№ 668
гр. Бургас, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. А.А - МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. А.А - МИТЕВА Административно
наказателно дело № 20242120202472 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на “К.” ООД, ЕИК: ********** със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от управителя П.Д.Б., ЕГН: ********** против
Наказателно постановление № 23-0769-004259/16.02.2024г. на началник група в ОДМВР –
Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по
чл.145, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.6 пр.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
излагат аргументи в тази насока. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от управителя и юрисконсулта си, които поддържат жалбата.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не изпраща представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 27.09.2023г. на основание договор за покупко – продажба на ППС “К.” ООД,
ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.”С.” **, ***, ***,
aп.27, придобило собствеността над специален автомобил „РЕНО МАСТЕР“ с рег.№ ***. В
законоустановения едномесечен срок по чл.145, ал.2 от ЗДвП дружеството не подало
заявление в Сектор „ПП“ за промяна на регистрацията.
Едва на 15.11.2024г. представител на дружеството депозирало заявление
№230769047101. След депозиране със заявлението и останалите материалите по преписката,
на същата дата актосъставителят издал АУАН бл. №205623, в който квалифицирал
1
нарушението като такова по чл.145, ал.2 от ЗДвП.
Въз основа на така издадения АУАН на 16.02.2024г. било издадено и атакуваното
НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени по преписката и
решил, че “К.” ООД, ЕИК: ********** е осъществило състава на нарушението по чл.145,
ал.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл.177, ал.6 пр.2 от ЗДвП, му наложило
административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за
нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка. На практика, жалбоподателят не спори по така
установените факти, а по правната им оценка.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен
от компетентно (териториално и материално) лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок.
Съобразно нарушената правна норма на чл.145, ал.2 ЗДвП приобретателят на
регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира
придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по
постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно
средство е придобито от търговец с цел продажба.
БРС намира обаче, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
2
се защитава. Съгласно разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
описанието на нарушението както в АУАН, така и в НП, следва да съдържа всички
обстоятелства, при които е извършено. В конкретния случай в нито в АУАН, нито в НП, е
посочена датата и мястото на извършване на нарушението по чл.145, ал.2 от ЗДвП.
Тъкмо напротив в НП е посочена единствено датата на установяване на нарушението -
15.11.2023г., която е и датата на която упълномощеното лице се е явило в сектор „Пътна
полиция“ за подаване на заявление за промяна в регистрацията /л.8 от делото/.
Действително, нарушението се счита за осъществено след изтичане на определен от закона
срок при бездействие от страна на носителя на задължението. Въпреки това обаче, в нито
един от двата документа, не е посочено от кога започва да тече този срок, както и неговата
продължителност, за да може да се изчисли кога се смята за довършен фактическият състав
на нарушението. Това води до невъзможност жалбоподателят да организира адекватно
своята защита, а и до невъзможност за упражняване на съдебен контрол по правилността на
фактите. С оглед на това, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Дори да се приеме, че посочената в НП и АУАН дата – 15.11.2023г. е датата на
извършване на нарушението, отново би било налице основание за отмяна на обжалвания акт
с оглед неправилното определяне на датата на допускане на нарушението. Видно от
приложения по делото договор за покупко - продажба /л.10 от делото/ процесното превозно
средство е придобито на 27.09.2023г., поради което и същото е следвало да бъде
регистрирано в срок до 27.10.2023г. Като не е сторило това в посочения срок дружеството –
жалбоподател е осъществило с бездействие състава на нарушението по чл.145, ал.2 ЗДвП на
дата – 28.10.2023г.
С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати нередовности,
които са опорочили цялото производство и са довели до незаконосъобразно издаване на НП,
поради което и същото следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството жалбоподател действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л.36 от делото), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 400лв., което с оглед изхода на делото следва да се присъди в полза на
жалбоподателя.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 предложение второ от ЗАНН, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-004259/16.02.2024г. на началник
група в ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя - “К. ”ООД,
ЕИК: ********** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя
П.Д.Б., ЕГН: **********, за извършено нарушение по чл.145, ал.2 от ЗДвП, на основание
чл.177, ал.6 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00
(двеста) лева.
ОСЪЖДА ОДМВР- гр. Бургас да заплати в полза на “К. ”ООД, ЕИК: ********** със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя П.Д.Б., ЕГН:
**********, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторени в
производството разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4