Присъда по дело №129/2017 на Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 18 от 20.04.2017г. на ОС Хасково, постановена по н.о.х.д. № 129 по описа за 2017 година.

 

Против подсъдимия В.Д. *** е предявено обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 07.09.2015г. в Димитровград, обл. Хасково на бул. "С. Стамболов", до № 4, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил "Ситроен Ксара Пикасо" с рег. № ******, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2 изр. 2-ро и чл. 116 от Закона за движение по пътищата - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват", „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" и „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците" и по непредпазливост причинил смъртта на С. Д.С.,***. Участващият по делото прокурор от ОП – Хасково счита, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, както от протоколите за разпит на свидетелите от ДП, при проведеното съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 1 НПК, от заключението на тройната комплексна експертиза, изслушана в съдебното заседание, но така също и от обясненията на подсъдимия. Прокурорът пледира на Д. да бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК, като санкцията ”лишаване от свобода” бъде определена в размер от 1 година и 8 месеца, чието изпълнение бъде отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, както и лишаване от права на основание чл. 343г от НК за срок от три години.

Повереникът на частните обвинители счита за доказано, че подсъдимия виновно е извършил престъплението за което му е предявено обвинение и пледира да му бъдат наложени наказания „лишаване от свобода” и лишаване от право да управлява МПС за срокове, съобразно предложеното от прокурора.

Частните обвинители П.Ж. и действащият със съгласието на своя родител Е.Ф., Д.С.С. споделят напълно изложеното от повереника им.

Защитникът на подс. Д., с оглед установените от експертизата механизъм на настъпване на произшествието и възможността подсъдимия да го предотврати, пледира, съдът да акцентира върху смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, като определи наказание „лишаване от свобода” в минимален размер, чието изпълнение да отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК. В този аспект защитникът изтъква положителните характеристични данни, дългогодишния опит като водач на МПС без допуснати драстични нарушения на ЗДвП и ППЗДВ, изразеното в съдебно заседание съжаление и разкаяние, както и подробните обяснения дадени от подсъдимия на съдебната фаза на производството. Освен всичко това защитникът посочва и поведението на починалия, който облечен в тъмни дрехи, пресичащ на нерегламентирано за целта място, в тъмната част на денонощието е допринесъл сам за настъпването на произшествието. Пледира на Д. да бъдат наложени справедливи наказания, в размери по-ниски от предложените от прокурора.

Подсъдимия В.Д. разбира в какво е обвинен, дава подробни обяснения, в съдебно заседание изразява съжаление, а в последната си дума иска да му бъде наложено справедливо наказание.

Съдът, след като прецени събраните по реда на чл. 371, т.1 от НПК доказателства и на съдебното следствие такива, поотделно, и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият В.Д. ***, с изцяло положителни характеристични данни. Не е осъждан, ******* е, но ******. В.Д. е правоспособен водач на МПС от 1973г., притежаващ свидетелство за управление на МПС категории: С, АМ, В, ТКТ.

На 07.09.2015г. В.Д. ***. Около 20.00 часа на посочената дата подсъдимият се прибрал в дома си в Димитровград и решил да припали и приведе в движение лекия си автомобил „Ситроен Ксара Пикасо" с рег. № ******, който от дълго време не бил управлявал. В изпълнение на посоченото Д. се качил в автомобила, привел го в движение и управлявайки го, тръгнал по ул. „Ивайло", след което се включил в движението по бул. „С. Стамболов" в Димитровград, посока юг. Движейки се по този булевард, Д. преминал през кръгово кръстовище и продължил движението си отново по същия път, но вече в посока север. Бул.„С. Стамболов" бил с две платна за насрещно движение, разделени с единична непрекъсната линия тип „М1", като платното за движение на подсъдимия било с две ленти, разделени с единична прекъсната линия, тип „МЗ". В.Д. се движил по лявата /западната/ лента за движение. Движението се извършвало в тъмната част на денонощието при нормална видимост - на улично осветление, с включени светлини на автомобила на прав участък, по сух асфалтов път. Непосредствено след излизане от кръговото кръстовище, с оглед намираща се в близост пешеходна пътека Д. намалил скоростта си на движение и продължил движението си в лявата /западната/ лента за движение на бул. „С. Стамболов", посока север със скорост от 33,7 км. ч. По същото време в 20,26 ч. на 07.09.2015г. С. Д.С., стоейки на югоизточния тротоар на бул.„С. Стамболов" до № 4, предприел пресичане на булеварда посока запад, през платното за движение. Преминавайки през платното за движение на подсъдимия, източното такова на бул. „С. Стамболов", пострадалият застанал с гръб към него или странично с лявата си страна спрямо движещите се в посока север моторни превозни средства, върху непрекъснатата разделителна линия, между двете платна за насрещно движение и изчаквал подходящ момент да пресече и другото /западното/ платно. През това време Д. продължавал движението си в лявата част на лявата лента за движение, посока север по бул. „С. Стамболов", като местоположението на пострадалия попадало в зоната му на видимост - 46,4 м. и подсъдимият можел да го възприеме. Въпреки това Д. не обхванал ситуацията пред автомобила си, не възприел опасността – стоящият на пътното платно пешеходец, като не намалил скоростта или пък опитал да спре автомобила, а продължил движението си с непроменена траектория в непосредствена близост до непрекъснатата разделителна линия, между двете платна за движение. Вследствие на посоченото в момента, в който Д. с управлявания от него лек автомобил доближил пострадалия, последвал удар между предния ляв калник на моторното превозно средство и областта на кръста на С. С.. Вследствие на удара, тялото на пострадалия рязко се наклонило назад, главата му се извила около надлъжната ос на шията в посока от дясно на ляво и се ударила в предното /ветроупорно/ стъкло на автомобила. Последвало завъртане на тялото на С. около надлъжната му ос в посока обратна на часовниковата стрелка и на 180 градуса и втори удар в задната странична част на автомобила с дясната мишница на пострадалия. След това тялото на С. С. било отхвърлено встрани, вляво от автомобила и паднало на пътното платно за насрещно движение. Възприемайки случващото се Д. задействал спирачната система на лекия автомобил и спрял на около 15 метра в лентата си за движение, като останал на място. Очевидци на случилото се станали св. С.А. и св. А.П., които подали сигнал на спешния телефон 112.

На мястото пристигнал екип на Спешна помощ, който откарал пострадалия в медицинско заведение. Въпреки указаните му медицински грижи С. Д.С. починал на 13.09.2015г. в ОАРИЛ при МБАЛ - Хасково. Явилите се на място полицейски служители - св. К.В. и С.И. запазили местопроизшествието и тествали Д. с техническо средство за употреба на алкохол. Пробата била отрицателна.

От заключенията на назначените по делото Химически експертизи /л.36, 40, т. I. от ДП / е видно, че в изпратените за изследване проби от кръв, взети от В.Д. и пострадалия С. С. не се установило наличието на алкохол.

Съдебномедицинска експертиза на труп № 207/2015г. установява, че при огледа и аутопсията върху трупа на С. Д.С. била установена - черепно мозъчна травма - множествено линейно счупване на черепния покрив и на черепната основа, кръвонасядане на меките черепни обвивки, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, контузия, оток и размекчение на мозъка, състояние след трепанация по повод евакуация на кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, възпалителен процес в белия дроб /пневмония/, разкъсно-контузна рана на главата, множество охлузвания по главата, кръвонасядане на дясната мишница. Причина за смъртта на С. С. била тежката черепно мозъчната травма, довела до парализа на жизнено важни мозъчни центрове. Смъртта е била неизбежна въпреки оказаната специализира медицинска помощ. Установените травматични увреждания били причинени по механизъм на действие от твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия по механизма на блъскане на пешеходец от МПС.

В района на местопроизшествието, на стълб за улично осветление, находящ на кръговото кръстовище на бул. „С. Стамболов" в Димитровград била монтирана и работила камера за видеонаблюдение на РУ - Димитровград, поради което били изискани записите. Предоставеният носител - 1бр. оптичен диск, „РНILIPS  DVD-R 4,7 GВ" с номер на подложката 08IG1110 462321 е бил обект на видео-техническа експертиза. Последната установява, че на изследвания диск бил наличен 1 файл. По същият не са констатирани следи от манипулация, регистриран е от една камера, насочена към части от път, тротоари и сгради. Описани са последователни действия от ПТП между лек автомобил и пешеходец. Същите били извлечени и отпечатани на хартия.

От заключението на тройната комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза установява, че мястото на удара, при настъпилото пътно транспортно произшествие, е на пътното платно на бул. „С. Стамболов" до № 4 в Димитровград. Ударът, първоначалният контакт, е бил с преден ляв калник на автомобила в областта на кръста на пострадалия. Последният бил причинен от лявата страна на пешеходеца, в момента в който същия стоял неподвижно върху осевата линия между двете платна за движение. Скоростта на л.а марка „Ситроен Ксара Пикасо" с рег. № ****** непосредствено преди произшествието и в момента на удара била 33,7 км./ч. Тази скорост на движение била съобразена с осветения от фаровете на къси светлини участък. При тази скорост на движение опасната зона за спиране на автомобила е била 16,4 м. При навлизане на пешеходеца върху платното за движение на лекия автомобил, последният е отстоял от мястото на удара на разстояние 112,2 м. и предвид преминаването на управлявания от Д. автомобил през кръговото кръстовище, пострадалият не е попадал в зоната му на видимост. От момента на излизане на подсъдимия от кръговото кръстовище и установяването на пострадалия върху разделителната линия в покой, последният се е намирал на разстояние от 46,7 м. от автомобила и е попадал в зоната на видимост на водача Д.. Общата видимост в района на местопроизшествието по оста на левия фар пред фронта на автомобила възлизала на 52 метра, а конкретната видимост в случая спрямо пешеходеца е била около 46,4м. В случаят водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца пред фронта на автомобила си от 46,4м. Той е имал техническа възможност своевременно да възприеме опасността пред автомобила - стоящия на разделителната линия пешеходец и чрез спиране да предотврати настъпването на ПТП. Д. управлявал автомобила със скорост на движение от 33,7 км.ч., при която скорост опасната му зона за спиране била 16,4м., а зоната му на видимост, в която е попадал и пострадалия е била от 46,4м. Според изготвилите заключението експерти, при наличието на намираща се в близост до местопроизшествието пешеходна пътека пострадалият следвало да предприеме пресичането на булеварда по нея, а не на нерегламентирано място, при условията на ограничена от светлинното петно на фаровете на автомобила видимост. Според вещите лица причините за възникване на произшествието, изхождайки от техническа гледна точка са: невъзприемане на опасността пред фронта на автомобила от страна на Д. и неправилно пресичане на пешеходеца на нерегламентирано за целта място на булеварда.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните на досъдебната фаза на производството устни и писмени доказателства показанията на свидетелите: П.З., Д.С.С., Е.Ф.С., С.С.А., А.Я.П., К.И.В., С.И.И., експертизите назначени по ДП, както и заключението на комплексната експертиза, изслушана и прието на съдебното следствие, приобщените към доказателствата по делото протоколи, снимков материал, справки и декларация, както и обясненията на подс. Д..

При тези факти съдът прие, че подс. Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в" вр. чл. 342, ал. 1 от НК, защото на 07.09.2015г. в Димитровград, обл. Хасково на бул. "С. Стамболов", до № 4, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил "Ситроен Ксара Пикасо" с рег. № ******, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2 изр. 2-ро от ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" и по непредпазливост причинил смъртта на С. Д.С.,***. Безспорно установено от съдебномедицинската и комплексната експертизи е, че смъртта на С. С. е причинена при ПТП-то, вследствие съчетаната травма. Наред с това пределно ясно е, че ПТП е настъпило на посочения в обвинителния акт булевард и вследствие на нарушено от Д. правило за движение – предписанието по чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от Закона за движение по пътищата: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.” Автотехническата и комплексната експертизи установяват, че в резултат поведението на подс. Д. – не е намалил скоростта или спрял автомобила, за да предотврати сблъсъка със стъпилият и преминаващ по пътното платно, макар и неправомерно пешеходец, след като е имал тази възможност, е настъпило пътнотранспортното произшествие, вследствие на което е причинен и съставомерният резултат – смъртта на С..

От субективна страна деянието е осъществено по непредпазливост, тъй като подсъдимият не е желаел настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В случая настъпилото транспортно произшествие и причинените съставомерни последици се дължат на нарушаване задължението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП от подс. Д. и конкретно на необоснованата му субективна увереност, че управлявайки МПС-то по бул. ”Ст. Стамболов” с избраната от него разрешена скорост за движение в населено място безпрепятствено ще съумее да премине по платното, въпреки очевидната опасност за движението – пресичащия пешеходец, без да намали скоростта или спре и без да настъпи ПТП. Тази субективна увереност у подсъдимия е довела до подценяването на пътната обстановка, попречила е на Д. да вземе правилно решение и да съобрази поведението си на пътя с оглед на конкретната ситуация. А правомерното поведение се заключава в изпълнение на вменените с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължения на водача на моторното превозно средство - да намали скоростта или спре, в случай на възникнала опасност на пътя, която е могъл да възприеме, съгласно изводите на комплексната експертиза. Подс. Д. не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да стори това. Затова наказателната му отговорност следва да бъде ангажирана за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като е извършил деянието, предвидено в разпоредбата на чл. 343, ал. 1, б.”в” вр. чл. 342, ал. 1 от НК по непредпазливост.

Съдът призна подс. Д. за невинен и на основание чл. 304 от НПК го оправда за нарушенията по чл. 20, ал. 1 и чл. 116 от ЗДвП, предявени му с обвинителния акт, защото съдебната практика е категорична относно задължителното съществуване и наличие на причинна връзка между нарушението на конкретното правило за движение и настъпването на съставомерния резултат. Както е в настоящия случай, отговорността на Д. следва да се ангажира единствено за това нарушение от ЗДвП, което е в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Не е налице загуба на контрол върху МПС по смисъла на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, а обстоятелството, че Д. като водач на пътно превозно средство не е бил внимателен и предпазлив към пешеходеца, не е довело до настъпване на престъпния резултат.

Причини за извършване на престъплението от подс. Д. са моментното му пренебрежително отношение към повелителната разпоредба на ЗДвП, подценяване на конкретната пътна обстановка, неправомерното поведение на пострадалия пешеходец.

При индивидуализация на наказанието на подс. Д. съдът отчете наличие единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства – подробните обяснения, способствали за разкриване на обективната истина по делото, зрялата възраст, чистото съдебно минало, изключително добрите характеристични данни, липсата на други нарушения по ЗДвП, действията му за оказване на помощ на пострадалия, след деянието и нито едно отегчаващо. При така посочените обстоятелства, имащи значение за вида и размера на наказанието, е необходимо приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК защото и най-лекото предвидено в специалната част на НК наказание (чл. 343, ал. 1, б. „в“ от с.з.) се явява несъразмерно тежко за конкретния деец, поради което съдът наложи на подс. Д. наказание “лишаване от свобода” за срок от 1(една) година. Тъй като подс. Д. не е осъждан, наложеното му наказание “лишаване от свобода” е за срок по-малък от три години, съдът счита, че за постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително той да изтърпи ефективно наказанието, поради което отложи неговото изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години. В тази връзка следва да се посочи, че подс. Д. е човек, чиято професионална реализация е била в Българската армия, ползва се с изключително д. характеристични данни по местоживеене; след настъпването на ПТП е останал на място и в продължение на близо 44 години е допуснал едно нарушение на ЗДвП за което е бил санкциониран с НП и са му били съставени два фиша. Изложеното, наред с констатираното съпричиняване от страна на пострадалия, предприел неправомерно пресичане на пътното платно на нерегламентирано за целта място, каквото в конкретния случай е имало съвсем наблизо, дава основание на съда да счете, че така определеното по вид и размер наказание, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК ще постигне личната и генералната превенция по чл. 36 НК.

Освен това, на основание чл. 343 г от НК съдът лиши подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 1 година и шест месеца, който срок бе определен най-вече с оглед наличието на само три допуснати нарушения по ЗДвП от подс. Д. за период надвишаващ 40 години(Справки – л. 52/53 от настоящото дело)

С оглед постановената присъда подс. Д. следва да заплати по сметка бюджета на МВР направените по делото на досъдебната фаза на производството разноски в размер на 2 218.53 лева, по сметка Бюджета на Съдебната власт 137.21 лева, а на частните обвинители П.Ж. и Д.С., съответно по 1 500 лв. и 3 000 лева.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

Председател: