Решение по дело №4431/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 244
Дата: 10 февруари 2022 г. (в сила от 14 юли 2022 г.)
Съдия: Моника Гарабед Яханаджиян
Дело: 20212120104431
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. Бургас, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120104431 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК ...................., седалище и адрес на управление в ........................,
представлявано от инж.Г.Й.Т., чрез пълномощник – юк.Д.З., срещу Г. И. З., ЕГН
**********, адрес в ..................., с която се претендира установяването дължимостта на
сумата от 63,79 лева, за която има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК №260311/28.01.2010 г. по ч.гр.д.№540/2021 г. по описа на Бургаския
районен съд, представляваща задължение по издадена фактура в периода на облагане от
01.01.2019 г. – 17.01.2019 г., произтичащо от установено незаконно присъединяване към
водопроводните и канализационни системи от страна на абоната, ведно със законна лихва за
забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 27.01.2021 г. до
окончателното й изплащане.
Основанията за дължимост на горната сума се основават на твърдения, че
ответникът е клиент на „ВиК” ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо
правоотношение с предмет на установено незаконно присъединяване на ВиК услуги и по
смисъла на чл.37 и чл.35 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, има
качеството на потребител в отношенията с ВиК, чийто абонатен номер е ..................
Ищецът твърди, че в резултат на установеното незаконно присъединяване
към водопроводните и канализационни системи от страна на ответника-абонат, за което има
съставен констативен протокол, на ищеца са причинени имуществени вреди, чийто размер е
определен по реда на чл.37 и чл.35 от цитираната по-горе наредба. Според ищеца, по
издадена фактура в периода на облагане от 01.01.2019 г. – 17.01.2019 г., неплатените в срок
1
задължения възлизат на 63,79 лева, като същите произтичат от причинени имуществени
вреди на дружеството.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител-юк.Белев, който поддържа иска и претендира за
уважаването му.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначен от съда особен представител – адв.С.С., в който иска се оспорва
като неоснователен и недоказан на подробно изложени в отговора аргументи, сред които
липса на материалноправна легитимация и изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание, ответникът се представлява от назначения му от съда
особен представител, който поддържа отговора на исковата молба.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и като съобрази
приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети писмени доказателства, л.70-76, от съдържанието на
които се установява, че като наследник по закон на И.С.С., б.ж. на ..................., починал на
............... г., ответникът, заедно с Д.Я.З. и И.И.З. е собственик на недвижимия имот в
.............., за който има открита и заведена партида в базата данни на ищцовото дружество с
абонатен номер ................
На 17.01.2019 г., служители на ищцовото дружество – свидетелите Б.Д. и
П.П. извършили проверка в имота на ответника, за която съставили Констативен протокол
№1, приет като доказателство по делото. В хода на проверката е било констатирано от
свидетелите неправомерното ползване на вода в обекта – на мястото на измервателния уред
(водомер), демонтиран от „ВиК“ ЕАД за неплатени сметки за вода, е бил монтиран маркуч,
посредством който чешмите в обекта са били снабдявани с вода под налягане.
Въз основа на констатациите от протокола за наличието на незаконно
водопроводно отклонение е била издадена облагателна сметка, приета като доказателство по
делото, с която на наследниците на И.С.З. е възложено заплащането на сумата от 63,79 лева,
представляваща обезщетение за неправомерно ползване на питейна вода от 2,4 куб.м. при
четиричасово изтичане в денонощие за период на облагане – 01.01.2019 г. – 17.01.2019 г., за
която сума има издадена и фактура №............. от 28.01.2019 г., приета като доказателство по
делото.
Между страните не се спори и по това, че и към настоящия момент сумата,
не е платена от страна на ответника, както и че за същата ищецът се е снабдил със Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №260311/28.01.2010 г., издадена
по по ч.гр.д.№540/2021 г. по описа на Бургаския районен съд.
2
По делото е изслушано заключение по изготвена от в.л.инж.Е. съдебно-
техническа експертиза, от което става ясно, че водоснабдяваният обект представлява къща с
двор, към който водоподаването е било прекъснато с протокол от 10.04.2012 г. чрез сваляне
на водомера. Към датата на проверката – 17.01.2019 г., обектът отново е бил водоснабден
чрез монтиране на маркуч. Вещото лице инж.Е. дава заключение, че служебно начисленото
количество вода е по-малко от нормативното.
При така установените по делото факти, съдът достига до следните правни
изводи:
При условията на чл.422 от ГПК е предявен иск с правно основание
вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане на ищеца, предмет на издадена
по ч.гр.д.№540/2021 г. по описа на БРС Заповед №260311/28.01.2010 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК. Размерът на иска е под 25 000 лева, поради което и
родово компетентен да се произнесе по него е настоящия съд.
Настоящият иск е предявен след успешно провеждане на производство по
чл.410 от ГПК, като за ищеца в настоящето производство съществува правен интерес от
установяване на оспореното вземане за главница и законна лихва със сила на присъдено
нещо по отношение на длъжника.
В тежест на ищцовото дружество е да установи в процеса, при условията на
пълно и главно доказване, че ответникът има качество на потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги за процесния период, наличие на предпоставките даващи му
основание да извърши служебно начисление на процесното количество вода, а именно: че е
налице незаконно изградено в имота водопроводно отклонение, по което е разходвано в
период от една година количество вода, изчислено при спазване на правилната методика,
размер на вземането и изискуемост на задължението.
Събрания по делото доказателствен материал в своята съвкупност е
безпротиворечив, че ответникът има качеството на съсобственик на имота с абонатен номер
..............., находящ се в ......................., както и че към момента на проверката на 17.01.2019 г.
същият е бил водоснабден.
Съгласно параграф 1, ал.1, б. „б” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги, потребител на В и К услуги са юридически
или физически лица - собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на
имоти, за които се предоставят В и К услуги. В същия смисъл е и чл.2, ал.1 от приложимите
по делото ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр.Бургас,
наричани за краткост ОУ, съгласно която потребители на ВиК услуги са ЮЛ или ФЛ –
собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Изложеното обосновава като извод, че поради качеството си на
съсобственик на процесния имот, ответникът има качеството на потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги, поради което и като такъв, на основание чл.5,
т.2 от ОУ, е длъжен да ползва В и К услугите само чрез законно изградени и присъединени
3
към водоснабдителната и канализационната система отклонения. Редът за присъединяване
към ВиК системите е уреден в Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, като всяко присъединяване към водоснабдителната мрежа и ползването й не по
установения ред, е незаконно.
Такова незаконно присъединяване на имота на ответника, находящ се в
........................., към ВиК мрежата на ищцовото дружество, а именно посредством маркуч, се
установява с приетия като доказателство Констативен протокол №1 от извършената на
17.01.2019 г. проверка в имота на ответника, като същият отговаря на изискванията на
чл.37, ал.3 от цитираната по-горе Наредба – съставен и подписан е от длъжностно лице на
оператора. Действително, протоколът не е подписан от потребителя – нарушител, но
доколкото е подписан от свидетел и липсват данни за отказ на потребителя да подпише
протокола, изводът, който се налага е, че протоколът е бил съставен в отсъствие на
потребителя. Този извод напълно кореспондира с предложение второ на чл.50, ал.3 от ОУ,
поради което и не са налице основания за незачитане на материалната удостоверителна сила
на съставения протокол.
За да се ангажира отговорността на ответника не е необходимо да се
установи кой е извършил незаконното присъединяване, нито кога и при какви обстоятелства
е извършено то. Достатъчно за възникване отговорността на потребителя е наличието на
констатация за извършено нарушение - незаконно присъединяване към водопроводните и
канализационните системи, за което се дължи обезщетение за ползваната вода и канал без
измервателен уред. В тази връзка, ответникът не отрича ползването на вода, поради което и
дължи обезщетение за потребяването й, изчислено съобразно методиката, предвидена в
чл.37 от цитираната по-горе наредба и чл.50, ал.1 от одобрените ОУ. От заключението на
в.л.инж.Е. се установи, че стойността на изразходваните, отведените и пречистените
количества вода за периода от 16 дни е в размер на 63,79 лева, поради което и съобразявайки
данните по делото, че ответникът не е единствен собственик на имота, съдът намира, че
исковата претенция се явява основателна, но доказана в размер на 1/3 от търсената сума или
в размер на 21,26 лева и доказана до този размер, който се дължи ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 27.01.2021 г.,
до окончателното й изплащане, като за разликата до претендирания размер от 63,79 лева,
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Що се отнася до възражението за изтекла погасителна давност, като взе предвид, че
фактурата е издадена на 28.01.2019 г., а заявлението за издаване на заповедта по чл.410 от
ГПК е подадено на 27.01.2021 г., намира същото за неоснователно.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважената част от иска, или в размер на 124,98 лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в
полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство, съразмерно на
уважената част от иска или в размер на 25,00 лева.
4
Воден от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, в отношенията между страните,
че ответникът Г. И. З., ЕГН **********, адрес в ................, дължи на ищеца
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ............., седалище и адрес на управление в
...................., представлявано от Г.Й.Т., сумата от 21,26 лева, за която има издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №260311/28.01.2010 г. по ч.гр.д.
№540/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, представляваща задължение по издадена
фактура в периода на облагане от 01.01.2019 г. – 17.01.2019 г., произтичащо от установено
незаконно присъединяване към водопроводните и канализационни системи от страна на
абоната, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК на 27.01.2021 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до предявения размер
от 63,79 лева, ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА ответникът Г. И. З., ЕГН **********, адрес в ...................., да
заплати на ищеца “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ................., седалище и адрес
на управление в ....................., представлявано от Г.Й.Т., сумата от 124,98 лева (сто двадесет
и четири лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща направени по делото разноски
пред настоящата инстанция, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА ответникът Г. И. З., ЕГН **********, адрес в ....................., да
заплати на ищеца “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ......................., седалище и
адрес на управление в .........................., представлявано от Г.Й.Т., сумата от 25,00 лева
(двадесет и пет лева), представляваща направени в производството по ч.гр.д.№540/2021 г.
по описа на БРС, съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5