Присъда по дело №1781/2024 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към присъда по НОХД № 1781 по описа за 2024 год. на Варненския районен съд -
ХХVІІ наказателен състав

По отношение на подсъдимия Р. Д. Г. е роден на 10.06.1993 г. в гр. Варна,
живущ в гр. Варна, български гражданин, със средно образование, неженен,
работи, осъждан, ЕГН **********, от Варненска районна прокуратура е възведено
обвинение по Досъдебно производство №1999/2023 г. по описа на Първо РУ на
ОДМВР - Варна за престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК затова, че на 26.12.2023 г.,
в гр. Варна, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество -
метамфетамин с нетно тегло 0,14 грама със съдържание на активен компонент
метамфетамин 40,06% на стойност 9,80 лева и марихуана с нетно тегло 0,21 гр. със
съдържание на активен компонент - тетрахидроканабинол 24,76 % на стойност 4,20
лева, всичко на обща стойност 14,00 лева /четиринадесет лева/.
Предвид изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на подсъдимия
за разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура на гл.27 от НПК , на
основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след провеждане на
разпоредително заседание.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК,
като по искане на подсъдимия бе проведено съкратено съдебно следствие. Същият, при
условията на чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът намери, че направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, поради което и обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира
доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще
ползва съдържанието на протоколите за разпит на обвиняемия, свидетелите и
експертното заключение, дадено на досъдебното производство, без да извършва разпит
на подсъдимия, свидетелите и вещото лице.
Представителят на Варненска районна прокуратура в съдебно заседание изцяло
поддържа възведеното спрямо подсъдимия обвинение. Моли на подс. да бъде
определено наказание, което да бъде ориентирано към минималния предвиден в закона
размер, като бъдат отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства,
доказателства за които се събрали и в хода на с.з., съответно след определяне на
наказанието същото да бъде намалено с една трета предвид реда, по който протече
производството. По отношение на МНО, моли тя да бъде потвърдена до влизане на
присъдата в сила.
Защитникът на подсъдимия моли за приложение на разпоредбата на ал.5 на
чл.354а от НК и определяне на наказание глоба. Сочи, че събраните по делото
доказателства за социалния статус на подс., за лечението, което е предприел следва
юридическият извод, че може да се приемем, че деянието на подс. е маловажно,
доколкото той не е обществено опасен, а по-скоро е бил опасен за себе си и за своето
здраве. Поради това пледира за предоставянето на шанс на подсъдимия.
Подсъдимият Г. се признава за виновен, изцяло признава фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В последната си дума сочи, че желае да
продължи лечението си и моли за минимално наказание.
1

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 26.12.2023 г. свидетелите Д.Х.Д. и Х.Н.Л. – двамата полицейски служители при
Първо РУ при ОД на МВР - Варна изпълнявали служебните си задължения и
извършвали обход в района на ул. „Овчо поле“ в посока ул.“Даме Груев“, гр. Варна.
Около 09:00ч. двамата спрели за проверка лек автомобил марка „БМВ“ с peг. № В 03
18 ТН и установили водача му подс. Р. Д. Г.. По време на проверката същият се
държал видимо притеснително като при зададените от страна на двамата полицейски
служители въпроси, водачът не искал да им отговаря. Свидетелите го попитали дали
употребява вещества забранени от закона, като същият отговорил, че употребява. На
въпрос дали у него има забранени от закона вещества, подс. Г. признал, че има такива и
че ще ги предаде доброволно. За целта св.Д.Д. съставил протокол за доброволно
предаване, с който подс. Г. предал 1 брой самозалепващо прозрачно полиетиленово
пликче със зелена тревиста маса и 1 брой прозрачно полиетиленово пликче с бяло
кристалообразно вещество.
Случаят бил докладван на оперативната дежурна част при Първо РУ-Варна и било
изискано съдействие от екип на Сектор „Пътна полиция“ - Варна. След пристигането
на екип на Сектор „Пътна полиция“-Варна подс. Р. Г. бил тестван за алкохол, като
пробата била отрицателна. Бил направен опит и за тестването му за употреба на
наркотични вещества , но той отказал, поради което била изготвена необходимата
документация и свидетелите Д. и Л. го отвели до ВМА МБАЛ- гр.Варна, за даване на
кръвна и уринна проба за наркотични вещества. В медицинското заведение
подс.отказал да даде кръв и урина за химикотоксикологично изследване.
Видно от заключението на изготвената физико-химическа експертиза /л.22-23 от
ДП/ е, че бялото на цвят, кристално вещество, съдържаща се в 1 /един брой прозрачно,
самозалепващо се целофаново пликче, в състава на което е установено наличие на
наркотична субстанция - метамфетамин 40,06 %, с нетно тегло - 0,14 грама и суха,
зелена на цвят растителна маса, съдържаща се в 1 /един брой прозрачно,
самозалепващо се полиетилено пликче, представляваща части от растението коноп
/марихуана/, като в състава на растителната маса е установено съдържание на
наркотична субстанция - тетрахидроканабинол 24,76% , с нетно тегло на растителната
маса 0,21 грама. Представената за изследване растителна маса е изразходвана по време
на анализите без остатък. Съгласно заключението по експертизата метамфетаминът и
марихуаната имат наркотично действие, нямат легална употреба, пазар и производство
и са поставени под контрол в. Списък I - "Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).
Видно от Протокол за оценка на наркотични вещества /л.25 от ДП/ по метода на
математическото изчисление, за което не са необходими специални знания, а
обикновени аритметични действия е установено, че метамфетаминът процентно
съдържание 40,06 %, с нетно тегло - 0,14 грама е на стойност 9, 80 лв., а марихуаната
със съдържание на наркотична субстанция - тетрахидроканабинол 24,76% и нетно
тегло на растителната маса 0,21 грама е на стойност 4,20 лв., като общата стойност на
наркотичните вещества държани от подсъдимия е 14 лева.
Видно от изисканата и приобщена по делото актуална справка за съдимост, ведно с
бюлетини за съдимост подс.Р. Г. е освобождаван от наказателна отговорност и е
осъждан, както следва:
1. По АНД № 5789/2016г. на РС-Варна с Решение влязло в сила на 16.12.16г., за
2

престъпление по чл.354а, ал.5 от НК му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лв. глобата .
2. Със споразумение по НОХД №16/2022г. на РС-Разлог, в сила от 17.01.2022г., за
деяние извършено на 01.01.2022 г., на осн. чл.343б, ал.3 и чл.55, ал.1, т.1 от НК
му е наложено наказание: лишаване от свобода за срок 3 месеца, което на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с 3 години изпитателен срок, наказание
„глоба“ в размер на 490 лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 8 месеца.
3. Със споразумение по НОХД №16/2022г. на РС-Разлог, в сила от 09.09.2022г., за
деяние извършено от неустановена дата до 01.01.2022 г., на осн. чл.354а, ал.5 вр.
ал.3 вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание: „глоба“ в
размер на 600 лв.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на подсъдимия Г., тъй като същите
кореспондират напълно с останалия събран доказателствен материал. Напълно
кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното производство и
излизащи извън фактите описани в ОА, тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с всички останали кредитирани от съда писмени и
гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Д.Х.Д. и Х.Н.Л., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства.
Съдът приема заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство физико-химична експертиза като компетентна и безпристрастна, като
освен това кредитира и всички писмени материали, приобщени към доказателствата по
делото, тъй като те са непротиворечиви по между си и съответстват на установената
фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от
събраните по делото доказателства, а именно от: самопризнанията на подсъдимия Г.,
които изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, показанията на свидетелите Д.Х.Д. и Х.Н.Л., дадени в хода на досъдебното
производство и кредитирани от съда, ФХЕ, протокол за доброволно предаване,
протокол за оценка на наркотични вещества, удостоверение изх.
№122/03.06.24г.,епикризи, решение на ТЕЛК, препис извлечение от акт за смърт,
справка за съдимост, както и от другите писмени материали по делото.
Както беше отбелязано по-горе, съдебното следствие протече по реда на
диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият Вутов доброволно,
съзнателно и при яснота за последиците от това, призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
От коментирания по-горе доказателствен материал, съдът прави извод за
подкрепеност на направените признания от валидно събрани доказателства в хода на
досъдебното производство. Следва да се отбележи, че поради характера на
проведената диференцирана процедура, съдът не дължи анализ на доказателствената
съвкупност, в обем който би бил изискуем при мотивиране на съдебният акт ако
делото се разглежданеше по общите правила, а само положителна констатация за
подкрепеност на самопризнанието от събраните на досъдебното производство
доказателства. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение 359/14.01.2016 г. по
н.д. № 1214/2015 на Трето НО, решение № 9/01.04.2016 г. по н.д.№ 1593/2015 г на
Първо НО и др.
При разглеждане на делото по реда на тази диференцирана процедура, е
необходимо и достатъчно по делото да са надлежно събрани доказателства, които,
3

заедно с направеното самопризнание, да потвърждават фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, без да е задължително те да са абсолютно
еднопосочни и напълно и изцяло да съответстват на всички приети за установени
факти (ТР № 1 / 2009 год.на ОСНК на ВКС, т. 4). В случая, такива доказателства се
извеждат от показанията на свидетелите Д.Д. и Х.Л., както и на изследванията и
заключението на физико-химичната експертиза по делото относно вида и количеството
на държаните наркотични вещества. Всички факти, съдържащи се в гласните
доказателствени източници са преки доказателства, според отношението им към
главния факт на процеса и първични, според източника им. Оценени по
действителното им съдържание, те не пораждат съмнения за достоверността им.

След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на
чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :
Подсъдимият Р. Д. Г. е роден на 10.06.1993 г. в гр. Варна, живущ в гр. Варна,
български гражданин, със средно образование, неженен, работи, осъждан, ЕГН
**********е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, т.1, пр.1
от НК тъй като на 26.12.2023 г., в гр. Варна, без надлежно разрешително държал
високорисково наркотично вещество - метамфетамин с нетно тегло 0,14 грама със
съдържание на активен компонент метамфетамин 40,06% на стойност 9,80 лева и
марихуана с нетно тегло 0,21 гр. със съдържание на активен компонент -
тетрахидроканабинол 24,76 % на стойност 4,20 лева, всички наркотични вещества на
обща стойност 14,00 лева /четиринадесет лева/, като случаят е маловажен.
По делото няма спор, че на 26.12.2023г., в гр. Варна, без надлежно разрешително,
подс. Г. е държал високорисково наркотично вещество - марихуана с нетно тегло 0,21
гр. със съдържание на активен компонент - тетрахидроканабинол 24,76 % на стойност
4,20 лева и високорисково наркотично вещество - метамфетамин с нетно тегло 0,14
грама със съдържание на активен компонент метамфетамин 40,06% на стойност 9,80
лева на обща стойност 14, 00 лв. В горния смисъл са както заключението на ФХЕ, така
и показанията на двамата свидетели Д. и Л.. Последните сочат, че имено на датата
посочена в диспозитива на обвинението подс. е признал, че държи забранени вещества
и ги е предал с протокол за доброволно предаване. Наркотичните вещества са били
приобщени по делото посредством предаването му на водещия разследването и са
били обект на експертиза, безспорно установила, че се касае за високорискови
наркотични вещества- марихуана и метамфетамин. Марихуаната и метамфетаминът
имат наркотично действие, нямат легална употреба, пазар и производство и е поставен
под вътрешен и международен контрол /забрана/ по Списък 1 на Конвенцията на ООН
за упойващите /наркотични/ вещества, ратифицирана от Р България като Закон за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсурите, марихуаната е включена в Приложение № 1
към чл. 3 ал. 2 - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарнатамедицина" т.е. представляват високорискови наркотични вещества по
смисъла на чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, т.1, пр.1 от НК.
ВРС след преценка на субективното отношение на дееца към деянието и неговите
общественоопасни последици, въз основа на фактите от обективна страна, намира, че
подс. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял тяхното настъпване.
Г. е съзнавал, че веществата, които държи в себе си са наркотични, че упражнява
фактическа власт върху тях в нарушение на Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите и е целял именно този престъпен резултат. Поради това и
безспорно съдът възприе, че на датата посочена в ОА на прокурора, без надлежно
4

разрешително, подс. е държал високорискови наркотични вещества – марихуана и
метамфетамин, в посоченото количество и на посочената стойност. По отношение на
стойността на наркотичното вещество, съдът намира, че същата е определена
съобразно Приложение №2 от ПМС №23/29.01.1998г. (обн., ДВ, бр. 15 от 6 февруари
1998 г.; изм. ДВ. бр.68 от 8 август 2023г.), според процентното съдържание и
посочените цени за нуждите на съдоброизводството, като пресмятането на неговата
стойност не изисква специални знания, а обикновени аритметични действия.
Всички доказателства са безпротиворечиви и водят до единствения възможен извод,
че има престъпление и то е извършено виновно от подсъдимия. Предвид това съдът
намира, че обвинението спрямо подсъдимия Г. за държане на високорисково
наркотично вещество - марихуана с нетно тегло 0,21 гр. със съдържание на активен
компонент - тетрахидроканабинол 24,76 % на стойност 4,20 лева и високорисково
наркотично вещество - метамфетамин с нетно тегло 0,14 грама със съдържание на
активен компонент метамфетамин 40,06% на стойност 9,80 лева на обща стойност 14,
00 лв. за доказано по несъмнен начин, тъй като той
е установил трайна фактическа власт върху наркотичните вещества, без да е имал
надлежно разрешително.
Съдът намира обаче, че настоящият случай се явява маловажен по смисъла на чл.93,
т.9 от НК. Според тази норма, случаят е маловажен, когато извършеното престъпление
с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на
закона следва, че маловажността на случая е в зависимост както от размера на вредните
последици, така и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Преценката
относно това, дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва въз
основа на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици,
данните за личността на дееца и всички други обстоятелства които имат значение за
степента на обществената опасност и моралната укоримост на извършеното /в този
смисъл Решение №19/2008 на ВКС, II н.о., Решение №69/2010 на ВКС, II н.о., Решение
306/2009 на ВКС, III н.о./ В настоящия случай количествата марихуана и
матамфетамин са изключително малки, на много под половин грам , на ниска стойност
-14 лева . При преценка на обществената опасност на деянието, следва да се отчете
обстоятелството, че се касае за държане на високорискови наркотични вещества за
лична употреба, изведена както от обективните доказателства по делото, така и от
обясненията на самия подсъдим. Това несъмнено сочи по-ниска степен на засягане на
правозащитения обект – обществените отношения свързани с опазване здравето на
гражданите. Съдът счита, че отказът на държавното обвинение да квалифицира
деянието на подсъдимия под нормата на чл.354а, ал.5 от НК не може да се основе
единствено на обстоятелството, че Г. е осъждан, вкл. и за същото престъпление. Видно
от свидетелството за съдимост, действително по отношение на подсъдимия са налице
две влезли в сила присъди, една за престъпление против транспорта, в чиито
изпитателен срок се явява извършено настоящото деяние, и една с която е осъден за
държане на наркотични вещества по смисъла на чл.354а, ал.5 вр. ал.3 от НК. Налице е
и административно наказване за деяние по чл.354а, ал.5 от НК.
С нормата на чл. 354а от НК поначало
се регулират значими обществени отношения, свързани със здравето на
гражданите и преди всичко на младите хора във връзка с употребата на наркотичните вещества. Според практиката на ВКС
и маловажните престъпления от
този вид следва да имат определена степен на обществена опастност. Данните за
личността на дееца, също следва да повлияят върху преценката относно обществената
5

опасност, като в тази връзка не трябва да бъде разглеждано единствено наличието или
липсата на предходна съдимост, каквато в конкретния случай безспорно е налице, а
същата да бъде преценена в контекста и на останалите обстоятелства във връзка с
личността на дееца - подс.Г. е млад човек, с трудова заетост, който е осъждан за
държане на наркотични вещества и престъпление транспорта. В делото се съдържат
достатъчно факти, които сочат че подсъдимия полага изключителни усилия за да
прекъсне досегашния си начин на живот, свързан с употребата на наркотици- в този
смисъл същият е направил постъпи за лечението на зависимостта си, включвайки се в
програма за рехабилитация. Желанието му да преустанови употребата им е
обективирано в поведението на същия, който за да се възстанови от употребата на
наркотични вещества е предприел лечение в център за психо-социална рехабилитация.
Отделно от това към настоящия момент същият престира труд по трудово
правоотношение като готвач, което още веднъж манифестира опитите му да се откъсне
и изолира от средата си, която му влияе за приемането на наркотици. По време на
цялото наказателно производство той е демонстрирал поведение, указващо
действително разкаяние и критична оценка на извършеното. Следователно, съвкупната
оценка на обстоятелствата, свързани с деянието и личността на дееца, както и с
моралната му укоримост, сочи за по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случай на престъпления от съответния вид. Приемането на тезата на
държавното обвинение, че случаят не е маловажен влече след себе си изолирането на
подсъдимият в пенетенциарно заведение, което безспорно в конкретния случай е
житейски неоправдано, тъй като би предпоставило изолирането му от семейната среда
и безспорно би оказало негативно отражение не само за подсъдимия, а и за неговите
близки. Следва да бъде посочен и един от основните принципи в наказателното право,
че наказанието не е самоцел на закона и няма за цел да „накаже“ извършителят, а да го
поправи и превъзпита към спазването на закона. Нещо повече, в случая както правилно
отбеляза защитата се касае за сравнително млад човек, който воден от зависимостта си
уврежда собственото си здраве, установимо и от работната диагноза поставена в
центъра за психо-социална рехабилитация- психични и поведенчески разстройства,
дължащите се на употребата на ПАВ. Отделно от горното подс. е мотивиран да
продължи лечението си, което е видно и от обективните му действия. С оглед всичко
гореизложено и с оглед множеството смекчаващи отговорността обстоятелства, като
единствено отегчаващо е обремененото съдебно минало на подс.Г., съдът намери, че
престъплението следва да бъде преквалифицирано като маловажен случай по смисъла
на чл.354а, ал.5 вр. с ал.3, т.1, пр.1 от НК. Поради горното подс. Г. бе оправдан по
първоначално повдигнатото от ВРП обвинение в това да е извършила деянието по
основния състав по чл.354а, ал.3,т.1 от НК.
При индивидуализация на наложеното наказание на подс. Г., отчитайки изразеното
съжаление за извършеното, оказаното съдействие в хода на ДП, ниската стойност и
количеството на предмета на престъпление, предприетото лечение на зависимостта, а
като отегчаващи отчита обремененото му съдебно минало и високата степен на
обществена опасност на деянието, съдът наложи на подс. Г. наказание по чл.354а, ал.5
вр. с ал.3, т.1, пр.1 от НК при условията на чл.54 вр. чл.58а, ал.5 от НК, а именно
„глоба“ към максималния размер, а именно 800 лева. Този размер на наложеното
наказание съдът определи като съобрази обстоятелството, че същият е бил осъждан и
преди това за престъпление по чл.354а от НК., като едновременно с това съобрази и
имотното състояние на подсъдимия – в частност обстоятелството, че престира труд
като готвач. С така определеното наказание на подс. Г. съдът счита, че ще се
постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и ще въздейства
предупредително и възпиращо спрямо него да не върши престъпления.
Съдът се произнесе и по веществените доказателства по делото, като на осн. чл.53,
6

ал.2 б.“А“ от НК отне в полза на Държавата вещественото доказателство – остатък от
наркотично вещество – метамфетамин , съгласно Протокол №261/05.04.2024г. за ФХЕ,
предадено на съхранение в ЦМУ, отдел МРР – НОП гр. София, като постанови след
влизане на присъдата в сила същото да бъде унищожено по съответния ред, а 1 бр.
хартиен плик, съдържащ опаковки от наркотични вещества, запечатан с отпечатъци от
печата на БНТЛ
да бъде отнет в полза на държавата, като след приключване на наказателното про-
изводство с влязла в сила присъда следва да бъде унищожено, като вещ без стойност.
На основание чл.189, ал.3 от НПК възложи на подс. Р. Г. да заплати направените
по делото разноски в размер на 148, 27 лв. в полза на Държавата, по сметка на ОД на
МВР- Варна.
Мотивиран от горното и по изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ при ВРС:

7

Номер на акта:	139
Дата:	11 юни 2024 г. (в сила от 27 юни 2024 г.)
Съдия:	Ивелина Христова - Желева

Дело:	20243110201781
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 април 2024 г.

Присъда по дело №1781/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите