О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година
25.06.2019 Град Стара Загора
Старозагорски
районен съд Първи граждански състав
На
25.06. Година две хиляди и деветнадесета
В
закрито заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско
дело номер 2543 по описа за 2019 година.
Делото е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, гр. Стара Загора против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД,
гр. Пловдив. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията
към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е
изтекъл и по делото е постъпил отговор
от ответника.
При
повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на
чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането
му.
Съдът
намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за
събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед
на това следва да се приемат представените с исковата молба документи, както и
да се уважи искането за назначаване на съдебно-счетоводна и съдебно -
техническа експертизи, които да отговорят на въпросите в исковата молба и
отговора на исковата молба. Следва да укаже на ответника да представи
посочените в отговора на исковата молба писмени доказателства.
Делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва
да бъде съобщен изготвеният от съда
проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е
възможно да бъде решен чрез медиация или
друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Воден от горното и на основание чл.140,
вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства
по делото заверени ксерокопия Решение № 4486/14.10.1991г. по ф.дело № 4492/1991г. по описа но Cт.ОС; Разпечатка от електронното страница
на TP при Агенция по
вписванията за актуално състояние по партидата на ищеца; Разпечатка от
електронната страница на TP при
Агенция по вписванията за актуално състояние по партидата на ответника; фактура
№**********/30.06.20152., ведно с платежно нареждане 10.07.2015г. и извлечение
по сметка от 10.07.2015г.; Писмо изх. № 6053-30/24.09.2008г.; Писмо изх. №
1784/23.10.2008г.; Писмо изх. № 2013/05.12.2008г.; Писмо изх. №
01/09.01.2009г.; Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр.Тополовград; Акт за
приемане и предаване на основни средства; Инвентаризационен опис за земя,
сгради и съоръжения на Г/С „Капитан Пепко Войводо" - 2 б р.; Характеристика на
ДМА - Трафопост „Кап. Петко Войвода"; Акт обр.16 за Електропровод
„Венеция" 20 kV на ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, но ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА",
и на намиращите се в тях ЗРУ; Разрешение за ползване № 261/09.08.1995г.
УКАЗВА на ищеца да представи
описаните в исковата молба, но непредставени по делото: Скица на електропровод Венеция
и
Скица
УКАЗВА на ответника да представи по делото посочените писмени
доказателства-Писмо изх.№ ЦУ-223 от 24.11.2014 г. от
„Водоснабдяване и канализация"ЕООД; Становище от инж. М.Б.- ръководител
група „Поддържане" КЕЦ Елхово; Писмо изх.№ 13871648-1 от 8.12.2014 г. от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД; Заявление вх.№ 13986043 от 13.12.2014 г. от
„Водоснабдяване и канализация"ЕООД; Писмо изх.№ 13985893-1 от 29.12.2014
г. . - „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД; Писмо изх.№ 422 от 12.01.2015 г. .
от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД; Писмо изх.№ ЦУ-14 ОТ 21.01.2015 г. от
„Водоснабдяване и канализация"ЕООД; Писмо изх.№ 1 525 от 2.2.2015 г. от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД; Констативен протокол за техническа проверка
от 14.01.2016 г.
НАЗНАЧАВА
съдебно–счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по
делото и извърши необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в
исковата молба и отговора на исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Михаил
Димитров Михов. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 200
лева, който следва да се внесе, както следва 100 лева от ищеца и 100 лева от
ответника в тридневен срок от съобщението по набирателната сметка на
Старозагорския районен съд.
НАЗНАЧАВА съдебно–техническа експертиза, която след като
се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, даде
отговор на въпросите, поставени в исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Желязко
Георгиев Черкезов. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на
100 лева, който следва да се внесе от ищеца в тридневен срок от съобщението по
набирателната сметка на Старозагорския районен
съд.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА
същото за 17.09.2019 г. от 10,40 ч., за
която дата да се призоват страните и вещите лица след внасяне на определения
депозит за възнагражденията им.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за
доклад по делото, както следва:
Производството по настоящото дело е образувано по искова
молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Стара Загора против „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, гр. Пловдив. Ищецът
твърди
в исковата си молба, че осъществявал основно дейност по водоснабдяване,
канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране,
изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на
водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на
Област Стара Загора и Община Тополовград. Същият бил потребител на ел.енергия
относно притежавания обект с ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК"
с.Орешник", Община Тополовград, който обект бил присъединен към електропреносната система
посредством Електропровод „Венеция" 20 kV, собственост на дружеството, като понижаването
на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения,
собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този
обект се осъществявало посредством собственият на дружеството трафопост на ниво
ниско напрежение. Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД, гр.Пловдив
притежавал Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-
11/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР, и осъществявал
дейност по снабдяване на потребителите /клиентите/ с електрическа енергия.
По силата на чл.42 от Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ"АД/със старо наименование „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД /, одобрени с решение на
ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008r., клиентът
заплащал изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови
услуги вместо на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, на „ЕВН България
Електроснабдяване" АД. През периода от 01.06.2015г.
до 30.06.2015г „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД заплатил
на ответното дружество сумата 1239,60лв. по фактура №**********/30.06.2015г.,
представляваща такса за пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на
ищеца
- Помпена станция „Орешник", намираща се в Община Тополовград.
Твърди, че по
посочената фактура бил заплатил на ответника и други начислени суми, за които
към момента нямал претенции и същите не са предмет на настоящата искова молба. Посочената по-горе в Раздел II, т.1 от исковата молба сума
била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на
ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 kV /киловолта/
в Помпена станция „Орешник". Счита, че
измерването по този начин, и конкретно на това място, било незаконосъобразно, и
водило до начисляване за заплащане на недължими суми. Считано от 01.07.2008 г.
с Решение № Ц -021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за
ползване на мрежата, се разделяла на два компонента - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа. Съгласно действащата нормативна уредба за
процесния период, мрежовите услуги се заплащали върху използваната електрическа
енергия, съгласно показанията на средствата за търговско измерване в местата на
измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от
ДКЕВР цени. При отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа,
съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване
било на страната с по- високо напрежение на понижаващия трансформатор на
потребителя /ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на
потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 120 от ЗЕ, ел.енергията, доставена на потребителите, се измервала
със средства за търговско измерване - собственост на оператора на
електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна
мрежа, разположени до или на границата на имота на потребителя. Съгласно чл.
120 ал. 2 от ЗЕ, границата на собственост върху електрическите съоръжения и
мястото на средствата за търговско измерване се определяли съгласно
изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл.
83, ал. 1, т. 6 /Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/.
Приетата въз основа на чл. 116 ал 7 от ЗЕ наредба била Наредба №
6/09.06.2004г. Съгласно чл. 29 ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г., когато
електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическа
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за
търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. Съгласно
нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и производители,
присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени
за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за
достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за
съответния ценови период, които заплащали на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика
от последна инстанция. За тези клиенти цената
за
пренос по електропреносната мрежа се
заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор
съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите
върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване
и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени
в съответствие с Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от КЕВР цени. Съгласно чл.14 от Превилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа
енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа
към потребител, мястото на измерване било на страната с по- високо напрежение
на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или
в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.29, ал.4 от
Наредба №
6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, когато
електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за
търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. В конкретния
случай за Помпена станция „Орешник", границата на собственост между преносното
или съответното разпределително предприятие и ищеца била Подстанция „Тополовград" 20 kV след
която подстанция започвал собствения на ищеца Електропровод „Венеция" 20 kV. Този електропровод бил с дължина от
около
7,700
км., започвал от Подстанцията, и достигал до ЗРУ 20
kV /киловолта/
на Помпена станция „Капитан Петко Войвода", като от същия електропровод
имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20
kV /киловолта/ на Помпена станция
„Орешник". И електропровода „Венеция" 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити
разпределителни уредби/, и помените станции, в които се намират ЗРУ, били
собственост на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД. С оглед на това,
измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия,
следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция
„Тополовград" 20 kV и
Електропровод „Венеция" 20 kV., в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на „Орешник". Във
връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната
електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД отправяло
няколкократни писмени искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД с искане за промяна на мястото и
нивото на измерване. С Писмо изх. N° 1748/23.10.2008г., в отговор на изпратено
от ответника писмо, ищеца изпратил писмо за промяна на мястото на измерване
ведно с приложени документи, за следните обекти: -Подстанция „Тополовград"
- извод „Венеция" /т.е. за електоопровод „Венеция"/; -Извод
„Рила"; -Вик – Зимница; -ПС Ханчето. След получаване на това писмо от
страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД, по отношение на всички
останали обекти, посочени в Писмото била извършена промяна на мястото и нивото
на измерване, като енергията се измервала на ниво СН и „ВИК" ЕООД не
заплащал такса за пренос до ел. разпределителната мрежа, като единствено по
отношение на Електропровод „Венеция" това не било сторено. Във връзка с
това от дружеството било изпратено и следващо Писмо изх. № 2013/05.12.2008г., с
което отново изрично посочвал, че желае да бъде изместено мястото и нивото за
измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в
Подстанция гр.Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки за
двата обекта, за които е изискана промяната: -ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„ОРЕШНИК" с. Орешник; -ИТ 2939033 „ВиК" с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТНО ВОЙВОДА"/с.Кап.
Петко Войвода. На това негово искане „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"
АД изпратило Писмо изх. № 01/09.01.2009г., с което го уведомил, че следвало да
им предостави документи за собственост на Електропровод 20 kV извод „Венеция". Счита, че това
искане е необосновано, тъй като още с Писмо изх. № 1748/23.10.2008г.,
дружеството изпратило по отношение на електропровод „Венеция" всички
необходими документи. „Водоснабдяване и канализация" ЕООД бил собственик
на Електропровод „Венеция" 20 kV, на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" и на намиращите се в обекта ЗРУ, като към
писмата били приложени и съответните документи, доказващи собствеността на
дружеството върху имотите и съоръженията. Независимо, че бил собственик на
имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени от
НН на СН, „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД не
изпълнило задълженията си и продължило да измерва
ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период вместо на ниво
средно напрежение. Намира за безспорно, че е собственик на Електропровод
„Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите били собственост
на дружеството от 29.12.1995г., когато били включени в
капитала на дружеството. Включването в капитала на дружеството ставало по
силата на Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета
на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти
се предоставяло на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на
основни средства, с който тези активи
били предадени на дружеството. За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и
издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г. В случай, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД бил изпълнил законовите си задължения и уважил
искането му за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия
от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап. Петко
Войвода", на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция
„Тополовград" 20 kV, заплатената
от „Водоснабдяване и канализация" ЕООД такса за пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца
- Помпена
станция „Орешник" , ИТ №
2939032, нямало да бъде дължима и съответно - заплатена, а
дължима ще да е такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до
обект средно напрежение. Ако се
установяло, че мястото на
измерване на електрическата енергия за процесния период не е
следвало да
бъде на ниво
ниско напрежение, а на ниво средно напрежение, разликата между
стойността на енергията,
пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение, се явявала недължимо
платена и платена без основание. При това положение за ищеца
възниквал правен интерес да предяви против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
иск за заплащане на платените суми за такса за пренос по ел. разпределителна
мрежа за процесния период като суми, платени без основание, като за
периода 01.06.2015г. до 30.06.2015г. сумата била в размер на 850 лв.
Освен дължимата сума в размер на 850 лв.
ответникът дължал и обезщетение в размер на законна лихва считано от датата на
плащане на недължимо платената сума - 11.07.2015г., до датата на предявяване на
молбата в съда - 14.05.2019г. както следва: -сумата 330 лв., представляваща
обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на извършеното плащане
по фактура N98137668315 от 30.06.2015г.-11.07.2015г., до датата на предявяване
на молбата в съда - 14.05.2019г. Моли съда да постанови
решение, с което на основание чл 55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника
„ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД да му заплати
сумата 850лв., представляваща
недължимо платена сума за такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект
на ниско напрежение - Помпена станция „Орешник", ИТ №
2939032, за периода 01.06.2015г. - 30.06.2015г., по фактура №********** от
30.06.2015г., от общо платена сума в размер на 1239,60лв. представляваща
разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и
ниво средно напрежение, ведно сьс законната лихва от датата завеждане на
исковата молба в съда до датата на връщане на сумата от ответника на ищеца,
сумата 330 лв., представляваща
обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на извършеното
плащане по фактура №********** от 30.06.2015г.-11.07.2015г., до
датата на предявяване на молбата в съда - 14.05.2019г. Моли
да му бъдат присъдени направените по делото разноски. По делото е постъпил
писмен отговор от ответника, в който счита предявения иск за допустим, но
неоснователен. Поддържа, че сумата, предмет на исковата претенция, е дължима и
основателно начислена по сметката на ищеца. „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи
условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД бил титуляр на лицензия №
Л-141-11/13.08.2004 г. и дружеството извършвало дейността „снабдяване с
електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката) на
обособената територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.4
от ЗЕ за една обособена територия се издавало само една лицензия за снабдяване
с електрическа енергия от крайния снабдител. По силата на чл. 7, т. 1 от общите
условия и чл. 4 от договора „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД поело
задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване и
канализация"ЕООД, с кл.№ ********** и няколко места на потребление (ИТН),
едно от които било I измервателна точка (ИТН), посочена в исковата молба.
Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал.
2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия и чл. 18 от договора при неплащане в
срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по
общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД доставило в обекта на
ищеца за процесния период електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД, като за стойността на доставената ел.енергия и предоставените
мрежови услуги издало фактурата, представена към исковата молба, стойността на
част от която съставлявала исковата сума. Действително, ищецът бил клиент на
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла
на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД
(електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бил снабдяван с
електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия
(чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на
общи условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия през
разпределителната мрежа. Разпределението на електрическа енергия според § 1. т.
49 от ДР на ЗЕ било определено като
„транспортиране на електрическа енергия ... през разпределителните мрежи".
Дейността „разпределение на електрическа
енергия" също подлежала на лицензиране (съгласно чл. 39, ал.1, т. 3 от
ЗЕ), а електроразпределителната мрежа била „съвкупност
от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и ниско
напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия" (§ 1
т. 22 от ДР на Закона за енергетиката). „ЕВН България Електроразпределение"
ЕАД, като притежател на Лицензия №Л-140-07 от 13.08.2004г. за обществено
разпределение на електрическа енергия извършвал услугата по пренос и
разпределение на електрическа енергия по утвърдените от ДКЕВР цени, като спазвал
следния основен принцип: на всички клиенти услугата разпределение се калкулирала
по одобрените от ДКЕВР цени. Тарифната структура била в съответствие със Закона
за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните складове и Правилата за
търговия с електрическа енергия. Доставената електрическата енергия, описана в
процесната фактура била остойностена съгласно действащото в процесния период
решение на КЕВР и съобразно нивото на напрежение и мястото на
измерване, определени при присъединяване на обекта към електроразпределителната
мрежа. Обектът на ищеца бил
присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД на ниво ниско напрежение. Безспорен бил фактът, че
присъединяването на обекта е извършено преди влизане в сила на Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители и при спазване на действащата към момента на
присъединяването нормативна уредба, а именно: Закон за електростопанството,
обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г., отм., бр. 64 от 16.07.1999 г. и Правилник за
прилагане на Закона за електростопанството, приет с ПМС № 62 от 1976 г., обн.,
ДВ, бр. 72 от 7.09.1976 г., отм., бр. 31 от 14.04.2000 г.
Начинът
на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа както и нивото
на присъединяване и мястото на измерване на електрическата енергия се определяли
към момента на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа по
посочения в цитираните нормативни актове ред или в договора за присъединяване,
ако присъединяването е извършено след влизане в сила на Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, обн., ДВ, бр. 40 от 16.05.2000 г., отм., бр. 34 от
19.04.2005 г., аналогично на действащата в момента уредба в Наредба № 6 от
24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ,
бр. 31 от 4.04.2014 г. От представените по делото писмени
доказателства можело да се установи, че процесните обекти са присъединени през
1995 г. Видно било. че принципа, залегнал както в отменените, така и в сега
действащите нормативни актове, е че нивото на напрежение и мястото на измерване
на електрическата енергия се определя/дотоваря
към момента на присъединяване на обекта. Действително след
присъединяването на обектите (чието проектиране и въвеждане в експлоатация на
присъединителните съоръжения било извършено като за мерене на ниво ниско
напрежение) ищецът подал искане за промяна на мястото на меренето на
електрическата енергия на ниво средно напрежение. Оспорва твърдението, че към
искането си за промяна на мястото измерване на електрическата енергия ищецът е
представил доказателства за собственост върху присъединителните съоръжения -
ел.проводи трафопостове. Всички доказателства за собственост, представени по преписката
сочели, че правото на собственост е на Община
Тополовград, а не на ищеца. Наред това исканията били подадени от лице с
пълномощно без нотариално заверка на подписа. Исканите доказателства
(пълномощно и извлечение от баланса на трафопоста - писмото т. 1 и т.2 били
представени в цялост едва с писмо изх.№ ЦУ - 14 от 21.01.2015 г. От описа на
приложенията на всички предходни писма било видно, че представените извлечения
от баланса са за други активи, но не и за трафопостове (писмо изх. № 9946 от
26.11.2014 г. - т.5 - приложенията са за ел.провод 20 kV АС проводник 95 L -7180 м. и ел.провод 20 kV откл. за ТП проводник АС - 95 L - 738 М, същите били приложени и към
писмо изх.№ 1748 от 23.10.2008 г.). Ищецът не бил доказал правото си на
собственост върху присъединителните съоръжения - ТП и електропровод, поради
което и основание за остойностяване на доставената в обекта електрическа
енергия на друга цена, различна от вписаната във фактурите (за ниво ниско
напрежение) не са били налице. Едва с писмо изх.№ ЦУ - 14 от 21.01.2015 г.
ищецът представил запис за трафопостове, поради което и едва тогава стартирала
и цялата процедурата по смяна на меренето. Меренето било сменено на 19.11.2015
г. (за справка - Констативен протокол за техническа проверка от 14.01.2016 г.).
Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора
за продажба на електроенергия "ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД
фактурирал ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато
изпълнение, като издал обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по
определените от КЕВР цени. В ал.3 било
посочено съдържанието на фактурите и от приложената към делото фактура било
видно, че тя отговаряла на изискванията на ОУ или процесната сума била дължима, тъй като
обектът на ищеца е присъединен на ниво ниско напрежение, ползвал електроенергия
ниско напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД.
Сумата по процесната фактура била основателно начислени и дължима от ищеца, а
исковата претенция неоснователна. Досежно мораторната лихва счита, че се касае
за задължения без точно определен срок за изпълнение, поради което по силата на
чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът по него изпадал в забава от датата на поканата.
По делото липсвали доказателства за отправена покана преди датата на
предявяване на иска, поради което и не можело да се приеме, че до тази дата
ответникът е изпаднал в забава. При отхвърляне на исковата претенция претендира
да му бъдат присъдени разноските, направени в настоящото производство.
Изложените обстоятелства в исковата молба налагат извода, че е предявен иск по
чл.55, ал.1 от ЗЗД, доколкото се твърди даване и получаване на парична сума без
основание. Твърденията на ищеца са, че посочената в исковата молба сума не се
дължи по силата на сключения между страните договор за доставка на електрическа
енергия, поради което подлежи на връщане като недължимо платена. Тежестта да се
докаже даването и получаването на сумата се носи от ищеца. Тежестта да се
докаже наличието на основание за плащане на сумата се носи от ответника.
УКАЗВА на
страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя
от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото;
че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по
отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват
правна помощ при необходимост и право на това.
Да
се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба.
Да
се връчи на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: