Р Е Ш Е Н И
Е №25
гр.Силистра, 07.04.2022 година
В И М Е
Т О Н А Н
А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова и с
участието на прокурор………..….,като разгледа докладваното от с-я М.Славова адм.дело №205 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на “ЖЕНЯ-95“ЕООД
гр.Силистра, подадена от управителя Д.К.С., срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №21-1099-000538/17.09.2021г.
на Началник група към ОД МВР Силистра,Сектор „Пътна полиция“,с която на
основание чл.171 т.2а б.“а“ от Закона за движението по пътищата(ЗДвП),е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ),по вид „прекратяване на
регистрацията на ППС“-колесен трактор с рег.№СС07127,
за срок от 6 месеца.
С жалбата се твърди,че издателят на правоограничителната заповед не е изяснил главен факт,в
сегмента на „собственика“ на транспортното средство,чиято дерегистрация
е разпоредил.Последното било довело до незаконосъобразност на оспорената
заповед,засягаща правната сфера на лице,което нямало никакво отношение към
процесното пътно превозно средство (ППС).Освен това, поставен в същия ракурс
въпросът (кой е действителният собственик на колесния
трактор) се счита,че е свързан и с нарушение на нормативните изисквания за
форма на административните актове, защото чл.59 ал.2 т.3 АПК регламентира като
задължителен техен реквизит - посочването на адресата на административното
разпореждане, което следва да отговаря на базовия принцип за истинност (чл.7 АПК).С
оспорването е представено Свидетелство за регистрация на земеделска и горска
техника, видно от което е, че от 22. 02.2021г. собствеността върху процесния
трактор е преминала в патримониума на друг търговски
субект „Голдън Грейн- Силистра“ЕООД,откъдето се
извеждат и централните възражения в жалбата.След дадени указания на жалбоподателя
да установи правния си интерес от настоящото оспорване щом дерегистрираното ППС не е негов актив; не
се използва в деловата му дейност и следователно, административната принуда
няма как да засегне правната му сфера, с молба вх.№1403/18.11.2021г.(л.25)
уточнение е депозирано.Твърди се,че в съвкупност горепосочените пороци на
административния акт,обосновавали неговата незаконосъобразност и се настоява за
отмяната му. Претендират се и съдебни разноски.
Ответникът по оспорването - Началник
група към ОД МВР гр.Силистра сектор „Пътна полиция“,чрез упълномощен
представител гл.юрисконсулт В.А.,изразява становище за неоснователност на
жалбата.Не оспорва представеното Свидетелство за регистрация на колесния трактор, удостоверяващо, че собствеността върху
него е преминала (преди констатираното нарушение на чл.150а ал.1 ЗДвП) в друг
правен субект, но твърди, че прехвърлителят и приобретателят на ППС са тясно свързани юридически лица,регистрирани
на един и същ адрес на управление,с едно и също физическо лице за техен
управител и едноличен собственик на капитала им. Ето защо настоява жалбата да
бъде отхвърлена.Щом не се оспорва административното нарушение за чието
преустановяване,респ. предотвратяване на последващото
му извършване със същото ППС, е наложена процесната ПАМ, то следвало, че същата
била съответна на закона и фактите по делото.
Производството е по реда на чл.145 и сл АПК,във
вр. с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/. Съдът, като обсъди изложените
в жалбата и в съдебно заседание доводи и, прецени доказателствата по делото, извършвайки
проверката по чл.168 ал.1 АПК,прие следното: Жалбата е процесуално допустима, като по-дадена срещу индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебен контрол (чл.172 ал.5 ЗДвП); от неговия адресат, в законоустановения срок, а разгледана по същество, е основателна.
Предмет на съдебния контрол е Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №21-1099-000538/17.09.2021г.,издадена от Началник
група към ОД МВР гр.Силистра, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание
чл.171 т.2а б. “а“ ЗДвП, на „ЖЕНЯ-95“ЕООД е наложена принудителна административна
мярка, по вид „прекратяване на регистрацията на ППС“- колесен
трактор, за срок от 6 месеца.От мотивите на същата е видно,че при проверка на
15.09.2021г. в 10:53 часа в Община с.Кайнарджа, по пътя Силистра-Дулово, пътни
полицаи са установили управление на колесен трактор John Deer 6920, с рег.№…, от Ф.И.А.,който не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията на управляваното от него
ППС.Тези факти квалифицирали като нарушение на чл.150а ал. 1 пр.1 ЗДвП и на
място съставили Акт за установяване на административно нарушение (АУАН),серия GA №521819/15.09.2021г.Същият е бил връчен на извършителя,
който го подписал без възражения, като е била свалена и регистрационната табела
на трактора. С административната преписка е представено Свидетелство за
регистрация на земеделска и горска техника, Част I (л.12), видно от което е, че като собственик на въпросния
трактор, на 19.02.2019г., е вписано „ЖЕНЯ-95“ЕООД гр.Силистра, ул.“Янко
Тодоров“ №26, ет.5, ап.17. Всичко това е мотивирало ответният орган, на 17.09.2021г. да издаде оспорената ЗППАМ на
собственика на ППС (според събраните от него доказателства), в която му част
именно се оспорва, с твърдения за порочност на целия акт,защото била засегната
особено съществена част от неговото съдържание.
С жалбата не се оспорват констатациите от приложения
АУАН.Спорът е съсредоточен върху правнозначимото
обстоятелство - кой е субектът на задължението от чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП,за да
понесе и административната принуда с прекратява-нето на регистрацията на колесния трактор за срок от 6 месеца. Съгласно чл.138 ЗДвП
на пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само ППС, които
отговарят на изискванията на този закон,като ал.3 регламентира одобряването на
типа на нови колесни и верижни трактори да се
извършва по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника
(ЗРКЗГТ).Съгласно чл.6 от същия закон, Областната дирекция „Земеделие“ е органът
по регистрация на техника от вида на процесния трактор.Регламентацията от
последния сочи,че на собственика се издава свидетелство за регистрация, по
аргумент от чл.11 ал.8 ЗРКЗГТ, чиято алинея 11
императивно разпорежда,че лицата са длъжни да работят само с
регистрирана техника. Според чл.140 ал.7 ЗДвП,по прилагането на който ответният
орган разполага с контролни функции (чл.165 ал.1 ЗДвП),колесните
трактори, регистрирани съгласно ЗРКЗГТ, могат да се движат по изключение по
пътищата, отворени за обществено ползване, но по различен ред - определен с
наредба, издадена от министрите на МЗХГ, МВР и МРРБ (Наредба
№15/07.04.08г. за реда за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване,на колесни трактори,тракторни ремаркета и
друга самоходна техника,регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол
на земеделската и горската техника - обн.ДВ,бр.40/18.04.2008г.)
Предвид така обсъдената нормативна
регламентация е изключено един и същ колесен трактор
(с идентични идентифициращи го белези), в един и същи момент, да е регистриран
на двама различни собственици, което налага, да бъде обсъдено и представеното с
жалбата Свидетелство за регистрация на колесен
трактор JOHN
DEERE 6920, с рег.№.. (л.4).В същото като
собственик на ППС е посочено „Голдън
Грейн-Силистра“ЕООД,с адрес на управление: гр.Силистра,ул.“Янко Тодоров“ №26,
ет.5, ап.17 (идентичен с този на оспорващото дружество).От представеното
извлечение от публичния Търговски регистър, от партидата на това дружество,
действително се установява твърдението на полицейския орган, че не само адресът
на управление на двете дружества е един и същ, но и техният управител и
едноличен собственик на капитала е едно и също физическо лице, което обаче не
може да доведе до целения от ответника изход на делото. От обсъдените
доказателства следва извод, че собственик на колесния
трактор, с който е извършено съставомерното нарушение на ЗДвП и чиято
регистрация принудително временно е прекратена, е „Гол-дън
Грейн - Силистра“ЕООД.
При така установените факти и
релевирани доводи в процеса,от правна страна се налагат следните изводи: Оспорената
заповед, издадена срещу дружеството жалбоподател,ограничава имуществените и
делови права и интереси не на нейния адресат, а на трето лице, неучаствало в
производството по издаването й, а именно на собственика на процесната
земеделска техника „Голдън Грейн-Силистра“ЕООД. Съща-та
разкрива всички белези на индивидуален административен акт съгласно дефиницията
от чл.21 ал.1 АПК.Издадена е от материално,териториално и по степен компетентен
полицейски орган,видно от Заповед рег.№342з-330/21.04.17г.(л.14), издадена на
основание МЗ №8121з-1524/09.12.2016г. (л.15) и Служебна бележка на л.12 от
делото, удостоверяваща,че ст.инспектор Й.Д.изпълнява длъжността “началник на
група „Моторни превозни средства, водачи и административно-наказателна дейност“
в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР
гр.Силистра.Директорът на ОД МВР - Силистра му е делегирал правомощия, съгласно
т.4 от Заповед №342з-330/21.04.17г., да прилага с мотивирана заповед
принудителни административни мерки по чл.171 ЗДвП. Министерската заповед,с
която са определени службите за контрол по ЗДвП,съгласно чл.165 ал.1 ЗДвП,
изрично визира Областните дирекции на МВР.Министърът няма правомощие да
делегира компетентност на длъжностни лица за издаване на заповеди за прилагане
на принудителни административни мерки по чл.171 ЗДвП,но той именно определя
службите за контрол на движението по пътищата. С оглед на това и в съответствие
с разпоредбата на чл.172 ал.2 ЗДвП, директорът на ОД МВР Силистра,е оправомощил кръга от длъжностни лица със Заповед
№342з-330/21.04.17г., вкл. изпълняваната длъжност към процесната дата от издателя
на акта, което сочи на липса на порок по смисъла на чл.146 т.1 АПК. (Вж.Решение
№12245/13.10.17г.,адм.д.№9208/17г. на ВАС,VIIО). Спазена е и нормираната с чл.59 ал.2 АПК,респ.
чл.172 ал.1 ЗДвП,писмена форма,като не се установяват нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са накърнили правната сфера
на жалбоподателя.Съгласно утвърдената съдебна практика, при налагане на ПАМ по
чл.171 т.2а ЗДвП, полицейският орган действа при обвързана компетентност (Вж.Решение
15586/18.11.19г.,адм.д.№14296/ 2018г. на VIIО, ВАС), както е процедирано
и в настоящия случай като срокът на административната принуда е определен в
неговия законов минимум, което ирелевира необходимостта от специалното му мотивиране.Всичко
изложено,в съвкупност води до извод,че заповедта,предмет на настоящия контрол,не
е засегната от отменителните основания по чл.146 т.1, т.2 и т.3 от АПК.
Въпреки това,същата е материално
незаконосъобразна и несъответна на нормативната цел, защото: Принудителните
административни мерки по чл.171 ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, което сочи, че същите са от вида „преустановяващи“ и „превантивни“
ПАМ по смисъла на чл.22 ЗАНН.Съгласно чл.171 т.2а ЗДвП,„прекратяване на
регистрацията на ППС“ се налага на собственик,който управлява моторно превозно
средство:„а)[…], не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство […]“,както и на
собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което е налице това
обстоятелство.Процесният по делото случай несъмнено попада в обсега на горното
нормативно разпореждане, в последната му хипотеза,тъй като е установено, че
въпросният колесен трактор е управляван от лице, различно
от неговия собственик.
Към релевантния
за спора момент - 15.09.2021г.(датата на извършване на нарушението), респ. към 17.09.2021г.-
датата на издаване на оспорената Заповед, е действала настоящата редакция на
чл.171 т.2а ЗДвП (към ДВ,бр.105/2018г.-в сила от 01.01.2019г.),която
визира като субект на процесната административна принуда единствено собственика
на превозното средство, с което са осъществени различните фактически състави на
нарушения на ЗДвП,както основателно счита жалбоподателят. Спор по фактите,
свързани с релевираното нарушение, между страните няма. Спорът е за правото, като
е съсредоточен върху субекта, по отношение на който се налага ПАМ,защото е
безспорно,че съставомерното по чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП нарушение,за чието
преустановяване е наложена,е извършено от физическото лице Ф.И.А.,който не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията на управлявания от
него колесен трактор. С фактическото прилагане на
тази мярка, неговият собственик се лишава от възможността да го ползва, защото
с оспорената ПАМ практически е разпоредена забрана за движението му по
пътищата, отворени за обществено ползване (арг.чл.138
ал.1 и чл.140 ал.7 ЗДвП).Въпреки натовареността на текста на чл.171 т.2а ЗДвП,от
неговото тълкуване следва, че субект, по отношение на когото се прилага ПАМ от
процесния вид, е единствено собственикът на ППС. В настоящия случай е
установено, че собственик на колесния трактор JOHN DEER 6920, с рег.№СС07127,считано от 22.02.2021г.,е търговско
дружество, различно от дружеството адресат на оспорената заповед, което във всички
случаи (дори неговият едноличен собственик и управител да е нарушителят или да
съвпадат физическите лица,вписани в ТР като техни управители), е различен
правен субект от жалбоподателя.
Ето защо,като е наложил на друго
търговско дружество процесната ПАМ, представляваща прекратяване на
регистрацията на ППС,което не е негова собственост,ответникът е нарушил
материалния закон и неговата цел.По дефиниция принудителни административни
мерки не могат да бъдат прилагани на основание, каквото не е изрично уредено в
закона,респ. при липса на всички нормативноустановени
за това условия, а още по-малко по отношение на субект,за когото законът не е
предвидил това.Следователно,релевантната за спора административна принуда се
явява без материалноправна основа,поради което и не може да изпълни нормативната
цел.Без значение е и правната връзка между двете ЮЛ (търговски дружества) -
жалбоподателя и собственика на трактора, в контекста на поддържаното възражение
от ответния орган, защото те са отделни правни субекти, със самостоятелно
имущество, а предпоставката за определяне на надлежния субект на
принудата,според приложимата норма, е единствено принадлежността на правото на
собственост върху ППС,с което е извършено нарушението.При липса на тъждество
между възможния субект и конкретния адресат на мярката, заповедта противоречи
на материалния закон, поради което безусловно подлежи на отмяна. Член 171 т.2а
б.“а“ ЗДвП недвусмислено определя субекта, по отношение на когото се налага
ПАМ, а именно собственикът на ПС, което не позволява на административния орган
да я приложи по отношение на лице, което не е собственик, независимо от
очевидната връзка между двете юридически лица - търговски дружества, в случая.По
така изведените изводи е нямало колебания в съдебната практика, видно от
Решение №603/15.01.19г.,адм.д.№8595/ 18г. на VIО,в което са посочени и други в същия смисъл, както и
Решение №6551/ 15.04.19г.,адм.д.№6253/18г. на IIО; Решение №2073/13.02.19г.,адм.д.№10194/18г. и
Решение №1235/30.01.19г.,адм.д.№10192/18г. - двете на VIII О на ВАС.
В обобщение,настоящият състав приема,че
посочените в атакувания административен акт материалноправни
предпоставки за прилагане на принудителната мярка по отношение на лице, което
не е собственик на ППС,управлявано при някоя от изчерпателно изброените в
чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП хипотези, не са се осъществили, което е в разрез и с
нормативната идея за ПАМ, изведена от общия чл.22 ЗАНН, както и от специалния
чл.171 ЗДвП. При този изход на делото и предвид обстоятелството, че присъждане
на разноски своевременно са поискани от жалбоподателя, такива му се дължат в
удостоверения по делото размер от 50 лева - платена държавна такса (л.6),воден
от което и на основание чл.172 ал.2 пр.2 АПК, Административният съд гр.Силистра
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „ЖЕНЯ-95“ЕООД, с ЕИК:********* и адрес на
управление: гр.Силистра, ул.“Янко Тодоров“ №26, ет.5, ап.17, представлявано от
управителя Д.К.С., Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №21-1099-000538/17.09.2021г., издадена
от началник група към ОД МВР гр.Силистра, сектор „Пътна полиция“, с която е наложена
ПАМ, по вид „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано
от 15.09.2021г. до 15.03.2022г.“,на основание чл.171 т.2а б.“а“ от Закона за
движението по пътищата
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Силистра,с
административен адрес: гр.Силистра,бул.“Македония“ №144, да заплати на ЖЕНЯ-95“ЕООД, с ЕИК:118580 266 и адрес на
управление:гр.Силистра,ул.“Янко Тодоров“ №26, ет.5, ап.17, представлявано от Д.К.С.,
сумата от 50.00 (Петдесет) лева -
съдебни разноски.
Решението е окончателно, съгласно чл.172
ал.5 от Закона за движението по пътищата.
СЪДИЯ: