Р Е Ш Е Н И Е
№ 1197
гр. Пловдив, 23.06.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIІ състав, в открито
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Г.
ПАСКОВ
МАРИЯ НИКОЛОВА
при
секретаря Севдалина Дункова и участието на прокурора Иляна Джубелиева, като
разгледа докладваното от съдия Николова КАНД № 1023 по
описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от "ПРЕДИМА ЕКСПРЕС - Г. С-ИЕ" СД,
ЕИК ***, чрез адв. С., против Решение № 511/09.03.2022 г., постановено по АНД №
8420/2021 г. по описа на Пловдивския районен съд, с което е потвърден
Електронен фиш серия Г, № 0033264 за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОД на МВР- Пловдив, с който на дружеството-касатор като
собственик на МПС ДАЧИЯ ДОКЕР, с рег. № ***, на основание чл.638, ал.4, вр.
чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 Кодекса за застраховането КЗ/, е наложена
имуществена санкция в размер на 2000.00 /две хиляди / лева.
Иска
се отмяна на електронния фиш. Не се излагат никакви пороци на оспореното
съдебно решение, а възраженията са изцяло в насока незаконосъобразност на
електронния фиш. Иска се отмяна на обжалваното решение, както и отмяна на
електронния фиш. Претендира се присъждане на разноски по делото.
Ответникът
по касационната жалба ОД на МВР - Пловдив, в писмено становище чрез
процесуалния представител ст.юриск. Б. оспорва касационната жалба. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на
жалбата прави възражение за намаляване на присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение до размера на минимално предвиденото по Наредба №1 от 2004г.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди решението на РС
- Пловдив, като правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес,
за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение № 511 от
09.03.2022 г., постановено по АНД № 8420/2021г., Пловдивският районен съд е потвърдил електронен
фиш серия Г, № 0033264 за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, издаден от ОД на МВР- Пловдив, с който на
дружеството-касатор като собственик на МПС ДАЧИЯ ДОКЕР, с рег. № ***, на основание чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2,
вр. чл.461, т.1 Кодекса за застраховането КЗ/, е наложена имуществена санкция в
размер на 2000.00 /две хиляди / лева.
За
да постанови този резултат, Районен
съд - Пловдив е приел за безспорно установено, че от страна на „Предима Експрес
– Г. С-ие“ СД е извършено административното нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, както и че притежаваният от дружеството товарен автомобил „Дачия Докер“ с
рег. № *** е бил
регистриран на територията на Република България и не е бил спрян от движение
към 20.05.2021 г. нито по искане на собственика, нито служебно от органите на
МВР. Според мотивите на оспорения съдебен акт именно върху собственика на
МПС-то тежи задължението да сключи застрахователен договор за задължителната
застраховка по чл.461, т.1 от КЗ и в случай на неизпълнение на това си
задължение той следва да понесе неблагоприятните последици от противоправното
си бездействие, като без значение е от кой е управляван автомобилът. Според
районен съд при използване на мобилното техническо средство, с което е
установено нарушението са спазени нормативните изисквания. Обсъдени са подробно
възраженията на жалбоподателя във връзка с липсата на надлежна правна
квалификация на нарушението и по-конкретно непосочването на чл.647 ал.3 от КЗ,
както и дали МПС-то е било в движение. По отношение на видът и размерът на
приложимата санкция в мотивите на съдебния акт е посочено, че същите са
определени от законодателя във фиксиран размер, като при определянето и
индивидуализацията на наказанието/имуществената санкция разпоредбата на чл.638,
ал.4 от КЗ препраща към нормата по чл.638, ал.1 от КЗ. Направен е извод, че в
случая правилно привръзката е направена с т.2 на чл.638, ал.1 от КЗ, тъй като
собственик на превозното средство, с което е извършено нарушението, е
юридическо лице, съответно правилно по вид е наложена имуществена санкция.
Решението
е правилно.
Настоящият
съд споделя изцяло мотивите на районния съд, поради което и на основание
чл.221,ал.2 от АПК препраща към тях.
В
решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността
на електронния фиш. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната
съвкупност. Съобразени са в пълнота, събраните по делото доказателства.
По
отношение на изложените в касационната жалба възражения, за това дали МПС-то е
било пракирано или при управление, следва да се отбележи, че в
обстоятелствената част на ЕФ изрично е записано: „управлението е установено с
АТС“, а в снимката към ЕФ е посочена измерена скорост от 78 км/ч, т.е. няма
съмнение, че нарушението е извършено при управление на МПС.
Неоснователно
е и възражението, че АНО не е посочил нормата на чл.647, ал.3 от КЗ. В тази
връзка районен съд се е позовал на практика на Пловдивски административен съд,
която настоящия съд споделя изцяло. Непосочването на чл.647, ал.3 от КЗ в
електронния фиш не представлява съществено процесуално нарушение, защото тази
норма препраща към ЗДвП по отношение условията и реда, по които се издава
електронен фиш в конкретната хипотеза на КЗ. В случая електронният фиш е
издаден при установено управление на конкретно посоченото МПС с АТС № 11743са.
Правилно е възприето от ПРС коректно посочена нарушената норма – чл.483, ал.1,
т.2 от КЗ, вкл. санкционната – чл.638, ал.4 вр. с чл.638, ал.1 от КЗ,
предвиждаща фиксиран размер на административната санкция.
По отношение на съдебната практика на
Пловдивски районен съд на която се позовава касатора, следва да се отбележи, че
тя не е задължителна за настоящия съд.
Напълно
несъстоятелно е възражението, че адресат на ЕФ е управителя на СД. В случая
санкционираното лице е ясно индивидуализирано посредством посочване фирмата на
търговския субект, ЕИК, седалище и адрес на управление, като отразяването в
електронния фиш на законния представител касае пълнотата на индивидуализацията
на санкционираното ЮЛ, тъй като законните представители са част от
индивидуализацията на търговците. КЗ препраща към условията и реда за издаване
на електронен фиш, предвидени в ЗДвП, при което в случая адресат на наложената
имуществена санкция е юридическото лице като собственик на МПС и доколкото КЗ е
специален спрямо ЗДвП, поради което не е приложима нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП.
В заключение следва да се посочи, че
касаторът не отрича по същество извършването на нарушението, нито пред районен
съд, нито пред настоящата инстанция. А видно от приложената по делото справка
от Гаранционен фонд последно сключеният Застрахователен договор при датата на
нарушението (сключен на 13.08.2020г.) е бил прекратен още на 02.03.2021 г.,
което е повече от два месеца и половина преди датата на нарушението, и както е
посочил районен съд, през целия този период за автомобила не е имало сключен и
действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и
не е било осигурено и задължителното застрахователно покритие.
Обжалваното пред касационната инстанция
решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва
да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв., на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр.
с чл. 27е от Наредба за правната помощ.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 511/09.03.2022г., постановено по АНД № 8420/2021 г. по описа на Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА "ПРЕДИМА
ЕКСПРЕС - Г. С-ИЕ" СД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
с.Белозем, ул."Сребра" №2, представлявано от Г. Н. Г. да заплати на
Областна дирекция на МВР-град Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: