Решение по дело №17/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК), вр. чл. 231, ал. 1 и чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

 

Образувано е по жалба на Г. К. Т., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник, против Заповед № 8121к-12626 от 06.10.2023 г. на Министъра на вътрешните работи.

 

Жалбата първоначално е била подадена до Административен съд – Пловдив, където е било образувано адм. дело № 2665/2023 г., като с Определение № 2565/31.10.2023 г., производството по делото е прекратено и жалбата е изпратена по подсъдност на Административен съд – Стара Загора. След образуване на адм. дело № 671/2023 г. пред Административен съд – Стара Загора, всички съдии в съда са се отвели от разглеждане на жалбата, поради което с Определение № 5 от 03.01.2024 г., постановено по адм. дело № 12160/2023 г. на Върховен административен съд, делото е изпратено за разглеждане на Административен съд – Хасково. В тази връзка е образувано настоящото адм. дело № 17/2024 година по описа на Административен съд – Хасково.

 

В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради неспазване на изискванията по издаването ѝ, изискванията на дисциплинарното производство и нарушаване правото на защита на оспорващия, като от материалноправна страна заповедта се оспорва като лишена от основание за издаването й.

Твърди се, че оспорващият, макар и с едва тригодишен стаж, бил многократно награждаван служител до деня, когато срещу него започнало дисциплинарното производство. За самото производство се сочи, че било необяснимо и нелогично, което личало и от самата заповед. От прочита на последната и след запознаване с материалите по обобщената справка, копия от документите по която не били представени на оспорващия, се установявало, че става въпрос за нарушение, което дисциплинарнонаказващият орган едва ли не предварително приемал, че съставлява престъпление. Цялостното съдържание на оспорената заповед повече приличало на обвинителен акт, като още от втория абзац се виждало, че дисциплинарно- наказващият орган приел оспорващия за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 6 от НК, без да е налице влязла в сила присъда на наказателен съд в тази насока.

Във връзка с направеното описание на нарушението се сочи, че били налице неизяснени обстоятелства относно част от вещите, за които се твърдяло, че оспорващият отнел противозаконно, като в тази насока се коментират времето, с което жалбоподателят разполагал от момента на предполагаемото деяние по отнемане на вещите до момента, когато му бил направен обиск, и периода, в който същият присъствал в помещението, в което вещите били намерени, като се сочи, че жалбоподателят имал кратковременен досег с дивана, от който някои от вещите били извадени и се коментира начина, по който това се е случило.

Навеждат се и доводи, че твърденията на лицето, посочено като пострадал – Д. били странни и житейски необясними във връзка с това защо и как това лице разполагало със снимки на банкнотите, намерени у оспорващия, които снимки били направени 15 минути преди проверката, по време на която се твърдяло, че оспорващият противозаконно отнел въпросните 2 броя банкноти с номинал от по 50 лв. Твърди се, че към момента на подаване на жалбата срещу оспорената заповед Данаджиев бил задържан, като бил известен със свои криминални прояви, а заедно с него бил задържан и присъствалия по време на проверката С. К.. Коментира се също, че Д. не съобщил за случая чрез телефон 112, а направо се обадил на телефона на Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР, като се твърди, че телефонът, на който се обадил, всъщност бил оставен за случаите на корупция на служители, според интернет-страницата на МВР. Освен това се сочи, че обявените телефони на Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР били съвсем други, което се установявало от сайта на МВР.

В оспорената заповед било посочено, че за деянието на оспорващия знаел друг служител – П., но било необяснимо защо този служител не съобщил за това веднага, а едва след като му били изискани обяснения по случая. Необясними оставали и някои от действията на разследващите. Твърди се, че голяма част от изводите на дисциплинарнонаказващия орган противоречали на формалната, а и на житейската логика. Сочи се, че празноти в доказването били попълвани чрез разсъждения, което било недопустимо. Напротив, всяко съмнение следвало да се тълкува в полза на обвиненото лице.

На следващо място, се навеждат доводи, че начинът на събиране на доказателствата бил опорочен. В тази връзка се твърди, че оспорващият бил принуден да извади сам калъфчето си за документи и оттам да извади, както се оказало – „силно намачканите две банкноти“ от по 50 лв., за които първоначално, като нямал представа за какво изобщо става дума, предположил, че са тези, дадени му от баба му и баща му по случай имения му ден, макар че не си спомнял да ги е прибирал намачкани. Още тогава му се сторило и че, макар намачкани, тези банкноти били видимо по-нови, както и че били по-малко от парите, които си спомнял, че има в калъфчето. Възраженията му по този повод били вписани още при обиска по НПК, при който той и колегите му били заставени от служителите на Дирекция „Вътрешна сигурност“ да извадят всичко от джобовете си. В заповедта било пропуснато да се спомене как точно и откъде били извадени тези банкноти. В тази връзка се коментира, че в обясненията си Т. пояснил, че преди тръгване на групата по проверки, първата от които била тази при Данаджиев, веднага след оперативката ходил до тоалетна и пушил с колеги навън, като междувременно оставил въпросното калъфче с документите и парите си в своя кабинет, а след това, по време на проверката при Д., го оставил в служебната кола, тоест доста продължителен период от време Т. не бил в досег с въпросното калъфче, където се оказало, че са налице заснетите преди това от Д. банкноти.

Твърди се също, че от дирекция „Вътрешна сигурност“ не обезпечили обективно събиране на доказателствата, а напротив – създали условия задължително върху банкнотите да се окажат именно отпечатъците на Т.. Освен това другите вещи се намерили на три различни места – под фотьойла, на който Т. седял след проверката при Д. и преди обиска, в процепа между седалката и облегалката на фотьойла и, което било най-невероятно – вътре под тапицерията, като след обръщане на фотьойла и срязване на плата била открита карта-памет. Навеждат се доводи, че било трудно да се разбере как е възможно в присъствието на седем служители на реда – шестимата, участвали с Т. в проверките, и Началника на РУ, оспорващият да успее, седейки и говорейки с тях, да извади въпросния часовник, да го разглоби, като извади батерията и картата памет и да ги скрие на тези три места, без да остави какъвто и да е отпечатък. Нямало данни да е бил сам в помещението, както и да е бил с ръкавици по времето, когато седял на фотьойла.

Сочи се също, че с оглед да се обезпечи уволнението му, първите публикации в медиите относно случая били от същия ден, като това било с цел да се обоснове още едно основание за дисциплинарно уволнение, а именно – по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

Навеждат се доводи, че оспорващият не е извършил соченото деяние. Сочи се, че той съвестно извършил проверка на помещенията на Д., след това също така коректно и съвестно участвал и в следващата проверка – в [населено място]. Твърди се също, че при така описаните в заповедта абсурдно извършено и не по-малко абсурдно установено деяние нито можело да се обоснове наличие на нарушение, нито на вина при извършване на такова, което правело наложеното наказание незаконосъобразно.

Освен лишено от основание, дисциплинарното производство било опорочено и във формален план, доколкото не били спазени изискванията по снемане на обяснения от Т. не само от дисциплинарно разследващия орган, но и от дисциплинарно наказващия орган, които били отделни по вид и съдържание, а и във времево отношение процедури, без които заповедта била незаконосъобразна само на това основание. Срокът за налагане на наказанието също бил изтекъл. Твърди се, че нямало данни да е издавана заповед за удължаване на срока на дисциплинарното производство по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР, което принципно следвало да приключи в рамките на четири месеца, с възможност за удължаване с още до два месеца.

По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на заповедта. Претендира се и присъждане на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокатско възнаграждение за безплатно оказаната правна помощ на оспорващия.

 

Ответникът – МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата. Моли обжалваната заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Твърди безспорното наличие на уронване на престижа на МВР, като в този смисъл бил изпълнен съставът на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Претендира присъждане на разноски.

 

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

По делото се установява, а и не е спорно, че към датата на извършване на вмененото дисциплинарно нарушение и към датата на издаване на оспорената заповед, инспектор Г. К. Т. е заемал длъжността разузнавач V ст. в група „Противодействие на криминалната престъпност - териториална“ на сектор „Криминална полиция“ към РУ – Казанлък при ОДМВР – Стара Загора.

Повод за образуване на дисциплинарното производство срещу Г. К. Т. е изготвено от ВПД Директор на ОД на МВР – Стара Загора до Министъра на вътрешните работи Предложение с рег.№ 349р-17636/18.05.2023 г. за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина (л. 155 - 156 от адм. д. № 671/2023 г. на Административен съд – Стара Загора), в което се посочва, че в ОДМВР – Стара Загора е получено писмо № 7855р-4726/18.05.2023 г. от Дирекция „Вътрешна сигурност“, съдържащо предварителни данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от държавен служител в ОДМВР – Стара Загора, както следва: на 17.05.2023 г., след получен в ДВС сигнал за извършено престъпление с рег. № 7855рс-200/17.05.2023 г., са предприети незабавни оперативно-издирвателни мероприятия в [населено място]. В хода на работата е установен служителят на РУ - Казанлък при ОДМВР – Стара Загора инспектор Г. К. Т. – разузнавач V ст. в група „Противодействие на криминалната престъпност - териториална“ на сектор „Криминална полиция“ към РУ – Казанлък при ОДМВР – Стара Загора, съпричастен към извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 6 от Наказателния кодекс. Образувано е следствено дело № 49/2023 г. по описа на ОСлО на Окръжна прокуратура – Стара Загора. Посочено е, че информацията за неправомерното поведение на Т. е отразена в националните медии и интернет пространството. Заявено е, че данните са, че с поведението си инспектор Т. не е спазил правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи - т. 15, т. 17, б.“в“, т. 19, т. 20, т. 42. Посочено е също, че тези действия на служителя са от естество да уронят престижа на службата и представляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203 ал. 1, т. 13 от ЗМВР и чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Със Заповед № 8121к-4745/26.05.2023 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 38-39 от адм. д. № 671/2023 г. на Административен съд – Стара Загора), на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 215, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, е образувано дисциплинарно производство срещу инспектор Г. К. Т. – разузнавач V ст. в група „Противодействие на криминалната престъпност - териториална“ на сектор „Криминална полиция“ при ОДМВР – Стара Загора, като същият е отстранен временно от длъжност за срок от два месеца, считано от датата на връчване на заповедта и е разпоредено да бъдат иззети служебната му карта, личния знак и служебното оръжие. Със заповедта е определен дисциплинарно разследващ орган (ДРО) с председател - главен инспектор А. К. Й. – ВПД началник на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – Стара Загора и членове: инспектор М. Р. М. – разузнавач V ст. в група „Престъпления против собствеността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – Стара Загора и Р. М. М. – главен юрисконсулт в сектор КАПОЧР при ОДМВР – Стара Загора. Разпоредено е дисциплинарно разследващият орган да изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на служителя, което да се докладва заедно със събраните доказателства в четиримесечен срок от издаване на заповедта.

С Покана за запознаване със Заповед № 8121к-4745/26.05.2023 г. на Министъра на вътрешните работи за образуване на дисциплинарно производство, peг.№ 349р-18642/29.05.2023 г. (л. 78-79 от адм. д. № 671/2023 г. на Административен съд – Стара Загора), връчена на жалбоподателя на 30.05.2023 г. в 11:06 часа, същият е поканен да се запознае със Заповед № 8121к-4745/26.05.2023 г., като е отбелязано, че се проверяват данни за извършено от него дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 от Закона за МВР - „неизпълнение на разпоредбите на този закон“ (чл. 67 от ЗМВР) и т. 4 от ЗМВР – „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ (нарушени т. т. 15, 17 б.“в“, 19, 20, 42 от ЕК), съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 2 от ЗМВР - „…използване на служебното положение за … за облага на трети лица“ и т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“. С поканата служителят е уведомен за правата и задълженията му във връзка с образуваното дисциплинарно производство. Изрично е указано, че му се предоставя възможност, след запознаването със заповедта и посочените в нея фактическа обстановка, правна квалификация и предвиденото в ЗМВР дисциплинарно наказание, да даде писмени обяснения или възражения в срок до 02.06.2023 г., 17:00 ч. и да представи доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства.

Жалбоподателят се е запознал със Заповед № 8121к-4745/26.05.2023 г. на 30.05.2023 г., което е удостоверено изрично с подписа му. Видно от приложението към заповедта, разяснени са му правата по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР.

В отговор, от страна на Т. са депозирани писмени обяснения УРИ 284р-18011/01.06.2023 г. чрез РУ – Казанлък до Министъра на вътрешните работи (л. 80-81 от адм. д. № 671/2023 г. на Административен съд – Стара Загора).

Със Заповед № 8121к-6959/25.07.2023 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 40-41 от адм. д. № 671/2023 г. на Административен съд – Стара Загора), е изменена т. 2 от разпоредителната част на Заповед № 8121к-4745/26.05.2023г., като е удължен срока на временното отстраняване от длъжност на служителя с един месец до 26.08.2023 г.

В хода на дисциплинарното производство, при извършване на възложената проверка, дисциплинарно разследващият орган е събрал и изследвал писмени данни и доказателства, имащи отношение към случая, по-конкретно – изискана е информация от Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР във връзка с получения сигнал и първоначално проведените мероприятия от служители на ДВС-МВР; изискани са материали от следствено дело № 49/2023 г. по описа на ОСлО при ОП - Стара Загора; изискани са писмени справки от Началника на РУ – Казанлък и от Началник сектор КАПОЧР при ОДМВР - Стара Загора; изискано е от Дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“ – МВР предоставянето на публикуваните от медиите съобщения по случая, предмет на производството; разгледани са данните, изнесени при разпита на свидетеля Х. И. К. (разузнавач в сектор 03, отдел 03 ДВС-МВР), проведен на 22.05.2023 г. Снети са сведения от В. А. Д. (подател на сигнала). Снети са сведения и от гл. инсп. П. Д. С. – ВПД Началник на РУ – Казанлък, както и от служителите в РУ – К. Д. С. П., В. И. С., Й. Х. Г., С. Г. К., З. А. А., Х. Т. Т., и др.

Изискана е от Началника на РУ – Казанлък писмена справка, в отговор на което е получено писмо рег. № 284р-19201/09.06.2023 г. (л. 106-107), в което е посочено, че инспектор Г. К. Т. е бил на работа на 17.05.2023 г., с работно време от 08:30 часа до 17:30 часа. На същата дата, по повод изпълнение на служебните си задължения, инсп. Т. след получена оперативна информация посетил имот, находящ се в землището на [населено място], обл. Стара Загора, като в проверката взели участие и служителите инспектор Д. С. П., инспектор В. И. С., инспектор З. А. А., инспектор Х. Т. Т., младши експерт Й. Х. Г. и младши експерт С. Г. К.. Във връзка с извършената проверка бил съставен протокол по чл. 83 от ЗМВР за проверка на помещение без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие, който бил докладван по-късно в РП – Стара Загора (ТО -Казанлък).

От дадените при разпита на свидетеля Х. И. К. (разузнавач в сектор 03, отдел 03 ДВС-МВР), проведен на 22.05.2023 г., данни, се установява, че на 17.05.2023 г. в ДВС-МВР бил получен сигнал на телефонна линия от лице, представило се като В. Д., който твърдял, че след извършена проверка на същата дата от служители на Криминална полиция при РУ – Казанлък установил липсата на сумата от 100 лева (2 банкноти с номинал 50 лева) и други вещи, които по-късно, след допълнителен телефонен разговор с подателя на сигнала, уточнили като електронен часовник със скрита, записваща върху SD карта памет, камера. Д. твърдял, че разполага със снимка на телефона си, на която се виждали серийните номера на отнетите банкноти и предоставил на служителя на ДВС – МВР копие от протокола за проверка на помещение без съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие. От същия станало ясно, че проверката е извършена на 17.05.2023 г. в 09:50 ч. от служителите на РУ – Казанлък: мл. разузнавач С. Г. К., инсп. Д. С. П., инсп. В. И. С., инсп. З. А. А., инсп. Х. Т. Т., инсп. Г. К. Т. и мл. разузнавач Й. Х. Г.. При проверката не били открити вещи и предмети, забранени от закона. Със съдействието на Началника на РУ – Казанлък въпросните служители били осигурени в кабинета на началника веднага, щом приключили с възложените проверки за деня. Влизайки в кабинета, К. заварил инсп. Г. Т. да седи на фотьойл, разположен до южната стена на стаята. Служителите на ДВС – МВР запознали служителите на РУ – Казанлък с естеството на получения сигнал и поканили същите да извадят носените от тях вещи. Когато дошъл редът на инсп. Т., същият извадил две банкноти с номинал 50 лева, чиито серийни номера напълно съвпадали с тези от снимката на Д. и които служителите на ДВС – МВР били записали предварително на лист хартия. Банкнотите били видимо нови и силно намачкани, като инсп. Т. обяснил, че едната е дадена от баща му, а другата от баба му. Веднага бил извикан дежурен следовател от ОСлО при ОП- Стара Загора, който извършил обиск и изземване на двете банкноти по реда на НПК. След приключване на тези процесуално-следствени действия в кабинета на началника на РУ – Казанлък бил направен оглед на местопроизшествие, при който под фотьойла, на който инсп. Г. Т. седял преди пристигане на служителите на ДВС-МВР бил намерен малък електронен часовник, черен на цвят. В процепа между седалката и облегалката на същия фотьойл била открита синя на цвят батерия, а след обръщане на фотьойла и срязване на плата била открита един брой SD карта памет, червено-черна на цвят, с надпис “Sandisk”.

С цел изясняване на фактическата обстановка и с оглед установяване на всички факти и обстоятелства от значение за воденото дисциплинарно производство, от ДРО са снети и съответно обсъдени дадените от лицата, присъствали на 17.05.2023 г. при проверката на помещение в [населено място], обл. Стара Загора, сведения.

При запознаването си със същите, настоящата инстанция установи, че в сведението на В. А. Д. УРИ: 349000-18614/03.08.2023 г., се посочва, че същият бил собственик на обект в землището на [населено място], обл. Стара Загора, където гледал животни. Имотът се състоял от два обора и жилищна сграда с четири помещения. На 17.05.2023 г. след 9:00 часа Данаджиев бил там със своя приятел С. К., когато пристигнали две коли на Криминална полиция при РУ – Казанлък с 6 или 7 служителя. Извършена била проверка, продължила около 40 минути, при която не намерили нищо. За проверката бил съставен протокол, екземпляр от който му дали. Направило му впечатление, че когато реално проверката на помещенията приключила и всички полицаи се събрали до колите, един от полицаите още не бил излязъл от стаята, пригодена за живеене. В тази стая Д. държал пари - същите пари, част от които изчезнали. Имало и часовник с камера. Чакали полицая да излезе около 10 минути. Малко след като полицаите си тръгнали, Д. влязъл, при което установил липсата на 100 лева и часовник с камера. От момента, когато полицаите си тръгнали, до момента, в който той влязъл в помещенията, никой друг не бил влизал там. Първо установил липсата на часовника с камера, която записвала върху допълнително поставена в него SD карта. Този часовник бил черен на цвят и със сребриста ивица по краищата, марка не можел да посочи. Купуван бил през 2022 г. от [населено място] за 200 лева. Влизайки в помещението, му направило впечатление, че часовникът липсва, а капачето за батериите, част от него, било паднало на земята. После забелязал, че липсват и пари. Липсващата сума от 100 лева се състояла от 2 банкноти с номинал 50 лева. Случайно имал номерата на липсващите банкноти. Дължал на своя пастир сумата от 300 лева, на когото приготвил шест банкноти по 50 лева. Около час и нещо, преди да дойдат полицаите, направил с телефона си снимка на тези банкноти, която изпратил по фейсбук на дъщерята на своя пастир. Парите трябвало да даде по-късно. Шестте банкноти с номинал 50 лева били накуп, като две от тях липсвали. Останалите четири си били на мястото. След като констатирал липсите, се обадил за съвет на свой братовчед, който живеел в София. Последният го посъветвал да се обърне към Вътрешна сигурност на МВР. Изпратил му и номер, на който да се обади – ******** Д. се обадил два пъти в рамките на няколко минути и обяснил какво станало. После се свързали с него от Вътрешна сигурност. На другия ден ходил при следовател от Стара Загора да го разпитва. По-късно участвал и в разпознаване на часовника.

В сведението си инспектор Д. С. П. посочва, че при извършване на проверката в имота, стопанисван от В. Д., П. и колегите му се разделили и започнали да проверяват помещенията, като в едно от тях, обособено като спалня или хол, влязъл Т., а П. проверявал в съседна стая. След малко Т. го повикал, тъй като искал помощ да се повдигне дивана, за да види какво има под него. Влизайки в стаята, П. видял, че встрани от телевизора, върху секцията, имало малък електронен стаен часовник, черен на цвят. Цифрите му светели. След около пет минути Т. отново го повикал и казал, че намерил камера, която била скрита в електронен стаен часовник. П. попитал къде е часовника и Т. посочил джоба си, джоба на горнището, с което бил облечен. След това му показал една карта с памет SD карта. Т. искал да види какво било заснето на нея. Била поставена вътре в часовника. После Т. му посочил място, на което имало пари – няколко банкноти с номинал 50 лева, ръчен часовник и златни накити. След приключване на проверката отишли на друга, в [населено място], след което се прибрали в [населено място]. Там началникът на управлението разпоредил да отидат в неговия кабинет. Т. седнал на дивана, после се преместил на фотьойл. Не спрял да шава и изглеждал видимо притеснен. След около 40 минути дошли колеги от „Вътрешна сигурност“ и им казали, че имало подаден сигнал, като помолили всеки да извади вещите пред себе си. Т. извадил нещо като калъф, в който имало две банкноти с номинал 50 лева, силно намачкани. На въпрос откъде са тези банкноти, отговорил, че едната била дадена от баща му, а другата от баба му, по повод на Гергьовден. После дошъл следователят и започнал да прави лични обиски на всеки един. Т. направил опит да смени версията си пред следователя. Започнал да обяснява, че тези две банкноти не били точно неговите, които били по-стари, в смисъл, че били подменени. Следователят описал банкнотите и приключил с обиска. Докато се извършвали обиските, П. забелязал стайния електронен часовник от постройката на Д., който се намирал скрит зад фотьойла, на който седял Т.. После викали П. в ОСлО при ОП-Стара Загора, разпитвали го и направили разпознаване на часовника. Два-три дни след събитието и преди Т. да бъде отстранен от работа, се видели в районното управление в Казанлък, и когато го попитал как вървят неговите работи със следователя, Т. отговорил: „Надявам се да не ме издъниш при разпитите“.

В сведението на В. И. С. се посочва, че същият не забелязал кои стаи проверявал Т.. Помнел, че Т. излязъл последен от имота, като останалите вече чакали до служебните автомобили. След приключване на проверките и прибирането им в РУ, Началникът на РУ - Казанлък ги поканил в кабинета си. Т. първо седнал на дивана, а малко след това се преместил на фотьойл, на който никой не бил сядал преди това, като изглеждал неспокоен, нервен, шавал непрекъснато. След като дошли служители от „Вътрешна сигурност“, помолили всички да извадят личните си вещи. Когато Т. показал своите, С. чул, че го питали откъде са двете банкноти с номинал 50 лева, които той показал. С. не видял откъде Т. извадил банкнотите, но били смачкани. Казал, че едната била от баща му, а другата от баба му. Малко по-късно пристигнал следовател и били извършени лични обиски. Т. бил обискиран преди С. и казал на следователя, че тези банкноти му се стрували много нови. На другия ден С. разбрал от свои колеги, че в стаята на началника, до фотьойла, на който стоял Т., бил намерен и часовник.

В сведението, дадено от Й. Х. Г., същият пояснява, че когато приключил проверката, се върнал при колите. К. изготвял протокол за проверката, като там били всички, без П. и Т.. Г. отишъл до къщата да ги извика. Влязъл в коридора, те били в една от стаите и им казал да тръгват. После се върнал при колите. След него пристигнал П., а последен дошъл Т.. Забавил се няколко минути. След пристигането им в РУ, отишли в кабинета на началника. Т. седнал първо на дивана, после се преместил на фотьойл. В близост до него не седял никой.След като дошли служители от „Вътрешна сигурност“ и помолили всеки да извади вещите си, му направило впечатление, че Т. се изчервил и изглеждал притеснен. Чул, че попитали Т. за някакви банкноти в неговите вещи, на което той отговорил, че едната била от баща му, а другата от баба му. При извършване на обиските Г. бил втори, след колегата си А., като след това продължил да изпълнява задълженията си, съответно не видял какво било намерено у Т..

От сведението, дадено от С. Г. К., се установява, че в посочения ден служителят, заедно с Х. Т., извършили проверка на две МПС, паркирани в имота. По време на проверката с тях бил и С. К.. Категоричен бил, че от момента на слизане от служебните автомобили до момента на качване и тръгване никой не се бил приближавал до тези автомобили. Обяснил, че изготвил съответен протокол по чл. 83 от ЗМВР. Изчакали Т., който последен се присъединил към групата. След пристигането им в РУ, в кабинета на началника Т. седнал първо на дивана, а после се преместил на фотьойл, на който никой преди това не бил сядал. След като дошли служители от „Вътрешна сигурност“, помолили всеки да извади личните си вещи. Т. извадил лични вещи, между които имало две банкноти с номинал 50 лева. На К. му направило впечатление, че банкнотите били намачкани. На поставения въпрос откъде има тези банкноти чул, че Т. отговорил, че едната била от баща му, а другата от баба му, по повод Гергьовден.

В сведението, дадено от З. А. А., се посочва, че същият бил водач на служебен автомобил, като до него на предната седалка пътувал Х. Т., а на задните седалки седнал Т.. Останалите полицейски служители ползвали друг служебен автомобил. След пристигането в имота, служебният автомобил, който А. управлявал, останал отключен, но в непосредствена близост до него били Х. Т. и С. К.. След приключване на проверката се събрали при автомобилите. Не след дълго към тях се присъединил и П., а след няколко минути излязъл и Т., който напуснал последен помещението. При тръгването отново пътували по същия начин. След като потеглили за следващата проверка, А. чул седящия отзад Т. да казва: „Вижте какво взех“, но не се обърнал, за да погледне, понеже шофирал. Непосредствено след това седящият на предната дясна седалка Х. Т. отговорил на Т. - „Не ме интересува какво си взел“. Т. отвърнал с думите: „Виж, това е часовник с камера и сим карта“, при което Т. се обърнал назад и го репликирал: „Каква камера, това е часовник“. На тази тема повече не говорили. А. останал с впечатлението, че този часовник с камера бил взет от Т. от току-що проверения имот. След пристигането си в РУ, в кабинета на началника Т. седнал на фотьойл. След като дошли служители от „Вътрешна сигурност“ и Т. извадил вещите си, сред тях имало две банкноти с номинал 50 лева, които били силно намачкани. Т. обяснил, че едната била от баща му, а другата от баба му, за Гергьовден. После пристигнал следовател.

В сведението, дадено от Х. Т. Т., същият заявява, че служителите били разпределени в два автомобила, като в единия водач бил А., Т. седнал на предната дясна седалка, а на задната седалка бил Т.. След пристигане на място, слезли от колите едновременно. Никой не се бавил. Почти бил убеден, че Т. не е оставил нищо в колата на задната седалка. Тъй като останал в непосредствена близост до двата служебни автомобила, Т. можел с категоричност да твърди, че от момента, в който всички излезли от колите, за да започнат проверка, докато не приключила същата, никой не бил влизал в автомобилите да вземе или остави нещо. С К. извършили проверка на два автомобила, паркирани в имота, до които били паркирани и служебните автомобили. Останалите колеги и Данаджиев влезли в постройките. Не след дълго служителите се върнали, като последен излязъл Т.. При потеглянето отново били същите служители в автомобила, като заели същите места. След като тръгнали, по пътя от задната седалка Т. се обърнал към Т. с думите: „Виж, виж“. П. Т. не му обърнал внимание. Тогава Т. казал, че държи камера. Т. се обърнал назад и видял малък черен предмет с елипсовидна форма, около десет сантиметра дълъг и около три сантиметра висок. Тогава го репликирал, че това не е камера, а е стаен електронен часовник. Т. виждал този часовник за първи път, не го бил виждал преди това в Т., нито в кабинета им. След пристигането в РУ, отишли в кабинета на началника, като Т. първоначално седнал на дивана, а малко след това се преместил на фотьойл, на който никой от присъстващите преди това не бил сядал. Пристигнали служители от „Вътрешна сигурност“, които поканили всички да покажат личните си вещи. В този момент на Т. направило впечатление, че Т. силно се притеснил и ръцете му започнали да треперят. Треперели основно, когато вадел вещи от джобовете си. След поканата към него, Т. извадил две банкноти с номинал 50 лв., които били силно смачкани на топче. Нови банкноти, но силно смачкани. На въпрос откъде ги има, заявил, че били подарък от баба му и баща му по повод на някакъв празник. После дошъл следовател.

На база събраните в хода на дисциплинарното производство писмени и гласни доказателства, ДРО е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка: В. А. Д. притежавал обект, намиращ се в землището на [населено място], община К., област С. З., състоящ се от два обора и жилищна сграда с четири помещения. Занимавал се с гледане на животни. В тази връзка имал и пастир, на когото дължал сумата от 300 лева. На 15.05.2023 г. инспектор Д. С. П. – *** в група ПКП – Л на сектор КП при същото РУ получил оперативна информация, която следвало да се провери. В тази връзка на 17.05.2023 г. в РУ – Казанлък били определени седем служители за проверка, сред които и инсп. Г. К. Т., които тръгнали за [населено място] малко след 09:00 часа, след като приключили сутрешната оперативка. Били разпределени в два служебни автомобила, като водач на единия – Опел Астра с рег. № [рег. номер], ***, бил инсп. З. А., на предната седалка бил инсп. Х. Т., на задната седалка седнал инсп. Г. Т.. Около 09:30 часа служителите пристигнали с двата автомобила, като на място заварили в имота собственика Д. и негов познат - С. П. К.. Служителите се представили и разпределили задълженията си. Преди да разбере, че имотът му ще бъде проверен, на 17.05.2023 г. в 08:48 часа В. А. Д. направил снимка (с личния си мобилен телефон) на шест броя банкноти с номинал 50 лева (общо 300 лева), която изпратил по фейсбук на дъщерята на своя пастир. На снимката се виждало, че една от банкнотите е с номинал 50 лева и има сериен № ГИ51260053, а друга сериен № ГН48546828. Виждали се и серийните номера на останалите четири банкноти. Инспектор Т. започнал да проверява стаята, пригодена за живеене, където имало диван, шкаф, телевизор. В съседно на това помещение проверка започнал инсп. Д. П.. Не след дълго инсп. Т. помолил инсп. П. да дойде и да му помогне да вдигнат дивана. Влизайки в помещението, обособено за живеене, инсп. П. забелязал върху секцията, встрани от телевизора, малък електронен стаен часовник, черен на цвят, със светещи цифри. След оказаната помощ, инсп. П. се върнал в помещението, което преди това започнал да проверява. След около 5 минути инсп. Т. отново повикал инсп. П. и му съобщил, че намерил камера, скрита в електронен стаен часовник. На поставен от инсп. П. въпрос къде е този часовник, инсп. Т. посочил джоба на горната си дреха, с която бил облечен. След това показал и малка SD карта памет, а в контекста на разговора инсп. П. разбрал, че същата била извадена от електронния часовник. Проверката продължила около 40 минути, след което служителите започнали да се събират около служебните автомобили. Последен излязъл инсп. Т.. Докато течала проверката, инсп. Т. успял да вземе и укрие две от общо шестте банкноти с номинал 50 лева (със серийни номера № ГИ51260053 и № ГН48546828), както и малкия електронен стаен часовник с камера, черен на цвят, с SD карта памет и батерия. Приключвайки с проверката, младши разузнавач С. К. започнал да оформя протокол за проверка на помещение без съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие, в който отбелязал час на извършване на проверка 09:50 ч. и посочил, че при същата не били открити предмети и вещи, забранени от закона. Взетите от инсп. Т. електронен стаен часовник с камера, черен на цвят, с SD карта памет и батерия и сумата от 100 лева (две банкноти с номинал 50 лева със серийни номера № ГИ51260053 и № ГН48546828) не били отбелязани в протокола, защото младши разузнавач К. не бил информиран от инсп. Т. за тях. Служителите потеглили към [населено място], област Стара Загора, където следвало да извършат друга проверка, нямаща отношение към предходната. Инсп. Т. и двамата му колеги инсп. З. А. и инсп. Х. Т. отново били в автомобила, с който пристигнали, като заели същите места. По пътя инсп. Т. подел разговор с колегите си, като ги информирал, че е взел от адреса електронен часовник с камера и карта. И. Т. се обърнал назад и видял същия. Малко след като полицейските служители тръгнали, В. А. Д. влязъл в помещенията и констатирал липсата на стайния електронен часовник със записваща камера, батерия и SD карта и сумата от 100 лева (две банкноти с номинал 50 лева). Обърнал се за съвет към свой братовчед, който го посъветвал да се обърне към „Вътрешна сигурност“ – МВР, а след малко му изпратил и номер, на който да се обади – *********. Д. позвънил на този номер два пъти в рамките на няколко минути и обяснил какво се е случило. След получаване на тези сигнали били предприети неотложни и бързи действия от страна на служители на ДВС-МВР. Същите се свързали с подателя на сигнала, уточнили неговата самоличност и се запознали с фактическата обстановка, както и със съдържанието на снимката и серийните номера на липсващите два броя банкноти с номинал 50 лева. Със съдействието на Директора на ОДМВР – Стара Загора седемте полицейски служители на РУ – Казанлък били незабавно осигурени в кабинета на началника на РУ – Казанлък, веднага щом паркирали служебните автомобили пред сградата на РУ – Казанлък. Първоначално инсп. Т. седнал на дивана, разположен в западната част на стаята, а след малко се преместил на фотьойл, разположен до южната стена. Изглеждал нервен и неспокоен. След известно време пристигнали служители на ДВС-МВР. Всеки един от присъстващите бил помолен доброволно да покаже личните си вещи. Когато дошъл реда на инсп. Т., същият извадил два броя банкноти с номинал 50 лева, като обяснил, че едната му била дадена от баща му, а другата от баба му. Повикан бил дежурен следовател от ОСлО при ОП-Стара Загора, който изготвил протоколи за обиск и изземване по реда на НПК. В протокола на инспектор Т. следователят отбелязал, че е открил два броя банкноти с номинал 50 лева със серийни номера № ГИ51260053 и № ГН48546828, напълно идентични с тези от снимката, която В. Д. направил на 17.05.2023 г. в 08:48 часа чрез собствения си мобилен телефон. След приключване на обиските следователят започнал оглед на местопроизшествие, чийто предмет бил кабинетът на Началника на Районно управление – Казанлък. Под фотьойла, на който инспектор Т. седял преди пристигане на служителите на ДВС-МВР, бил открит, фиксиран и иззет малък електронен часовник, черен на цвят. В процепа между седалката и облегалката на същия фотьойл била открита синя на цвят батерия, а след обръщане на фотьойла и срязване на плата била открита един брой SD карта памет, червено-черна на цвят, с надпис “Sandisk”. Образувано било следствено дело № 49/2023 г. по описа на ОСлО при ОП - Стара Загора, а назначената по него видеотехническа експертиза на откритата SD карта памет установила видеозапис в директория „video”. Експертизата не могла да установи реалното време на създаване на видеозаписите, доколкото данните за дата и час вероятно не били синхронизирани или зададени след включването на камерата. Визуализирани обаче били кадри на лице от мъжки пол, отпечатани в хронологична последователност, което ДРО оприличил на инспектор Г. К. Т..

Обсъдени са писмените обяснения на Т., като е прието, че в случая инсп. Т. изгражда защитна версия, която не кореспондира с останалите доказателства по дисциплинарното производство, не е подкрепена от никакви доказателства, а и е логически недостоверна, поради което ДРО не е дал вяра на същата.

Относно уронването на престижа на службата, ДРО е счел същото за безспорно доказано, като е приел, че непротиворечиви доказателства в тази насока били множеството публикации в различни медии (10 на брой), включително и в национални медии като БТВ, БНТ, 24 часа. По този начин информацията за деянието на служител на МВР станала достояние на неограничен кръг от хора чрез средствата за масово осведомяване. Прието е, че в случая действията на Г. Т. са морално укорими, тъй като били извършени от служител на МВР, призван да дава личен пример с поведението си, а неговото поведение станало достояние на обществеността (чрез средствата за масово осведомяване), като по този начин Т. уронил престижа на службата, компрометирайки самата длъжност „полицейски служител“. ДРО е изразил становище, че действията на инспектор Т. са от такова естество, че реално застрашават с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция.

Резултатите от проведеното дисциплинарно производство са обективирани в Обобщена справка рег.№ 349р-27286/09.08.2023 г. (л. 57 и сл. от адм. дело № 671/2023 г. на Административен съд – Стара Загора). В последната са изложени подробно данните, установени при извършената проверка. Въз основа на тях, ДРО е направил заключение, че се потвърждават постъпилите първоначални данни, че с поведението си инспектор Г. К. Т. виновно е нарушил чл. 67 от ЗМВР, като не е изпълнил професионалните си задължения в съответствие с обществените изисквания на службата, а е използвал служебното си положение, за да получи облага, като едновременно с това деянието му е несъвместимо с етичните норми за поведение в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, в т. 15, т. 17 б.“в“, т. 19, т. 20, т. 42. ДРО е приел, че спрямо полицейските служители обществото има по-големи очаквания за спазването на етичните правила за поведение, с което да се гарантира утвърждаването на положителния образ на полицейската институция, както и с личния си пример да насърчава обществото да спазва законите. Прието е, че поведението на Т. не е насочено към опазване авторитета на службата пред обществото, на което тя служи в защита на здравето, живота и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона. Поведението на Г. Т. станало обществено достояние на широк кръг лица, предвид множеството публикации в различни медии и било от такова естество, че реално застрашавало с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Прието е, че тези действия на служителя Г. Т. са от естество да уронят престижа на службата и представляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1 и т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 1 и т. 13 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Предвид горното, ДРО е предложил: 1. На основание чл. 194, ал. 2, т .1, пр. 1 и т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 7 пр. 2, алт. 1 и т. 13 от ЗМВР, на държавния служител инспектор Г. К. Т. – *** степен в група „Противодействие на криминалната престъпност – териториална“ на сектор „Криминална полиция“ към РУ – Казанлък при ОДМВР – Стара Загора, да се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“, за това, че по време на изпълнение на служебните си задължения на 17.05.2023 г. в землището на [населено място], общ. Казанлък, служителят умишлено е използвал служебното си положение, за да получи облага, като при извършване на проверка на помещение на основание чл. 83 от ЗМВР е взел без правно основание електронен стаен часовник с камера, батерия и SD карта и две банкноти с номинал 50 лева със серийни номера № ГИ51260053 и № ГН48546828, като едновременно с това с деянието си умишлено не е спазил етичните норми за поведение в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, в т. 15, т. 17, б.“в“, т. 19, т. 20, т. 42 и тези негови действия са станали достояние на неограничен кръг хора, като са от естеството да уронят престижа на службата. 2. На основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР да бъде прекратено служебното правоотношение на инспектор Г. К. Т. - *** степен в група „Противодействие на криминалната престъпност – териториална“ на сектор „Криминална полиция“ към РУ – Казанлък при ОДМВР – Стара Загора.

С покана peг. № 349р-27289/09.08.2023 г. (л. 77 от адм. д. № 671/2023 г. на Административен съд – Стара Загора), връчена му на 10.08.2023 г. в 09:45 часа, Г. Т. е поканен да се запознае с обобщената справка и материалите по дисциплинарното производство, като му е даден срок от 24 часа след запознаване с обобщената справка за предоставяне на допълнителни писмени обяснения или възражения. На 10.08.2023 г. в 12:00 часа Т. се е запознал с обобщената справка и всички материали от проведеното дисциплинарно производство и е уведомен, че съгласно чл. 207, ал. 10 от ЗМВР има право да даде допълнителни обяснение или възражения, които да представи на комисията в срок до 12:00 ч. на 11.08.2023 г., като е удостоверил изрично тези обстоятелства с подписа си (л. 76).

В определения срок, с вх. № 812100-14044/11.08.2023 г. и № УРИ 284р-26278/10.08.2023 г., са постъпили възражения (л. 47 и сл. и л. 52 и сл. от адм. д. № 671/2023 г. на Административен съд – Стара Загора) от Т.. В същите служителят изразява несъгласие с изводите на комисията, като излага подробни твърдения, въз основа на които счита, че по никакъв начин не е нарушил служебните си задължения, не се е възползвал от служебното си положение и не е нарушил етичните правила на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. Посочил също, че не е извършил престъпление от общ характер и с оглед случилото се с него, счита, че самият той е жертва на престъпно поведение от страна на други лица, тъй като били извършени посегателства срещу негова лична собственост, която била подменена с отнети чужди движими вещи (парични средства) и по този начин бил набеден в извършване на престъпление от общ характер. Навел е доводи за обтегнати отношения с колегите му Д. П. и Х. Т., както и относно наличието на препокриващи се обстоятелства и техни твърдения, които се опровергавали по категоричен начин от заключението на дактилоскопната експертиза, назначена по ДП и другите доказателства, използвани в дисциплинарното производство срещу него. Посочил също, че работи в МВР от 2020 г., като никога не е нарушавал разпоредбите на ЗМВР, НПК, НК и етичните правила от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР.

От ДРО е изготвено Становище рег. № 349р-27631-11.08.2023 г. (л. 42 и сл. от адм. д. № 671/2023 г. на Административен съд – Стара Загора), в което се посочва, че ДРО е обсъдил възражението по обобщената справка и е приел, че депозираното възражение и изложените в него твърдения не променят установената фактическа обстановка и направените изводи. Посочено е, че от страна на инспектор Г. Т. не са направени искания за събиране на нови доказателства. ДРО е потвърдил констатациите и изводите си от проведеното производство, изложени в обобщена справка рег. № 349р-27286/09.08.2023 г. и е изразил становище, идентично на направеното в обобщената справка предложение.

С писмо рег. № 349р-27918/15.08.2023 г. (л. 35 от адм. д. № 671/2023 г. на Административен съд – Стара Загора) на ОДМВР – Стара Загора, до Министъра на вътрешните работи е изпратена обобщена справка и становище, ведно с всички материали от проведеното дисциплинарно производство.

С покана peг. № 8121р-18275/31.08.2023 г. на Министерство на вътрешните работи (л. 32 от адм. д. № 671/2023 г. на Административен съд – Стара Загора), връчена му на 31.08.2023 г. в 15:10 часа, на Г. К. Т. е даден срок от 24 часа след връчване на поканата за предоставяне в деловодството на РУ - Казанлък или на ОДМВР – Стара Загора на писмени обяснения или възражения, адресирани до Министъра на вътрешните работи по резултата от проведеното дисциплинарно производство, изводите и предложенията на ДРО по вмененото нарушение на служебната дисциплина, правната квалификация и предвиденото в ЗМВР дисциплинарно наказание, както и за представяне на доказателства за твърдените факти и обстоятелства. Изрично е указано, че ако в посочения срок служителят не представи писмените си обяснения, това ще бъде считано за неизпълнение на изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, по зависещи от него причини.

В определения срок, с № УРИ 284р-28946/01.09.2023 г. в РУ - Казанлък, е постъпило възражение (л. 26 и сл. от адм. д. № 671/2023 г. на Административен съд – Стара Загора) от Т., адресирано до Министъра на вътрешните работи. Върху възражението е поставена резолюция: „Запознат!“, положен е подпис и печат.

На 06.10.2023 г. Министърът на вътрешните работи е издал обжалваната Заповед № 8121к-12626/06.10.2023 г. (л. 15 и сл. от адм. д. № 671/2023 г. на Административен съд – Стара Загора), с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 1 (чл. 67 от ЗМВР) и т. 4 (т. т. 15, 17 б.“в“, 19, 20, 42 от ЕК), чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение в МВР на инспектор Г. К. Т. – *** ст. в група „Противодействие на криминалната престъпност – териториална“ на сектор „Криминална полиция“ при ОДМВР – Стара Загора.

След като са разгледани и оценени доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното производство, е прието, че по безспорен и несъмнен начин е доказано извършеното от жалбоподателя тежко дисциплинарно нарушение, при описаната в заповедта фактическа обстановка.

Прието е за безспорно доказано, че на 17.05.2023 г., при извършване на проверка в имота на Д., инспектор Г. Т. се е възползвал от служебното си положение на полицейски служител – разузнавач в група „Противодействие на криминалната престъпност“ в РУ – Казанлък при ОДМВР – Стара Загора, и докато сам е проверявал помещението, обособено за живеене, е злоупотребил с правомощията си при изпълнение на задължението по чл. 67 от ЗМВР, като е взел две от общо шест банкноти с номинал 50 лева (със серийни номера № ГИ51260053 и № ГН48546828) и електронен стаен часовник с камера, черен на цвят, с SD карта памет и батерия – с което е получил облага, която не му се следва. Прието е, че служителят не е спазил законовата разпоредба, като вместо да предотвратява извършването на престъпления, самият той в качеството му на длъжностно лице, при изпълнение на служебните си задължения се е възползвал от служебното си положение и е извършил такова.

Посочено е, че с описаните действия Т. е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон“ (на чл. 67 от ЗМВР), съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 1 от ЗМВР „използване на служебното положение за лична облага“, за което е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“. Едновременно с това, при условията на идеална съвкупност, служителят е нарушил етичните правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, регламентирани в т. 15, т. 17, б.“в“, т. 19, т. 20, т. 42.

Посочено е също, че противоправното поведение на инспектор Т. е станало достояние, както на служители на МВР, магистрати и други държавни органи, така и на неограничен брой граждани, посредством многобройни публикации в средствата за масово осведомяване, като в заповедта са цитирани конкретни публикации от 17.05.2023 г., от 18.05.2023 г., от 19.05.2023 г., от 21.05.2023 г. Прието е, че е налице безспорно уронване на престижа на МВР. Посочено е, че като е придобило публичност, неправомерното поведение на инспектор Т. е уронило престижа на ОДМВР – Стара Загора и на МВР. Направен е извод, че действията на инспектор Т. са несъвместими с длъжността, която заема.

Отбелязано е, че в условията на кумулативност са изпълнени двете материалноправни предпоставки за деянието – то е несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите на МВР и с него е уронен престижа на службата, с което е осъществен състава на обективна и субективна страна на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, представляващо основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Прието е, че с действията си инспектор Г. Т. е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (т.т. 15, 17, б.“в“, 19, 20, 42 от ЕК), за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Прието е за установено и доказано по безспорен и несъмнен начин, че Т. е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 (чл. 67 от ЗМВР) и т. 4 от ЗМВР (нарушени т.т. 15, 17 б.“в“, 19, 20, 42 от ЕК), за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 1 и т. 13 от ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“.

В заповедта се посочва, че са разгледани и обсъдени изложените в обясненията и възраженията на служителя доводи.

Посочено е също, че при определяне вида и размера на наказанието са взети предвид тежестта на нарушението (в тази връзка е пояснено, че нарушението е тежко, като са изложени мотивите, обосноваващи този извод); настъпилите от него последици; обстоятелствата, при които е извършено деянието; формата на вината (прието е, че деянието е извършено при форма на вина „пряк умисъл“); цялостното поведение на служителя през време на службата му, което е отразено в Кадрова справка в писмо УРИ 349р-19191/01.06.2023г., като е пояснено, че инспектор Г. Т. е назначен на държавна служба в МВР през 2020 г. и по време на службата му е награден с една награда „Писмена похвала“, през 2022 г. от Началника на РУ – Казанлък при ОДМВР – Стара Загора. По време на службата на служителя не са налагани дисциплинарни наказания.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 13.10.2023 г., видно от направеното в нея отбелязване (л. 24 от адм. д. № 671/2023 г. на Административен съд – Стара Загора).

Жалбата срещу заповедта е подадена на 26.10.2023 г.

От материалите по делото се установява също, че във връзка с констатирани данни за извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 6 от НК, вр. чл. 194, ал. 1 от НК е образувано следствено дело № 49/2023 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Стара Загора срещу неизвестен извършител за това, че на 17.05.2023 г. в землището на [населено място], общ.К. е отнел чужди движими вещи – два броя банкноти по 50 лева и електронен часовник от владението на В. А. Д. без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение.

Към доказателствения материал по делото е приложен Протокол за обиск и изземване (л. 121 от адм.д. № 671/2023 г. по описа на Административен съд – Стара Загора), видно от който е, че в 15:16 часа на 17.05.2023г. е извършен обиск на Г. К. Т., при който са намерени, описани и иззети две банкноти с номинал от по 50 лева със серийни номера: ГИ51260053 и № ГН48546828. Вписаните от Г. Т. в протокола обяснения са, че действително е съхранявал в себе си банкноти със съответния номинал, но имал съмнение дали иззетите са действително неговите, поради това, че били видимо по-нови на външен вид и сгънати по различен начин спрямо този, по който ги бил прибрал.

Налични са и протоколи във връзка с назначени по следственото дело видеотехническа експертиза (л. 144 от адм.д. № 671/2023 г. по описа на Административен съд – Стара Загора), дактилоскопна експертиза (л. 147 от същото дело) и техническа експертиза (л. 148).

По делото са представени разпечатки от електронни информационни издания с национален обхват на разпространение, в които се съдържат твърдения за: арест на полицай в К. при акция на Вътрешна сигурност; разследване на кражба, извършена от длъжностно лице, възползвало се от служебното си положение; подаден от гражданин сигнал за откраднати вещи при извършено претърсване, а също и за предприетите действия по разследването, за образуването на дисциплинарна проверка и т.н.

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бяха събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели, посочени от страните. Всички разпитани в хода на производството свидетели заявиха, че жалбоподателят е нямал финансови затруднения, че е изпълнявал съвестно, прилежно и на необходимото професионално ниво служебните си задължения, че колегите му знаели, че е син на прокурор, както и че случаят им станал първоначално известен от публикации в електронните медии. Никой от свидетелите не посочва да е чул, че в конкретния ден нещо предстои да се случи.

В показанията си пред съда бащата на жалбоподателя – свид.К. Т. заяви, че чул слухове как във връзка с евентуалното преместване на сина му в ДАНС може да му бъде навредено и може да очаква провокации. Знаел и за хора, които били в лоши отношения със самия него, както и със сина му. Твърди също, че в медиите била разпространена предварително информация, че предстои задържане на полицейски служител.

Свидетелите Д. П. и З. А. изнасят данни за начина, по който са протекли проверките в конкретния ден и за случилото се, след като са се прибрали в сградата на Районното управление в Казанлък.

Относимите свидетелски показания в останалата им част ще бъдат обсъдени при излагане на доводите на съда относно съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е допустима - насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който подлежи на съдебен контрол, подадена е в преклузивния 14-дневен срок за оспорване по чл. 211, във връзка с чл. 210, ал. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 149, ал. 1 от АПК и от активно легитимирано лице - адресат на акта.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от функционално и материално компетентен административен орган – министъра на вътрешните работи, в съответствие с нормата на чл. 204, т. 1 от ЗМВР. Тази разпоредба постановява, че наказанията се налагат със заповеди от министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството – за всички наказания по чл. 197 за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието "уволнение" за главния секретар на МВР. В конкретния случай заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ (предвидено в чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР) е издадена от Министъра на вътрешните работи и е за наказание, наложено на служител на изпълнителска длъжност - разузнавач V степен в група ,,Противодействие на криминалната престъпност - териториална“ на сектор „Криминална полиция“ при ОДМВР - Стара Загора. Ето защо следва да се приеме, че заповедта е издадена от компетентен орган и не е налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за обявяване на оспорения акт за нищожен.

Оспорената заповед съдържа изискуемите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити, предвид ясното посочване на извършителя; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени; доказателствата, въз основа на които нарушението е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Мотивите на процесната заповед съдържат анализ на относимите факти, който е достатъчен по съдържанието си, за да бъдат изяснени в пълнота обстоятелствата от значение за формиране на решението на дисциплинарнонаказващия орган, като изложените от последния правни изводи са съответни на установените факти.

Съобразена е и разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, съгласно която, при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. По преписката се съдържат данни в какво се изразяват настъпилите от нарушението вредни последици, обсъдено е виновното поведение на жалбоподателя, посочено е, че на същия не са наложени други дисциплинарни наказания и че е бил награждаван веднъж.

С оглед на това и доколкото административният акт трябва да бъде мотивиран, включително и когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, се установява спазване на законоустановената писмена форма по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 - 5 от АПК, касаеща съответствието на фактическите и правни основания за издаването му с разпоредителната част, определяща вида на наложеното наказание, последица от което е прекратяване на съществуващото служебно правоотношение.

Съгласно чл. 194, ал. 1 от ЗМВР, държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените по чл. 197, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарни наказания. За извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, каквото е конкретното, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му (чл. 195, ал. 2 от ЗМВР). Срокът по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР има преклузивен характер, тъй като с изтичането му отпада възможността на дисциплинарнонаказващия орган да налага дисциплинарно наказание за допуснато дисциплинарно нарушение, поради което предприетите извън срока действия се явяват противоречащи на императивна норма на закона. Тези изисквания в случая са спазени, видно от сочената дата на извършване на нарушението – 17.05.2023 г., датата на изготвяне на становище относно извършената проверка – 11.08.2023 г. (чл. 207, ал. 12 от ЗМВР) и датата на издаване на заповедта – 06.10.2023 г. Налице е еднопосочна съдебна практика, че едва с представянето на становището на дисциплинарно-разследващия орган и запознаването с неговото съдържание от компетентния дисциплинарно-наказващ орган последният формира безпротиворечив извод за откриване на нарушението и неговия извършител (чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 207, ал. 12 от ЗМВР; Решение № 14041 от 15.11.2018 г. по адм. д. № 10658/2017 г., V отд. на ВАС). В това решение на ВАС е посочено изрично, че становището по чл. 207, ал. 12 от ЗМВР е адресирано до дисциплинарно-наказващия орган и в него са инкорпорирани всички обстоятелства, релевантни към дисциплинарната отговорност на служителя и формираното въз основа на тях заключение на дисциплинарната комисия, тоест дефинитивно следва съдържанието на обобщената справка, по аргумент на чл. 53 от Инструкция № 8121з-470 от 27 април 2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, издадена на основание чл. 215а от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, в становището по чл. 207, ал. 12 от ЗМВР освен реквизитите от обобщената справка се включва и оценка на допълнителните обяснения и възражения на държавния служител въз основа на събраните доказателства и се посочва наличието или липсата на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Изрично законодателят, в нормата на чл. 196 от ЗМВР, е посочил, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган (в случая министъра на вътрешните работи), като се приема за открито, когато същият този орган е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя.

Що се отнася до специалния срок за разследване по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР, следва да бъде изрично уточнено правното значение на същия - след изтичане на този срок не могат да бъдат събирани годни средства за доказване на обвинението, тоест този срок има значение към релевантността на извършените действия по разследване и събраните доказателства, без да засяга сроковете за издаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание, които текат след постъпване на обобщената справка/становището при ДНО, съответно от датата на нарушението. Съответно няма пречка да се наложи дисциплинарно наказание, дори да не е спазен срокът по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР, ако правомощието се упражнява в рамките на сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, като следва да бъдат съобразени само онези действия и събраните чрез тях доказателства, които са извършени до изтичане на четиримесечния срок. В случая заповедта за образуване на дисциплинарно производство е издадена на 26.05.2023 г., като след 26.09.2023 г. не са извършвани действия по разследването на процесното дисциплинарно нарушение.

В обобщение следва да бъде посочено, че в случая дисциплинарното разследване е приключило в четиримесечния срок по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР, решението за реализиране на дисциплинарна отговорност е взето в двумесечния срок по чл. 195, ал. 2, вр. чл. 196 от ЗМВР от постъпване на материалите при наказващия орган, като е спазен и двугодишният срок за издаване на заповедта, считано от датата на извършването на нарушението - 17.05.2023 г.

Заповедта е издадена и при надлежно спазена процедура и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предпоставка за отмяна на акта на основание чл. 146, т. 3 от АПК.

В случая се твърди допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина – предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 207, ал. 1, във връзка чл. 203, ал. 1, т. 2 – 14 от ЗМВР. В преписката е приложена заповед за образуване на дисциплинарно производство, като е определен и дисциплинарно разследващият орган (чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР). От последния са извършени всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение, като резултатите от разследването са отразени в обобщена справка (чл. 207, ал. 3, ал. 6 - ал. 7 от ЗМВР). Жалбоподателят е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, връчена му е покана за даване на писмени обяснения, по повод на която са депозирани такива в срок, същият е запознат и с обобщената справка, като в указания срок от 24 часа е депозирал възражения по смисъла на чл. 207, ал. 10 - 11 от ЗМВР. След изтичане на срока за възражения не са извършени други процесуални действия по повод проверката, включително и не са събирани нови доказателства. Изготвено е становище от дисциплинарно-разследващия орган, като е обективирано предложение за налагане на процесното дисциплинарно наказание и прекратяване на служебното правоотношение (чл. 207, ал. 12 от ЗМВР). Според чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Правилата за реда и начина на изслушване и даване на писмени обяснения е уреден в чл. 25 – чл. 27 от Инструкция № 8121з-470. Съгласно чл. 25 от Инструкцията за изслушването на държавния служител, извършил нарушение на служебната дисциплина, се съставя протокол по образец. Разпоредбата на чл. 26 предвижда, че ДНО не е длъжен да изслуша държавния служител, извършил нарушението, ако той е дал писмени обяснения преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. От своя страна, при наличие на дадени писмени обяснения е въведено изискването на чл. 27 от Инструкция № 8121з-470, че органът приема с резолюция даденото от държавния служител писмено обяснение по образец, като се отбелязват датата, длъжността и името на дисциплинарнонаказващия орган. Съвкупният анализ на цитираните разпоредби сочи, че основното задължение на дисциплинарно-наказващия орган е да изслуша служителя преди налагане на наказанието, и че е освободен от това си задължение при дадени писмени обяснения. В случая това условие безспорно е изпълнено – в хода на дисциплинарното производство на жалбоподателя е била предоставена възможността да изложи своята версия на събитията, станали основание за ангажиране на отговорността му. Последните му писмени обяснения са дадени, след като се е запознал с обобщената справка и материалите по дисциплинарното производство. Тези обяснения са обсъдени както от ДРО в становището, с което преписката е изпратена по компетентност, така и от самия ДНО в оспорената заповед. В този смисъл правото на жалбоподателя за лично участие в производството е упражнено в степен, която му е дала възможност да защити адекватно и пълноценно правата си.

На следващо място, настоящата инстанция приема, че Заповед № 8121к-12626/06.10.2023 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на Г. К. Т. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено съществуващото му служебно правоотношение, е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби, съгласно чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 4 от АПК.

В оспорената заповед се сочи, че на 17.05.2023 г. Г. К. Т. е извършил деяние, уронващо престижа на службата, и представляващо тежко дисциплинарно нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1 от ЗМВР (неизпълнение на разпоредбите на този закон), и чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР). В обобщената справка и становището на дисциплинарно- разследващия орган са цитирани, а впоследствие и възпроизведени в оспорения акт, разпоредбите на чл. 67 от ЗМВР, т. 15, т. 17, б. „в“, т. 19, т. 20 и т. 42 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. При това, на основание чл. 197, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7 ("използване на служебното положение за лична облага") и т. 13 ("деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата") от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", последица от което е и прекратяването на служебното му правоотношение, съгласно чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР.

Настоящият състав приема фактическите констатации на ДНО за обосновани и доказани. Същите почиват на събрания по преписката доказателствен материал, а правните изводи, направени въз основа на тях, съответстват на материалния закон. Оспорената заповед е издадена на основание действащия към момента на извършване на нарушението Етичен кодекс за поведението на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ рег. № 8121з-3483/25.07.2014 г. Съдебната практика на ВАС по приложението на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е непротиворечива. В чл. 194, ал. 2 от ЗМВР са регламентирани дисциплинарните нарушения, като в т. 1, предл. 1 е посочено неизпълнение на разпорежданията на този закон, а т. 4 от същия текст визира неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В случая действията, нарушаващи ЗМВР и Етичния кодекс на държавните служители в МВР, са обстоятелствено описани в заповедта и предшестващата я обобщена справка, като е посочено, че жалбоподателят се е възползвал от служебното си положение на полицейски служител и при извършване на проверка е злоупотребил с правомощията си, като е взел две от общо шест банкноти с номинал 50 лева и електронен стаен часовник с камера, SD карта памет и батерия, с което е получил облага, която не му се следва.

Всеки един държавен служител на МВР полага клетва да спазва Конституцията и законите на страната (чл. 146, ал. 1 от ЗМВР), както и е длъжен да спазва правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (чл. 150, ал. 2 от ЗМВР). Сред тях са и задължението да съобразява действията, които възнамерява да предприеме, със законите на страната (т. 15 от Етичния кодекс), да пази доброто име на институцията, която представлява (т. 19), да дава личен пример с поведението си на останалите граждани да спазват законите на страната (т. 20), както и да не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел (т. 17, б.“в“ и т. 42). В конкретния случай с поведението си на 17.05.2023 г. при извършването на проверката в имота, находящ се в землището на [населено място], обл.С. З., жалбоподателят Т. е нарушил посочените норми. Квалифицирайки поведението му като нарушение на същите, ответникът е подвел под правилната квалификация установените факти, като ги е обвързал с материалноправните разпоредби на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР.

В тази връзка съдът не възприема изложеното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение, че съдържащите се в представената административна (дисциплинарна) преписка по издаване на процесната заповед доказателства не следва да се третират като надлежно доказателствено средство. Категорично не може да бъде споделена и позицията, че свидетелските показания следва да се събират устно и непосредствено пред решаващия състав на съда, а не да бъдат приложени във вид на писмени документи. Настоящата инстанция намира, че събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства са валидни и допустими. Според трайно утвърдената практика на ВАС, разпоредбата на чл. 206, ал. 3 от ЗМВР е препращаща и допуска обективната истина да бъде установена с всички начини и средства, допустими от закон. Този текст кореспондира с общата норма на чл. 39, ал. 1 от АПК, която предвижда, че фактите и обстоятелствата се установяват с всички средства, които не са забранени със закон и които са събрани по реда, предвиден в кодекса или в специалните закони. Приложение намира и нормата на чл. 171, ал. 1 от АПК, съгласно която доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. С оглед горното, настоящата инстанция намира, че доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното производство, следва да бъдат ценени в хода на настоящото производство. Именно вземайки предвид и въз основа на същите, следва да бъде преценено доколко тези доказателства установяват изложените от ДНО констатации и опровергават ли се те от страна на жалбоподателя. В тази връзка съдът намира, че аргументите, изложени от Г. Т. в хода на дисциплинарното производство, тези, заявени в жалбата, както и от процесуалните му представители в хода на съдебното производство, не бяха установени по делото и се опровергават от доказателствения материал, събран в хода на дисциплинарното и настоящото производство, разгледан и съответно преценен в неговата съвкупност.

От приложените към административната преписка писмени доказателства под формата на обяснения, сведения, докладни записки и протоколи за извършени процесуалноследствени действия, в които се възпроизвеждат събитията на 17.05.2023 г., както и от ангажираните пред настоящата инстанция гласни и писмени доказателства, не се установява различна фактическа обстановка от тази, която е приета за установена от дисциплинарната комисия и наказващия орган. Така събраният доказателствен материал еднопосочно и безпротиворечиво установява, че на 17.05.2023 г. Г. К. Т., при изпълнение на служебните си задължения и възползвайки се от правомощията си на полицейски служител, е придобил държането върху чужди движими вещи, с което е получил облага, която не му се следва.

Настоящата инстанция не кредитира изложените от жалбоподателя твърдения относно фактическите обстоятелства по случая и по-конкретно относно причините, обусловили откриването на банкнотите в негова фактическа власт, което е безспорен факт (по отношение на часовника съдът ще изрази становище впоследствие). Тезата на жалбоподателя за наличие на конспиративен сценарий и подхвърляне на парите от трето лице са неподкрепени от каквито и да било обективни данни по делото. Като бъдат взети предвид всички доказателства, събрани в рамките на дисциплинарното производство и бъдат анализирани тяхната последователност, логичност и достоверност, съдът намира, че не следва да дава вяра на тезата на жалбоподателя, че парите са се намерили у него, без активно действие от негова страна и че същият е станал жертва на заговор. Тези му твърдения, според настоящата инстанция, представляват защитна теза, изградена и поддържана с оглед интересите му в рамките на дисциплинарното производство.

По този повод следва да бъде отбелязано, че действително посочените от ответника свидетели, разпитани в хода на настоящото производство - Д. П. и З. А. не бяха толкова конкретни и изчерпателни при разпита си в съдебно заседание, колкото при снемането на писмените им сведения. Д. П. например не заяви, още докато са се намирали в имота, на въпрос за часовника, жалбоподателят да му е показал джоба си, а З. А. да е чул в колата на път към следващата проверка, жалбоподателят да е заявил, че е взел от имота часовник с камера. На въпрос за тези пропуски, З. А. пояснява, че тъй като снетите при проверката сведения били дадени по-близки като време до случилото се, със сигурност в тях описал по-точно какво се е случило в автомобила. В тази връзка съдът намира, че това „спестяване на информация“, от една страна, може да се разглежда като вид колегиалност в светлината на изминалия период от време и осъзнаването на последствията от дадените инкриминиращи обяснения, а от друга, доколкото не се касае за констатиране на противоречия, а за възпроизвеждане на по-малък като обем факти и дребни разминавания, същите могат да бъдат приети за несъществени и да бъдат отдадени както на гореизтъкнатия факт, така и на изтеклия период от време, а също и на характерната за свидетелските показания известна неточност. Следва да се има предвид и факта, че всички тези показания касаят единствено часовника, а не банкнотите, по отношение на които банкноти всички събрани сведения са изключително конкретни, ясни, последователни и непротиворечиви. Жалбоподателят оспорва, че е отнел посочените две банкноти с номинална стойност 50 лв. и часовник с камера, но е факт, че банкнотите (с изрично уточнени серийни номера) са открити в негово държане. Тоест дори да се приеме, че няма безпротиворечиви и категорични данни, че именно той е взел часовника, липсва разумно и логично обяснение (освен достигнатото от ДНО) защо банкнотите са се намирали у него.

В тази връзка съдът намира, че не следва да навлиза в спекулации относно намерения часовник и части от него във фотьойла, на който Т. е седял преди и при проверката, доколкото, макар и логично да се предположи, че същите са поставени там именно от него, в крайна сметка ще се касае за предположение, каквото в случая е безпредметно да бъде правено – най-вече в светлината на заключението, че, както вече бе посочено, достатъчен за налагане на процесното наказание е фактът, че банкнотите са открити в негово държане.

Дори и в снетите писмени обяснения в хода на дисциплинарното производство да се наблюдава известна тенденциозност, доколкото не се касае за несигурни, непоследователни, противоречиви и неубедителни сведения, съдът не може да приеме, че по отношение на основните факти, от значение за изхода на производството, същите са недостоверни.

Още повече, предвид факта, колко лишени от житейска логика са обясненията на самия жалбоподател. Прави впечатление твърдението му, че оставил калъфчето си с документи и пари в служебната кола по време на проверката, което според него обяснява защо след това там са открити процесните банкноти. Именно с оглед това твърдение, би било напълно логично при положение, че се извършва проверка от Дирекция „Вътрешна сигурност“ на вещите на всички служебни лица, взели участие в проверката, още тогава жалбоподателят да заяви, че вещите му в определен отрязък от време са останали без негов надзор, още повече, когато му е направило впечатление, че банкнотите са измачкани, а не да заявява, че са му дадени за имения ден от негови роднини. Който имен ден, между другото, е бил повече от десет дни преди това и е било много по-логично просто да заяви, че парите са негови, а не да дава напълно излишни обяснения, че точно тези банкноти са му подарък. Следва да се има предвид и промяната на първоначално заявената от него пред множество свидетели позиция, че това са банкноти, дадени му от негови близки, която съвсем скоро след това (най-вероятно, след като е научил, че серийните номера на банкнотите са могат да бъдат установени от снимка) е променена на позицията, че банкнотите са му били подхвърлени. Всички тези факти сочат на недостоверност на тези обяснения на жалбоподателя.

Действително възниква въпросът доколко обичайно действие е снимането на банкнотите от техния собственик, при това в деня на осъществяване на проверката, но дори да се приеме, че зад това действие се е криел някакъв конкретен умисъл или предварителен замисъл, факт е, че същите са взети от жалбоподателя и впоследствие са открити именно у него.

Фактът, на който бе наблегнато от защитата в хода на производството, че жалбоподателят е нямал материални затруднения и че предметът на деянието е на незначителна стойност, е неотносим към изхода на производството. Неотносимо е и обстоятелството, че до момента на извършване процесното деяние жалбоподателят е бил стриктен в професионалната си дейност.

Ето защо съдът приема, че жалбоподателят не излага солидни аргументи, нито ангажира доказателства, които да опровергават направените в обобщената справка и становището на комисията констатации. В административния процес всяка страна ангажира доказателствата, от които иска да се ползва във връзка с установяване на направените от нея твърдения, възражения, оспорвания и др., с оглед на което в тежест на жалбоподателя бе да докаже фактите и обстоятелствата, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Нито обаче в административното производство, нито в съдебното производство, бяха представени доказателства от същия, които да навеждат на извода за друга фактическа обстановка, различна от приетата за установена от ДНО.

Направените в хода на дисциплинарното производство фактически установявания безспорно обуславят извод, че служителят с поведението си e използвал своето служебно положение за лична облага – нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ от ЗМВР, както и че е нарушил посочените от наказващия орган разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Съгласно чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, дисциплинарно нарушение е неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като се предвиждат два вида наказания - дисциплинарно наказание "порицание" по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 12, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, а в случаите, в които се касае за деяние, уронващо престижа на службата, тоест "тежко нарушение на служебната дисциплина" - дисциплинарно наказание "уволнение" по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. В мотивите на Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ОС на съдиите на ВАС е посочено, че под "престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Затова законът изисква деянието да е "уронващо престижа", тоест не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място. Но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи.

Нарушаването на закона от лице, което трябва да следи за неговото спазване, представлява поведение, което без съмнение уронва престижа на службата, още повече, че същото е получило широк медиен отзвук, с което е допринесло и за изграждането на негативен облик на представляваната от служителя институция в обществото. В заповедта е посочено, че действията на Т. са станали достояние на други лица, което се е отразило негативно върху авторитета на МВР. В случая уронването на престижа на МВР е доказано, доколкото действията на служителя на МВР действително са станали публично достояние, като всички медийни публикации, свързани със случая, съдържат негативни конотации, свързани именно с обстоятелството, че служител на МВР е нарушил закона. За квалификацията на деянието е без значение обстоятелството дали престижът на службата е уронен или е застрашен с уронване, както е прието и в тълкувателното постановление. Освен това, в случая накърняването на авторитета на служителя и на МВР е реално осъществено. Между действията му, осъществяващи състава на дисциплинарно нарушение, и публичното огласяване на случая е налице пряка причинно-следствена връзка.

Спецификата на дейността в работата на служителите на МВР, строго йерархичната структура на устройство на системата на МВР, както и завишените морални критерии към дейността на служителите на МВР, разписани като правила в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, задължават служителите на МВР, в по-висока степен от останалите граждани, да дават личен пример с поведението си и да не злоупотребяват със своето положение с цел получаване на облаги – материални или нематериални.

Неоснователно е възражението за обусловеност на приетото за извършено нарушение от приключването на образуваното наказателно производство с влязъл в сила съдебен акт поради покриване на установените от наказващия орган факти с престъпен състав, в случая този на чл. 195 от НК. Налице е еднопосочна съдебна практика на касационната инстанция, че производството по налагане на дисциплинарно наказание е самостоятелно по аргумент от чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, различно от това за реализиране на наказателната отговорност. Двете производства възникват при различни предпоставки, независимо едно от друго и не са в обуславяща връзка помежду си. Поради това служителят може да бъде санкциониран дисциплинарно, независимо от наличието или не на данни за извършено престъпление, доколкото в случая основанието за търсене на дисциплинарната му отговорност не е за нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно за „осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност“. В този смисъл следва да се приеме, че производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, самостоятелни и независими едно от друго, регулират се от различни процесуални норми, възникват при различни предпоставки, както и се прекратяват при различни условия, съответно двете производства не са взаимно обусловени. Естеството на нарушението в случая е достатъчно за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, а дали същото по съществото си е и реализиране на престъпно поведение, не е предмет на настоящото производство.

Безспорността на извършеното дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и 4 от ЗМВР е предпоставка за налагане на наказанието "уволнение" по чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от същия закон. Последица от горното е прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР.

В този смисъл е реализирана и целта на закона, формулирана в чл. 2, ал. 1 от ЗМВР, и на принципите, на които се основава дейността на МВР, регламентирани в разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Спазен е и принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК, съобразно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Предвид изложеното, съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт (чл. 146, т. 1 - 5 от АПК) и като такъв не подлежи на отмяна.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. 37 от ЗПП, и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 4 от АПК, съдът,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. К. Т., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], против Заповед № 8121к-12626 от 06.10.2023 г. на Министъра на вътрешните работи.

 

ОСЪЖДА Г. К. Т., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата в размер на 150 (сто и петдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд - Хасково пред Върховния административен съд на РБ.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл. 137 АПК.