р е ш
е н и е
№
гр.
Плевен, 28.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ–ми
наказателен състав, в публичното заседание на седемнадесети юли през две хиляди
и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА
и при
секретаря ДАНИЕЛА Т.
като
разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА
НАХД № 592 по описа за 2020 година
и за да
се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 15-0000518 от 16.12.2019 година на ***, с
което на основание чл. 416 ал. V от КТ във вр. чл. 414 ал. ІІІ от КТ на ***, представлявано от *** с ЛНЧ ********** е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер 2 000 лева за извършено нарушение по чл. 63 ал. ІІ във
вр. с чл. 63 ал. І от КТ.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В жалбата си, депозирана
по реда на чл. 59 от ЗАНН, навежда доводи за допуснати съществени нарушения в
хода на административнонаказателното производство, както и за нарушения на
материалния закон. Счита, че обжалваното наказателно постановление не отговаря
на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, което е основание за отмяната му от формална
страна. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, алтернативно да бъде изменено като намали размера на наложената
санкция от 2 000 лева на 1 500 лева.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, представлява се от от ***. Последната моли съда да остави без уважение подадената жалба срещу процесното наказателно
постановление, като счита същата изцяло за неоснователна и недоказана. Счита,
че от представените по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин
се доказва, че лицето *** извършва трудова дейност в ***. При извършената
документална проверка и от представения трудов договор № *** от 01.06.2019
година, се установява, че лицето е постъпило на работа на 01.06.2019 година, а трудовия
му договор е бил регистриран в НАП един месец след постъпването му на работа -
на 24.07.2019 година. Счита, че по безспорен начин по делото е доказано, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 63 ал. ІІ във с ал. І от КТ, а
именно, че няма право да допуска до работа лице преди да му е регистриран
трудовия договор в НАП. Моли съда да потвърди процесното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено
следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган. Съгласно чл. 15 ал. 3 т. 2 от Устройствения правилник на
изпълнителната агенция ” Главна инспекция по труда” дирекциите "Областна
инспекция по труда" Директорът на дирекция "Областна инспекция по
труда" осъществява правомощия на административнонаказващ орган по смисъла
на чл. 47, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.
На 27.11.2019 година *** извършили документална
проверка на *** ***, представлявано от ***. Проверката била извършена
в сградата на *** ***.
В хода на проверката били изискани и представени
редица писмени документи в това число и трудов договор № *** от 01.06.2019 година, сключен
между *** и *** с допълнително споразумение към същия трудов договор № *** от 28.06.2019 година, както и
заверено копие от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал. V от КТ с входящ № 15388193025868 от 24.07.2019 година. От
сключения трудов договор с дата 01.06.2019 година било установено, че датата на
постъпване на работа на служителя също е 01.06.2019 година. Лицето,
представляващо работодателя също дало сведения, че работникът е постъпил на
работа на дата 01.06.2019 година. След извършена справка в НАП офис Плевен било
установено, че регистрацията на трудовия договор била извършена след датата на
сключване на трудовия договор и датата на постъпване на работа от работника, а
именно дата 24.07.2019 година.
За така констатираните обстоятелства, на 16.12.2019
година, в присъствието на упълномощено лице на дружеството бил съставен акт за
извършено административно нарушение по чл. 63 ал. ІІ във вр. чл. 63 т. І от КТ.
Актът за нарушение бил връчен на пълномощника
***.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно
постановление, което санкционира дружеството с имуществена санкция в размер на 2
000 лева за това, че в качеството си на работодател нарушил разпоредбите
на трудовото законодателство, а именно: на 01.06.2019 година е допуснал до
работа лицето *** с ЛНЧ ********** преди да му е предоставил копие от уведомление по чл. 62 ал. ІІІ, заверено от
ТД на НАП.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства -
наказателно постановление № 15-0000518 от 16.12.2019 година на ***; акт за
установяване на административно нарушение № 15-0000518 от 27.11.2019 година на ***
при ***; заверено копие от известие за доставяне от 11.02.2020 година; заверено
копие от пощенски плик с клеймо от 18.02.2020 година; писмо от *** - Плевен до ***
в *** В.Н., ведно със заверено копие от Заповед № ZO********** от 14.06.2019 година,
заверено копие от Заповед за командировка № 00000*** от 14.06.2019 година,
заверено копие от трудов договор № *** от 01.06.2019 година, сключен между ***
и *** с допълнително споразумение към същия трудов договор № *** от 28.06.2019 година; заверено
копие от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал. V от КТ с входящ № 15388193025868 от 24.07.2019 година;
разпечатка от Търговския регистър за ***.
В подкрепа на същите
обстоятелства са и събраните гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите В.Т. *** и ***, разпитани непосредствено в съдебно заседание.
При така приетото за установено от
фактическа страна и въз основа на горните доказателства, СЪДЪТ намери така
депозираната жалба за частично основателна
по следните съображения:
Разпоредбите на чл.62 и 63 от КТ
установяват изискването в тридневен срок от сключване на договора работодателят
да изпрати уведомление за това до съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт, както и да предостави на работника или
служителя преди постъпването му на работа
екземпляр от сключения трудов договор, подписан и от двете страни, и
заверено копие от уведомлението до съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт.
Видно от предоставените по делото
доказателства е, че санкционираното
дружество е нарушило разпоредбите на трудовото законодателство във връзка с
гореспоменатите разпоредби, като на 01.06.2019 година е допуснала до работа работника *** без да му е предоставил преди
постъпването му на работа екземпляр за сключен трудов договор, подписан от
двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТП на
НОИ.
В хода на проведеното против
жалбоподателката административно наказателно производство е установено по
несъмнен начин, че в момента на документалната проверката, лицето *** е полагала
труд при *** със седалище и адрес на управление *** като помощник сервитьор. В
тази насока са и показанията на свидетелите *** и В. *** – *** извършили
проверката.
Ето защо съдът прие, че
фактически е осъществен състава на посоченото нарушение на трудовото
законодателство. Такова поведение категорично се санкционира от разпоредбата на
чл.414 ал.3 КТ, което е и основанието за наказването му.
При така изложените правни и
фактически съображения съдът намери, че атакуваното наказателно постановление е
законосъобразно и обосновано. Същото е
издадено от компетентен по място и материя орган, в съответствие с материалния
и процесуалния закон.
При определяне обаче на размера
на санкцията, която следва да бъде наложена на дружеството съдът намери, че не
е съобразена конкретната тежест на извършеното нарушение, конкретните
обстоятелства при извършването му, факта, че въпреки нарушението за работника
няма настъпили каквито и да е неблагоприятни последици. В този смисъл съдът
прие, че и наложеното наказание в размер около средата е явно завишено и
несправедливо. Ето защо съдът намери, че наказателното постановление следва да
бъде изменено като наложената на дружеството административна санкция следва да бъде намален от 2000 лева на 1500
лева. Водим от
горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№ 15-0000518 от 16.12.2019 година на ***, с което на основание чл. 416 ал. V от КТ във вр. чл. 414 ал. ІІІ от КТ на ***,
представлявано от *** с ЛНЧ ********** е
наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер 2 000
лева за извършено нарушение по чл. 63
ал. ІІ във вр. с чл. 63 ал. І от КТ като НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция от 2000 лева на 1500 лева.
Решението може да се обжалва в 14
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд
– Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: