Присъда по НЧХД №3160/2024 на Районен съд - Стара Загора

М О Т И В И към Присъда № 74/09.09.2025г. по НЧХД № 3160/2024
год. на Районен съд С.З.
Частната тъжителка В.Д.Д. е предявила обвинение срещу подсъдимия
В.Ан.П. за извършено от него престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
В с.з. частната тъжителка, редовно призована, се явява лично и с
повереник адв. С.П. от АК – С.З., надлежно упълномощен, който поддържа
обвинението срещу подсъдимия В.Ан.П. така както е повдигнато, счита го за
доказано по безспорен и категоричен начин, като изразява становището си в
тази насока. Пледира съда да признае за виновен подсъдимия В.Ан.П. по
повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено наказание справедливо,
определено по НК. Пледира да им бъдат присъдени направените по делото
разноски. Частната тъжителка поддържа заявеното от адв. С.П..
В с.з. подсъдимият В.Ан.П., редовно призован се явява лично и с
надлежно упълномощен защитник – адв. С.Ч. от АК – С.З.. Не се признава за
виновен, но дава обяснения по предявеното му обвинение. Моли съда да
постанови присъда, с която да го оправдае. Адв. С.Ч. от АК – С.З. – надлежно
упълномощен защитник на подсъдимия В.Ан.П.. пледира, че изяснената по
делото фактическа обстановка е в разрез с твърденията, визирани в частната
тъжба, като излага подробно становището си в тази насока. Счита, че
обвинението не е доказано, пледира за оправдателна присъда и претендира
направените по делото разноски.
С тъжбата си тъжителят В.Д.Д. е предявила граждански иск против
подсъдимият В.Ан.П., за сумата от 4 000.00 лв., който след като прецени, че е
своевременно предявен и се намира във връзка с предмета на делото, съдът го
прие за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес.
Съдът, сезиран с молба от 24.02.2025г. от повереника на частната
тъжителка, която се поддържа в с.з. гражданският иск беше оттеглен.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за
установено следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В.Ан.П. е български гражданин, със средно образование,
неженен, неосъждан.
На 16.10.2024 година, след обяд подсъдимият В.Ан.П. излязъл от домът
си в гр. С.З.. Движил се пеш в посока запад, като около 15:00 часа се намирал
на бул. ***. В същото време в противоположна на подсъдимият посока (изток)
също пеш се движили тъжителката В.Д.Д. и нейната приятелка св. К.М..
Достигайки до района на т.н. градинка „П.“, находяща се на бул. *** между
подсъдимият В.Ан.П., тъжителката В.Д.Д. и нейната приятелка св. К.М.
настъпил случаен контакт докато се разминавали. В следствие на физическото
съприкосновение между трите лица, тъжителката В.Д.Д. веднага нанесла удар
с крак в долната част на тялото на подсъдимият В.Ан.П.. Свидетелката К.М.
също се нахвърлила срещу подсъдимият В.Ан.П., нанясяйки му удари с ръце и
крака в различни области на тялото. През цялото време подсъдимият В.Ан.П.
се опитвал с ръце да се предпази от нападението на тъжителката и
1

свидетелката М.. Свидетелката Т.З.Д., която работила като продавач-
консултант в цветарският магазин, в непосредствена близост до който е
възникнал процесният конфликт видяла действията на тъжителката както и
тези на св. М. и подсъдимият П.. Посоченият цветарски магазин имал
изградено видео наблюдение, като в последствие са представени по делото и
видеозаписи от охранителните камери. За да предотврати това нападение и
след като тъжителката В.Д.Д. се опитала да достигне (увреди) лицето и очите
на подсъдимият В.Ан.П., последният й нанесъл удар с дланта на дясната си
ръка в областта на лявата част на лицето. В следствие на нанесеният удар,
тъжителката В.Д.Д. паднала на задните си части на тротоара. При нея отишла
св. М., за да й помогне да се изправи. Малко след това подсъдимият В.Ан.П.
напуснал мястото на инцидента и продължил по пътя си. След като се
прибрал разказал на приятелката си - свидетелката Ив.Ив.Т.. Тъжителката
В.Д.Д. още същия ден споделила това, което се е случило на своята приятелка
Н.Йо.К..
На 17.10.2024 година, по нейно желание, частната тъжителка В.Д.Д.
посетила д-р Ог.Т.- специалист вътрешни болести, свободна професия и след
извършеният й преглед и й било издадено Медицинско удостоверение по
отношение възможността за явяване пред разследващите органи и органите на
съдебната власт № 1088/2024 год. от д-р Ог.
В посоченото удостоверение в раздела „Диагноза“ е отразено: „
Контузия на лицето в лявата област. Кръвна колекция в лявата област /2 на З
см/. Болков синдром. Оточен синдром. Мозъчно сътресение-лека степен“.
На 23.10.2024 год. частната тъжителка В.Д.Д. била прегледана от
психиатър д-р Д.К., като в издадения амбулаторен лист било посочено в графа
„Основна диагноза“ – Остра Стресова Реакция. Назначена й била лекарствена
терапия.
На 16.10.2024г. тъжителката В.Д.Д. депозирала заявление до Началник
на Второ РУ С.З. в което изложила твърдения за нанесени удари от
подсъдимият В.Ан.П. от същата дата. С протокол за доброволно предаване от
22.10.2024г. предала 1 бр. черна флашка на цвят с запис от охранителните
камери на цветарският магазин пред който се е развил конфликтът.
По така подадените данни била образувана преписка с вх.№ ***/2024 г.
по описа на РП- С.З.. След проверка на материалите по преписката, прокурор
от РП- С.З. се произнесъл с Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 03.01.2025 г., поради липсата на данни за извършено
престъпление от общ характер.
Същевременно по подадено заявление от подсъдимият В.Ан.П. с
изложени твърдения за възникнал конфликт между него и тъжителката В.Д.Д.
до Началник на Второ РУ С.З., също била образувана преписка с вх. №
***/2024г. по описа на РП- С.З.. След проверка на материалите по преписката,
прокурор от РП- С.З. се произнесъл с Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 12.02.2025 г., поради липсата на данни за
2

извършено престъпление от общ характер.
В хода на съдебното следствие беше представен от защитата и
приобщен към доказателствата по делото един брой електронен носител –
диск. Същият беше обект на техническа експертиза с вх. № ***/04.02.2025г.
Електронен носител диск марка Maxell и надпис „копие на USB flash drive“ в
хода на съдебното следствие беше предоставен от РП С.З. с пр. пр. №
***/2024г. Посочените и приети два броя електронни носители също бяха
обект на извършена експертиза, която установи, че са с идентично
съдържание и не са манипулирани.
По делото, в хода на съдебното следствие беше назначена съдебно
медицинска експертиза, от заключението на която е видно, че частната
тъжителка В.Д.Д. е получила следните телесни увреждания: контузия на
лицето в лявата му половина, изразяваща се в ограничено кръвонасядане и
оток на площ 2/3 см. Тъжителката не е получила сътресение на мозъка.
Според заключението на вещото лице описаните увреждания са получени
вследствие действието на твърд тъп предмет по механизма на удар и отговаря
да е получено по време и начин, отразени в тъжбата. Увреждането е от един
удар с юмрук, при който тъжителката впоследствие пада на тротоара видно от
клипа на приложения компактдиск. Видимите следи изчезват за около 12 дни.
Възможно е усещане за болка до две денонощия. В заключение е посочено, че
на частната тъжителка В.Д.Д. е причинена „болка“.
По искане на повереника в хода на съдебното следствие беше назначена
съдебно -психиатрична експертиза. От заключението на същата е видно, че
частната тъжителка В.Д. е изпитала чувства на страх, срам, обида, унижение
вследствие преживяното на 16.10.24 г. За възстановяването й са били
необходими 2-3 месеца. Приложено й е било лечение с Д. /дневен
стабилизатор на настроението/ и Ат. /сънотворно/. Частната тъжителка В.Д. е
приемала препоръчаните лекарства около З месеца, но по нейни данни още
през втория месец се е чувствала добре.
По делото, в хода на съдебното следствие беше назначена видео-
техническа експертиза, като при същата са снети на хартиен носител снимки
от приобщените видеозаписи от охранителна камера на цветарски магазин,
находящ се в гр. С.З., бул. ***.
В хода на съдебното следствие беше представен и приобщен към
доказателствата по делото Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от
16.10.2024г. на името на подсъдимия В. П.. В графа основна диагноза е
посочена „ повърхностна травма на окосмената част на главата“.
Горната фактическа обстановка съдът прие за доказана по безспорен и
категоричен начин, въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства взети в тяхната съвкупност и поотделно. В показанията на
всички свидетели се съдържат отделни елементи, касаещи процесния случай.
Всъщност, съдът изгради становището си и описа фактическата
обстановка единствено или по-скоро преимуществено въз основа на
3

обясненията на подсъдимия, тъй като констатира противоречия в показанията
на свидетелите ангажирани от страна на тъжителката, както помежду им, така
и с обективните находки при възпроизвеждането на записа от охранителните
камери на цветарският магазин, който е бил предмет на експертиза и
изследване, като е установено, че не е манипулиран. Ето защо във
фактическата обстановка /въз основа на установеното при възпроизвеждането
на записа/ съдът описа подробно обстоятелствата свързани с това коя от
страните на къде се е движила и какви са били конкретните им действия.
Описа и всичко заявено от подсъдимия по отношение на възникналия
конфликт, действията на всеки един и полученото увреждане на тъжителката.
Съдът не дава вяра на показанията на св. К.М., дадени в хода на
първото, както и последното съдебно заседание в пълен обем, тъй като те не
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Видно
е от описаната по- горе фактическа обстановка, че тя е участвала в инцидента
и не се е опитвала да предотврати стълкновението между частния тъжител
В.Д.Д. и подсъдимият В.Ан.П., а е подпомагала частната тъжителка,
нанасяйки също удари на подсъдимият. Нейните показания следва да бъдат
кредитирани единствено в частта, с която твърди, че се е случило
стълкновение между частния тъжител и подсъдимия. В останалата част не
следва да бъдат кредитирани. Те са дадени от лице, което е заинтересовано от
изхода на делото, а и самата тя е участник в сбиването.
От показанията на свидетелката Н.К.К. се установява, че с частната
тъжителка В.Д. били колежки в университета , като във процесния ден
/16.10.2024г./ трябвало да се видят след работата й, при което тя отишла
разстроена, със синина на лявата буза и зачервено до веждите. Свидетелката
К. я посъветвала да се обърне към психиатър, понеже била психически
нестабилна в този момент. Установява се също така, че в последствие след
като се срещнали с тъжителката В.Д. ,последната й споделила, че В. П. „я е
ударил ненадейно“.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Н.К.К. в частта в която
сочи, че в деня на инцидента е видяла „ синина на лявата буза и зачервено до
веждите на тъжителката Д.“, но в останалата част не ги кредитира, затова
защото те пресъздават единствено и само твърденията на самата тъжителка,
без свидетелката да е била очевидец на случилото се.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаната свидетелка Т.З.Д.,
тъй като свидетелката пресъздава това което е възприела лично, показанията й
са безпротиворечиви, относими са към предмета на делото и се подкрепят от
събраните по делото доказателства, освен това свидетелката не се намира в
никакви близки или родствени отношения с подсъдимия. Тя е била пряк и
безпристрастен очевидец на част от разигралия се на 16.10.2024г. пред очите й
конфликт между подсъдимия, частната тъжителка и нейната приятелка св.
К.М.. Нейните показания изцяло кореспондират и с предявеният видеозапис
от охранителните камери от цветарският магазин в който тя е работила.
4

Свидетелката точно описва поведението на частната тъжителка и св. М.
спрямо подсъдимият П..
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Ив.С.Б. – полицейски
служител, не защото са противоречиви, а защото в тях не се съдържат каквито
и да е конкретни данни във връзка с настоящото дело. Този свидетел са
изготвил протоколи за доброволно предаване и е запознат със състоянието на
частната тъжителка, но във връзка с инцидента няма каквито и да е преки
впечатления, поради което доколкото показанията му по никакъв начин не
допринасят за изясняване на фактическата обстановка, съдът прецени, че не
следва да бъдат кредитирани.
От показанията на свидетелката Ив.Ив.Т. се установява, че с
подсъдимият В. П. били гаджета от почти две години. Познавала частната
тъжителка В.Д. от 2021 година, от общи познати. Във въпросния ден В. П. й се
обадил и обяснил, че вървейки си гледал телефона и се е бутнал във В.Д. и
К.М., когато те се обърнали, В.Д. го била ритнала, а К. се опитвала до го
„човърка“ с ноктите в очите, при което той блъснал Д., но и двете не
престанали да го блъскат и удрят. Свидетелката Т. не се учудила от случилото
се, понеже познавала В.Д.. Преди имала скарване по телефона с нея. Лично
отишла да вземе запис от цветарския магазин, при което работещите там
потвърдили че приятелят й бил нападнат, което било видно и от записа.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Ив.Ив.Т. в частта в която
заявява, че: „В. П. й се обадил и обяснил, че си гледал телефона и се е бутнал
във В.Д. и К.М., когато те се обърнали, В.Д. го била ритнала, а К. се опитвала
до го „човърка“ с ноктите в очите, при което той блъснал Д., но и двете не
престанали да го блъскат и удрят“, тъй като в тази им част показанията й се
подкрепят от кредитираните от съда доказателства.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимият В.Ан.П. в частта в която
описва фактическата обстановка, както и механизма на нанесените му от
тъжителката Д. и св. М. удари, както и механизма на нанасяне на ударът от
негова страна насочен към частната тъжителка В.Д., тъй като кореспондират с
посочените кредитирани от съда гласни доказателства и с писмените
доказателства по делото.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимият В.Ан.П., в които
посочва разменените между него, частната тъжителка В.Д. и св. К.М. реплики,
тъй като същите не са подкрепени от останалият доказателствен материал.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица по изготвените съдебно -
медицинска експертиза, психолого-психиатрична експертиза и видео-
техническа експертиза, тъй като същите не бяха оспорени от страните, а съдът
няма основание да се съмнява в безпристрастността и професионалната
компетентност на експертите.
Съдът кредитира и присъединените по делото по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене, тъй като
същите са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.
5

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимият В.Ан.П. не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което съдът
го призна за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение за това, че
на 16.10.2024 год. в гр. С.З.., нанесъл лека телесна повреда на В.Д.Д. от гр.
С.З., изразяваща се във „Временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК“.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че по време на
инцидента подсъдимият В.Ан.П. не е извършил описаното в тъжбата
престъпление. Напротив доказа се, че частната тъжителка В.Д.Д. и
свидетелката К.К. М. са му нанасяли удари на 16.10.2024г.
Това се доказа по несъмнен начин от показанията на свидетелката Т.Д.,
която е очевидец, както и от предоставеният видеозапис от охранителните
камери на цветарският магазин в който същата е работила. Съдът кредитира
нейните показания като безпротиворечиви, последователни и относими към
предмета на делото. Това се доказва и от обясненията на подсъдимия, които
съдът също кредитира изцяло. Те също кореспондират с показанията на тази
свидетелка. Съдът счита, че подсъдимият В.Ан.П. е действал при неизбежна
отбрана. Доказа се по несъмнен начин, че със своите действия той е отблъснал
предприетото непосредствено против него противоправно нападение от
страна на частната тъжителка В.Д.Д. и нейната приятелка свидетелката К.К.
М..
Неизбежната отбрана е обстоятелство, което изключва престъпния
характер на деянието. В разпоредбата на чл.12, ал.1 от НК е посочено, че „не е
общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана- за да
се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или
обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на
другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите
предели“. Видно е, че се касае за съвкупност от два основни и взамно
свързани елемента, а именно непосредствено противоправно нападение и
защита, която се изразява в причиняване вреди на нападателя в рамките на
необходимите предели.Смисълът на неизбежната отбрана се свежда в това, че
във всеки един момент, в който някакво противоправно поведение застрашава
съществуващи обществени отношения законът позволява на всеки човек да ги
защити незабавно като прекъсва нападението чрез увреждане на нападателя.
Ето защо съдът следва да приеме, че „ деянието извършено в състояние на
неизбежна отбрана е правомерно, общественополезно и необходимо“ и че
такива деяния не могат да имат общественоопасни последици.
Положението на неизбежна отбрана се създава от непосредственото
противоправно нападение, което предизвиква защитата като позволена от
закона реакция насочена към неутрализиране на нападението. Нападение е
всяко деяние, което поставя в реална опасност или уврежда държавни или
6

обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на
другиго, т. е. всяко общественоопасно деяние. Всяка форма на отрицателно
поведение може да бъде нападение. Възможно е то да се осъществи чрез едно
или няколко действия или чрез бездействие като деецът използва особени
средства или оръдия или без да използва такива. Най- често нападението се
извършва чрез действие, както е в конкретния случай, нанесен удар от страна
на частната тъжителка В.Д.Д. прераснало в нанасяне на удари, включване в
нападението и на свидетелката К.К. М.. Следва да се отбележи, че частната
тъжителка В.Д.Д. е получила в това отношение значителна помощ от
свидетелката К.К. М., която не се е опитал да ги разтърве, а се е опитала да й
помогне при нанасянето на ударите на подсъдимият В.Ан.П..
В настоящия случай са налице предпоставките за приложение института
на неизбежната отбрана по отношение на действията на подсъдимият В.Ан.П..
Безспорно е било налице непосредствено противоправно нападение – частната
тъжителка В.Д.Д. първо е ударила с крак подсъдимият В.Ан.П., след това
свидетелката К.М. се е включила в нападението срещу подсъдимият П.,
нанасяйки му удари с ръце и крака. През цялото време подсъдимият П. е
предпазвал тялото си с ръце, но в момента в който частната тъжителка В.Д.Д. е
посегнала към лицето на подсъдимият, той я е ударил за да прекрати
нападението срещу него.
Както е посочено в т. 6. от Постановление № 12 от 29.XI.1973 год. по н.
д. № 11/73 год., Пленум на ВС, нападнатият има право на активна защита; той
може, но не е длъжен по закон, да се отклони от защита чрез бягство,
укриване, търсене помощ от трети лица, държавни и обществени органи и др.;
както и е че съответствието между защитата и нападението се определя от
съвкупността на всички елементи, отнасящи се до силата и интензивността на
нападението и защитата, значимостта на защитавания и увреден обект,
степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и
възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, мястото и времето
на нападението.
В настоящия случай, с оглед на обстоятелството, че частната тъжителка
В.Д.Д. е нанесла удари по краката и тялото на подсъдимият В.Ан.П.,
безспорно е налице непосредствено нападение спрямо подсъдимият В.Ан.П. и
е била налице реална опасност да му бъдат причинени телесни увреждания.
Ето защо съдът намира, че уврежданията на частната тъжителка В.Д.Д. са
били причинени от подсъдимия В.Ан.П. в рамките на пределите на
неизбежната отбрана, тъй като именно в резултат на действието на
подсъдимият В.Ан.П. нападението спрямо него от частната тъжителка В.Д.Д.
е било прекратено.
Действително на частната тъжителка В.Д.Д. била причинена лека
телесна повреда, но както е посочено в т. 7 от Постановление № 12 от
29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС, при отблъскване на
нападението нападнатият може да използва и по-интензивни средства и
7

начини за отбрана от тези, използвани от нападателя, стига да не превишава
пределите на неизбежната отбрана; както и че не е задължен да избира и
засяга само неуязвими (неопасни) части от тялото на нападателя.
С оглед на изложеното съдът намира, че инцидента е бил предизвикан от
поведението на частната тъжителка В.Д.Д. спрямо подсъдимият В.Ан.П. и
всички действия на подсъдимия В.Ан.П. са били с цел да се защити и не са
били насочени към умишлено причиняване на телесни повреди на частната
тъжителка В.Д.Д., т.е. липсва субективния елемент от състава на
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК.
Освен това съдът намира, че за пълнота следва да се отбележи, че не
беше доказано по безспорен и категоричен начин, че всички описани в
частната тъжба както и в представеното медицинското удостоверение
наранявания, за които е повдигнато и поддържано обвинение срещу
подсъдимият В.Ан.П., са причинени именно от подсъдимият В.Ан.П.. В
подадената до съда тъжба частната тъжителка В.Д.Д. е заявила, че й били
нанесени удари с юмруци в лицето и около очите, също така била блъсната
грубо при което паднала на земята. Същевременно в хода на съдебното
следствие беше безспорно установено, че подсъдимият В.Ан.П. не е удрял
частната тъжителка В.Д.Д. с юмруци около очите, нито че й е нанасял
множество удари, също така не я е блъснал.
Безспорно се установи, че подсъдимият В.Ан.П. я е ударил само веднъж
с дясна длан, в лявата част на лицето, като в следствие на удара частната
тъжителка В.Д.Д. е паднала на земята.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, присъдата не може да
почива на предположения и съдът следва да признае едно лице за виновно
единствено и само когато обвинението е доказано по несъмнен начин, което в
настоящия случай не е налице.
Поради изложеното, съдът постанови оправдателна присъда по
повдигнатото обвинение на подсъдимия В.Ан.П. за извършено престъпление
по чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като деянието е извършено при условията на чл.
12, ал. 1 от НК.
Съгласно правилата на процеса частната тъжителка В.Д.Д. беше осъдена
да заплати направени по делото разноски.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	74
Дата:	9 септември 2025 г.
Съдия:	Магдалена Момчилова

Дело:	20245530203160
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	25 октомври 2024 г.

Присъда по НЧХД №3160/2024 на Районен съд - Стара Загора

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите