МОТИВИ
към
присъда № 260023/19.10.2021 год. по НОХ дело № 2392/2020 год. по описа на
Окръжен съд гр. Стара Загора.
Обвинението против подсъдимия М.К.Д., ЕГН ********** е за престъпление по чл. 343,
ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1, предл.3
от НК затова, че на 31.03.2017г. в
гр.Стара Загора при управление на МПС л.а. марка „***“, модел „***“ с рег. № ***
нарушил правилата за движение по пътищата визирани в Закона за движение по
пътищата, а именно: чл.20, ал.2 изр.1 от ЗДвП – водачите на пътните превозни
средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с … характера и
интензивността на движението …, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие – пешеходец на пътното платно, чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП –
водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението, чл.116 от ЗДвП – водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците …,
като не е сторил това и предизвикал ПТП, при което по непредпазливост е
причинил смъртта на пешеходец – пострадалия С.С.С.,
ЕГН **********.
В
разпоредително заседание в качество на частни обвинители бяха конституирани С.С.К. – И., ЕГН ********** -дъщеря на пострадалия С.С.С. и М.В.К., ЕГН ********** – внук на пострадалия.
След провеждане на съдебно следствие, в хода на
съдебните прения страните защитиха следните позиции:
Представителят на Окръжна прокуратура-Стара Загора
поддържа обвинението във вида, в който е предявен на подсъдимия, което счита за
доказано и в тази връзка пледира за наказание лишаване от свобода около минималния размер предвиден в закона, чието
изтърпяване се отложи с определен изпитателен срок, а наред с това подсъдимия М.Д.
бъде лишен от право да управлява МПС.
Поверениците на частните обвинители поддържат становището на
Окръжна прокуратура-Стара Загора и считат, че съдът, след като признае подсъдимия
М.Д. за виновен, определи наказание в рамките на поисканото от публичното
обвинение.
Защитата - в лицето на
упълномощения адвокат И.М., оспорва фактическата обстановка изложена в
обвинителния акт и счита, че пътно транспортното произшествие е било
непредотвратимо, тъй като пострадалият С. С. в момента, в който е навлязъл в
лентата за движение на автомобила управляван от подсъдимия, е попаднал в
опасната зона за спиране на превозното средство и подсъдимият е бил в обективна
невъзможност да избегне ПТП. Алтернативно пледира, че в случай на признаване
подсъдимия за виновен деянието на последния бъде преквалифицирано в
престъпление по чл.343а ал.1, б.“б“ от НК, тъй като след ПТП подсъдимия М.Д. е
оказал помощ на пострадалия С. С. според възможностите си. В тази връзка моли
за определяне на наказание в рамките на минимално предвиденото в материалния
закон.
Подсъдимият, като поддържа становището на своя
защитник, изразява съжаление за случилото се, но не признава своята вина.
С оглед събраните по досъдебното производство
доказателства и тези в съдебното следствие, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият М.К.Д. е правоспособен водач на МПС,
категория „В“ и „АМ“ от 10.02.2011 год.
На 31.03.2017 г. около 16.55 ч. подсъдимият М.Д. е
управлявал лек автомобил марка „***, модел „***“, с рег. *** посока запад-изток
по бул.“Цар Симеон Велики“ гр.Стара Загора, в северната лента на южното полуплатно. Пътното платно в този участък е бил
предназначен за еднопосочно движение, като северното и южното полуплатно били с по две ленти за движение, разделени със
среден остров. Северното полуплатно е било
предназначено за движение посока изток-запад, а южните ленти били с направление
посока запад-изток с ширина по 3,4 метра. Южно от активните ленти е имало
асфалтова зона за паркиране с ширина 2 метра. В този участък пътят е бил прав и
равнинен, покрит с гладък дребнозърнест асфалт. Времето било ясно, а пътната
настилка – суха. До блок №60, била обособена повдигната пешеходна пътека на
кръстовището образувано между бул.“Цар Симеон Велики“ и ул.“Стефан Стамболов“.
На това място и в този час подсъдимият М.Д. спрял автомобила пред пешеходната
пътека, за да пропусне движещите се по нея пешеходци. По същото време от юг на
север, на 5,30 метра източно от
пешеходната пътека пострадалият С.С.С. предприел
пресичане на пътното платно за движение движейки се с нормален ход. В момента,
в който пострадалият се е намирал в близост до лентата за движение на лекия
автомобил на подсъдимия ( около 1,3 метра според тройната АТЕ), подсъдимият М.Д.
привел в движение лекия автомобил, като пострадалия се намирал на около 10,3
метра от предната част на автомобила (тройна АТЕ). Достигайки скорост от около 22 км/ч и
движейки се ускорително върху повдигнатата част на пешеходната пътека подсъдимият предприел аварийно спиране,
забелязвайки пострадалия, който в този момент се намирал на около 0,6 метра от
лентата за движение на лекия автомобил. Въпреки това е настъпил удар между
пешеходеца и лекия автомобил, като първоначалния контакт се реализирал между
челна лява ъглова част на автомобила и долния ляв крайник на пешеходеца. В този момент скоростта на
автомобила била около 22 км/ч каго надлъжната ос на
лекия автомобил управляван от подсъдимия М.Д. е била ориентирана успоредно на
надлъжната ос на платното за движение с предна част насочена на изток. Десните
състави се намирали на около 5,9 – 6 метра северно от южния край на платното за
движение. Към момента на удара пешеходецът е бил ориентиран с лявата си част на
тялото към предната част на автомобила с лице на север и до този момент бил
изминал около 7,5метра от южния край на платното за движение (7,4 метра според
тройната експертиза). След първоначалния контакт между автомобила и пострадалия
С. С. тялото на пешеходеца се завъртяло (ротирало)
около вертикалната ос на масовия си център, при което са настъпили последващи удари в предна лява врата на лекия автомобил. След
удара тялото на пострадалия било отхвърлено напред, в посоката на движение на
автомобила, като е изпаднало от към лявата му страна по очи, с крака насочени
на изток, а главата се намирала на около 8,3 метра северно от южния край на
платното за движение.
След настъпването на ПТП подсъдимият М.К.Д. спрял
автомобила и слязъл, за да окаже помощ на пострадалия. Тъй като мястото на
пътния инцидент се намирало в оживена част на града и други граждани се
притекли на помощ на пострадалия. С. С. бил транспортиран от медицински екип на
Бърза помощ в УМБАЛ-Стара Загора, но в 19,35 ч. починал.
Според заключението на СМЕ на труп № 105/2017г. при
огледа и аутопсията върху трупа на С.С.С., на 86
години, е установена черепно-мозъчна травма: счупване базата на черепа, контузия
на мозъка в дясна голямо-мозъчна хемисфера, в слепоочната област на лява
голямо-мозъчна хемисфера и контузия на малкия мозък, кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки, кръвоизлив в мозъчните стомахчета.
Гръдна травма: счупване на ребра в лява гръдна половина с кръвонасядане
на меките тъкани около тях, контузия на белия дроб вляво, хемоторакс
(свободен излив на кръв) в лява гръдна половина,
счупване на лявата лопатка. Кръвонасядане и оток по
клепачите на лявото око, кръвонасядане по лява
слепоочна област на лицето, охлузвания по лицето вляво и разкъсно-контузни
рани по лявата вежда и лява слепоочна област. Оток на мозъка и белите дробове, кръвонасядания по ляво бедро. Смъртта на С.С.С. е в резултат на тежката черепно-мозъчна и гръдна
травми. Установените и описани травматични увреждания са от действието на
твърди и твърди тъпоръбести предмети и всички
отговарят да са получени при станало ПТП от блъскане на пешеходец в областта на
лявото бедро, с последващо усукване на тялото и
падане с удар върху терен.
Видно от приложен по делото протокол за извършване на
проверка на подсъдимия Д. за употреба на наркотични и упойващи вещества (л.90
от ДП) не е установено наличие на
алкохол, което се установява от извършената проверка с техническо средство.
Назначената в хода на съдебното следствие тройна автотехническа експертиза установява, че скоростта на
движение на автомобила в момента на удара е била от порядъка на 22 км/ч. При
тази скорост на лекия автомобил дължината на опасната зона за спиране, съобразено
с конкретните пътни условия е 9.1 метра. При конкретната пътна обстановка за
водача в момента, в който водачът на лекия автомобил потегля след спирането
пред пешеходната пътека не е имало наличие на фактори, които да ограничават
видимостта на подсъдимия. От тази позиция (пешеходната пътека), в момента на
потегляне и до момента на достигане на мястото на удара същият е имал техническа възможност да
възприеме и следи поведението на пострадалия пешеходец върху пътното платно
(отговор на 11 въпрос от експертизата).
Следователно подсъдимият М. Д. е имал възможност да забележи пострадалия
пешеходец още в момента, в който същия стъпи на южната лента на пътното платно,
т.е. далеч преди да достигне до лентата,
по която се е движил лекия автомобил (северната лента). Ако подсъдимият е реагирал в този момент, не
би настъпил пътния инцидент, което не би се случило и ако същият отложи
потеглянето, както и да се движи със скорост, която му позволява да пропусне
пешеходеца.
Към момента на реакцията на подсъдимия и при движение
със скорост от порядъка на 22 км/ч, когато пешеходецът е отстоял на 0,6 метра
от лентата по която се е движил лекият автомобил, от техническа гледна точка е
било невъзможно да се предотврати настъпването на ПТП.
Описаната фактическа обстановка е установена от
показанията на свидетелите Т.Т., И.К., П.П., Д.Н., К.И., Р.И.,
Й.Г., Д.М., заключенията на назначените
по делото съдебно химическа експертиза, съдебно медицинска експертиза на труп №
105/2017г., протокол № 284/07.06.2017г. за видео-техническа експертиза, заключение на единична и тройна автотехническа експертизи, обяснения на подсъдим.
Съдът не
споделя позицията на защитата за наличие на случайно деяние, предвид основно на
заключението на тройната автотехническа експертиза,
тъй като подсъдимият е имал обективна възможност, при това при няколко варианта
за предотвратяване настъпване на ПТП – като се движи с по-ниска скорост, като
изчака пешеходеца да премине.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
При установена фактическа обстановка, окръжният съд прие, че с деянието си
подсъдимият М.К.Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл. 343а, ал.1, б."б" във вр.
чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК, като
на 31.03.2017г. в гр.Стара Загора при
управление на МПС лек автомобил марка „***“, модел „***“ с peг.
№ ***нарушил правилата за движение по пътищата визирани в Закон за движение по
пътищата, а именно: чл.20, ал.2 изр.1 от ЗДвП – водачите на пътните превозни
средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с … характера и
интензивността на движението …, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие – пешеходец на пътното платно; чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП – водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението; чл.116 от ЗДвП – водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците …, и по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходец –
пострадалия С.С.С., ЕГН **********, като след
деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.
Безспорно е от обективна страна, че на инкриминираната
дата – 31.03.2017 год. около 16.55 часа в гр.Стара Загора по бул. „Цар Симеон
Велики“ в посока запад-изток подсъдимият М.Д. е управлявал лек автомобил м.“***“,
модел „***“ с рег.№***. Нарушавайки няколко разпоредби на ЗДвП подсъдимият е
предизвикал ПТП, при което е настъпила смъртта на С.С.С..
Според заключението на тройната автотехническа
експертиза опасната зона на спиране на лекия автомобил при скорост от порядъка
на 22 км/ч е 9,10 метра. Пред пешеходната пътека подсъдимият е спрял
автомобила, за да преминат по нея пешеходците.
В момента на потеглянето на автомобила пострадалият С. С. е отстоял от
предна част на автомобила на разстояние от „около 10.3 м“ и на около 1,3 метра преди лентата му
за движение(северна лента на южното полуплатно).
Водачът на процесния автомобил в този момент е имал
обективна възможност да забележи пострадалия. В отговора на въпроси №10 и №11 вещите
лица са посочили, че за водача на МПС не е имало препятствия, които да
ограничават видимостта на последния и „от момента на потегляне на автомобила до
достигане мястото на удара, водача има техническата възможност да възприеме и
следи поведението на пострадалия върху платното за движение“(л.224 с.сл). Следователно подсъдимият е могъл
да предотврати настъпване на удар между автомобила и пешеходеца, ако се е
движил със скорост, която би позволила да спре преди ПТП, т.е. скорост
позволяваща му да пропусне пешеходеца. В съд. заседание отговора на вещите лица
е, че при скорост до/и 12 км/ч(с.4 с.сл. 19.10.2021 год.) водачът би могъл да
предотврати настъпване на ПТП.
В тази връзка съдът прие, че настъпването на ПТП е
резултат на управление на л.автомобил м.“***“, модел „***“ с рег.№***от
подсъдимия М. Д. със скорост, която не е съобразена с характера и
интензивността на движението в района на пешеходна пътека и която да позволи на
водача да спре пред предвидимо препятствие – в случая пешеходец на пътното
платно. Пострадалият не само е бил предвидимо, но и реално препятствие, тъй
като в момента на потегляне на лекия автомобил е бил вече на пътното платно, на
1,30 м. от лентата за движение на лекия автомобил. Единствено при скорост под
12 км/ч водачът би имал възможност да предотврати блъскането на пешеходеца.
Втората възможност това да стане е ако не потегля преди пешеходеца се изтегли
от пътното платно, т.е. пресече лентата, по
която се движи автомобила.
Гореизложеното налага извода, че подс.М.
Д. като водач на МПС е нарушил чл.20,ал.2, изр. първо от ЗДвП,
което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия общественоопасен
резултат.
Подсъдимият е нарушил и чл.20,ал.2, изр. второ ЗДвП
, което нарушение също е в причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП.
Тази разпоредба на специалния закон задължава водачът
на ППС да намали скоростта или да спре при случай на необходимост, когато
възникне опасност за движението. Формално погледнато подсъдимият като водач на
лекия автомобил е изпълнил своето
задължение и е предприел аварийно спиране на превозното средство(видно от
отложената спирачна следа). В случая това е недостатъчно, за да се приеме, че
същият изпълнил вменените задължения в
този текст на ЗДвП. Изпълнението задължението за намаляне
скоростта или спиране на превозното средство би било факт, ако спирането или намалянето на скоростта беше направено при възникване
опасност за движението. Съдът счита, че моментът на възникване на опасност за
движението настъпва в момента, в който пешеходецът е стъпил на пътното платно,
а не в момента, когато водачът на лекия автомобил е забелязал пешеходеца С. С.,
който се намирал на 1,30 м от лентата, по която се е движил автомобила. Нещо
повече, трайно установена е съдебната практика, че опасността за водача на МПС
възниква не в момента, в който водача възприеме препятствието за движението, а
по-рано - „за начало на възникване на опасността следва да се приеме моментът,
когато например един пешеходец се насочи от тротоара към платното за движение,
преди още да е стъпил на него….“ (ТР № 28/84г. по НД № 10/84г. на ОСНК на
ВС). Въпроса за момента на възникване опасност за движението
е фактически, в случая това е момента, в който пострадалият пешеходец е стъпил
на платното за движение (южната лента на южното полуплатно)
и се насочил да пресича южното платно на булеварда в посока север. В този
момент пострадалият е бил в полезрението на водача на МПС и този момент е далеч
преди пострадалият С. С. да достигне в близост до лентата(на 1,30 м), по която
се е движил лекият автомобил (северната лента), т.е. за водача е била налице
техническата възможност спокойно да предотврати настъпването на ПТП – като
пропусне пешеходеца или потегли и се движи със скорост, която да му позволи да
спре преди настъпване на ПТП.
Вмененото нарушение на
водача на лекия автомобил – подс.М. Д., на чл.116 от ЗДвП също е в
причинно-следствена връзка с настъпилия общественоопасен
резултат. Пострадалият пешеходец С. С. е предприел пресичане на пътното платно
в непосредствена близост от пешеходната пътека в южното платно – 5,30 метра
източно от нея. Движил се е перпендикулярно на север - точно срещу пешеходната пътека на северното полуплатно (двете пешеходни пътеки не са една срещу друга,
а се „разминават“). Освен, че е възрастен,
пострадалият, пресичайки пътното платно, говорел по мобилния си телефон и не се
оглеждал за приближаващи МПС. Всички тези обстоятелства, при липсата на
препятствия пред водача на лекия автомобил, пречещи на неговата видимост, е
следвало да са забелязани от подсъдимия, да заострят неговото внимание и той
да вземе мерки за избягване на ПТП. Не
на последно място това е в района на пешеходна пътека, пред която подсъдимият е
спрял да пропусне преминаващите, но само по пешеходната пътека, а не и
пешеходеца извън нея.
От субективна страна престъплението е извършено виновно по
непредпазливост под формата на престъпна небрежност. Същността на този вид
непредпазлива вина се заключава в това, че деецът, имайки реална възможност да
предвиди настъпването на общественоопасните последици
от деянието, не проявява необходимото внимание и предпазливост, за да извърши
необходимите волеви действия за предотвратяване на предвидените в съответната
норма последствия. В конкретния случай подсъдимият е забелязал своевременно пострадалия
пешеходец, но е предположил, че последния ще успее да пресече пътното платно,
преди автомобилът да стигне до него, без да отчете неговата възраст, без същият
да е дал основание на водача, че е забелязал автомобила и не на последно място,
че пострадалият С. С. е водил разговор по мобилния телефон.
След ПТП действията на водача на л.автомобил м.“***“,
модел „***“ с рег.№***били следните:
Подсъдимият М. Д. незабавно спрял МПС, слязъл и се
притекъл на помощ на пострадалия. Конкретните действия са били да държи главата
на пострадалия на една страна, за да не се задуши от кръвта, която е потекла от
устата на С. С., до пристигане екип на спешна помощ. Едновременно с това се
опитвал да се обади на тел.112, но е бил изпреварен от св.Д. Х.. За тези
обстоятелства са непротиворечиви показанията на свидетелите Т. Т., И. К., Д. Х.,
К. И..
За да се приложи привилегирования състав на чл.343а НК
законът изисква от водачът на МПС,
предизвикал ПТП при условията на чл.343 НК, да „е направил всичко, зависещо от
него за оказване помощ на пострадалия“.
Натрупаната обилна съдебна практика изисква
извършените от дееца действия обективно да са насочени и да са в състояние да
помогнат за спасяване на пострадалия. Подсъдимият веднага спира автомобила и се
насочва към пострадалия. Придържайки главата на пострадалия на една страна действията
на подс.М.Д. обективно и субективно са насочени към
спасяване живота на пострадалия С. С., защото в противен случай последния би
вдишал течащата през устата кръв и би се задушил. Тази помощ освен, че е била
необходима е била и своевременна, тъй като пострадалия пешеходец е бил жив и
според заключението на СМЕ е починал в болничното заведение след повече от два
часа.
При установената фактическа обстановка съдът прие, че
деянието на подсъдимия М.К.Д. следва да се квалифицира като такова по чл. 343а, ал.1,
б."б" във вр. чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК, а по първоначално повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. с чл.342,
ал.1, предл.3
от НК бъде признат за невинен и оправдан по това обвинение.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Подсъдимият М.К.Д. е с висше образование, неженен, до
момента не е осъждан, ЕГН **********.
По обвинението и в последната си дума подсъдимият
изразява съжаление за последиците от ПТП, но не признава своята вина за тяхното
причиняване.
Изхождайки от разпоредбата на
чл. 54 НК, съдът взе предвид следното:
- определянето на наказанието следва да е съобразено с
общия принцип да се определи в пределите на предвиденото в съответната норма от
Особената част на НК, т.н. принцип за законност на наказанието. За
престъплението по чл. 343а, ал.1,
б."б" във вр. чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване
от свобода за срок до четири години.
- степента на
обществена опасност на конкретното престъпно деяние, в съответствие с
принципните правила от Общата част на НК. Както е известно степента на
обществената опасност е количествен признак на престъплението. В тази връзка
степента на обществена опасност е точно определена за всяко деяние и
характеризира обективната страна на престъплението от към размер на причинени
вреди, начин на извършване на престъплението и т.н. Престъпленията по чл.343 НК
със смъртен резултат са със завишена степен на обществена опасност. В
настоящото производство настъпилите вредни последици – смъртта на С.С.С., са резултат от
поведението на подсъдимия.
- следващ критерий при определяне на наказанието
визиран в чл.54 НК, е степента на обществена опасност на дееца. В тази връзка
следва да се отчита социално значимото поведение на подс.М.Д.
до и след извършване на престъплението и има ли данни за тенденция за
отклонение от нормалното поведение.
Съдът прие, че се касае за личност с ниска степен на обществена опасност. Смекчаващи отговорността обстоятелства за
подсъдимия са чистото съдебно минало и липса на други противообществени прояви,
процесуалното му поведение-никога не е ставал причина за отлагане на делото,
въпреки продължителността на съдебното производство. Като водач на МПС не е
наказван за груби нарушения на правилата за движение, включени в ЗДвП- до момента е наказван единствено с фиш, без да
са съставяни акт или наказателно постановление. Като
смекчаващо обстоятелство съдът отчете, че от извършване на деянието до момента
е изтекъл период от повече от четири години.
При определяне на наказателната отговорност на
подсъдимия М.Д. съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелство и поведението
на пострадалия пешеходец С.С.С., който също е допринесъл за настъпване на ПТП, като не
проявил и минимално внимание при предприемане пресичане на пътното платно на
една от най-натоварените улици в града и то не на пешеходната пътека, която се
е намирала на 5,30 метра западно спрямо пешеходеца.
Делът на съпричиняване на общественоопасния резултат от страна на пострадалия С.С.С., ведно с останалите изброени смекчаващи вината
обстоятелства, сочат на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, но за съда
те са недостатъчни, за да се приеме, че изпълват хипотезата на чл.55,ал.1 от НК, при което и най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже
несъразмерно тежко. И това е така, защото подсъдимият М.Д. е проявил груба
небрежност в конкретната пътна ситуация - в района на пешеходна пътека, което е
недопустимо за един водач на МПС със сравнително дългогодишен опит.
Предвид горното, съдът
определи на подсъдимия М.К.Д. наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, т.е. под средния размер на предвиденото престъплението
по чл. 343а, ал.1,
б."б" във вр. чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК наказание. При наличния значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства,
съдът определи наказание лишаване от свобода под средния размер, близо до
законовия минимум, а именно една година лишаване от свобода.
Съдът прие, че
постигането на целите на наказанието и в частност да се въздейства възпитателно
и превъзпитателно на подсъдимия да спазва специалните закони и предупредително
към останалите членове на обществото, които управляват МПС, същите могат да се
реализират и без наказанието да се изпълнява реално
В тази връзка и на
основание чл.66,ал.1 НК съдът постанови изпълнението на наказанието лишаване от
свобода да се отложи за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.343г от НК, съдът лиши подсъдимия М.К.Д. от право да управлява МПС за
срок от две години. Сравнително краткия срок на лишаването от право да управлява МПС беше продиктувано от почти
безупречното поведение на подсъдимия като водач на превозно средство(Справка за
нарушител/водач-л.48 ДП,т.1).
С това наказание съдът счита, че за определения период от време, през
което подсъдимия се лишава от право да управлява МПС, ще се въздейства
предупредително и възпиращо по отношение на самия него, а и на останалите членове на обществото да
извършват престъпления от този вид.
Във връзка с направените фактически и правни изводи и на основание
чл.189,ал.3 от НПК съдът прие, че след като подсъдимият М.К.Д. е признат за
виновен, същият следва да бъде осъден да заплати направените по делото
разноски, включително и тези на частните обвинители за упълномощаване на повереник.
Ето защо подсъдимият М.К.Д.,
беше осъден да заплати, както следва:
-на частните обвинители С.С.К.
- И., ЕГН ********** и М.В.К., ЕГН ********** сумата от 3 200 лв. ( три хиляди
и двеста лева), представляваща направени разноски за ангажиране на повереник, от които по 1 600 (хиляда и шестстотин)
лева за всеки от частните обвинители;
- по бюджетната сметка на ОД на МВР гр. Стара Загора
сумата от 2436,85 лева (две хиляди четиристотин тридесет и шест лева и
осемдесет и пет стотинки) – разноски по делото, направени в хода на досъдебното
производство;
- в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка
на Окръжен съд-Стара Загора сумата от
3780,00 (три хиляди седемстотин и осемдесет) лева, представляваща направени
съдебни и деловодни разноски.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините за извършване на престъплението са изцяло от
субективен характер – неспазване на правилата за движение по ЗДвП от страна на подсъдимия М.К.Д.,
като водач на МПС и недооценка на
конкретната пътна обстановка и проявеното невнимание от страна на пострадалия
от ПТП пешеходец. Състоянието на пътя, пътната маркировка в участъка, в който е
настъпило ПТП е било много добро и по никакъв начин не е „допринесло“ за
настъпилото ПТП.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: