№ 14
гр. Бургас, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
в присъствието на прокурора М. Ан. Д.
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Наказателно дело за
възобновяване № 20212000600237 по описа за 2021 година
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по
искане на осъдено за престъпление от общ характер лице за възобновяване на
наказателно дело.
В искането на осъдения АНДР. Ж. Т. са релевирани основания за
възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от
НПК – неправилно приложение на материалния закон и несправедливост на
наложеното общо наказание лишаване от свобода. Осъденото лице възразява
срещу постановеното от първоинстанционния съд увеличение на общото
наказание три години лишаване от свобода с една година с оплаквания за
незаконосъобразност. Молбата му съдържа аргументи, които в по-голямата
им част са неотносими към предмета на настоящия спор – определяне на
общо наказание за извършени в условията на съвкупност престъпления и
неговото увеличение, а касаят индивидуализацията на наказанията и тяхната
справедливост, които са решени с влезли в сила съдебни актове и не могат да
се преразглеждат в това производство. Счита, че определеното общо
наказание е достатъчно за постигане на основната цел на санкцията – да се
поправи и превъзпита дееца. Моли апелативният съд да отмени
1
първоинстанционното определение в частта му, с която е постановено
увеличение на определеното общо наказание лишаване от свобода с една
година.
В съдебно заседание по настоящото извънредно производство
служебният защитник на осъдения А.Т. заяви, че поддържа искането за
възобновяване на наказателното дело по изложените в писменото искане
съображения и не изтъкна допълнителни мотиви в подкрепа на направените
възражения за несправедливост на наложеното наказание.
Искателят А.Т. поддържа молбата си за възобновяване на наказателното
производство и за отмяна на първоинстанционното определение в частта му, с
която на основание чл.24 от НК е увеличено определеното му общо наказание
лишаване от свобода с една година.
Представителят на Апелативна прокуратура – гр. Бургас заяви, че
искането на осъденото лице, макар и допустимо, е неоснователно и пледира
същото да се остави без уважение. Счита, че атакуваното определение е
правилно, законосъобразно и обосновано. Твърди, че първоинстанционният
съд правилно и в съответствие с чл.23 – чл.25 от НК е сформирал процесната
съвкупност и правилно е определил настоящото общо наказание в размер на
три години лишаване от свобода. Намира за неоснователно искането на
осъдения и неговия защитник за отмяна на определението в частта му, с която
на основание чл.24 от НК е постановено увеличение на общото наказание три
години лишаване от свобода с една година. Изразява позиция, че утежненото
съдебно минало и изтърпените до момента наказания лишаване от свобода не
са постигнали целения резултат за поправяне и превъзпитание на осъденото
лице. Подчертава, че включените в сформираната съвкупност престъпления
са с висока степен на обществена опасност и наред с високата лична опасност
на искателя обосновават прилагането на чл.24 от НК. Като приема, че
липсват доказателства за започнал поправителен и превъзпитателен процес у
осъденото лице, смята, че определеното общо наказание от три години
лишаване от свобода е явно несправедливо и занижено, поради което за
постигане целите по чл.36 от НК съдът правилно го е увеличил с една година.
По тези съображения предлага апелативния съд да не възобновява
производството и да потвърди определението в атакуваната му част.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
2
осъденото лице А.Т., изслуша пледоарията на неговия защитник, съобрази
устно изразеното в съдебно заседание становище на прокурора и провери
материалите по делото, направи следните констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като
е направено от лице, осъдено за престъпления от общ характер и в
изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на
влизане в сила на определението на първата инстанция, и има за предмет на
претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419,
ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – определение, непроверено по касационен ред
по жалба на осъдения, в чийто интерес се претендира отмяната.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е неоснователно.
С определение №476 от 30.06.2021г. по ЧНД №2597/2021г. Бургаският
районен съд определил на осъдения А.Т. общо наказание лишаване от
свобода за срок от три години за престъпленията – предмет на разглеждане по
НОХД №601/2020г., НОХД №4767/2020г. и НОХД №675/2021г., и трите на
Бургаския районен съд. С определението на основание чл.24 от НК увеличил
определеното общо наказание с една година до размер на четири години
лишаване от свобода, като определил съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от
ЗИНЗС първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. На
основание чл.25, ал.2 от НК приспаднал от определеното общо наказание
изтърпените части от кумулираните наказания, както и времето, през което
осъденият е бил задържан.
С присъда №260035 от 26.10.2020г., в сила от 11.11.2020г., по НОХД
№601/2020г. на Бургаския районен съд искателят А.Т. е признат за виновен в
извършване на 14.07.2019г. на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195,
ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, за
което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години,
търпимо при първоначален строг режим.
С присъда №260002 от 07.01.2021г., в сила от 23.01.2021г., по НОХД
№4767/2020г. на Бургаския районен съд искателят А.Т. е признат за виновен в
извършване в периода 26.03.2020г. – 01.07.2020г. на престъпление по чл.196,
ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1
и чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, за което му е наложено наказание лишаване от
3
свобода за срок от две години, търпимо при първоначален строг режим.
С присъда №260072 от 11.05.2021г., в сила от 27.05.2021г., по НОХД
№675/2021г. на Бургаския районен съд искателят А.Т. е признат за виновен в
извършване на 18.09.2019г. на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195,
ал.1, т.3 и т.7 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, за
което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години,
търпимо при първоначален строг режим.
Освен посочените по-горе три престъпления, включени в настоящата
съвкупност, осъденият А.Т. е осъждан с други 18 влезли в сила съдебни акта -
присъди и определения за одобряване на споразумения за общо 19
престъпления, съставляващи кражби по чл.194, ал.1, чл.195, ал.1 и чл.196,
ал.1 от НК. За тези деяния са му били налагани предимно наказания лишаване
от свобода с различен размер - от три месеца до четири години.
Въз основа на тези обосновани фактически констатации окръжният съд е
направил законосъобразен правен извод, че в случая са налице
предпоставките на чл.23 и чл.25 от НК за определяне на осъдения А.Т. едно
общо наказание за извършените от него три престъпления, за които е бил
осъден с актовете по цитираните по-горе три наказателни дела и които се
групират в една съвкупност. Посочените законови разпоредби изискват
лицето да е извършило няколко отделни престъпления, но преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях, за да се определи за тези деяния
едно общо наказание.
В казуса, както правилно е приела първата инстанция, осъденият Т. е
извършил три престъпления - предмет на разглеждане по НОХД №601/2020г.,
НОХД №4767/2020г. и НОХД №675/2021г., трите на Районен съд – гр.
Бургас, преди да е бил осъден с влязла в сила присъда, за което и да е от тези
деяния. С оглед на това, правилен е изводът на съда, че в случая са изпълнени
законовите изисквания на чл.23 – чл.25 от НК за кумулиране на наказанията
на осъдения и за определяне на едно общо наказание за описаните по-горе
три престъпления, извършени в условията на реална съвкупност.
Съблюдавайки цитираните норми, регламентиращи, че общото наказание за
всички престъпления, включени в съвкупността, следва да е най-тежкото,
районният съд правилно е определил на осъдения Т. за трите престъпления –
предмет на разглеждане по цитираните наказателни дела и включени във
4
формираната съвкупност, общо наказание три години лишаване от свобода,
тъй като и за трите деяния от процесната съвкупност е било наложено такова
по вид наказание, но с различни размери – двукратно две години лишаване от
свобода и един път - три години лишаване от свобода. Очевидно най-тежкото,
с оглед неговия размер, е наказанието от три години лишаване от свобода,
каквото е било наложено на осъдения Т. за престъплението по НОХД
№675/2021г. на Районен съд – гр. Бургас, поради което съдът правилно е
определил именно това наказание като общо наказание за трите деяния от
процесното множество.
Съобразявайки, че в направеното от осъдения Т. искане за възобновяване
на наказателното производство се съдържа изрично оплакване за неправилно
приложение на чл.24 от НК, на основание на който е било увеличено общото
наказание три година лишаване от свобода с една година, т. е. на четири
година лишаване от свобода, апелативният съд внимателно обсъди
оплакването и прецени същото за неоснователно. В посочената му част
съдебният акт е обоснован и законосъобразен.
Съгласно утвърдената съдебна практика при решаването на въпроса за
необходимостта от приложението на посочения текст съдът преценява
цялостната престъпна дейност на осъденото лице, личната му обществена
опасност, обществената опасност на включените в съвкупността деяния,
техния брой, последователност, времето, начина, подбудите и мотивите за
извършването им, вида, стойността на засегнатите обекти и настъпилите
общественоопасни последици.
В конкретния случай, отчитайки всички обстоятелства по повод
извършените от осъдения Т. престъпления, предмет на разглеждане по трите
дела от съвкупността, първоинстанционният съд правилно е констатирал, че в
казуса е приложима правната норма на чл.24 от НК, която предвижда
възможност в идентична хипотеза, когато наложените наказания са от един и
същи вид, съдът да увеличи общото най-тежко наказание най-много с една
втора, като така увеличеното наказание да не надминава сбора от отделните
наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.
В съответствие с посочения законов текст и установената по
приложението му съдебна практика, преценявайки характера на
престъпленията, извършени от осъдения Т. и включени в съвкупността – три
5
кражби, извършени в условията на опасен рецидив, както и общата
продължителност на наказанията – седем години, времето на извършване на
трите престъпления – в рамките на около една година, изключително краткия
времеви период от десет дни, изминал от освобождаване на осъдения от
затвора и до момента на извършване на второто деяние от настоящата
съвкупност, както и високата степен на обществена опасност на осъдения,
трайно утвърдените му престъпни навици и предишно изтърпяните от него
наказания лишаване от свобода без окончателен поправителен ефект,
първостепенният съд законосъобразно и обосновано е счел, че определеното
общо наказание от три години лишаване от свобода е недостатъчно за
постигане целите по чл.36 от НК, поради което следва да се завиши с една
година лишаване от свобода. Така, размерът на общото наказание лишаване
от свобода, което осъденият Т. ще следва да изтърпи, възлиза на четири
години. Този размер на определеното от първоинстанционния съд общо
наказание е правилно и справедливо преценен, той ще осигури по-
продължителна изолация на осъдения в условията на пенитенциарно
заведение, при която може да се очаква положителен резултат на неговото
поправяне и превъзпитание. Освен това, налагането на наказания за
отделните престъпления от съвкупността при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства, включително при условията на чл.55 от НК или
с одобрено от съда споразумение, не представлява законова пречка за
прилагане на разпоредбата на чл.24 от НК и съобразно с нея да се завиши
размера на определеното на основание чл.23 от НК общо наказание.
Заявеният в искането на осъденото лице довод за тенденциозно
отношение на прокурора към него, допринесло за постановеното увеличение
на санкцията, е несъстоятелен. Посоченото обстоятелство би послужило като
основание за отвод на прокурора от делото или като основание за отмяна на
постановения съдебен акт в случай, че се установи, че участието на
конкретния прокурор в процеса е повлияло негативно за осъдения при
решаването на спора от съдебния състав, каквито констатации обаче не могат
да се направят по настоящото дело. Генералната и най-вече индивидуалната
превенция на наказанието са били водещи за съда при решаване на въпроса
дали да се увеличи на основание чл.24 от НК определеното общо най-тежко
наказание или да се запази неговия размер от три години лишаване от
свобода.
6
Изложените съображения мотивираха апелативния съд да приеме за
неоснователно искането на осъдения Т. за неприлагане коментираната
разпоредба на чл.24 от НК и поради това отказа
да възобнови наказателното производство и да измени първоинстанционното
определение чрез отмяна на постановеното завишаване на общото наказание
лишаване от свобода.
Определяйки на осъдения общо и съответно увеличено наказание
лишаване от свобода за трите престъпления - предмет на разглеждане по
процесните наказателни дела - първата инстанция правилно се е произнесла и
по въпроса за изпълнението на общото наказание, съгласно чл.25, ал.4 от НК.
Като е отчела вида на определеното общо наказание – лишаване от свобода и
факта на изтърпяно вече такова наказание, без да са изминали пет години,
съблюдавайки нормата на чл.57, ал.1, т.2, б. “б“ от ЗИНЗС, правилно е
постановила общото наказание от четири години лишаване от свобода да се
изтърпи ефективно при първоначален строг режим.
В унисон с нормите на чл.25, ал.2 и чл.59, ал.1 от НК съдът правилно е
приспаднал от срока на общото и увеличено наказание лишаване от свобода
изтърпяната част от наказанията, включени в съвкупността, както и времето,
през което осъденият Т. е бил с взета спрямо него мярка за неотклонение
задържане под стража по което и да е от трите наказателни дела, включени в
съвкупността.
Предвид изложеното апелативния съд намери, че първоинстанционното
определение е обосновано и законосъобразно. То е постановено в съгласие с
разпоредбите на чл.23, чл.25 и чл.24 от НК и с установената в тази насока
трайна съдебна практика. Налице са условията на закона за кумулиране
наказанията на осъдения Т. по цитираните по-горе три наказателни дела и за
увеличаване на определеното общо наказание лишаване от свобода с една
година.
Мотивиран от горните съображения и в обхвата на предоставените
правомощия настоящият състав не констатира наличие на основания по чл.
422, ал.1, т.5, вр. чл. 348, ал.1, т.3 от НПК, предпоставящи отмяна или
ревизия на атакувания от осъденото лице А.Т. и влязъл в сила съдебен акт,
при условията на чл. 425, ал.1, т.1 от НПК. Предвид на това, искането му за
възобновяване на приключилото наказателно производство следва да се
7
остави без уважение.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения АНДР. Ж. Т. за
възобновяване на производството по НЧД №2597/2021г. на Бургаския
районен съд и отмяна на постановеното по него определение №476 от
30.06.2021г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8