№ 17
гр. София, 02.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110157273 по описа за 2022 година
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът докладва делото, както следва:
Предявени са от „............“ ЕООД против М. Д. Ц. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 1 406,89 лева,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № FL804162 от
08.04.2016 г., сключен с „................“ АД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2022 г. до изплащане на
вземането и сумата от 300 лева – частична претенция от сумата от 727,28 лева,
представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 26.10.2018 г. до 26.10.2021
г., за които суми по ч. гр. дело № 27443/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-
ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
07.06.2022 г.
Ищецът твърди, че на 08.04.2016 г. между „.................“ АД, в качеството й на кредитор
и ответницата М. Д. Ц., в качеството й на кредитополучател, е сключен договор за
потребителски кредит № FL804162 по силата на който кредиторът предоставил на
кредитополучателя паричен заем в размер на сумата от 1 452 лева. Посочва се, че съгласно
клаузата на чл. 3 от договора усвоената главница следвало да бъде върната заедно с
възнаградителна лихва чрез 84 месечни погасителни вноски с уговорен краен срок
08.04.2023 г. Съгласно погасителния план към договора през първата година от договорния
период месечната вноска възлизала на 29,13 лева, а през останалата част – на 30,52 лева, с
последна изравнителна вноска в размер от 30,15 лева. Поддържа се, че кредитополучателят
М. Ц. не изпълнявала в срок задълженията си, като непогасените суми по договора
възлизали на сума в общ размер от 2 134,17 лева, от която 1 406,89 лева главница и 727,28
лева – договорна лихва за периода от 08.04.2016 г. до 26.10.2021 г. Поради допуснатата
форма на договорно неизпълнение и на основание чл. 15 от договора същият бил обявен за
изцяло и предсрочно изискуем, което било съобщено на насрещната страна – ответницата
по делото с уведомление от 11.10.2021 г. Ищцовото дружество твърди, че на 27.03.2020 г.
вземанията по процесният договор за кредит били прехвърлени от „.................“ АД на
„..............“ ЕАД (с настоящо търговско наименование „.................“ АД). Впоследствие, с
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.12.2020 г. „.................“ АД
прехвърлило вземанията си, произтичащи от договора за потребителски кредит срещу М. Ц.,
на ищцовото дружество. В исковата молба се излага, че ответницата е надлежно уведомена
за цесията с уведомления от 08.10.2021 г.. и от 11.10.2021 г. Поради допуснатото от
1
ответницата и продължаващо неизпълнение, по искане на „............“ ЕООД в хода на
производството по ч. гр. дело № 27443/2022 г. по описа на съда за процесните суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид постъпилото възражение
от длъжника и с оглед дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
дружеството предявява процесните установителни искови претенции. С тези съображения
ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита, отправяйки искане за
уважаване на исковете. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата М. Д. Ц.
оспорва предявените искови претенции с довод за недължимост на претендираните от
ищцовото дружество вземания поради погасяването им по давност. Не оспорва, че на
08.04.2016 г. между нея и „.................“ АД е подписан процесният договор за потребителски
кредит. Посочва, че отпуснатата в заем парична сума се погасява чрез равни месечни вноски
съгласно погасителен план, както и, че давността за вземанията не е била прекъсвана.
Оспорва да е била надлежно уведомена както за предсрочната изискуемост на кредита, така
и за твърдените от ищеца прехвърляне на вземанията по него. С тези доводи ответницата
отправя искане за отхвърляне на исковете.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99
ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99 ЗЗД, както следва:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване: 1).
наличието на твърдяното облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и
ответницата, предаването на заемната сума на кредитополучателя, уговорения падеж на
погасителните вноски; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за
връщане на кредита с възнаградителна лихва; 3). наличието на основание за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем и надлежно упражняване на това право, чрез уведомяване
на длъжника; 4). да установи вземанията си и по размер; 5). да установи, че е станал титуляр
на сочените вземания на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с дружество,
което от своя страна да е придобило вземанията от кредитора, включването на процесните
вземания в предмета на договорите и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в
кредиторите; 6). Наличие на основание за спиране/прекъсване на давностния срок за
вземанията.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно предметния обхват на договора
за цесия, сключен между първоначалния кредитор и третото за процеса лице „..............“ ЕАД
(с последващо търговско наименование „.................“ АД) и в частност включване на
процесните вземания в него.
С оглед конкретното оспорване, проведено с отговора на исковата молба, на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните обстоятелствата, че между „..................“" АД и ответницата М. Д. Ц. е
сключен договор за потребителски кредит № FL804162 от 08.04.2016 г., както и реалното
предаване на кредитополучателя на заемната сума.
При доказване на горните факти в тежест на ответницата е да установи погасяване на
паричното си задължение, в случай, че твърди това.
По доказателствените искания:
Приложените към исковата молба писмени материали са относими и необходими за
правилното решаване на правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства.
Предвид характера на проведеното оспорване с отговора на исковата молба и с оглед
необходимостта от проследяване размера на помесечните задължения по процесния
2
договор, следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на поисканата
съдебносчетоводна експертиза.
Следва да бъде приложено ч. гр. дело № 27443/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, I ГО, 51-ви състав, в хода на което за процесните вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, до приключване на настоящото с
окончателен съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.03.2024 г. от
10:25 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца писмени материали.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебносчетоводна експертиза като
вещото лице, въз основа на материалите по делото и след проверка в счетоводството на
ищцовото дружество отговори на въпросите, формулирани в исковата молба, като при
отговор на въпрос № 3 вещото лице посочи размера на неизплатената договорна лихва за
периода от 08.04.2016 г. до 26.10.2021 г., както и за периода от 26.10.2018 г. до 26.10.2021 г.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Л.Д., включен в Списъка на специалистите, утвърдени
за вещи лица за съдебния район на Софийски градски съда за 2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 340 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 27443/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
I ГО, 51-ви състав, до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
3
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4