Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 11.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
VII граждански състав в
открито заседание на седми
януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Районен съдия : ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля
Цанева като разгледа докладваното от съдия Банкова гражданско дело №6070 по описа на съда за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Обективно съединени искове с правно основание чл.220, ал.1 , чл.222,
ал.1 КТ вр с чл.22, ал.3 от КТД и чл.259 от КТ.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от З.Г.Г. против Г.С. в която се твърди, че е работила при ответника като
„деловодител“ в служба „Режимно- административна дейност“ в Затвора-Плевен до
27.03.2018г., от която дата трудовото
правоотношение е било е прекратено със заповед №К- 1508/26.03.2018г. на
ВПД Главен директор на осн. чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ - поради
съкращение в щата.Твърди се, че тъй като трудовият договор е бил прекратен от страна на работодателя
преди да изтече срока на предизвестието, съгласно чл.220, ал.1 от КТ, й дължи
обезщетение за неспазено предизвестие в размер на едно брутно трудово
възнаграждение, а именно сумата 880,71лв.Твърди се, че съгласно чл.222, ал.1
във вр. с чл. 22, ал.3 от КТД работодателят
дължи заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението
в размер на две брутни трудови възнаграждения, а именно 1761,42лв.Посочва, че през
м. юни 2018г. са й били изплатени
обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 648,04лв., вместо дължимото
обезщетение в размер на 880,71лв. и обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ в размер
на 758,37лв., вместо дължимото обезщетение в размер на 1761,42лв., като
разликата до пълния размер на обезщетенията още не е платена.Твърди се, че до
уволнението й Затвора-Плевен са съществували 2 щатни бройки за длъжността
„деловодител“ в служба „РАС“, като с утвърдено от началника на затвора Поименно
разпределение на работата, извършвана от РАС №К-1501/14.02.2007г. , е било
посочено кои видове дейности следва да извършвам тя и кои видове дейности, ще
се извършват от другия деловодител.Твърди се, че поради напускането на другата
деловодителка й е било разпоредено устно
от прекия ръководител - инспектор РАС ***,
от 01.08.2016г. да изпълнява и дейностите, разпределени за извършване от втория
деловодител, като в последствие е била
издадена и изрична Заповед № 107/13.09.2016г. на Началника на затвора – Плевен,
да извършва изцяло административно-деловодната дейност в затвора до
назначаването на втори служител на длъжност „деловодител“.Твърди се, че за
периода от 01.08.2016г. до 04.11.2016г. включително, освен изрично
разпределените й дейности, извършвала и дейностите, разпределени за извършване
от втория деловодител.Посочва се, че съгласно чл.259, ал.1, изр.2 от КТ за
периода, през който е изпълнявала освен
своята работа и работата, разпределена на втория служител на същата длъжност,
има право на допълнително трудово възнаграждение, чийто размер съгласно КТД в
сила от 01.05.2016г. - Приложение №2 Споразумение за работната заплата в ГД“ИН“
и териториалните й служби Раздел трети - Други трудови възнаграждения, т.13 е в
размер от 30 до 70% от заплатата за длъжността на замествания. Към онзи период
основната заплата за длъжността „деловодител“ беше 501лв. С оглед обема и
естеството на работата, счита, че има право на допълнително трудово
възнаграждение в размер на 70% от основното трудово възнаграждение за
изпълнение на разпределените задължения на втората длъжност „деловодител“. През
м.август 2016г. от 23 работни дни е била
в отпуск по болест от 08.08. до 28.08.2016г. и има общо 8 работни дни, за които
й се полага допълнително трудово възнаграждение за изпълняване и на втората
длъжност в размер на 122лв. За м. септември 2016г. за пълен месец - 350,70лв.,
за м. октомври 2016г. също за пълен месец има право на допълнително трудово
възнаграждение в размер на 350,70лв. и за м. ноември 2016г. за отработени 4 дни
има право на допълнително трудово възнаграждение в размер на 63,76лв. или общо
за периода от 01.08.2016г. до 04.11.2016г. включително за изпълняването освен
на разпределените ми видове работа, изцяло и дейностите, изрично разпределени
за извършване от втория деловодител, й се полага допълнително трудово
възнаграждение в размер общо на 887,16лв., което не е било платено независимо от направеното от нея
искане и подавани молби и жалби до работодателя.Твърди се, че тъй като
ответникът не е заплатил пълния размер
на полагащите ми се обезщетения по чл. 220, ал.1 от КТ, по чл.222, ал.1 във вр.
с чл. 22, ал.1 от КТД, както и допълнително трудово възнаграждение по чл.259 от КТ във вр. с т. 13 от Приложение №2 към КТД - Споразумение за работната заплата
в ГД“ИН“ и териториалните и служби за периода от 01.08.2016г. до 04.11.2016г.,
че е е налице правен интерес да предяви правата си по съдебен ред.Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на осн. чл. 220, ал.1 от КТ сумата
232,67лв. неизплатена част от дължимото обезщетение за неспазен едномесечен
срок за предизвестите за прекратяване на трудов договор, ведно със законната
лихва от подаването на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
сумата, осн. чл.222, ал.1 във вр. с чл.22, ал.З от КТД сумата 1003,05лв.,
неизплатена част от дължимото обезщетение за оставане без работа поради
уволнение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, на осн. чл. 259, ал.1, изр.2 от КТ във вр. с т.13 от
Приложение №2 към КТД - Споразумение за работната заплата в ГД“ИН“ и
териториалните и служби допълнително трудово възнаграждение за периода от
01.08.2016г. до 04.11.2016г. в размер на 887,16лв., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба.Претендират се разноски
За
ответника, представителя е депозирал
отговор по чл.131 от ГПК и е оспорил предявените искове, с подробни
съображения.Претендират се разноски.
Съдът, след като се съобрази със становището на ищеца и събраните по делото, прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Безспорно е по делото, че ищцата
е работила като „деловодител“ в Затвора гр.Плевен до 27.03.2018г., от която
дата трудовото й правоотношение е прекратено със Заповед №Л-1508/26.03.2018г.
на ВПД главен директор на ГД“ИН“ на осн. чл.328, ал.1, т.2, предложение второ
от КТ - поради съкращение в щата.Няма спор също, че след прекратяването на
трудово правоотношение ответникът е начислил във ведомостта за м. май 2015г. за
заплащане на ищцата обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 648,04лв. за
неспазен срок на предизвестие за 25 календарни дни и обезщетение по чл.222,
ал.1 от КТ за оставане без работа за един месец в размер на 758,37лв., които
суми са й преведени по банков път през м. юни 2018г.
Спорни са
въпросите дължат ли се претендираните обезщетения и в какъв размер.
За да се прецени дали ищцата е
получила пълния размер на полагащите й се обезщетения, следва първо да се даде
отговор на въпроса какъв е размера на брутното й трудово възнаграждение, което
съгласно чл.228, ал.1 от КТ служи за база за определяне на дължимите
обезщетения по глава X, раздел трети от КТ. Съгласно чл.17, ал.1 от НСОРЗ в БТВ,
за определяне на обезщетението по чл.228 от КТ, лимитативно са посочените кои
възнаграждения се включват, като не са посочени средствата за социални разходи,
каквито са парите за храна.Те не
представляват ТВ за извършена от работника дейност, а разход на работодателя за
социални придобивки.При това положение при изчисляване на Обезщетенията, след
изследване на тяхната основателност, следва да се приема варианта на ВЛ, без в
БТВ да се включва сумата 120лв. порцион за храна.
По иска с правно основание чл.220,ал.1 от КТ
Съгласно
чл.328, ал.1 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като
отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326,
ал.2, в изрично изброените в ал.1 случаи, между които е и съкращаване на щата.
А съгласно чл.220, ал.1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок
на предизвестието.В конкретния конкретния
случай срокът на предизвестието е един месец.
Със Заповед
№61/25.04.2018г. на Началника на Затвора - Плевен е разпоредено на ищцата да се
изплати обезщетение по чл.220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие от
27.03.2018г. до 20.04.2018г. в размер на 648,04 лв., която сума е била
преведена по банков път на ищцата на 04.06.2018г. От съдържанието на заповедта
е видно, а това се признава и от ответника, че платеното обезщетение не е за
пълен месец /от 27.03.2018г. до 27.04.2018г./, а само за 25 календарни дни.
Според ответника на ищцата не се дължи обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за
пълен месец, тъй като с писмо на ВПД Главен директор на ГД“ИН“
№464/16.0.2018г., връчено й с протокол от 21.03.2018г. ищцата е уведомена за
извършеното съкращение и от тази дата започва да тече срока на предизвестието
за прекратяването на трудовия й договор, като част от предизвестието / от 21.03.2018г.
до 26.03.2018г. включително/ е отработено и обезщетение се дължи само за
останалия период.Съдът приема становището на ищцата, че връченото писмо с
протокол от 21.03.2018г. няма характер на предизвестие за прекратяване на
трудовото й правоотношение и трудовият й договор е прекратен с връчването на
заповедта на 27.03.2018г., без да е спазен срока за предизвестие, поради което
има право на обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за целия едномесечен срок на
предизвестието.По своето естество предизвестието представлява уведомление,
отправено от едната страна в трудовото правоотношение към другата, което
съдържа решението на първата да упражни потестативното си право за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение, като предизвестието трябва задължително
да съдържа и посочване на срок - датата, от която започва да тече
предизвестието, или срокът, след изтичане на който трудовият договор ще бъде
прекратен. Това е необходимо, тъй като в тези случаи, съгласно разпоредбата на
чл.335, ал.2 от КТ трудовият договор се прекратява с изтичане на срока на
предизвестието, а при неспазване на срока на предизвестието - с изтичане на
съответната част от срока на предизвестието /Решение №873 от 18.01.2011 по
гр.д.№1757/2009г. на ВКС 4-то г.о./. Връченото на ищцата писмо с протокола от
21.03.2018г. съдържа уведомление за извършеното съкращение в щата, предложение
за заемане на същата длъжност в затвора Ловеч и уведомление, че при неприемане
на предложението трудовото й правоотношение ще бъде прекратено поради извършеното
съкращаване на щата, но никъде в него не споменава за предизвестие, не е
упоменато, че от определена дата започва да тече предизвестието за прекратяване
на трудовия договор или пък, че след изтичане на определен срок трудовия й
договор ще бъде прекратен. След като ищцата не е изрично уведомена, че от
определен момент започва да тече предизвестието за прекратяване на трудовия и
договор, или пък, че след изтичането на определен срок трудовия й договор ще
бъде прекратен поради съкращаване на щата, то връченото й писмо няма характер
на предизвестие за прекратяване на трудовия договор и от получаването му не е
започнал да тече едномесечния срок по чл.326, ал.2 КТ. С връчената й заповед на
27.03.2018г. се прекратява трудовото правоотношение, считано от същата дата,
без работодателят да й е отправи предизвестие и да й е дал възможност да
отработи същото, поради което ищцата има право на обезщетение по чл.220, ал.1
от КТ за целия едномесечен срок на дължимото предизвестие.С оглед заключението
на ВЛ, изложеното по- горе, кое е включва в базата за определяне на
обезщетението, то дължимата сума е 758, 37лв. Изплатена е сума в размер на
648,04лв., поради което искът се явява основателен и доказан за сумата
110,33лв., ведно със законната лихва ,считано от датата на молбата, като за
разликата до претендираните 232,67лв.,следва да се отхвърли иска ,като
неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание
чл.222 ал.1 от КТ вр. с чл.22, ал.3 от КТД.
Съгласно чл.222, ал.1 от КТ при уволнение поради
съкращаване на щата работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа, но не повече от 1 месец, като с КТД може да се
предвиди обезщетение за по-дълъг срок.
В чл.22, ал.З от КТД в сила от
01.05.2016г., който е действал към момента на прекратяване на трудовия договор
на ищцата, е предвидено, че при съкращаване в щата или намаляване обема на
работа, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в
размер на 2 брутни заплати.
В
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата също изрично е
посочено, че следва да й бъде заплатено обезщетение по чл.22, ал.З от КТД в
размер на 2 брутни трудови възнаграждения, като е посочена и размер на
обезщетението, а именно 1608,72лв.От представеното с исковата молба заверено
копие на трудовата й книжка, и от извършената в с.з. на 19.11.2018г.
констатация от съда, че копието съответства на оригинала, е установено, че след
прекратяването на трудовия й договор с ответника ищцата не е работила по
трудово правоотношение.Платена й е сумата 758,37лв. за един месец.Съобразно
изложеното по- горе за размера на обезщетенията ,съдът приема, че е основателна
претенцията за сумата 758,37лв., като за разликата до претендираните 1003,05лв.,
се отхвърли ,като неоснователна и недоказана.
По
иска с правно основание чл.259 от КТ
Не е спорно,
че до прекратяване на ТПО на ищцата, поради съкращаване на щата, по щатно
разписание е имало 2 щатни бройки за длъжността „деловодител“ в служба РАС.
Поради обема на работа в деловодството е утвърдено от началника на затвора
Поименно разпределение на работата извършвана от РАС, описаните в длъжностната
характеристика в 13 точки преки задължения на деловодителя,са били разпределени между двете деловодителки,
като изрично е посочено коя от тях кои видове дейности да извършва, като това
разпределение е било спазвано до съкращаването на щата и намаляването на
бройките деловодител от две на една бройка.От 01.08.2016г. поради напускането
на втората деловодителка, едната щатна бройка била овакантена. На ищцата е било
разпоредено първо устно, а в последствие и с изрична писмена Заповед
№107/13.09.2016г. на началника на Затвора Плевен да извършва изцяло административно-деловодната
дейност в затвора до назначаването на втори служител на длъжност „деловодител“
и от 01.08.2016г. до 04.11.2016г. тя е извършвала деловодната работа, която по
щатно разписание е следвало да се извършва от двама деловодители.
Съдът счита, че ДТВ по тази
разпоредба,се дължи, ако на работника се възложи дейност, различна от
изпълняваната от него по длъжностна
характеристика, т. е. на повече от една длъжност в рамките на нормалното
работна време.Разпределението с вътрешен акт между двете деловодителки с
еднакви функции, предприета по целесъобразност, не влияе върху обстоятелството,
че всяка една от тях поотделно е била длъжна по закон да изпълнява предвидените
в дл. характеристика задължения.При това положение следва да се отхвърли,
предявения иск като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплита на ищеца, сумата 191,05лв., представляващ направените от него разноски по делото, по компенсация. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ПлРС -д.т. върху уважените искове в размер на 100лв. и разноски за ВЛ 220лв.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл.220, ал.1 от КТ ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” ***,
ДА ЗАПЛАТИ на З.Г.Г., ЕГН**********, сумата 110,33лв./бруто/,
представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска – 22.08.2018г. до окончателното й изплащане, като за
разликата до претендираните 232,67лв., ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.222 ал.1 от КТ
вр с чл.22, ал.3 от КТД, ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” ***,
ДА ЗАПЛАТИ на З.Г.Г., ЕГН**********, сумата 758,37лв./бруто/-неизплатено обезщетение за оставане без работа за периода,
ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-22.08.2010г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните
1003,05лв., ОТХВЪРЛЯ иска ,като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Г.Г., ЕГН**********
против Г.С. иск с правно основание чл.259, ал.1 изр.2 от КТ за сумата 887,16лв.
– ДТВ за периода 01.08.2016г. до 04.11.2016г., ведно със законната лихва,
считано от датата на ИМ, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 от ГПК ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” ***, ДА ЗАПЛАТИ на З.Г.Г., ЕГН**********, сумата от 191,05лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, по компенсация.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд държавна такса в размер на 100лв. върху уважените искове и разноски за ВЛ в размер на 220лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :