Присъда по дело №1119/2010 на Районен съд - Никопол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 юни 2010 г. (в сила от 30 юни 2010 г.)
Съдия: Тодор Илиев Тихолов
Дело: 20104420201119
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 април 2010 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

номер ..................                           година 2010                  град НИКОПОЛ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН съд

на дата петнадесети юни

 наказателен състав

година 2010

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

ТОДОР ТИХОЛОВ

С.Д.

Ю.И.

Секретар: М.Н.

Прокурор: Р. Я.

Като разгледа докладваното от съдия ТИХОЛОВ

НОХ дело номер 1119 по описа за 2010 година

и на основание данните по делото и закона

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият С.Х.В. роден ***г***, българин, български гражданин, без образование -неграмотен, неженен, не работи, осъждан, ЕГН**********ЗА ВИНОВЕН в това, че на 27/28.01.2010г. в гр.Гулянци, обл.Плевен при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи – 3бр. кокошки на стойност 18,00лв. от владението на Л С Н. *** нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1 във вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.29, ал.1, б.А и б.Б от НК, чл.55, ал.1, т.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което наказание се изтърпи при СТРОГ режим в затвор.

На основание чл.189, ал.1 от НПК ОСЪЖДА подсъдимият С.Х.В. със снета самоличност ДА ЗАПЛАТИ по сметка на НРС направените по делото разноски в размер на 10,00 лева.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира пред ПлОС в 15-дневен срок от днес.

        

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

2.

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НОХД №1119/’10г.:

Обвинението против подсъдимият С.Х.В. *** е за това, че на 27/28.01.2010г. в гр.ГУЛЯНЦИ при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи – 3бр. кокошки на стойност 18,00лв. от владението на ЛС Н. *** нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б” от НК.

Съдебното производство е проведено по реда на чл.370 и сл. НПК.

По делото няма предявени граждански искове и не е конституиран граждански ищец.

В хода на съдебните прения прокурорът е изразил становище, че фактическата обстановка е изяснена. Коментирал е обаче от една страна факта, че стойността на отнетите вещи не е висока, а от друга, че са налице предпоставки на чл.55 от НК, както и квалификацията опасен рецидив по отношение на подсъдимия, което от своя страна според прокуратурата е определящо за режима на изтърпяване на наказанието, а именно строг. Взел е становище, че следва да се отмени МН взета по отношение на подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия е заявил, че подс.В. съзнава деянието и съжалява за стореното. Моли съда да наложи наказание към минимума при съответния режим, като се отмени МН.

В съдебно заседание подс. В. заявява, че прави пълни самопризнания и не оспорват фактите приети за установени по обвинителният акт, поради което дават съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Моли съда да му се наложи минимално наказание и се отмени МН.

Като прецени събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият С.Х.В. – роден ***г***, българин, български гражданин, без образование -неграмотен, неженен, не работи, осъждан, ЕГН**********.***. Не работел и нямал постоянни доходи. Набавял си парични средства, като извършвал кражби на различни вещи в града. Разполагал с информация, че в къща в гр.ГУЛЯНЦИ сама живеела Л С Н., която отглеждала кокошки в стопанска постройка в двора си. На 27.01.2010г. вечерта подс. В. преминавал около двора й. Прескочил оградата и влязъл в двора. Отишъл до курника и отворил вратата му. Взел от там 3бр. кокошки. Занесъл ги в дома си. Там ги изчистил и ги сварил. На другия ден се събрали и семейно ги консумирали за вечеря.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от направените самопризнания от подсъдимия и доказателствата събрани на досъдебното производство по до съдебно производство №45/’10г. , които го подкрепят, а именно: характеристична справка, справка за съдимост.

Показанията на свидетелите Н. И И са събрани по предвиденият от НПК процесуален ред, непротиворечиви са, поради което следва да се кредитират.

Фактическата обстановка се подкрепя и от изготвената по делото оценителна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда.

От правна страна, съдът намира, че следва да се коментира на първо място наличието на квалифициращият признак опасен рецидив с оглед повдигнатото на подс. В. обвинение.

Съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1, б.А и б.Б от НК предвидените в особената част на този кодекс по-тежки наказания за престъпления, представляващи опасен рецидив, се налагат, когато деецът: извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година изпълнението, на което не е отложено по чл. 66 от НК и извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК. Видно от справката за осъжданията на подс.В. е, че са налице предпоставките за прилагане тези разпоредби.

Предвид изложеното съдът намира, че с оглед изложеното подс. С.Х.В. следва да бъде признат за виновен и да носи наказателна отговорност за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б” от НК.

Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици.

От обективна страна също са налице всички елементи от състава на престъплението – отнети са чужди движими вещи от владението на собственика, без неговото съгласие и с намерение противозаконно да се присвоят. Намерението за присвояване се доказва безспорно от последващото действие по изнасянето на кокошките и консумирането им.

Тъй като съдебното следствие е проведено по реда на чл.370 и сл. от НПК, то съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК, наказанието на подсъдимия следва да се определи при спазване разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК преди редакцията й от 06.04.2010г. В тази връзка съдът намира, че на основание чл.196, ал.1, т.1 във вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.29, ал.1, б.А и б.Б от НК, чл.55, ал.1, т.1 от НК на подс.В. следва да се наложи наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което наказание се изтърпи при СТРОГ режим в затвор.

На основание чл.189, ал.1 от НПК следва подсъдимият С.Х.В. със снета самоличност да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ по сметка на НРС направените по делото разноски в размер на 10,00 лева.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

         

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: