№ 672
гр. Б., 16.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ОСМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Вера Коева
като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело № 20241200900078
по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба /поправена/, подадена от Национална
агенция за приходите, БУЛСТАТ: ************, с адрес: гр.С., район О., бул.“К.Д.“ № 52,
представлявано от изпълнителния директор Р.С., чрез пълномощник, с която срещу „Л.Л.“
ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: с.М.П., община П. обл.Б.,
представлявано от С. В. и Л. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Б.,
ул.“Н.Г.“ № 12, вх.Г, ет.3, ап.11 е предявен иск да се обяви за недействителна по отношение
на ищеца разпоредителната сделка, обективирана в нотариален акт № 134, том II, рег.№
2491, дело № 313/2019г. по описа на нотариус К.М., рег.№ 061, с район на действие РС Р.,
вписан в Служба по вписванията гр.Р., с която „Л.Л.“ ЕООД, ЕИК ************, продава на
Л. П., ЕГН ********** Самостоятелен обектв сграда с идентификатор 02676.11.6.2.11,
находящ се в гр.Б., общ.Б., обл.Б. по кадастралната карта и кадстарлните регистри, одобрени
със Заповед № РД 18-81/10.12.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на обекта гр.Б., п.к.2770,
общ.Б., обл.Б., ул.“Н.Г.“ № 12, блок Г – 2, ет.3, ап.11, находящ ке н сграда № 2, с
идентификатор 02676.11.6.2, находящ се в поземлен имот с идентификатор 02676.11.6, с
начин на трайно предназначение Жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, площ по
документи: 61,16 кв.м., прилежащи части – 3,8 % идеални части, равняващи се на 7,86 кв.м.,
както и 2,95 % от правото на строеж върху поземления имот описан по-горе, при съседни
самотоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 02676.11.6.2.10, под обекта: 02676.11.6.2.7,
над обекта: 02676.11.6.2.15, който самостоятелен обект, представлява апартамент № 11 –
правно основание чл.216, ал.3 ДОПК вр. с чл.135, ал.1 ЗЗД.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК за редовност. С оглед
бстоятелствата, на които са основани предявените искове, същите са допустими, поради
което не е налице основание за прекратяване на делото. Исковата молба е вписана.
Извършена е размяна на книжа. В законоустановения срок по делото е депозиран писмен
отговор само от ответника Л. П.. На ответника юридическо лице препис от исковата молба е
1
върчена при условията на чл.50, ал.2 ГПК и в дадения срок не е постъпил отговор.
С оглед на горното е налице основание за насрочване на открито съдебно заседание, с
призоваване на страните, съобщаване на проект на доклад и произнасяне по
предварителните процесуални въпроси и доказателствени искания на страните.
Проект на доклад:
1.по чл.146, ал.1, т.1 ГПК - Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Твърди се в исковата молба, че атакуваната сделка, обективирана в нот.акт № 134, том II,
рег.№ 2491, дело № 313/2019г. е сключена на 26.07.2019г. между ответните страни, към
момент, когато продавача по сделката „Л.Л.“ ЕООД, ЕИК ************ има декларирани и
неплатени публични задължения към държавата, представляващи формирани задължения за
вноски за ДОО, ЗО и УПФ, ППФ и корпоративен данък, декларирани пред приходната
администрация с осем броя декларации обр.6, подробно описани за периода от 15.11.2018г. –
24.06.2019г. и с два броя ГДД по чл.92 от ЗКПО от 16.03.2018г. и 20.03.2019г. сочи се, че
неплатените задължения към държавата, въз основа на тези декларации и ГДД са в размер на
23 067,64 лв., лихва към 10.04.2024г. от 15 811,97 лв., които суми към подаване на исковата
молба не са платени.
Твърди се издаване на Ревизионен акт на дружеството № Р-22000120005392-091-
001/29.09.2021г., с който са установени задължения за корпоративен данък за периода
01.01.2019г. – 31.12.2019г. и задължения за данък върху добавената стойност за периода от
01.05.2019г. – 31.01.2020г., като размерът на установените с ревизионния акт задължения е
81 793,35 лв. главница и 11 110,13 лв. лихва, начислена към 29.09.2012г. Или общият размер
на задълженията на „Л.Л.“ ЕООД, ЕИК ************ е в размер на 166 097,39 лв., от които
114 460,99 лв. главница и 51 636,40 лв., изчислена към 10.04.2024г.
Твърди се, че със сключване на процесната сделка се уврежда интереса на кредитора,
както и че при сключването й длъжникът, като задължено лице е знаел за увреждащия
характер на сделката, като управителя на дружеството С. В. е бил наясно с финансовото
състояние на дружеството и по-специално за наличието на публични задължения , тъй като
на 13.03.2019г., е заверил съставения от Д.В.Д. Отчет за приходите и разходите на
дружеството за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., където в раздел „Г“ е имало
отразени задължения за текущата 2018г., както и за предходната такава 2017г. Знанието на
ответника Л. Понев за задължения на дружеството се обосновава с твърдението, че това
лице, като едноличен собственик на капитала и взимащ най – важните решения от
компетентността на общото събрание е знаел за наличието на публични задължения на
дружеството, а на 22.04.2019г. се е запознал с ГФО за 2018г. и е изслушал доклада на главния
счетоводител, поради което се твърди, че при тези обстоятелства е бил наясно с
финансовото състояние на дружеството. С придобиване на имота от Л. П. се твърди, че на
същия ден -26.07.2019г. притежаваните от него дялове били продадени на С. В., като така
бил направен опит да се заличат всички връзки на свързаност между П. и дружеството.
2
Твърди се прехвърляне на процесния имот за сумата от 9 900,00 лв., на цена която е в пъти
по-ниска от пазарната и от данъчната оценка, което е още една индиция за увреждащия
характер на сделката. Обосновава се и тезата за свързаност между длъжника „Л.Л.“ ЕООД с
приобретателя Л. П., обусловена от участието на П. в капитала на дружеството и по-
конкретно фактът, че П. е едноличен собственик на капитала към момента на извършване на
сделката, поради което на основание § 1, т.3, б „е“ от ДОПК ответните страни се твърди, че
са свързани лица. При поддържане на твърдения в горната насока се иска процесната сделка
да бъде призната за относително недействителна спрямо ищеца. Сочат се писмени
доказателства.
В срока за отговор такъв е постъпил само от ответника физическо лице Л. П..
Не се оспорва допустимостта на иска, а неговата основателност по същество. Оспорват се
всички твърдения в исковата молба, включително и твърденията за възникнали задължения
за първия ответник, както по размер, така и по основание. Твърди се липса на
предпоставките на иска по чл.216, ал.3 ДОПК вр. с чл.135 ЗЗД. Оспорва се, че към датата на
сключване на процесната сделка е имало надлежно установени по реда на ДОПК публични
задължения на „Л.Л.“ ЕООД към държавата.
Оспорва се по същество твърдението на ищеца, че със сделката е увредена държавата като
кредитор, като се твърди,че дружеството разполага и друго достатъчно по стойност
имущество, вкл. такова върху което вече от ЧСИ са били наложени запори върху 16 роя
ППС. Твърди се, че по този начин в полза на държавата е било учредено обезпечение, което
надхвърля вземането, поради което липсва увреждане и няма намерение за такова. Ответната
страна твърди, че имотът е закупен от него, но на името на дружеството през 2016г. с негови
лични средства и с кредит, отпуснат от „Ю.Б.“ АД, за което е учредена и договорна ипотека
върху имота, вписана с дв.вх.р.№ 4844/30.11.2016г. в имотен регистър Р.. Сочи се, че по
същия кредит П. е солидарен длъжник и при прехвърляне на имота през 2019г. е
предоставил сумата от 30 000 евро, с която е изплатен остатъка от кредита, отпуснат за
покупката на процесното жилище. Оспорва се презумпцията за знание за увреждане, което
твърди ищеца, както и като невярно твърдението, че със сделката се намалява имуществото
на дружеството и е налице намерение за увреждане на държавата. Подробно в отговора се
съдържат аргументи, с които се поддържа, че липсва увреждане и намерение за такова.
Прави се искане за отхвърляне на иска като неоснователен и присъждане на разноски.
Правят се доказателствени искания – за допускане гласни доказателства за установяване
липсата на знание у ответника за увреждане на кредитора, иска се задължаване на ищеца на
основание чл.183 ГПК да представи в оригинал приложените към исковата молба документи,
а снетите електронни документи – на електронен носител с копие за страните. Искането се
твърди, че се прави във връзка с оспорване на същите по отношения на тяхната вярност
и/или истинност вкл. и Справка за задълженията към НАП на „Л.Л.“ ЕООД, както и
приложените молба декларации образец № 6 и по чл.92 от ЗКПО.
Иска се задължаване на ответното дружество да представи всички платежни документи
във връзка с плащането на покупната цена на процесното жилище през 2016г., както и по
3
кредита, послужил за плащане на цената. Ако ответното дружество не представи в цялост
исканата документация, на основание чл.192 ГПК се иска възможност за изискването й от
банката кредитор.
Счита се, че посредством съдебно – икономическа експертиза следва да се определи
пазарната цена на процесния имот към датата на прехвърлянето му, а така също и
стойността на активите на дружеството към тази дата.
Препис от отговора на ответника Л. П. е връчен на ищеца, който в срока по 372 ГПК е
подал допълнителна искова молба.
С допълнителната искова молба се поддържат изложените твърдения и се оспорват
възраженията на ответника П. в отговора му. Поддържа се твърдението за знание у Л. П., в
качеството му на едноличен собственик на капитала на дружеството, за възникнали негови
публични задължения към момента на сключване на разпоредителната сделка, което се
извежда от твърдението, че на 22.04.2019г. е взел решение като едноличен собственик на
капитала и приел ГФО на дружеството за 2018г. и същият като приет от собственика е и
публикуван в ТР. Поддържа се твърдението, че сделката е увреждаща, като за това не е
необходимо да се изследва дали е налично друго имущество на длъжника и дали същото е
било ипотекирано. Възражението за размера и евентуалната продажна цена се оспорва, че е
предмет на делото. Изтъква се, че макар формално ППС на дружеството да били
запорирани, същите не са открити като местонахождение, поради което не е изпълнена
функцията по обезпечаването. С допълнителната искова молба се сочат допълнителни
писмени документи, които се иска да се приемат като доказателства.
Препис от допълнителната ИМ е връчена на ответниците, като в срока по чл. 373 ГПК
отговор е постъпил само от ответника Л. П..
С отговора се поддържат всички твърдения и оспорвания в първоначално дадения. Твърди
се липса на елементи от фактическия състав на иска по чл.216, ал.3 ДОПК. Сочи се липса на
доказателства за увреждащия характер на сделката. Твърди се, е увреждането следва да е
конкретно доказано и пряко свързано с намаляване на имущество на длъжника. Твърди се,
че към момента на сключване на сделката – 26.07.2019г. в полза на държавата е било налице
обезпечаване, което е надхвърляло „вземането“, поради което се оспорва, че има увреждане
или намерение за такова, като се поддържа, че в активите на дружеството е имало
достатъчно имущество. Твърди се липса на доказателства за знание за уреждане на
кредитора и че е действал недобросъвестно-. Сочи се, че знанието за увреждане следва да се
докаже, а не се предполага и сделката не може да се обяви за относително недействителна,
ако ответника е действал добросъвестно. В тежест на ищеца е да установи увреждане ,
знание и намерение за такова. Твърди се, че следва да се установи и пряка причинно –
следствена връзка между сделката и претендираното увреждане. Изтъква се, че публичното
задължение следва да е установено с влязъл в сила административен акт или влязло в сила
съдебно решение. Сочи се, че ревизионния акт от 29.09.2012г. все още не е бил издаден,
което категорично отхвърля твърдението, че сделката е предназначена да увреди публичния
4
взискател. Изтъкват се аргументи за редакцията и измененията на текста на чл.216 ДОПК,
като се поддържа, че към момента на сключване на процесната сделка не е съществувало
възможност да се приеме, че е налице установено публично задължение чрез подаване на
декларация по чл.105 ДОПК. Ето защо се обобщава, че не са налице основания за уважаване
на иска, тъй като цитираният ревизионен акт не е бил издаден към датата на сключване на
сделката, а ако задълженията по сочените декларации са били възникнали се твърди
погасяването им по давност.
2. по чл.146, ал.1, т.2 ГПК - Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и възраженията на ответника:
Предявен е иск с правно основание чл.216, ал.3 от ДОПК вр. с чл.135, ал.1 ЗЗД.
3. По чл.146, ал.1, т.3 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4. По чл.146, ал.1, т. 4 ГПК - Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива.
5.По чл.146, ал.1, т.5 от ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти:
Съгласно чл.154 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува
установено от закона предположение. Оборване на такива предположения се допуска във
всички случаи, освен когато това е забранено от закон. В тази връзка указва на страните, че в
тежест на всяка е да установи фактите, въз основа на които основава своите искания или
възражения.
Ищецът носи доказателствената тежест за установяване на следните факти: възникване на
публични задължения на ответника юридическо лице „Л.Л.“ ЕООД към НАП по посочения в
исковата молба начин – чрез подаване на описаните в ИМ осем броя декларации обр.6, и два
броя ГФО, както и с издаване на цитирания ревизионен акт, т.е. НАП да докаже качеството
си на кредитор на първия ответник – юридическо лице; за установи факта на сключване на
процесната сделка на 26.07.2019г., оформена в нотариална форма и че със сключването й е
настъпило увреждане за ищеца като кредитор; да се установи твърдяното от ищеца знание
на лицето, с което длъжникът е договарял за увреждането , като се докаже твърдяното в
исковата молба свързаност на двамата ответници, т.е. да се установи извършване на сделка
между свързани лица по см. на §1, т.3, б „е“ от ДОПК, сключването й при знание у
ответниците и с намерение да увредят кредитора. В тежест на ищеца е да установи знание за
увреждането чрез доказване на сочената свързаност между договарящите страни, за да
възникне оборимото предположение за знание по см. На чл.216, ал.3, изреч.2-ро от ДОПК, а
в тежест на ответните страни е да проведат обратно доказване – за опровергаване на
законоустановената презумпция за знание при установяване на факта на свързаност между
договарящите страни по процесната сделка.
Ответните страни носят тежестта да установят всички факти, които твърдят в отговора и
изключват отговорността им.
По доказателствените искания:
5
Няма пречка да се допусне събиране на гласни доказателства на ответника физическо лице
при довеждане до две лица, като по изричното допускане на поисканите свидетели съдът ще
се произнесе в откритото с.з. след индивидуализиране на свидетелите и уточняване на
обстоятелствата и фактите, които ще установяват.
На основание чл.183 ГПК следва да се задължи ищеца да представи в оригинал
приложените към исковата молба документи, а снетите електронни документи – на
електронен носител с копие за страните.
Ответното юридическо лице е получило препис от исковата молба при фикцията по чл.50,
ал.2 ГПК, поради което искането да се задължи да представи находящи се при него
документи не следва да се уважава. На ответника физическо лице следва да се укаже, че
доказателственото му искане по реда на чл.192 ГПК – за изискване на документи от трето,
неучастващо поделото лице е нередовно, като в срок – най – късно до насроченото с.з.
следва да го упражни в съответствие с чл.192 ГПК като се представи писмена молба, в която
подробно да се опишат документите, които се твърди, че установяват релевантни по спора
факти и се намират в трето на спора лице .
По искането на ответника П. за допускане на съдебно – икономическа експертиза за
определяне пазарната цена на процесния имот към датата на прехвърлянето му, а така също
и стойността на активите на дружеството към тази дата, съдът ще се произнесе в открито с.з.
след отделяне на спорното от безспорното, след становище от страните и преценка за
установяване на какви факти и обстоятелства се иска събиране на това доказателство.
Водим от горното и на основание чл.374, ал.1, и 2, чл.377 ГПК вр. с чл.140 вр. с чл.146,
чл.157 и чл.159, ал.1 и сл. ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАПЪТВА страните към спогодба, медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 27.01.2025г. от 14:00 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекта за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част.
ДАВА възможност на страните в насроченото открито съдебно заседание да изложат
становище по проекта на доклад и да предприемат съответните процесуални действия.
ДАВА процесуална възможност на ответника П. да ангажира гласни доказателства при
режим на довеждане до две лица, като по изричното допускане на поисканите свидетели
съдът ще се произнесе в съдебно заседание след индивидуализирането на свидетелите и
конкретизиране на обстоятелствата, които ще се установяват с гласни доказателства.
На основание чл.183 ГПК, ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи в оригинал приложените
към исковата молба документи, а снетите електронни документи – на електронен носител с
6
копие за страните.
УКАЗВА, на основание чл.101, ал.1-3 ГПК, на ответника П., че доказателственото му
искане по реда на чл.192 ГПК е нередовно, като ОПРЕДЕЛЯ срок най – късно до откритото
с.з. за представяне на нарочна молба, в която да опише документите, които иска да се
изискат от трето,неучастващо по делото лице, като оставя без уважение искането за
задължаване на ответника юридическо лице да ги представи.
По искането на ответника П. за допускане на СИЕ съдът ще се произнесе в открито с.з.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца да се връчи препис от
отговора на допълнителната искова молба от ответника П. с вх.№ 16735/10.12.2024г.
Определението е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
7