№ 3092
гр. София, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно
наказателно дело № 20251110207061 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-4332-011301 от
28.05.2024 г., издадено от Д.Д.Д. – началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, с което на Б. И. П., с ЕГН **********, са наложени
административни наказания „глоба“, както следва: за нарушение на чл. 104а
от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП – 50 лв.; за нарушение на чл.
103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – 100 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 2 месеца; за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от
ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП – 20 лв.; за нарушение на чл. 139, ал. 2, т.
4 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП – 20 лв.; за нарушение на чл. 139, ал.
2, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП – 20 лв.; за нарушение на чл. 139,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП – 20 лв.
Недоволен от НП е останал П., който го обжалва в срок. В жалбата излага
съображения против обжалвания акт. Сочи, че не е описано ясно и точно
извършените нарушения, липсва и описание на дата и място с което му е
нарушено правото на защита. Твърди, че процесният автомобил е служебен и
е оборудван с пожарогасител, аптечка, светлоотразителна жилетка и
триъгълник. Възразява и срещу нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Иска се отмяна на НП.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
изпраща представител.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но също не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по
жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 09.05.2024 г., около 15:36 ч., жалбоподателят П. управлявал товарен
автомобил „Хюндай Х1“, с рег. № ******* в гр. София, по ул. Околовръстен
път, с посока на движение от бул. България към бул. Черни връх. Автомобилът
бил собственост на фирма Ворошилов Пласт 06 ЕООД. Малко преди връзката
с бул. Черни връх е спрян за проверка от свидетелите А. С. и Г. Б., тъй като
последните установили, че по време на движение жалбоподателят използва
мобилен телефон, без устройство, позволяваща употребата му без участието
на ръцете. По време на проверката свидетелите указали на жалбоподателя да
не излиза от управлявания от него автомобил, но въпреки това той напуснал
товарния автомобил и отишъл до шофьорската врата на служебния патрул –
л.а. Киа Сеед, с рег. № *******. При извършената проверка се установило, че
жалбоподателят не разполага с пожарогасител, светлоотразителна жилетка,
светлоотразителен триъгълник и аптечка.
За установените нарушения на място бил съставен АУАН, а в последствие
и НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на част от
показанията на разпитания в съдебното заседание свидетели С. и Б., както и
въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда
на чл. 283 НПК.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели изцяло. Същите
последователно и подробно описват извършените нарушения при проверката.
И двамата са категорични, че са имали пряка и непосредствена видимост,
движейки се успоредно на автомобила на нарушителя по бул. България в
посока бул. Черни връх. Също с такава категорично описват, че
жалбоподателят е държал мобилен телефон в ръка, което е било повод за
2
отбиване на автомобила на нарушителя и извършване на проверка. И двамата
свидетели описват провокативното поведение на нарушителя, който е
предупреден да не излиза от автомобила докато се състави акт, но въпреки
всичко не изпълнява нареждането на органите на реда. От показанията им се
установява още, че жалбоподателят не разполагал с необходимото оборудване
на МПС. Не са налице доказателства, които да оборват фактите и
обстоятелствата, съдържащи се в гласните доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество, съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че
трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен
материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно
констатира, че НП съдържа всички реквизити, предвидени в ЗАНН. Ясно е
посочено кое е наказаното лице, кога е извършено нарушението, при какви
обстоятелства според АНО е извършено последното, както и в какво качество
е наказан жалбоподателят. Ето защо, съдът намира, че обжалваното НП не
страда от липса на задължителни реквизити.
То е законосъобразно от материалноправна гледна точка, а аргументите на
съда за това са следните:
Съгласно чл. 104а от ЗДвП, „На водача на моторно превозно средство е
забранено да използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му. ”.
В случаите, когато са нарушени правилата на посочената разпоредба, чл.
183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП предвижда наказание глоба от 50 лева.
С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в АУАН
и НП нарушение на правилата за движение установени в чл. 104а от ЗДвП, тъй
като по време на управление на процесния автомобил е използвал мобилен
телефон без устройство тип “handsfree” (свободни ръце).
3
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл -
жалбоподателят съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата -
разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП – съзнавал е общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и
пряко е целял настъпването на същите, доколкото много добре е знаел, че
използвайки мобилен телефон по време на движение нарушава ЗДвП.
Предвиденото в чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП административно наказание
„глоба“ е наложено в законоустановения размер, като за съда не съществува
възможност да ревизира същия, като го измени /намали/.
Съгласно чл.103 от ЗДвП „При подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.“ За това
нарушение законът предвижда наказание лишаване от правоуправление за
срок от 1 – 6 месеца и глоба в размер на от 50 до 200лв.
С поведението си, с напускане на проверявания автомобил и отиване до
шофьорската врата на полицейския автомобил, жалбоподателят е нарушил
това правило. Същият е бил неколкократно предупреден от полицейските
служители, но въпреки това жалбоподателят не се е съобразил с
разпореждането.
Наказанието за това нарушение е наложено към минимума и съдът не
намира основания да го намали, предвид изключително арогантното
отношение на жалбоподателя по време на проверката и явна, умишлена
демонстрация от негова страна за липсва на уважение към органите на реда и
неспазване разпореждането да не напуска автомобила си.
Безспорно се установява и липсата на оборудване на МПС с
пожарогасител, светлоотразителни жилетка и триъгълник, както и с аптечка.
Наложените наказания за тези нарушения са определени в минимално
предвидения размер, съгласно действащите разпоредби към датата на
нарушението, поради което съдът не разполага с правомощия да ги ревизира.
Съгласно изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на СДВР
сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
4
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 24-4332-
011301 от 28.05.2024 г., издадено от Д.Д.Д. – началник сектор към СДВР,
отдел „Пътна Полиция“, с което на Б. И. П., с ЕГН **********, са наложени
административни наказания „глоба“, както следва: за нарушение на чл. 104а
от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП – 50 лв.; за нарушение на чл.
103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – 100 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 2 месеца; за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от
ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП – 20 лв.; за нарушение на чл. 139, ал. 2, т.
4 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП – 20 лв.; за нарушение на чл. 139, ал.
2, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП – 20 лв.; за нарушение на чл. 139,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП – 20 лв., като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Б. И. П., с ЕГН ********** да заплати на СДВР, сумата от
100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5