Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 08.02.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 13895 по
описа за 2019 г. на СГС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 174843 от 24.07.2019
г. по гр.д. № 79449 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 163-ти състав е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявеният от К.С.К. с ЕГН **********
и адрес *** срещу „С.х.“ ЕООД с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Оборище“, ул. „******,
офис № 7, със съдебен адрес ***,
офис 6.2. за признаване за незаконно уволнението и за отмяна на Заповед№
312/27.08.2018 г. на управителя на ответника на основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ. Със същото решение на основание чл. 128, т. 2 КТ във вр. чл. 242 КТ „С.х.“ ЕООД е осъдено да заплати на К.С.К. сумата от 2 973,
31 лв. – представляваща незаплатени брутни трудови възнаграждения за
периода от м. май до м. август 2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
сумата. На основание чл. 245, ал. 2 КТ „С.х.“ ЕООД е осъдено да заплати
на К.С.К. сумата от 80, 87 лв. – обезщетение за забава за неизплатено
нетно трудово възнаграждение от м. май до м. август 2018 г., от датата на
просрочие на всяко месечно вземане до завеждане на исковата молба в съда на
17.12.2018 г., като този иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 118, 92 лв. На
основание чл. 224, ал. 1 КТ „С.х.“ ЕООД е осъдено да заплати на К.С.К.
сумата от 109, 98 лв., представляваща обезщетение за три дни
неползван платен годишен отпуск за периода от 03.05.2018 г. до 27.08.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3,
42 лв. На основание чл.
221, ал. 1 КТ „С.х.“ ЕООД е осъдено да заплати на К.С.К. сумата
от 676, 61 лв. –
обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законна лихва върху сумата от
датата на исковата молба до окончателното изплащане и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД лихва за забава в изплащането му за периода от 27.08.2018 г.
до 17.12.2018 г. в размер на 21, 00 лв. На основание чл. 226, ал. 1,
т. 1 КТ във вр. чл. 225 КТ „С.х.“ ЕООД е осъдено да заплати на К.С.К. сумата
от 1 978, 08 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, представляващи неполучени обезщетения за безработица за 6 месеца,
считано от 27.08.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 16, 27 лв. – лихва за забава, начислена върху
сумата от 1 987, 09 лв., считано от 27.08.2018 г. до 17.12.2018 г., като искът
по чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ във вр. чл. 225 КТ е отхвърлен като
неоснователен и недоказан за разликата над 1 978, 09 лв. до пълния
предявен размер от 2 350, 00 лв., а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
е отхвърлен за разликата над 16, 27 лв. до пълния предявен размер от 73, 76 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С.х.“
ЕООД е осъдено да заплати на К.С.К. сумата от 601, 98 лв. – заплатен адвокатски хонорар, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „С.х.“ ЕООД е
осъдено да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд
сумата от 618, 05 лв., представляваща
разноски за първоинстанционното производство.
Постъпила е въззивна жалба с
вх. № 5137464/20.08.2018 г. на „С.х.“ ЕООД, представлявано от
управителя Г.И.Г.против Решение № 174843 от 24.07.2019 г. по гр.д. № 79449
по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 163-ти състав в частите, с
които жалбоподателят е осъден да заплати на К. С.К. сумата от 2 973, 31
лв., представляваща брутни трудови възнаграждения за периода от м. май до
м. август 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба 17.12.2018 г., сумата от 80, 87 лв. – обезщетение за
забава за незаплатено нетно трудово възнаграждение за периода от м. май до
август 2018 г. от датата на просрочието на всяко месечно вземане до завеждане
на исковата молба; сумата от 109, 98 лв. – обезщетение за три дни
неизползван годишен отпуск за периода от 03.05.2018 г. до 27.08.2018 г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба; сумата от 3, 42
лв. – лихва за забава; сумата от 676, 61 лв. – представляваща
обезщетение за неспазване срока на предизвестие, ведно със законната лихва; сумата
от 21, 00 лв. – лихва за забава в изплащането му за периода от
27.08.2018 г. до 17.12.2018 г. на основание чл. 86 ЗЗД; сумата от 1 978,
09 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи неполучените
обезщетения за безработица за 6 месеца, считано от 27.08.2018 г., ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на основание, както и в частта за
разноските. Съдържат се оплаквания за неправилност на атакуваното решение
поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Според жалбоподателя първоинстанционният съд е игнорирал
направените от него доказателствени искания, както и изложените аргументи.
Твърди, че в тежест на ищеца служител е било да докаже претенциите си. По
отношение на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза сочи, че вещото лице е
получило поисканите от него документи по електронен път. Позовава се на
издадено удостоверение по реда на чл. 87, ал. 6 ДОПК, според което всички
дължими данъци и осигуровки са били платени и с първоинстанционното решение
жалбоподателят бил осъден да заплати съответните суми за данъци и осигуровки
два пъти, което е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че обезщетение по чл.
221, ал. 1 КТ не се дължи, тъй като трудовото правоотношение не е прекратено на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, а по взаимно съгласие на страните. Сочи още,
че самият служител не е изпълнил задължението си да представи трудовата си
книжка на работодателя за попълване и сам е отговорен за това, че не се е
регистрирал като безработен своевременно, така че да получи обезщетение за
безработица, следователно и искът с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ е
неоснователен. Жалбоподателят се оплаква още, че първоинстанционният съд не е
обсъдил доводите му във връзка с бездействието на ищеца. Оспорва изводите на
вещото лице, обективирано в приетото по делото ССЕ, което е направил и
своевременно пред първоинстанционния съд, въпреки това при произнасяне на
съдебното решение съдът не е съобразил
разпоредбата на чл. 202 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил писмен отговор с вх. № 5167725/16.10.2019 г. по регистъра на СРС,
подаден от К.С.К., в който се съдържа становище за неоснователност на
подадената жалба. Поддържа се, че вещото лице е работило по представените от
ответника документи, а съдът правилно е приложил чл. 162 ГПК като е приел, че
исковете са доказани по основание, а ответникът е възпрепятствал установяването
на спорните факти. Сочи, че съдът правило е присъдил обезщетение по реда на чл.
221 ГПК, а различно от установеното по делото основание за прекратяване на
трудовото правоотношение не е било доказано. Липсата на съдействие от страна на
работодателя, който да попълни трудовата книжа е мотивирало служителя да подаде
сигнал до ИА „Главна инспекция по труда“. Поддържа, че първоинстанционното
решение е правилно и обосновано. Претендира присъждане на сторените разноски
пред настоящата инстанция.
В открито съдебно заседание,
проведено на 08.10.2020 г., въззивникът „С.х.“ ЕООД не изпраща представител.
Въззиваемият К.С.К. се явява
лично и с адв. Д.. Поддържа отговора на въззивната жалба и претендира разноски
съгласно представен списък.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 2034045/17.12.2018 г. на К.С.К. против „С. – п. х.“
ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове. Ищецът твърди,
че на 03.05.2018 г. постъпил на работа в дружеството на ответника на длъжността
„техник геодезия, фотограметрия и картография“, като между страните бил сключен
трудов договор № 316/28.04.2018 г. Със заявление с вх. № 71/27.08.2018 г.
едностранно прекратил трудовото правоотношение с ответника на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като през целия период на действието му не е получавал
дължимото му трудово възнаграждение. Твърди, че работодателят му дължи трудови
възнаграждения в общ брутен размер от 2 973, 31 лв. или по месеци, както
следва: за месец май 2018 г. – 793, 60
лв., за месец юни – 843, 20 лв., за месец юли 2018 г. – 676, 61 лв. и за месец
август 2018 г. – 659, 90 лв. Сочи, че на 27-28.08.2019 г. е събрал всички
необходими подписи в обходния лист и го представил в отдел „Личен състав“,
въпреки настояването му обаче работодателят не му връчил заповед за
прекратяването на трудовото правоотношение и не е оформил трудовата му книжка.
Твърди, че работодателят не му е изплатил още дължимото обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, както и брутно трудово възнаграждение за
срока на предизвестието. На 28.09.2018 г. подал сигнал в ИА „Главна инспекция
по труда“ и за резултата от извършената проверка бил уведомен с писмо с изх. №
18096732/15.11.2018 г., в което било посочено, че работодателят отказал да
предостави документи на контролния орган, а на 27.08.2018 г. бил издал заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл.
325, ал. 1, т. 1 КТ. Ищецът намира издадената заповед за незаконна, доколкото
на същата дата е подал заявление за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Твърди, че в резултат на отказа на
работодателят да му издаде необходимите документи, свързани с прекратяването на
трудовото правоотношение за периода от 27.08.2018 г. до подаване на исковата
молба не е могъл да се регистрира като безработен и да получава обезщетение за
безработица, ето защо и работодателят дължи да му заплати обезщетение за
претърпените вследствие на неговото бездействие имуществени вреди в общ размер
на 2 359 лв. Въз основа на изложените твърдения предявил следните искове: с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото
правоотношение със Заповед № 312/27.08.2018 г. на основание чл. 325, ал. 1, т.
1 КТ; за осъждане на ответното дружество да му заплати на основание чл. 128, т. 2 КТ във вр. чл. 242 КТ сумата
от 2 973 , 31 лв. – представляваща брутно трудово възнаграждение за
периода от м. май до м. август 2018 г., ведно със законна лихва от подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на вземането; за осъждане на ответното
дружество да му заплати на основание чл.
245, ал. 2 КТ във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 118, 92 лв. –
представляваща обезщетение за забава в изплащането на всяко едно брутно трудово
възнаграждение от датата на просрочието до завеждането на исковата молба; за
осъждане на ответното дружество да му заплати на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 109, 98
лв. – обезщетение за 3 дни неползван платен годишен отпуск за периода от
03.05.2018 г. до. 27.08.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на вземането; за осъждане на ответното
дружество да му заплати на основание чл.
224, ал. 1 КТ във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3, 42 лв. – представляваща обезщетение
за забава в размер на законна лихва върху обезщетението от 27.08.2018 г. до
завеждане на исковата молба; за осъждане на ответното дружество да му заплати
на основание чл. 221, ал. 1 КТ
сумата от 676, 61 лв.,
представляваща обезщетение за срока на предизвестието, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането; за
осъждане на ответното дружество да му заплати на основание чл. 221, ал. 1 КТ във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 21, 00 лв. –
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
обезщетението от 27.08.2018 г. до завеждане на исковата молба; за осъждане на
ответното дружество да му заплати на основание чл. 226, ал. 1 КТ сумата от 2 350, 00 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, представляващи неполучените обезщетения за безработица за 6
месеца, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането; за осъждане на ответното дружество да му
заплати на основание чл. 226, ал. 1 КТ
във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 73, 76 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
27.08.2018 г. до завеждане на исковата молба.
В срока по чл. 131, ал.1 вр. чл.
62, ал. 2 ГПК ответникът „С. – п. х.“ ЕООД, представлявано от управителя, е
подал отговор на исковата молба, в който са наведени доводи за недопустимост и
неоснователност на подадената исковата молба. Твърди, че трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно
съгласие на страните, следователно не е налице уволнение и поради това искът за
признаване на уволнението за незаконно е недопустим. Според ответника
доказателство, че ищецът бил запознат със съдържанието на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е попълненият на 28.08.2018 г. обходен
лист. Сочи още, че искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е погасен
по давност. Не оспорва, че между него и ищецът е съществувало трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор от 28.04.2018 г., което
е прекратено, считано от 27.08.2018 г. Твърди обаче, че трудовото
правоотношение е прекратено със Заповед № 312/27.08.2018 г. на основание чл.
325, ал. 1, т. 1 КТ. Намира осъдителните искове за неоснователни. Оспорва
размера на претендираната сума за незаплатени трудови възнаграждения. Твърди,
че всички начислени и декларирани удръжки за ДДФЛ, ДЗПО-УПФ, ЗО, ДОО и Фонд
„Безработица“ върху трудовите възнаграждения на ищеца са изплатени и видно от
приложеното удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК дружеството работодател няма публични
задължения към 10.12.2018 г., останалата дължима сума на служителя също е
изплатена, за което се съдържат документи в архива на дружеството. Трудовата
книжка не е попълнена поради бездействие от страна на служителя. Неполучаването на необходимите документи от
дружеството на работодателя и неосъществената регистрация като безработен също
са резултат от поведението и ответникът не следва да носи отговорност.
Като писмено доказателство по
делото е приет трудов договор № 316/28.04.2018 г., сключен между „С.х.“ ЕООД,
представлявано от управителя Г.И.Г.- в качеството му на работодател и К.С.К. в
качеството му на служител, по силата на който страните се споразумели
служителят да изпълнява длъжността „техник геодезия, фотограметрия и
картография“ срещу договорено основно трудово възнаграждение в размер на 800
лв. Уговорили се, че възнаграждението следва да бъде изплащано до 30-то число
на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Срокът на предизвестието при
прекратяване на трудовия договор е 30 дни. Служителят се задължил да постъпи на
работа на 03.05.2018 г. и да изпълнява считано от тази дата служебните си
задължения. Трудовият договор е подписан от страните и в него е отразено още,
че работникът е постъпил на работа на 03.05.2018 г.
Прието като доказателство е заявление
с вх. № 71/27.08.2018 г. по регистъра на работодателя, подадено от К.С.К., за
едностранно прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 327,
ал. 1, т. 2 КТ поради неплащане /забавяне в плащането/ на дължимото му трудово
възнаграждение. Със заявлението е поискано още трудовата книжка на служителя да
бъде оформена, да му се начисли и изплати дължимото обезщетение по чл. 221, ал.
1 и чл. 224 КТ.
Приета е заповед №
312/27.08.2018 г., издадена от управителя на „С.х.“ ЕООД, с която на основание
чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е прекратено трудовото правоотношение на К.С.К.,
считано от 27.08.2018 г. Като причина за прекратяването е посочена „молба от
служителя“, отразено е още, че следва да му се изплати обезщетение по чл. 224,
ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3 дни. Заповедта е
подписана от управителя и подписът му не е оспорен.
Приет е обходен лист /при
напускане/ на К.С.К. на длъжност геодезист с отразявания от 27.08.2018 г. и
28.08.2018 г., съдържащ отбелязвания, че не дължи нищо към отдел Склад, Пряк
ръководител, Информационни технологии, Личен състав, Архив и SIM карта, Каса, Главен счетоводител.
Прието като доказателство е
писмо с изх. № 154/12.11.2018 г. по регистъра на ответника, адресирано до
ищеца, ведно с което е приложена Заповед за прекратяване № 312/27.08.2018 г. и
ищецът е поканен в 5-дневен срок да предостави трудовата си книжка за вписване
на обстоятелствата по назначаване, промяна и прекратяване на трудовия договор.
Писмото е подписано от експерт УЧР.
Приета като доказателство е
трудова книжка на К.С.К., от която е видно, че е постъпил на работа при „С.х.“
ЕООД на 03.05.2020 г., а като възнаграждение е посочена сумата от 800 лв. Не се
съдържат последващи отбелязвания за постъпване на работа.
Приложен е „сигнал за нередност“
от Т.А.Д. и К.С.К. до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,
Дирекция Инспекция по труда“, гр. София с вх. № 18108447/28.09.2018 г. по
регистъра ѝ, както и отговор с изх. № 18096732/15.11.2018 г. на Дирекция
Инспекция по труда“, гр. София, от който се установява, че във връзка с
непредставянето на ведомости за заплати на дружеството са съставени актове за
неизпълнени предписания, както и че по повод подадените заявления по чл. 327,
ал. 1, т. 2 КТ са издадени заповеди за прекратяването на трудовото правоотношение
на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, които са изпратени до служителите по
пощата. Дадени са указания на подателя относно възможностите за разрешаване на
възникналите трудови спорове по съдебен ред.
Прието като доказателство е
удостоверение за декларирани данни с изх. № 220191802411353/26.11.2018 г. на К.С.К.
в уверение на това, че в периода от 08.01.2018 г. до 26.11.2018 г. няма
декларирани данни. Приложена е справка-данни за осигуряването на К.С.К.,
издадена от НАП, за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. за периода от
05.2018 г. до 09.2018 г., от която са видни отработените дни за съответните
месеци, начисленият облагаем доход и начисленият осигурителен доход. Приложено
е удостоверение № 21-00063086/26.11.2018 г., от което е видно, че на К.С.К. в
периода от 01.01.2018 г. до 26.11.2018 г. е изплатена единствено помощ при
раждане на дете по чл. 50, ал. 6 КСО в размер на 343, 97 лв. към 07/2018 г.
Приети като доказателства са
Вътрешни правила за организация на работната заплата в „С.х.“ ЕООД. В чл. 3 от
тях е посочено, че работната заплата се изплаща не по-късно от 30-то число на
месеца, следващ месеца, за който се начислява работната заплата, през който е
положен трудът. В Правилата се съдържа още таблица с размера на минималната
основна месечна заплата на работещите по трудово правоотношение в „С.х.“ ЕООД
по длъжности.
Прието е удостоверение с изх. №
22250201800366807/10.12.2018 г., издадено от НАП – ТД – София на основание чл.
87, ал. 6 ДОПК в уверение на това, че дружеството няма задължения.
Удостоверението е издадено за участие в търгове.
С определение № 93518/15.04.2019
г. по гр.д. № 79449/2018 г. са приети за безспорни между страните
обстоятелствата относно наличието на трудово правоотношение, възникнало по
силата на трудов договор № 316/28.04.2018 г. и прекратяването на трудовото
правоотношение на 27.08.2018 г.
Прието като доказателство е заключение
по допуснатата съдебно-счетоводната експертиза. Експертът е посочил, че въпреки
многократно отправените искания не са предоставени ведомости или фишове за
заплата на служителя К.С.К.. При изчисляване на дължимите трудови
възнаграждения за месеците май-август 2018 г. вещото лице е посочило, че е
ползвало данни от системата на НАП и е направило извод, че на служителя се
дължи за м. май 2018 г. брутно трудово възнаграждение в размер на 793, 60 лв.,
нетно – 615,82 лв., за м. юни 2018 г. брутно трудово възнаграждение в размер на
843, 20 лв., нетно – 654, 31 лв., за м. юли 2018 г. брутно трудово
възнаграждение в размер на 676, 61 лв., нетно – 525, 03 лв., за м. август 2018
г. брутно трудово възнаграждение в размер на 659, 90 лв., нетно – 512, 06 лв.
Общо брутно трудово възнаграждение в размер на 2 973, 31 лв., нетно –
2 307, 22 лв. Лихвата за забава от деня следващ датата за изплащане на възнагражденията
до датата на подаване на исковата молба 17.12.2018 г. е в размер на 80, 87 лв. Експертът
е посочил, че не му е предоставена пълна информация за внесени дължими
осигуровки и данъци. Предвид приложената справка от НАП за К.С.К. са подавани
данни за осигурено лице с декларация образец 1, но не са внесени осигурителни
вноски и данъци, тъй като не са представени платежни нареждания.
Представено е удостоверение за липса на задължения, но тъй като няма данни дали
всички декларации са подавани към НАП, не може да се даде категоричен отговор
дали са внесени осигуровки и данъци. Дължимата сума за обезщетение за неползван
платен годишен отпуск е в размер на 166, 08 лв. дължимата лихва върху това
обезщетение е в размер на 3, 55 лв. Вещото лице е посочило, че предоставената
информация не е достатъчна, за да се изчисли конкретно обезщетение за срока на
предизвестие по чл. 221 КТ, както и размера на обезщетението за безработица.
Изготвено е допълнително заключение, след представяне на допълнителна
информация, получена от ТД на НАП, за данни за осигуряването на К.С.К., в което
вещото лице е посочило, че размерът за обезщетение за безработица е общо
1 978, 09 лв., а лихвата за забава е 16, 27 лв.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Предявените обективно
кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение със
Заповед № 312/27.08.2018 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ; за осъждане
на ответното дружество да заплати на ищеца на основание чл. 128, т. 2 КТ във
вр. чл. 242 КТ сумата от 2 973 , 31 лв. – представляваща брутно
трудово възнаграждение за периода от м. май до м. август 2018 г., ведно със
законна лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането; за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца на основание чл.
245, ал. 2 КТ сумата от 118, 92 лв. – представляваща сбора от обезщетението
за забава в изплащането на всяко едно брутно трудово възнаграждение от датата
на просрочието до завеждането на исковата молба; за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от
109, 98 лв. – обезщетение за 3 дни неползван платен годишен отпуск за периода
от 03.05.2018 г. до. 27.08.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на вземането; за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца на основание чл. 228, ал. 3 КТ във вр. 224,
ал. 1 КТ сумата от 3, 42 лв. – представляваща обезщетение за забава
в размер на законна лихва върху обезщетението от 27.08.2018 г. до завеждане на
исковата молба; за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца на
основание чл. 221, ал. 1 КТ сумата от 676, 61 лв., представляваща
обезщетение за срока на предизвестието при прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането; за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца на основание чл. 228,
ал. 3 КТ във вр. чл. 221, ал. 1 КТ сумата от 21, 00 лв. –
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
обезщетението от 27.08.2018 г. до завеждане на исковата молба; за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца на основание чл. 226, ал. 1 КТ сумата
от 2 350, 00 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи
неполучените обезщетения за безработица за 6 месеца, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца на основание чл. 228, ал. 3 КТ във вр. чл. 226, ал. 1 КТ сумата от 73, 76 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 27.08.2018 г. до завеждане на исковата
молба.
Предмет на въззивно обжалване е
първоинстанционното решение в частите, с която са уважени осъдителните искове.
Решението по иска с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ, както и решението по
осъдителните искове в частите, с които са отхвърлени като неоснователни са
влезли в сила като необжалвани.
В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо. По
отношение на правилността настоящият състав намира следното:
Уважаването на иска с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ е обусловено от кумулативното
установяване на следните предпоставки: наличие на валидно трудово
правоотношение между страните през процесния период, договорено възнаграждение
в претендирания размер и неизпълнение от страна на работодателя на задължението
му за заплащане на дължимото трудово възнаграждение. Единственото спорно
обстоятелство между страните е дали е заплатено дължимото възнаграждение за
процесния период. Доказването на изпълнението на задължението по чл. 128, т. 2 КТ е било в тежест на работодателя, като не са представени и приети никакви
доказателства за изпълнението му. Единствено, включително и във въззивната
жалба, се поддържа, че видно от удостоверение, издадено по реда на чл. 87, ал.
6 ДОПК, дружеството работодател своевременно е заплащало задълженията си за
данъци и осигуровки, поради което и на ищеца не се дължи заплащането на брутни
трудови възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението
на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане
на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или
посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков
превод по влог на работника, в които случаи не възникват съмнения за
основанието, на което работникът или посоченото от него лице е получило
плащането. Липсват каквито и да било данни и доказателства за изплащане на
трудовото възнаграждение на ищеца. Пред първа инстанция е изслушаната и приета
като неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
настоящият състав намира за обективно и компетентно дадено, от която се
установява, че липсват данни за платени данъци и осигурителни вноски от страна
на работодателя. Предвид обстоятелството, че работодателят не е съдействал за
установяване на спорните обстоятелства, експертът е съобразявал данните от НАП
и е изготвил експертизата съобразно тях. Вещото лице изрично е посочило, че
подаването на декларация образец 1 за осигуреното лице К.С.К. не означава, че
са внесени осигурителни вноски и данъци, доколкото работодателят не е
представил платежни нареждания. Ето защо настоящата инстанция намира, че
изводът на първоинстанционния съд за дължимост на вземане от 2 973 31 лв.,
представляващо сбора от дължимите брутни трудови възнаграждения за периода от
м. май до м. август 2018 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното му изплащане е правилен, поради което решението в тази
част следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 245, ал. 1 КТ при
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се
гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното
му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за
страната, а според ал. 2 на същата разпоредба разликата до пълния размер на
трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със
законната лихва. Уважаването на акцесорния осъдителен иск с правно основание
чл. 245, ал. 2 КТ е обусловено от кумулативното установяване на следните
предпоставки: наличие на парично задължение за заплащане на трудово
възнаграждение, чийто падеж е настъпил и неизпълнение от страна на длъжника –
работодател. В случая се установи, че „С.х.“ ЕООД не е изпълнявало задълженията
си спрямо служителя К.С.К. за заплащане на трудово възнаграждение в уговорения
срок, а именно до 30-то число на месеца, следващ месеца за който се отнася,
поради което и работодателят дължи обезщетение за забава на паричното вземане.
За да определи размера на дължимото обезщетение настоящият състав кредитира с
доверие изводите на експерта по приетата пред първа инстанция
съдебно-счетоводна експертиза и приема, че решението на СРС за дължимост на
сумата от 80, 87 лв., представляваща обезщетение за забава за неплатено трудово
възнаграждение от май до август 2018 г. от датата на просрочието на всяко
месечно вземане до подаване на исковата молба, е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Не са наведени и никакви конкретни оплаквания от
страна на въззивника работодател срещу тази част на решението, поради което и
като и настоящата инстанция не дължи допълнително мотивиране.
Уважаването на иска с правно
основание чл. 224 КТ е обусловено от кумулативното установяване на следните
предпоставки: наличие на валидно трудово правоотношение между страните през
процесния период, което е прекратено и неползване на платен годишен отпуск за
текущата календарна година, пропорционално на времето, което се признава за
трудов стаж. Съгласно чл. 173, ал. 1 КТ платеният годишен отпуск се ползва от
работника или служителя с писмено разрешение от работодателя и липсата на
писмена заповед или разрешение по смисъла на цитираната разпоредба
представляват нарушение на Кодекса на труда. Ето защо и при иск за обезщетение
по чл. 224, ал. 1 КТ, основан на отрицателното твърдение за неползван полагаем годишен отпуск
от работника или служителя, възражението че отпуск е ползван е факт, който
подлежи на установяване в трудовия спор. Доказването, че за времето на
отсъствие от работа работникът или служителят е ползвал именно платен годишен
отпуск е в тежест на работодателя и е допустимо с всички доказателствени
средства, като начисляването и получаването на възнаграждение като за разрешен
платен годишен отпуск също имат доказателствено значение /в този смисъл решение
№ 247/25.02.2020 г. на ВКС, III г.о. по гр.д. № 3200/2018 г./. В
настоящия случай работодателят не твърди, че служителят К.С.К. е използвал
полагаемия му се отпуск за периода на действие на трудовото правоотношение или
че въобще е отсъствал от работа. Нещо повече в издадената заповед №
312/27.08.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че на
служителя се дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен
годишен отпуск за 3 дни. Това изявление на работодателя, направено в издадения
от него частен документ, представлява признание на неизгоден за него факт и
само по себе си е достатъчно да установи дължимостта на претендираното
обезщетение. Освен това не са представени каквито и да било доказателства,
удостоверяващи погасяването му, а и ответникът не е навел такива твърдения. От
заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
размерът на обезщетението за неползван платен годишен отпуск е 166, 08 лв. и
доколкото се претендира сума в по-малък размер от 109, 98 лв., СРС е приел, че
искът е основателен и доказан в пълен размер. Ето защо решението на
първоинстанционния съд и в тази част е правилно.
По отношение на акцесорния
осъдителен иск за заплащане на обезщетение за забава в плащането на
обезщетението за неползван платен годишен отпуск, настоящият състав намира за
необходимо на първо място да посочи, че така предявената претенция намира
правното си основание в разпоредбите на чл.
228, ал. 3 КТ във вр. чл. 224, ал. 1 КТ. Съгласно чл. 228, ал. 3 КТ обезщетенията, дължими при
прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния
ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен
ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този
срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Следователно и доколкото по делото се установява, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено на 27.08.2018 г., както и
дължимостта на главното вземане, то работодателят е изпаднал в забава по
отношение на изплащането на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ на 01.10.2018 г.
Размерът на претенцията, изчислен от съда чрез ползване на компютърна програма,
се равнява на сумата от 2, 38 лв., поради което искът следва да бъде уважен за
периода от 01.10.2018 г. до 17.12.2018 г. и до посочения размер, а за периода
от 27.08.2018 г. до 30.09.2018 г. и за разликата над 2, 38 лв. до пълния
предявен размер от 3,42 лв. да бъде отхвърлен.
Уважаването на предявения
осъдителен иск с правно основание чл. 221 КТ е обусловено от
кумулативното установяване на следните предпоставки: наличие на валидно трудово
правоотношение между страните и прекратяването му от служителя на някое от
основанията по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а КТ, като работодателят дължи обезщетение
в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при
безсрочно трудово правоотношение или в размер на действителните вреди - при
срочно трудово правоотношение. В случая служителят ищец претендира заплащане на
обезщетение в размер на 676, 61 лв., за което твърди, че се равнява на брутното
му трудово възнаграждение за срока на предизвестието, уговорен в размер на 30
дни съгласно сключения трудов договор между страните. Според ищецът трудовото
правоотношение между странките е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ с отправеното от него заявление с вх. № 71/27.08.2018 г. поради неизплащане
или забавяне в плащането на трудовото възнаграждение от страна на работодателя,
а според ответника работодател процесното трудово правоотношение е прекратено
със Заповед № 312/27.08.2018 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно
съгласие на страните и по повод отправена молба на служителя. Настоящият състав
намира, че процесното трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 327,
ал. 1, т. 2 КТ с едностранно заявление от страна на К.С.К.. Работодателят не
оспорва, че е получил отправеното от служителя заявление на процесната дата.
Издаването на последваща заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и
то на различно правно основание не поражда никакъв правен ефект. Поради това и
отхвърлянето на конститутивния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
по отношение на Заповед № 312/27.08.2018 г. не означава, че трудовото
правоотношение е прекратено на претендираното от ответника основание по чл.
325, ал. 1, т. 1 КТ. Нещо повече „С.х.“ ЕООД нито навежда конкретни твърдения
за отправено предложение от страна на служителя за прекратяването на трудовото
правоотношение, нито представя като доказателство цитираната от него молба в
заповедта. Не съществува съмнение в съдебната практиката, че трудовото
правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от
момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора, без
значение дали предизвестието е подадено от работника или от работодателя. И в
двата случая - съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 1, т. 3 КТ - прекратяването на трудовия договор настъпва с получаване на писменото
изявление, без да е от значение обстоятелството /и съдът не го изследва/ дали
фактически е налице посоченото в изявлението основание за прекратяване. Поради
това и с достигнато на изявлението на К.С.К. до „С.х.“ ЕООД за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ
същото е било прекратено. Тази изходна постановка не е налице само когато по
делото е надлежно установено, че работникът /с оглед постигането на собствени
цели/ е злоупотребил с правото си по чл. 327 КТ да прекрати трудовия договор - в този смисъл Решение № 289 от 18.11.2014 г. по гр. д. № 1289/2014 г. по описа на ВКС, IV г. о., Решение №
34/03.04.2017 г. по гр.д. № 3010/2016 г. по описа на ВКС, III г.о. Подобни твърдения обаче не са въведени от
работодателя и въззивният съд не дължи изследване на този въпрос. По делото не
се спори относно получаването от работодателя на заявлението за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение, подадено от служителя, поради което и
съдът намира тази предпоставка за установена по делото. Съгласно чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на това основание работодателят дължи обезщетение в размер
на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, чийто размер
вещото лице в открито съдебно заседание е изчислило в размер на 1 353, 22
лв., съгласно подадените от работодателя данни в НАП, без да разполага с фишове
за заплати. Поради което и доколкото претендираното вземане е в по-нисък размер
от 676, 61 лв., първоинстанционният съд правилно е уважил предявеният
осъдителен иск в пълен размер.
По отношение на акцесорния
осъдителен иск за заплащане на обезщетение за забава в плащането на
обезщетението за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от
страна на служителя в случаите на чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а КТ, настоящият
състав намира за необходимо на първо място да посочи, че така предявената
претенция намира правното си основание в разпоредбите на чл. 228, ал. 3 КТ във вр. чл. 221, ал. 1 КТ. Съгласно чл. 228, ал.
3 КТ обезщетенията,
дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно
от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е
прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След
изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната
лихва. Следователно и доколкото по делото се
установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на
27.08.2018 г., както и дължимостта на главното вземане, то работодателят е
изпаднал в забава по отношение на изплащането на обезщетението по чл. 221, ал.
1 КТ на 01.10.2018 г. Размерът на претенцията, изчислен от съда чрез ползване
на компютърна програма, се равнява на сумата от 14,47 лв., поради което искът следва да бъде уважен за периода от
01.10.2018 г. до 17.12.2018 г. и до посочения размер, а за периода от
27.08.2018 г. до 30.09.2018 г. и за разликата над 14,47 лв. до пълния предявен
размер от 21,00 лв. да бъде отхвърлен.
Уважаването на предявения
осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ е
обусловено от кумулативното установяване на следните предпоставки: наличие на
валидно трудово правоотношение между страните и прекратяването му от служителя
на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, неиздаване от страна на работодателя на
необходимите документи, удостоверяващи фактите относно прекратяването на
трудовото правоотношение и размера на претърпените имуществени вреди. Съгласно
чл. 349, ал. 2 КТ работодателят е длъжен точно и своевременно да вписва в
трудовата книжка данните по чл. 349, ал. 1 и настъпилите промени в тях,
включително и дата и основанието за прекратяването на трудовото правоотношение
/чл. 349, ал. 1 , т. 8 КТ/. Според разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж при постъпване на работа работникът или служителят е длъжен да представи на
работодателя трудовата си книжка с изключение на случаите, когато постъпва за
първи път на работа, а
според ал. 2 работодателят, след като вземе необходимите данни от
трудовата книжка, я връща на
работника или служителя. По делото ищецът не твърди трудовата му книжка да е била съхранявана от
ответника – работодател. От друга страна в отговора на исковата молба
ответникът възразява, че въпреки отправената покана с писмо с изх. № 154/12.11.2018 г., адресирана до К.С.К., същият не е
представил трудовата си книжка за оформяне. Служителят не отрича да е получил
поканата. От изложеното следва да бъде направен извод, че трудовата книжка на К.С.К.
е била съхранявана у него. Липсват както твърдения, така и доказателства след
прекратяване на трудовото правоотношение той да е предоставил на работодателя
трудовата си книжка за вписване на осъществените обстоятелства или да е поискал
от „С.х.“ ЕООД това обстоятелство да бъде вписано. Напротив по делото се
съдържат доказателства, че работодателят е поканил служителя да представи
трудовата си книжка за вписване на прекратяването на трудовото правоотношение.
Ето защо и не може на работодателя да бъде вменена отговорност за неизпълнение
на задълженията по чл. 349, ал. 2 КТ, доколкото самият служител не е
предоставил трудовата си книжка за попълване.
За изчерпателност на мотивите следва да бъде
посочено още, че независимо от липсата
на отбелязване в трудовата книжка на К.С.К. да е започнал работа, от това обстоятелство не може да се направи
извод, че работодателят му дължи обезщетение за претърпени имуществени вреди,
представляващи незаплатено обезщетение за безработица през процесния период. Това
е така, защото правото на парично обезщетение за безработица по чл. 54а и сл.
от Кодекса на социално осигуряване възниква при осъществяване на сложен
фактически състав, за осъществяването на който в случая нито са наведени
твърдения, нито са представени доказателства. Съгласно чл. 54а, ал. 1 КСО правото
на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или
дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които са
регистрирани като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за
старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст
в намален размер по чл. 68а КСО или професионална пенсия по чл. 168 КСО, не
упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по
КСО или законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а,
ал. 1 КТ. В случая няма категорични данни ищецът да отговаря на предвидените
изисквания, а косвени изводи в тази посока от отбелязванията в трудовата
книжка, които да обусловят решаващата воля на съда не може да се правят. Редът
за отпускане на обезщетението е определен в чл. 54а, ал. 3 и чл. 54л КСО. То се
отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Национални
осигурителен институт, като отпускането, изчисляването, изменянето,
отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на
паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл.
5, ал. 4, т. 1 КСО и данните, декларирани в подадените от лицата документи за
отпускане на паричните обезщетения, при условия и ред, определени с Наредбата
за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ). В случая ищецът К.С.К. въобще не твърди да е
подал такова заявление нито до Националния осигурителен институт, нито
до Бюрото по труда съгласно чл. 54а, ал. 3 КСО. Твърдението му, че не са
издадени необходимите документи от страна на работодателя, в т.ч. и заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, както и че не е оформена трудовата му
книжка, не може да обуслови извод за основателност на претенцията, доколкото от
установеното по делото не може да се направи извод, че той е предприел
необходимите действия за регистрирането си като безработен, а и видно от
приложените доказателства е разполагал с отправеното от него до работодателя
заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и могъл да го представи пред съответния орган – НОИ или Бюрото по труда. Съгласно
чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за
безработица при прието заявление с нередовни или липсващи документи
териториалното поделение на НОИ уведомява лицето в 7-дневен срок от приемането
на заявлението, като му дава необходимите указания за отстраняване на
нередностите, а съгласно ал. 8 от същата разпоредба, ако в 15-дневен срок от
датата на уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или липсващите
документи не бъдат представени в териториалното поделение на НОИ, преценката на
правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се
прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, т.е. обезщетение за безработица при наличие на възникнало право за това
ще бъде определено независимо от представените от безработния документи и
евентуално при това положение, ако размерът му е неудовлетворителен служителят
би могъл да предяви претенция срещу работодателя за причинени имуществени вреди
вследствие на неоформяне на всички документи при прекратяването на трудовото
правоотношение.
Въз основа на изложените
съображения, следва да бъде направен изводът, че претенцията на К.С.К. срещу „С.х.“
ЕООД по чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ за обезщетение на имуществени вреди, настъпили
вследствие на неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му
документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение и
невъзможността поради това да се регистрира като безработен и да получава
обезщетение за безработица е неоснователна и първоинстанционният съд неправилно
е уважил така предявения иск, поради което решението в тази част следва да бъде
отменено и искът по чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ да бъде отхвърлен.
Доколкото уважаването на
акцесорния осъдителен иск с правно основание чл. чл. 228, ал. 3 КТ във вр. чл. 226 КТ за заплащане на обезщетение за
забава в размер на 73, 76 лв. е
обусловено от уважаването на главния иск за присъждане на обезщетение, настоящият
състав намира и този иск за неоснователен, а решението на първоинстанционния
съд в частта, с която искът е уважен за сумата от 16, 27 лв. е неправилно,
поради което същото следва да бъде отменено и в тази част.
По изложените съображения
настоящата инстанция намира първоинстанционното решение в обжалваните части по
исковете с правно основание чл. 128, т. 2 във вр. чл. 242 КТ, чл. 245, ал. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ за правилно, поради което същото
следва да бъде потвърдено, а решението в обжалваните части по исковете с правно
основание чл. 226, ал. 1 КТ и чл. 228, ал. 3 КТ във вр. с чл. 226, ал. 1 КТ,
както и в съответните части по акцесорните искове с правно основание чл. 228,
ал. 3 КТ във вр. 221, ал. 1 КТ и чл. 228, ал. 3 КТ във вр. чл. 224, ал. 1 КТ за
неправилно, поради което в тези части следва да бъде отменено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото
отговорността за разноски следва да се разпредели между страните съобразно
уважената част от исковете, респ. уважената част на въззивната жалба.
Разноските пред първоинстанционния съд следва да бъдат разпределени както следва: ищецът К.С.К. е претендирал
заплащане на адвокатски хонорар в размер на 650 лв., който видно от приложения
договор за правна защита и съдействие е изплатен, а ответникът „С.х.“ ЕООД не е
претендирал разноски. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 396, 30
лв. – съдебни разноски.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищците служители не внасят такси и разноски в
производството, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК
осъденото лице - работодателят „С.х.“
ЕООД следва да заплати държавна такса в размер на 368, 93 лв. Решението в
частта, с която „С.х.“ ЕООД е осъден да
заплати на К.С.К. разноски за адвокатски хонорар над тази сума до пълния размер
от 601, 98 лв. и държавна такса в размер на 368, 93 лв. лв., както разликата
над тази сума до 498,05 лв. следва да бъде отменено.
Разноските пред въззивния съд следва да бъдат разпределени, както следва: въззивникът „С.х.“ ЕООД е
претендирал разноски. Същият е заплатил държавна такса в размер на 249, 09 лв.
и това е единственият му доказан разход, поради което и с оглед изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК въззиваемата страна К.С.К. следва да бъде осъден да му заплати
сумата от 97, 30 лв. Въззиваемият К.С.К. е поискал да му бъде присъдена сумата
от 450 лв. адвокатски хонорар, който видно от приложения договор за правна
защита и съдействие е изплатен и с оглед изхода на делото, следва му бъде
присъдена сумата от 274, 15 лв.
Така мотивиран, Софийският градски
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 174843 от 24.07.2019
г. по гр.д. № 79449 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 163-ти състав
в обжалваните частите, с които на основание чл. 228, ал. 3 КТ вр. чл. 224, ал. 1 КТ „С.х.“ ЕООД с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н Оборище, ул. „******,
офис № 7 е осъдено да заплати на К.С.К. с ЕГН **********, с адрес *** сумата за разликата над 2, 38 лв. до 3, 42 лв. и за периода от 27.08.2018 г. до
30.09.2018 г. – обезщетение за забава върху дължимото обезщетение за
неползван отпуск; на основание чл. 228, ал. 3 КТ вр. чл. 221, ал. 1 КТ „С.х.“
ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н Оборище, ул.
„******, офис № 7 е осъдено да заплати на К.С.К. с ЕГН **********, с
адрес *** сумата за разликата над 14, 47
лв. до 21, 00 и за периода от
27.08.2018 г. до 30.09.2018 г. - обезщетение за забава върху дължимото обезщетение за неспазен
срок на предизвестието; на основание чл.
226, ал. 1, т. 1 КТ във вр. чл. 225 КТ „С.х.“ ЕООД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, р-н Оборище, ул. „******, офис № 7 е
осъдено да заплати на К.С.К. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1 978,
08 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
представляващи неполучени обезщетения за безработица за 6 месеца, считано от
27.08.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане и на основание чл. 228, ал. 3 КТ
вр. чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ във
вр. чл. 225 КТ „С.х.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
***, р-н Оборище, ул. „******, офис № 7 е осъдено да заплати на К.С.К. с
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 16, 27 лв. – обезщетение за забава
върху дължимото обезщетение за имуществени вреди, както и в частите за
разноските, с които „С.х.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, р-н Оборище, ул. „******, офис № 7 е осъдено да заплати на К.С.К.
с ЕГН **********, с адрес *** сумата над 396, 30 лв. до 601, 98 лв. съдебни
разноски и „С.х.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
р-н Оборище, ул. „******, офис № 7 е осъдено да заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата над 488, 93 лв. до 618,05 лв. /представляваща разноски за
първоинстанционното производство – държавна такса и депозит за експертиза/ и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на К.С.К. с ЕГН **********, с адрес ***
срещу „С.х.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
р-н Оборище, ул. „******, офис № 7, както следва: с правно основание чл.
228, ал. 3 КТ вр. чл. 224, ал. 1 КТ за
разликата над 2, 38 лв. до 3, 42 лв. и
за периода от 27.08.2018 г. до 30.09.2018 г. – обезщетение за забава
върху дължимото обезщетение за неползван отпуск; с правно основание чл. 228,
ал. 3 КТ вр. чл. 221, ал. 1 КТ за
разликата над 14, 47 лв. до 21, 00 и за
периода от 27.08.2018 г. до 30.09.2018 г. - обезщетение за забава върху дължимото обезщетение за неспазен
срок на предизвестието; с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ във вр.
чл. 225 КТ за заплащане на сумата от 1 978, 08 лв. -
обезщетение за имуществени вреди, представляващи неполучени обезщетения за
безработица за 6 месеца, считано от 27.08.2018 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
и с правно основание чл. 228, ал. КТ вр. чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ във
вр. чл. 225 КТ за заплащане на сумата от 16, 27 лв. – обезщетение за
забава върху главницата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 174843 от
24.07.2019 г. по гр.д. № 79449 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 163-ти
състав в обжалваните частите, с които
„С.х.“ ЕООД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, р-н Оборище, ул. „******, офис № 7 е осъдено да заплати на К.С.К. с
ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 128, т. 2 КТ във вр. чл. 242 КТ
сумата от 2 973, 31 лв. – представляваща незаплатени брутни трудови
възнаграждения за периода от м. май до м. август 2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане сумата; на основание чл. 245, ал. 2 КТ сумата от 80, 87 лв.
– обезщетение за забава за неизплатено трудово възнаграждение от м. май до м.
август 2018 г., от датата на просрочие на всяко месечно вземане до завеждане на
исковата молба в съда на 17.12.2018 г.; на основание чл. 224, ал. 1 КТ
сумата от 109, 98 лв. - обезщетение за три дни неползван платен годишен
отпуск за периода от 03.05.2018 г. до 27.08.2018 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането; на основание чл. 228, ал. 3 КТ вр. чл. 224, ал. 1 КТ сумата
от 2, 38 лв. – обезщетение за забава върху дължимото обезщетение за
неползван отпуск; на основание чл. 221, ал. 1 КТ сумата от 676, 61
лв. – обезщетение за срок на
предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение между страните на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законна лихва върху сумата от
датата на исковата молба до окончателното изплащане; на основание чл.
228, ал. 3 КТ вр. чл. 221, ал. 1 КТ сумата от 14, 47 лв. - обезщетение
за забава върху дължимото обезщетение за неспазен срок на предизвестието, както и в частите за разноските, с
които„С.х.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
р-н Оборище, ул. „******, офис № 7 е осъдено да заплати на К.С.К. с ЕГН **********,
с адрес *** сумата 396, 30 лв.
съдебни разноски и „С.х.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, р-н Оборище, ул. „******, офис № 7 е осъдено да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата 488,
93 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство .
В останалата част решението е
влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА К.С.К. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК да заплати на „С.х.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление ***, р-н Оборище, ул. „******, офис № 7 сумата от 97, 30 лв. – съдебни
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА С.х.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, р-н Оборище, ул. „******, офис № 7 е осъдено да заплати на К.С.К.
с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 274,
15 лв. – съдебни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване по арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2