ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 170
гр. В**, 16.09.2021 г.
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АН* М. П*
Членове:В* Й. М*
Г* П. Й*
като разгледа докладваното от Г* П. Й* Въззивно частно гражданско дело №
20211300500316 по описа за 2021 година
Делото е образувано по частната жалба на П.Е. Ж* - В*, ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Л*, ул.“С*“ № 32, чрез адв.-пълномощник И.В. от
В*адвокатска колегия, със съдебен адрес: гр.Б*, ул.“С* п*“ №*, вх*, етЛ, ап.*,
обл.В* против Определение № 167 от 28.05.2021 год. по гр.дело № 186/ 2021
год. по описа на БРС
Иска се Определението да бъде отменено като незаконосъобразно,
постановено в противоречие с процесуалноправните и материалноправните
норми, а делото върнато за продължаване на действията по съдебното
производство.
Твърди, че с обжалваното Определение № 167 от 28.05.2021 год. по
гр.дело № 186/ 2021 год. по описа на БРС незаконосъобразно е прекратено
производството по гр.дело № 186/ 2021 год. на РС Б* в частта му относно
установяване правото на собственост /че ответниците не са собственици/ на
части от УПИ II - 119 в кв.16 от 700 кв.м. и УПИ III - 118 в кв.16 по
регулационния план на с.Р*, общ.Ч*, обл.В*. Съдът е върнал с обжалваното
определение искова молба с вх.№ 828/ 01.04.2021 г. в частта й относно
установяване правото на собственост /че ответниците не са собственици/ на
части от УПИ II - 119 в кв.16 от 700 кв.м. и УПИ III - 118 в кв.16 по
регулационния план на с.Р*, общ.Ч*, обл.В*, респ. ищцата владее без правно
основание, конкретизирани в искова молба по гр.дело № 164/ 2020 год. на РС
Б*.
Посочва, че въз основа на предявената искова молба с вх.№ 828/
01.04.2021 год. е образувано гр.дело № 186/ 2021 год. по описа на РС Б*. С
1
исковата молба са предявени два обективно съединени иска - с правно осн.
чл. 124, ал.1 ГПК и с правно осн. чл. 537, ал.2 ГПК. С петитума на исковата
молба се моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците
И* Е* А* и М* Е* Р*, че не са собственици на УПИ I — 118 в кв.16 -
застроени и на УПИ III - 118 в кв.16 - незастроен, и двата по регулационния
план на с.Р*, общ.Ч*, обл.В*, както и да бъде отменен на осн.чл.537, ал.2 от
ГПК Нот.акт за собственост на недвижими имоти по давност № 12, том II,
рег.№ 1127, дело № 179/ 2019 год. на Нотариус К* Г* с рег.№ 736 на
Нот.камара и район на действие РС Б*к.
Твърди се ,че с атакуваното определение съдът бил прекратил
производството по отношение на предявения отрицателен установителен иск,
като приел, че същият е недопустим, позовавайки се на забраната по чл.126
от ГПК. Посочва, че именно в съответствие с константантната съдебна
практика и Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
8/2012 г., ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост и други вещни права бил налице когато:
ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, ищецът се
позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права,
ако отрече правата на ответника. За частната жалбаподателка бил налице
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните,
че И* Е*А* и М* Е* Р* не са собственици на УПИ I - 118 в кв.16 - застроен и
на УПИ III - 118 в кв.16 - незастроен, и двата по регулационния план на с.Р*,
общ.Чупрене, обл.В*, както
и за предявяване на обективно съединения иск по чл.537, ал.2 от ГПК за
отмяна на Нот.акт за собственост на недвижими имоти по давност № 12, том
II, рег.№ 1127, дело № 179/ 2019 год. на Нотариус К* Т* с рег.№ 736 на
Нот.камара и район на действие РС Б*. Твърди се ,че не била налице
идентичност между предявения ревандикационен иск против частната
жалбоподателка по гр.дело № 164/ 2020 год. на РС Белоградчик, която била
ищца в настоящото производство по предявения отрицателен установителен
иск, който иск бил обективно съединен с иск по чл. 537, ал.2 от ГПК за
отмяна на Нот.акт за собственост на недвижими имоти по давност № 12, том
II, рег.№ 1127, дело № 179/ 2019 год. на Нотариус К* Т* с рег.№ 736 на
Нот.камара и район на действие РС Б* Неправилно районен съд Б* се бил
позовал на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
8/2012 г., ОСГТК.
Иска се да се отмени Определение № 167 от 28.05.2021 год. по
гр.дело № 186/ 2021 год. по описа на БРС с което е прекратено
производството по гр.дело № 186/ 2021 год. на РС -Б* в частта му относно
установяване правото на собственост /че ответниците не са собственици/ на
части от УПИII - 119 в кв. 16 от 700 кв.м. и УПИIII - 118 в кв. 16 по
2
регулационния план на с.Р*, общ.Чупрене, обл.В* и е върната искова молба с
вх.№ 828/ 01.04.2021 г. в частта й относно предявения отрицателен
установителен иск.
Ответната страна е изразила доводи относно неоснователността на
жалбата.
След като взе предвид събраните по делото доказателства ,Съдът прие за
установено следното :
Делото пред Районния съд е образувано по предявен отрицателен
установителен иск от П.Е. Ж* В* с/у И* Е* А**а и М* Е* Р* за установяване,
че ответниците не са собственици на посочени в исковата молба недвижими
имоти.В исковата молба е посочено, че м/у същите страни по предявен
ревандикационен иск е образувано гр.д. № 164/2020г. на БРС.
Райнният съд е прел,че е налице тъждество по отношение на
основанието, искането и страните по двете висящи дела,поради което с
атакуваното определени е прекратил производство по гр.д. № 186/2021г. на
БРС в частта му относно установяване правото на собственост/че ответниците
не са собственици/ на части от УПИ второ римско - 119 в кв. 16 с площ от
700кв.м., които се придават към УПИ I - 118 в кв. 16 е 545 кв.м. и УПИ III -
118 в кв. 16 по регулационния план на с. Р*, обл. В*,респ. ищцата владее без
правно основание, конкретизирани в иск. молба по гр.д. № 164/2020г. на БРС
и е върната молба вх. № 828/01.04.2021 г., в частта и относно установяване
правото на собственост/че ответниците не са собственици/ на части от УПИ
второ римско - 119 в кв. 16 с площ от 700кв.м., които се придават към УПИ I
- 118 в кв. 16 от 545 кв.м. и УПИ III - 118 в кв. 16 по регулационния план на с.
Р*, обл. В*,респ. ищцата владее без правно основание, конкретизирани в иск.
молба по гр.д. № 164/2020г. на БРС
При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-Видин прие
за установено от правна страна следното :
Искът за собственост по чл. 108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на
невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото
по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две
искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че
ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да
бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде
решен предявеният с иска по чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две
искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй
като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на
решението. В този смисъл са мотивите към т. 18 от Тълкувателно решение №
1 от 04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС.
Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на
3
собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание,
противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да
се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост
на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде
владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл.
108 ЗС не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния
имот, съдът ще отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на делото се
установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния
имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание,
противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за
правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е
собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за
правна защита-за предаване на владението на имота. Така решението ще
формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху
имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между
същите страни.
Независимо от диспозитива на съдебното решение, обаче, силата на
пресъдено нещо на това решение ще се формира относно предмета на делото,
който в случая с иска по чл. 108 е твърдяното от ищеца право на собственост
на заявеното от него основание.
Когато по предявен иск за собственост съдът е пропуснал да се
произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в
мотивите си е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, решението
не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка, която
подлежи на поправка по предвидения в чл. 247 ГПК процесуален ред (В
горния смисъл Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2014 г., ОСГК, докладчик съдията Т* Г*).
Основанието на иска по чл. 108 ЗС е твърдяният от ищеца конкретен
юридически факт, от който според него е възникнало правото му на
собственост, а искането е да се признае съществуването на това право на
собственост и да се осъди ответникът да възстанови неправомерно отнетото
от собственика право на владение, като елемент от неговото право на
собственост. Основанието на положителния установителен иск за собственост
е същото, а искането е да се признае по отношение на ответника
съществуването на това право на собственост на ищеца. Основанието на
отрицателния установителен иск е не осъществяването на юридическите
факти, от които според ответника е възникнало правото му на собственост, а
искането е да се установи, че това право не е възникнало и не съществува.
Изложените в исковата молба по отрицателния установителен иск за
собственост фактически обстоятелства за право на собственост на ищеца не
представляват основание на отрицателния установителен иск за собственост и
не са част от предмета на делото по този иск, а само обосновават правния
4
интерес на ищеца от предявяването на такъв установителен иск. Предмет на
делото по иска с правна квалификация чл. 108 ЗС и на положителния
установителен иск за собственост е претендираното от ищеца право на
собственост, докато предмет на отрицателния установителен иск е
отричаното право на собственост на ответника. Дори и когато тези права
касаят един и същ имот или движима вещ, те са различни, тъй като
произтичат от различни юридически факти и имат различни титуляри.
Всяко право се индивидуализира чрез юридическия факт, от който се
поражда, чрез своето съдържание и субектите на правоотношението, чиято
активна страна е то. И при абсолютните права, каквото е правото на
собственост, правото не се индивидуализира само с вещта, върху която
съществува, но и с лицето, което е негов носител и с основанието му-
юридическия факт, от който се поражда. В този смисъл са и мотивите на
Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. гр. д. № 8 от 2012 г. на
ОСГТК на ВКС.
Различният предмет на делото по тези искове обуславя различния
предмет на доказване по тях, различното разпределение на доказателствената
тежест /при осъдителния и положителния установителен иск тежестта на
доказване на правото на собственост е за ищеца, а при отрицателния
установителен иск е за ответника/, както и различните обективни предели на
силата на пресъдено нещо на решението по тях /решението по осъдителния и
положителния установителен иск за собственост формира сила на пресъдено
нещо относно съществуването на правото на собственост на ищеца на
посоченото от него основание, докато силата на пресъдено нещо на
решението по отрицателния установителен иск има много по-широки
обективни предели и друг предмет- обхваща всички основания за
придобиване на правото на собственост от ответника/. Предвид различния
предмет на делото на тези искове с преминаването от осъдителен или
положителен установителен иск за собственост към отрицателен
установителен иск за собственост изцяло се променя предметът на делото,
поради което това преминаване представлява сезиране на съда с нов иск и е
недопустимо да бъде извършено чрез изменение на иска по реда на чл. 214
ГПК.
От гореидзложената задължителна практика на ВКС е видно ,че
ревандикационният иск и отрицателният установителен иск имат различна
природа, различен предмет на доказване и различни обективни предели на
силата на пресъдено нещо ,поради което могат да се разглеждат
едновременно в отделни производства ,а също така и в едно и също
производство (в този смисъл е напр. Решение № 530/ 05.07.2010 година на
ВКС , първо отделение на гражданска колегия по гр.дело N 1560 /2009 г. ).В
това решение се казва :“ Настоящият състав приема за правилна практиката
на ВКС, според която при спор между две страни за това дали е възникнало за
5
една от тях субективно право, независимо от това дали е възникнал чрез
предявяване на положителен или отрицателен установителен иск,
разпределението на доказателствената тежест не зависи от процесуалното
положение ищец или ответник, а от това кой твърди, че е носител на правото,
което се включва в предмета на спора. Затова при отрицателните
установителни искове ответникът носи тежестта да докаже
правопораждащите факти на правото, което се оспорва. Формираната сила на
пресъдено нещо по този иск се разпростира върху това дали една от страните
по делото е носител на спорното право и по-точно върху това дали
твърдяното или отричано право произтича от твърдяния или отричан
правопораждащ факт (в случаите на спорове за собственост - придобивен
способ).
От гореизложеното е видно ,че ревандикационният иск и отрицателният
установителен иск не се намират в преюдициална зависимост един от друг и
че имат различен предмет ,поради което липсва правно основание за
прекратяване на производството по отрицателния установителен иск.
Водим от горното ГПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №167/28.05.2021 г. на БРС, по Гр.д.№
20211310100186 по описа за 2021 г.и връща делото на районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6