отразени констатации по извършена проверка на тема: “Обхват и задържане на учениците, подлежащи на ЗУО” в ОУ “Н.Й.В.” – с.Г., общ.М. Относно тази проверка на тема: “Обхват и задържане на учениците, подлежащи на ЗУО” в ОУ “Н.Й.В.” – с.Г., общ.М. бил съставен и доклад В. № КД 01-63/16.03.2010 г. от В. Д. – ст. експерт ОСО и Ц. Г. – ст. експерт по ПНЕ.

От представеното като доказателство по делото заверено копие от писмо рег.№ 3419/11.03.2010 г. на ОД на МВР – К. се установяват пътуванията на С. Ю. Х. извън страната.

Видно от представените заверени копия от дневници за шести клас за учебната 2007/2008 г. и за седми клас за учебната 2008/2009 г. на С. Ю. Х. са поставяни текущи, срочни и годишни оценки.

С писмо изх. № ОД-04-104 от 12.03.2001 г. на Н. на РИО – К., от въззиваемата били поискани писмени обяснения на основание чл.193, ал.1 от КТ относно констатирани нарушения в доклад с В. № КД 02-10 от 02.03.2010 г. Във връзка с това писмо Н. А. дала писмени обяснения по констативен протокол № КД-02-10 от 02.03.2010 г., в които е посочено, че С. Ю. е била редовна ученичка в училището до края на учебната 2006/2007 г.; в хода на подготовката на учебната 2007/2008 г. при проведените разговори на класния ръководител и други учители с настойниците на ученичката, както и самата тя, категорично заявявали, че ще продължи да учи в училището им; като всички подлежащи на обучение, посочената ученичка била заведена в училищната документация (дневник на класа, списък образец № 1, книгата за подлежащи на задължително обучение до 16 годишна възраст); при проведените след започване на учебната 2007/2008 г. разговори на класния ръководител и други учители с настойниците на С. Ю., последните заявявали, че тя ще се върне да се обучава в училището им; училището не получило съдействие и помощ по осигуряване присъствие на ученичката или нейното отписване от оторизирания да извършва тази дейност субект, съгласно чл.36, ал.1 от ЗНП, а именно О. М.; от същия орган не били използувани и инструментите по пълномощията им съгласно чл.47 и чл.48 от ЗНП; мотивите на учителите, оформили оценки на ученичката били посочени в техните писмени обяснения; за този факт към нея като директор на училището не била постъпвала по надлежния ред информация нито от класния ръководител, нито от учителите, оформили оценките на ученичката; въззиваемата е посочила, че преподписва документите, подписани от класните ръководители без да извършва допълнителна проверка; при нейното отсъствие като студентка задочно обучение била замествана от учители, които изпълнявали задълженията й като преподавател ЗИП турски език.

Със заповед № РДА 08-117 от 19.04.2010 г. на основание чл.330, ал.2, т.6, във вр. с чл.190, ал.1, чл.188, т.3, чл.187, т.10 и чл.193, ал.1 от КТ Н. М. А. на длъжност “директор” на ОУ “Н.Й.В.” – с.Г., общ.М., обл.К. е уволнена дисциплинарно, считано от датата на връчване на заповедта.

При тези данни съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени, а решението на Кърджалийския районен съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено в обжалваната му част. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, в частта й относно дисциплинарното нарушение, свързано с вписване на ученичката С. Ю. Х. в дневниците на училището, е мотивирана и законосъобразна, като при постановяването й не са нарушени императивни законови разпоредби. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че въззиваемата като директор на ОУ “Н.Й.В.” – с.Г., общ.М. е допуснала ученичката С. Ю. Х. да бъде вписана в дневниците на училището за учебните 2007/2008 г. и 2008/2009 г., на същата ученичка да бъдат оформени текущи, срочни и годишни оценки, като в същото време се е намирала извън страната и не е посещавала учебните занятия. Ученичката е била вписана и в списък-образец № 1, както и в книгата за подлежащи на задължително обучение деца до 16 годишна възраст, като от О. М. на училището са били изплащани съответните суми за обучение и транспорт. Това се установява най-вече от извършения вътрешен одит в ОУ “Н.Й.В.” – с.Г., общ.М., от съставения одитен доклад на О. М., както и от извършената от РИО – К. проверка и съставения констативен протокол № КД – 02-10 от 02.03.2010 г., с който ищцата е била запозната, видно от отбелязването върху него. Впрочем, в даденото становище до ръководителя на отдел “Вътрешен одит” при О. М. (л.24 от 729/2010 г. по описа на РС – К.), Н. А. изрично посочва, че С. Ю. била записана с цел да се запази училището, класа, за да не с стигне до сливане на паралелки, както и, че средствата, получени за ученичката били използувани за подобряване на материално-техническата база, а оттам и на учебно-възпитателния процес. Т.е., въззиваемата като директор на училището не само, че не е отписала ученичката след като е станало ясно, че същата няма да посещава учебните занятия, но и като учител по турски език сама е нанасяла текущи, срочни и годишни оценки на С. Х. и то за две учебни години. Това нарушение е съществено и укоримо от гледна точка на закона и добрите нрави. Недопустимо е една ученичка да бъде вписана като такава във всички документи на училището и да не посещава учебни занятия и за нея да бъдат заплащани не малки суми от общинския бюджЕ. Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил императивната разпоредба на чл.193, ал.1 от КТ като е приел писмените обяснения на въззиваемата. Действително с писмо изх. № ОД-04-104/12.03.2010 г. Н. на РИО – К. е поискал от Н. А. писмени обяснения във връзка с констатирани нарушения в доклад с В. № КД 02-10 от 02.03.2010 г., какъвто не е бил връчван на въззиваемата, но същата е дала писмените си обяснения по констативен протокол № КД-02-10 от 02.03.2010 г., в който подробно е описано нарушението, свързано с ученичката С. Х. Ищцата е била запозната с този констативен протокол, което не се и оспорва от нея, и е дала подробни обяснения именно по този протокол. Т.е. Н. А. е имала възможността да се запознае с констатираното нарушение относно ученичката С. Х., както и да даде писмени обяснения, които са приети от работодателя и правата й не са били нарушени. По отношение на останалите, визирани в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения, то по делото не бе установено за тези нарушения да са искани обяснения от въззиваемата. Това, обаче не е основание за отмяна на заповедта, тъй като нарушението, свързано с вписването на ученичката С. Х. в документите на училището е установено по безспорен начин, за него са искани и приети писмени обяснения и същото е достатъчно тежко, за да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Неоснователен е доводът, изложен в исковата молба, че нарушението било установено с констативен протокол от 21.07.2009 г. от комисия, назначена със заповед № 327/21.07.2009 г. на К. на О. М., а заповедта за дисциплинарно уволнение била издадена на 19.04.2009 г. Разбира се, такъв констативен протокол е бил съставен, но от длъжностни лица при О. М., а К. на О. М. не е работодател на въззиваемата. Проверката в Регионалния И. по О. във връзка с обучавала се ученичка за учебните 2007/2008 г. и 2008/2009 г., която не е била на територията на страната е започнала със заповед № РДА 02-4 от 23.02.2010 г. на Н. на РИО – К. и е завършила със съставянето на Констативен протокол № КД 02-10/02.03.2010 г., на която дата е открито нарушението.

Решението на Кърджалийския районен съд в частта, с която е бил отхвърлен предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за разликата от 1 770 лв. до пълния му предявен размер от 2 360 лв. и за периода от 21.07.2010 г. до 19.10.2010, както и иска за заплащане на законна лихва върху обезщетението за периода от 19.04.2010 г. до 20.07.2010 г., не е обжалвано и е влязло в сила, поради което съдът не излага съображения в тази насока.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решение № 92/27.07.2010 г., постановено от Кърджалийския районен съд по Г.д. № 729 по описа за 2010 г. на същия съд, в частта, с която: уволнението на Н. А. е признато за незаконно и е отменено наложеното дисциплинарно наказание “уволнение” със заповед № РДА 08-117/19.04.2010 г. на Н. на РИО – К.; Н. А. е възстановена на предишната й работа директор на ОУ “Н.Й.В.”- с.Г., общ.К.; РИО – К. е осъден да заплати на Н. А. сумата в размер на 1 770 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 19.04.2010 г. до 20.07.2010 г. включително, ведно със законната лихва, считано от 21.07.2010 г. до окончателното изплащане на сумата; РИО – К. е осъден да заплати на Н. А. направените по делото разноски в размер на 400 лв., вместо което да бъде постановено друго, с което да се отхвърлят предявените от Н. М. А. против Р. И. по О. – К. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, за отмяна на уволнението и признаването му за незаконно, за възстановяване на ищцата на предишната й работа и за заплащането на сумата от 1 770 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнение за времето от 19.04.2010 г. до 20.07.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 21.07.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни и недоказани. Разноски в полза на въззивника не следва да бъдат присъждани, тъй като пред първоинстанционния съд е представен договор за правна помощ, в който няма уговорено възнаграждение, а също така не е направено и искане за присъждане на разноски. Пред настоящата инстанция такова искане е направено своевременно, но не са представени доказателства за направени разноски.

Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.315, ал.2, във вр. с чл.316 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 92/27.07.2010 г., постановено от Кърджалийския районен съд по Г.д. № 729 по описа за 2010 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с която: уволнението на Н. М. А. от Г.К., У.”О. М. *, В.”*”, .*, А.**, с ЕГН * е признато за незаконно и е отменено наложеното дисциплинарно наказание “уволнение” със заповед № РДА 08-117/19.04.2010 г. на Н. на Р. И. по О. – К.; Н. М. А. от Г.К., У.”О. М. 9, В.”А”, .6, А.16, с ЕГН * е възстановена на предишната й работа директор на ОУ “Н.Й.В.”- с.Г., общ.К.; Р. И. по О. – К. е осъден да заплати на Н. А. сумата в размер на 1 770 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 19.04.2010 г. до 20.07.2010 г. включително, ведно със законната лихва, считано от 21.07.2010 г. до окончателното изплащане на сумата; Р. И. по образоването – К. е осъден да заплати на Н. А. направените по делото разноски в размер на 400 лв., вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. М. А. от Г.К., У.”О. М. *, В.”*”, .*, А.**, с ЕГН * против Р. И. по О. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, за отмяна на уволнениÕто на Н. М. А., извършено със заповед № РДА 08-117/19.04.2010 г. на Н. на Р. И. по О. – К. и признаването му за незаконно, за възстановяване на ищцата на предишната й работа и за заплащането на сумата от 1 770 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнение за времето от 19.04.2010 г. до 20.07.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 21.07.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни и недоказани.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от обявяването му.

Председател: Членове:1. 2.