№ 7808
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря ТТ. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20211110142082
по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците Д. ЮЛ. УЗ., Т. ЮЛ. УЗ. и СТ. ЮЛ. УЗ., въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ..., като те не са изпълнили насрещното
си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че
съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от датата на публикуване на
фактурата на интернет страницата на продавача, като публикуването се удостоверява в
присъствието на нотариус и се съставят констативни протоколи. Допълва, че ответниците не
са погасили процесните вземания, поради което при условията на разделност претендира
сумите, както следва: 1 219,30 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от
01.07.2017 г. до 30.04.2020 г.; 304,90 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 08.04.2021 г.; 56,72
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до
30.04.2020 г., както и 10,63 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 08.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 21.04.2021 г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 22720/2021 г.
по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.04.2021
г., при следните квоти: по отношение на Д. ЮЛ. УЗ. – 4/6, а именно: 812,86 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г.;
203,26 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия
за периода от 15.09.2018 г. до 08.04.2021 г.; 37,80 лв., представляваща цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 7,08 лв.,
1
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 08.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.04.2021 г. до
окончателното плащане; по отношение на Т. ЮЛ. УЗ. – 1/6, а именно: 203,22 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г.; 50,82
лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 08.04.2021 г.; 9,45 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 1,77 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2018 г. до 08.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.04.2021 г. до окончателното плащане; по
отношение на СТ. ЮЛ. УЗ. – 1/6, а именно: 203,22 лв., представляваща цена на топлинна
енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г.; 50,82 лв., представляваща лихва за
забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
08.04.2021 г.; 9,45 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 1,77 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до
08.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 21.04.2021 г. до окончателното плащане. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците СТ. ЮЛ. УЗ. и Т. ЮЛ. УЗ. са подали отговор
на исковата молба, с който оспорват исковете при твърдението, че нямат качеството
потребител на топлинна енергия, тъй като никога не са живели в имота, за който се отнася
исковата претенция, а в гр. Пловдив, където са адресно регистрирани. Поясняват, че
единственият ползвател на имота е бил ответникът Д.У., на чието име са издавани и
изпращани фактури от ищеца. Допълват, че въз основа на изпълнителен лист от 12.08.2019
г. по гр. д. № 77882/2015 по описа на СРС, 126 състав, процесният апартамент № 42 е
изнесен на публична продан, а с решение по същото дело Д.У. е осъден да им заплати
обезщетение за лишаването им от ползването на същия. Навеждат довод за изтекла
погасителна давност на част от вземанията за процесния период. Заявяват, че с протокол от
10.02.2020 г. на ЧСИ № 853 на КЧСИ апартаментът е продаден на публичен търг. С тези
съображения отправят искане за отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. ЮЛ. УЗ., чрез назначения по реда на чл.
47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. М.В., също е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва той или наследодателят му да са били собственици или ползватели на имота,
както и да е открита партида на тяхно име. Оспорва извършването на доставка на топлинна
енергия до процесния имот от ищцовото дружество. Твърди, че не е получил фактура за
изразходването количество топлинна енергия. Поддържа, че не е дал повод за завеждане на
исковете. Намира сумите за потребена топлинна енергия за неправилно изчислени поради
неизправност на средствата за търговско измерване и неверни показания. Оспорва
основателността на акцесорните претенции за лихва за забава. Навежда довод за изтекла
погасителна давност. Допълва, че е погасил всички задължения към ищеца. С тези
съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – ... изразява становище, че дяловото
разпределение в сградата – етажна собственост е законосъобразно извършвано.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
2
Основателността на исковете за на цена на потребена топлинна енергия и услуга за
дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период
ответниците се легитимират като съсобственици на процесния недвижим имот, респ.
същите следва да отговарят за процесните вземания, касаещи същия, съобразно обема на
правата си в съсобствеността. Най-напред, от съдържанието на представения договор за
покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост /19-20
от делото/, имащ силата на нотариален акт за собственост, се установява, че считано от
08.01.2002 г. ... – У. са придобили собствеността върху апартамент № 42, находящ се в ...,
заедно с избено помещение № 18 и 3,868 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото. На следващо място, въз основа на наличните по делото 2
броя удостоверения за наследници, издадени от Столична община, р-н „Подуяне“ /л. 25 и л.
178 от делото/ става ясно, че впоследствие купувачите по придобивната сделка са починали,
както следва: ... – У. - на 13.08.2006 г., оставяйки за свои наследници по закон ... У. – съпруг
и Д. ЮЛ. УЗ. – син, а самият ... У. – на 21.07.2015 г., оставяйки за свои налседници по закон
СТ. ЮЛ. УЗ. – дъщеря, Т. ЮЛ. УЗ. – син и Д. ЮЛ. УЗ. – син. По делото не се спори, че към
момента на реализиране на покупко-продажбата от 08.01.2002 г. наследодателите на
ответниците са били в брак помежду си, респ., че имотът, предмет на същата, е придобит от
тях в режим на съпружеска имуществена общност, още повече, че от една страна този факт
следва от констаитираното съвпадение във фамилното и брачното име на посочените лица –
У. и У., а от друга страна от отбелязването в двете удостоверения за наследници, че към
момента на смъртта си ... – У. е със семеен статут „омъжена“, а ... У. – вдовец. Нещо повече,
по този начин посочените обстоятелства са били възприети и в мотивите на представеното
решение от 28.08.2017 г., постановено по гр. дело № 77882/2017 г. по описа на СРС, 126
състав, с което в рамките на производство по съдебна делба е било установено, че
процесния апартамент № 42 е съсобствен между съделителите Д. ЮЛ. УЗ., СТ. ЮЛ. УЗ. и Т.
ЮЛ. УЗ. на основание наследствено правоприемство, настъпило след смъртта на ... – У. и ...
У.. Видно от отбелязването върху съдебния акт същият е влязъл в законна сила 06.07.2018 г.,
поради което съдът приема, че качеството на съсобственици на страните по настоящото дело
именно при твърдяните от ищеца квоти – 4/6 – за Д. ЮЛ. УЗ. и по 1/6 – за СТ. ЮЛ. УЗ. и Т.
ЮЛ. УЗ. следва да се счита за установено. Следва да се отбележи, че съсобствеността между
посочените лица е била ликвидирана едва след възлагането на делбения апартамент в полза
3
на новия собственик – Светослав Петков Славов, а в случая видно от отбелязването върху
приетото възлагателното постановление от 02.03.2020 г. на ЧСИ Александър Дачев с рег. №
853 на КЧСИ (л. 17 от делото) същото е влязло в законна сила едва на 29.05.2020 г., т. е.
след процесния период – от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г. Ето защо, съдът приема, че в
рамките на исковия период всеки от ответниците се легитимира като съсобственик на
процесния апартамент № 42, за който се отнасят исковите претенции, а това означава, че с
оглед действащата нормативна уредба в областта на енергетиката всеки един от тях се явява
потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на него,
поради което се явява задължен за заплащане на задълженията цена на топлинна енергия и
цена на услуга за дялово разпределение съобразно обема на участието си в съсобствеността,
а именно: 4/6 – по отношение на Д. ЮЛ. УЗ. и по 1/6 – по отношение на СТ. ЮЛ. УЗ. и Т.
ЮЛ. УЗ.. Тук следва да се отбележи, че ирелевантно се явява кой реално е ползвал
процесния имот през исковия период с оглед твърдението на ответниците С.У. и Т.У., че
същият е бил изцяло във владение на ответника Д.У., поради което единствено той следва да
носи отговорност за процесните вземания. Това е така, тъй като посочената по-горе
нормативна уредба обвързва качеството потребител на топлинна енергия единствено с
качеството собственик или ограничено вещно право на ползване без обаче да държи сметка
за това кой е бил действителният ползвател на имота, респ. кой се води титуляр на партида с
аб. № 335935.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Действително, съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса ищецът следва да докаже влизането в сила на
представените Общи условия за продажба на топлинна енергия /л. 34 от делото/, но не
съществува пречка, ако на съда е служебно известно в кои всекидневници са публикувани
Общите условия, те да бъдат посочени в съдебното решение /в този смисъл е решение №
189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о./. В случая, приложение намират
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., извадка от
които е представена в заверен препис /л. 44-45 от делото/. Договорното правоотношение по
продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносното
предприятие и потребителя /клиента/ по силата на закона – арг. чл. 150 ЗЕ, без да е
необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно писменото
приемането на Общите условия, в какъвто смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр. дело
№ 3184/2013 г. на ВКС, III г. о. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя за
потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в
срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в
допълнителни споразумения. В случая, по делото нито се твърди, нито се доказва
ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са
предложили сключването на индивидуално споразумение с него, използвайки установения в
закона механизъм, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на
исковия период всеки от тях е бил носител на съответна идеална част от правото на
собственост върху процесния апартамент № 42, съдът прави извод, че между тях и ищеца е
възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
4
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 12.09.2002 г. и списък към него,
договор от 17.09.2002 г. /л. 26-29 от делото/, индивидуални справки за топлинна енергия и
протоколи за отчет /л. 180-184 от делото/, а и с оглед изложеното в констативната част от
заключението по съдебно-техническата експертиза, етажните собственици в сградата,
находяща се на адрес: ... са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице – помагач - ....
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ... е измервана
чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на
всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През
процесния период в имота на ответниците са начислявани суми за отопление и сградна
инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се крайният извод,
че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така, сумите
за отопление на имота са формирани въз основа на показанията от 3 броя отоплителни тела
и щранг – лира, а тези за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация – на база
посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на
имота - 142 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е
изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания,
с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество
топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално
дължимата сума. При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка,
касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната
станция е преминал изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на
ДАМТН. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Ето
защо, при определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в
края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване
на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период,
експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответниците количество топлинна
енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 1 246,13 лв., представляваща
разлика между прогнозно начислените суми по фактури /1 307,43 лв./ и сумите за
5
възстановяване на абоната по изравнителните сметки /61,30 лв./, като посочената стойност е
без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Ето защо,
съдът приема, че въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза по делото
са установени по категоричен начин доставената и потребена в имота топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период. От страна на ответниците
не се доказва плащане на процесната сума, доколкото представените от Т.У. и С.У. в хода на
заповедното дело платежни бележки касаят техни задължения по други дела, поради което
следва да се приеме, че главното задължение за цена на топлинна енергия се равнява на
посочения по-горе размер от 1 246,13 лв.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от тази сума
всеки един от ответниците дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано
своевременно релевираното с отговорите на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно тълкувателните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира
течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на
21.04.2021 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост настъпва след и на 21.04.2018 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая, от страна на
ищеца се претендират вземания за цена на топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до
30.04.2020 г., като в този смисъл, действително е изтекла погасителна давност за сумите,
начислени за периода от 01.07.2017 г. до 28.02.2018 г. включително. Това е така, тъй като
съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца –
тези от 27.06.2016 г., публикувани на 10.07.2016 г., но в сила от 11.08.2016 г., месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от
изтичане на месеца, за който се отнасят, а това означава, че най-късното вземане - това за м.
февруари 2018 г. е станало изискуемо на 15.04.2018 г., т. е. преди 21.04.2018 г., поради което
то, както и предхождащите го месечни задължения - тези за м.07.2017 г., м.08.2017 г.,
м.09.2017 г., м.10.2017 г., м.11.2017 г., м.12.2017 г. и м.01.2018 г., включени в исковия
период, са обхванати от изтекла погасителна давност. Тук следва да се отбележи, че
обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни дължими суми
за прогнозна консумация на топлинна енергия, част от които са погасени по давност,
позовавайки се на обща фактура № **********/31.07.2018 г. и чрез включването им в нея е
незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални възражения
за давност от клиентите на топлинна енергия. В случая, съдът приема, че крайният размер на
главното задължение за цена на топлинна енергия на ответниците следва да бъде определено
въз основа приетия от съдебно-техническата експертиза такъв. Ето защо, от сумата от 1
246,13 лв. следва да се приспаднат сумите, които са погасени по давност за периода от
01.07.2017 г. до 28.02.2018 г., които предвид данните по таблици № 4 и № 5 от
заключението, отразяващи фактурираното количество топлинна енергия за процесния
период и средномесечното изравнение след края на отчетния такъв, възлизат на 440,94 лв.
Така след извършено преизчисляване по реда на чл. 162 ГПК, общият размер на
задълженията за цена на топлинна енергия за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., които
съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, възлиза на 805,19 лв. /1
246,13 лв. – 440,94 лв./. При съобразяване на дълга на всеки от ответниците, то Д. ЮЛ. УЗ.
се явява задължен за сумата от 536,79 лв. /4/6 от 805,19 лв./, а Т. ЮЛ. УЗ. и СТ. ЮЛ. УЗ. се
явяват задължени за сумата от по 134,20 лв. /1/6 от 805,19 лв./, до които размери
предявените срещу тях главни искове за цена на топлинна енергия следва да бъдат уважени,
като се отхвърлят за разликата до пълните предявени размери съответно от 812,86 лв., или за
размера от 276,07 лв., и за периода от 01.07.2017 г. до 28.02.2018 г. – по отношение на Д.
6
ЮЛ. УЗ. и от 203,22 лв., или за размера от 69,02 лв., и за периода от 01.07.2017 г. до
28.02.2018 г. – по отношение на Т. ЮЛ. УЗ. и СТ. ЮЛ. УЗ..
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода от
01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., чиято стойност съгласно заключението на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза се равнява на посочения от ищеца размер от 56,72 лв. Това
е така, тъй като съгласно чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на
топлинната енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на
етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сградата – етажна собственост, се извършва възмездно от
лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване на изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
В чл. 36 от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на сградата на клиент и цена на отчитане на
един уред за дялово разпределение. Редът и начинът за заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
С договора от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и ..., страните са договорили
заплащане от „... на ползваните услуги съгласно Приложение № 2, въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях. Договорено е цената да се
определя първоначално и да се актуализира ежегодно до 30-ти април за следващия отчетен
период. Както се посочи по-горе, представен е и договор от 17.03.2002 г., сключен между
етажните собственици в процесната сграда и фирмата за дялово разпределение, с който
страните са договорили абонаментна цена за отчитане на показанията на индикаторите за
разпределение на топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода,
поддръжката на монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки – 4,20
лв. на измервателен уред.
Ето защо, предвид ангажираните по делото доказателства, ищецът „... се легитимира
като носител на вземането за цена на извършваната услуга дялово разпределение за периода
от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., чиято обща стойност съдът приема, че възлиза на
посочената от ищеца сума от 56,72 лв., която не се твърди и не се доказва да е била
заплатена от ответниците. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност тук
следва да се отбележи, че задължението за цена на услуга за дялово разпределение се
претендира от ищеца едва от 01.03.2018 г., поради което същото не е обхванато от изтеклата
погасителна давност. Отново при съобразяване на дълга на всеки един от ответниците, то Д.
ЮЛ. УЗ. се явява задължен за сумата от 37,80 лв. /4/6 от 56,72 лв./, а Т. ЮЛ. УЗ. и СТ. ЮЛ.
УЗ. се явяват задължени за сумата от по 9,45 лв. /1/6 от 56,72 лв./, колкото са и заявените от
ищеца размери, поради което предявените срещу тях главни искове за цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г. се явяват основателни и
следва да бъдат уважени изцяло.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.04.2021 г. до окончателното
плащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване
7
наличието на главен дълг; изпадане на ответниците в забава и размера на обезщетението за
забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят, а не от публикуването на общата фактура на интернет страницата на
продавача, както се поддържа от ответниците. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна
енергия за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., за които съдът прие, че не са обхванати
от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.
Определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн калкулатор, размерът на
лихвата за забава върху главницата за цена на топлинна енергия в размер на 805,19 лв. за
периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г. се равнява на сумата от 209,57 лв., начислена за
претендирания период от 15.09.2018 г. до 08.04.2021 г. Отново при съобразяване дълга на
всеки един ответниците, то Д. ЮЛ. УЗ. се явява задължен за сумата от 139,71 лв. /4/6 от
209,57 лв./, а Т. ЮЛ. УЗ. и СТ. ЮЛ. УЗ. се явяват задължени за сумата от по 34,93 лв. /1/6 от
209,57 лв./, до които размери предявените срещу тях акцесорни искове за лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия следва да бъдат уважени, като се отхвърлят
за разликата до пълните предявени размери съответно от 203,26 лв., или за размера от 63,55
лв. – по отношение на Д. ЮЛ. УЗ. и от по 50,82 лв., или за размера от 15,89 лв. - по
отношение на Т. ЮЛ. УЗ. и СТ. ЮЛ. УЗ. за всеки от тях.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 21.04.2021 г. и
касаеща процесния период, поради което в тази част акцесорната претенция за сумата от
общо 10,63 лв., начислена за периода от 01.05.2018 г. до 08.04.2021 г., се явява
неоснователна и следва да се отхвърли изцяло спрямо всеки от ответниците.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя (ищец) следва да се присъдят направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 22720/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както
и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно
възлизат на 55,09 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и 450,50
лв. – платена държавна такса, депозити за СТЕ и ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя /ищец/
в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./, вр.
чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ /по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното
производство/ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ /по отношение
на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство/, като съобрази вида и обема
на извършената дейност от процесуалния му представител, липсата на фактическа и правна
сложност на делото. При съобразяване на дълга на всеки един от ответниците поотделно, то
дължимите от тях разноски са, както следва: Д.У. – 36,73 лв. – разноски в заповедното
производство, както и 300,34 лв. – разноски в исковото производство, а Т.У. и С.У. – по 9,18
лв. - разноски в заповедното производство, както и по 75,08 лв. – разноски в исковото
производство всеки от тях. Съдът намира, че в тежест на ответника Д.У. следва да се
възложат и сторените от ищеца такива за депозит за особен представител, които съразмерно
8
с уважената част от предявените срещу него искове, възлизат на 201,97 лв., при което общо
дължимите от него разноски в исковото производство се равняват на 502,31 лв. /300,34 лв. +
201,97 лв./. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците не се следват разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете, тъй като те не претендират и не доказват
извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „..., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: ... срещу Д. ЮЛ. УЗ., ЕГН **********, с адрес: ..., установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. ЮЛ. УЗ. дължи на „... сумата от 536,79 лв., представляваща
цена на топлинна енергия по отношение на имот, находящ се в ..., за периода от 01.03.2018 г.
до 30.04.2020 г.; сумата от 37,80 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.04.2021 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 139,71 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 08.04.2021 г., за
които суми по ч. гр. дело № 22720/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.04.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 536,79 лв. до пълния предявен размер от 812,86
лв., или за размера от 276,07 лв., и за периода от 01.07.2017 г. до 28.02.2018 г.; иска за лихва
за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер
от 139,71 лв. до пълния предявен размер от 203,26 лв., или за размера от 63,55 лв., както и
иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в
размер на 7,08 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 08.04.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „..., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: ... срещу Т. ЮЛ. УЗ., ЕГН **********, с адрес: г.. 2, установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т. ЮЛ. УЗ. дължи на „..., ЕИК ...., сумата от 134,20 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия по отношение на имот, находящ се в ..., за
периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г.; сумата от 9,45 лв., представляваща цена на услуга
за дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
21.04.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 34,93 лв., представляваща лихва
за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
08.04.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 22720/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.04.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 134,20 лв. до пълния
предявен размер от 203,22 лв., или за размера от 69,02 лв., и за периода от 01.07.2017 г. до
28.02.2018 г.; иска за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 34,93 лв. до пълния предявен размер от 50,82 лв., или за
размера от 15,89 лв., както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за
дялово разпределение в размер на 1,77 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 08.04.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „..., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: ... срещу СТ. ЮЛ. УЗ., ЕГН **********, с адрес: г.. 2, установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че СТ. ЮЛ. УЗ. дължи на „..., ЕИК ...., сумата от 134,20 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия по отношение на имот, находящ се в ..., за
9
периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г.; сумата от 9,45 лв., представляваща цена на услуга
за дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
21.04.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 34,93 лв., представляваща лихва
за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
08.04.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 22720/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.04.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 134,20 лв. до пълния
предявен размер от 203,22 лв., или за размера от 69,02 лв., и за периода от 01.07.2017 г. до
28.02.2018 г.; иска за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 34,93 лв. до пълния предявен размер от 50,82 лв., или за
размера от 15,89 лв., както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за
дялово разпределение в размер на 1,77 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 08.04.2021 г.
ОСЪЖДА Д. ЮЛ. УЗ., ЕГН **********, с адрес: ..., да заплати на „..., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 36,73 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 22720/2021 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 502,31 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Т. ЮЛ. УЗ., ЕГН **********, с адрес: г.. 2, да заплати на „..., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 9,18 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 22720/2021 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 75,08 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА СТ. ЮЛ. УЗ., ЕГН **********, с адрес: г.. 2, да заплати на „..., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 9,18 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 22720/2021 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 75,08 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ... – ....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10