РЕШЕНИЕ
№ 513
гр. Бургас, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Д. Русева
при участието на секретаря Петя Хр. Колева
като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело №
20242100100300 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. О. П. с ЕГН
********** от гр. *********, ул. „*******“ № **, подадена чрез адв.
Темелков, против Г. Х. В. с ЕГН ********** от гр. *******, ж.к. „*******“,
ул. „*******“ № **, В. К. Д. с ЕГН ********** и Д. Х. Д. с ЕГН **********,
двамата с адрес гр. ******, ул. „*******“ № **, ет.**, с която се претендира
постановяване на решение, с което ответниците бъдат солидарно осъдени да
заплатят на ищеца сумата от 35 000 лв. /съгласно приетото в с.з. на 06.03.2025
г. изменение на иска/, представляваща стойността на претърпени от ищеца
имуществени вреди вследствие частично разрушаване на съществуваща в
негов собствен имот сграда, представляваща цех за колбаси.
Ищецът твърди, че „Големи български мелници" АД (прекратено) е
било собственик на Дворно място с площ от 1610 кв.м., находящо се на 1300
метра югозападно от кв. „Меден Рудник" гр. Бургас, извън регулация, парцели
I с площ от 720 кв.м., парцел II с площ от 530 кв.м. и парцел III с площ от 360
кв.м. по парцеларния план на „Свинекомплекс" - Меден Рудник, ведно с
построените в трите парцела сгради - цех за колбаси, представляващ
едноетажна сграда с приблизителна застроена площ от 235 кв.м., която
1
сграда не е отразена в кадастъра, и /2 идеална част от битова сграда,
представляваща сграда с идентификатор № 07079.118.362.1, изградена на
един етаж и с площ от 175 кв.м., сушилня - представляваща сграда с
идентификатор № 07079.118.361.1, изградена на един етаж и с площ от 75
кв.м., метален навес и паркинг с приблизителна площ от 350 кв.м. Така
посочените имоти били отразени в баланса на дружеството от 30.04.1999 г. и
дружеството било плащало данъци за тях. На 19.05.1999 г. в БОС било
1
вписано учредяване на особен залог върху търговското предприятие на
„Големи български мелници" АД като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения, в това число и върху отделни активи, подробно
описани в договора за залог, в полза на „Хелиан Индустриал Инвестмънтс
Б.В" Холандия за обезпечаване на вземането по договор за цесия, сключен на
14.09.1998 г. между ТБ „ОББ" АД и „Хелиан Индустриал Инвестмънтс Б.В"
Холандия в размер на 2 358 500 000 (недоминирани) лева, заедно с лихвите и
неустойките, съгласно договор за залог на предприятие от 14.09.1999 г. между
„Хелиан Индустриал Инвестмънтс Б.В" Холандия, като заложен кредитор, и
„Големи български мелници" АД, като длъжник и залогодател. Един от
активите, изрично описани в договора за залог на търговско предприятие, бил
част от гореописаните недвижими имоти, а именно: Дворно място с площ от
1259 кв.м., находящо се на 1300 метра югозападно от кв. „Меден Рудник" гр.
Бургас, извън регулация, парцели I и II по парцеларния план на
„Свинекомплекс" - Меден Рудник. С Решение от 12.07.2004г. по ф.д. №
6721/1991г. по описа на Бургаски окръжен съд, ТБ „ОББ" АД пристъпила към
изпълнение спрямо заложеното вземане на „Хелиан Индустриал Инвестмънтс
Б.В" към „Големи Български Мелници" АД, възложено за събиране на
банката, върху отделни активи от заложеното търговско предприятие, в които
активи се включвали и процесиите имоти. С договор за цесия от 30.11.2004г.
„ОББ" АД е цедирала описаното по-горе свое вземане на „Зърнобаза Шабла"
АД. Като заложен кредитор, „Зърнобаза - Шабла" АД предприело действия за
продажба по реда на ЗОЗ на част от активите, обезпечавали задължението. С
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
03.02.2009г., сключен по реда на ЗОЗ, заложният кредитор „Зърнобаза -
Шабла" АД, се задължило да сключи окончателен договор с ищеца Д. О. П., с
който да прехвърли собствеността върху „Дворно място с площ 1259,00 кв.м.
находящо се на 1300 метра югозападно от кв. „Меден Рудник", гр. Бургас,
извън регулация, парцели I и II по парцеларния план на Свинекомплекса,
ведно с находящите се върху цитираните парцели сгради - колбасарски цех,
1
сушилня, /2 битова сграда, метален навес и паркинг". В деня на сключване на
предварителния договор, заложният кредитор „Зърнобаза - Шабла" АД е
предало владението на описаните недвижими имоти на купувача Д. О. П.. При
предаване на владението, тъй като по данни на заложния кредитор „Зърнобаза
- Шабла" АД парцел III по парцеларния план на „Свинекомплекс" - Меден
Рудник също е бил собственост на „Големи български мелници" АД, ищецът
установил владение, освен върху половината от битовата сграда, и върху
целия парцел III. Описаният в предварителния договор паркинг бил
асфалтирана площадка и бил разположен в парцел I по парцеларния план на
„Свинекомплекс" - Меден Рудник. Описаният в предварителния договор
навес бил изграден като помощен склад, като се използвала изцяло
стената на колбасарския цех. Същият, съгласно ЗАПОВЕД №
454/17.02.2022г., издадена от зам.-кмет по „Строителство, инвестиране и
регионално развитие" на общ. Бургас, следвало да бъде премахнат.
Заповедта била обжалвана по адм. дело № 587/2022г. на Административен съд
- гр. Бургас и към датата на завеждане на исковата молба не била влязла в
сила.
От момента, в който му било предадено владението - 03.02.2009г., ищецът
2
лично и чрез трети лица - наематели или дружества, с които е имал съвместна
дейност, владял и владеел до настоящия момент, явно и необезпокоявано,
следните недвижими имоти: парцел I с площ от 720 кв.м. и парцел III с площ
от 360 кв.м. по парцеларния план на „Свинекомплекс" - Меден Рудник, ведно
с построените в двата парцела сгради - цех за колбаси, представляващ
едноетажна сграда с приблизителна застроена площ от 235 кв.м., която
сграда не е отразена в кадастъра, и ½ идеална част от битова сграда,
представляваща сграда с идентификатор № 07079.118.362.1, изградена на
един етаж и с площ от 175 кв.м., метален навес и паркинг с приблизителна
площ от 350 кв.м., което владение е продължило повече от 10 години. Към
настоящия момент някои от тези недвижими попадали в ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 07079.118.362, като ищецът е владял повече от
10 години следните части от този имот:
1. РЕАЛНО ОПРЕДЕЛЕНИ 1000/2728 (хиляда върху две хиляди
седемстотин двадесет и осем) кв.м от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 07079.118.362 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-
9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи:
ПИ07079.118.297, ПИ07079.118.376 и ПИ07079.118.368, която реално
определена част е разположена в северната част на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор № 07079.118.362, при граници: север, североизток и
изток - ПИ07079.118.297, запад - ПИ07079.118.297 и ПИ07079.118.376,
юг - реално определени 1728/2728 кв.м. от ПИ 07079.118.362, който имот
е част от Дворно място, находящо се на 1300 метра югозападно от кв.
„Меден Рудник" гр. Бургас, извън регулация, представляващо част от
бивш парцел I с площ от 720 кв.м и парцел III с площ от 360 кв.м по
парцеларния план на „Свинекомплекс" - Меден Рудник. Северната част
на имота с площ от 350 кв.м. била бетонирана и бил изграден паркинг;
2. 1/2 идеална част от сграда с идентификатор № 07079.118.362.1,
изградена на един етаж и с площ от 175 кв.м., представляваща битова
сграда - Дом на животновъда, която сграда е разположена в парцел III с
площ от 360 кв.м по парцеларния план на „Свинекомплекс" - Меден
Рудник, който парцел е част от реално определените 1000/2728 кв.м от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 07079.118.362;
3. метален навес с площ от 40 кв.м., прикрепен към стената на цеха за
колбаси.
Към настоящия момент Д. О. П. бил придобил правото на собственост
върху горепосочените недвижими имоти, които са част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор № 07079.118.362, и неотразената в кадастъра сграда - цех за
колбаси, представляващ едноетажна сграда с приблизителна застроена площ
от 235 кв.м., на оригинерно придобивно основание.
Ответниците В. К. Д. и Д. Х. Д. се легитимирали като собственици на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 07079.118.362 с нотариален акт за
собственост, но никога до 24.07.2023 г. не са влизали във владение на частта,
владяна от ищеца. На 24.07.2023 г., без съгласие на ищеца като владелец на
имота и без да го уведоми или по какъвто и да е начин да го предупреди за
предприетите действия, ответникът Г. Х. В., пълномощник на ответниците В.
К. Д. и Д. Х. Д., под претекст, че изпълнява ЗАПОВЕД № 454/17.02.2022г. на
зам.-кмета по „Строителство, инвестиране и регионално развитие" на Общ.
3
Бургас, въпреки че същата все още не била влязла в сила, влязъл насилствено
в имота с нает от него багер и започнал да събаря навеса, прикрепен към
стената на цеха за колбаси, придобит по давност от ищеца. Заедно със
събарянето на навеса, под претекст, че малка част от едноетажната сграда -
цех за колбаси, се намирала в частта от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№ 07079.118.362 /която в действителност се владеела от ищеца и била спорна/,
първият ответник извършил действия по противозаконното й повреждане,
като в резултат от тях била съборена малка част от външната южна стена на
сградата - цех за колбаси, за която бил закрепен навесът. За действията на
първия ответник бил подаден сигнал в IV РПУ - гр. Бургас, откъдето била
изпратена патрулна кола. Пред полицейските служители ответникът Г. Х. В. се
е легитимирал като пълномощник и представител на вторите двама
ответници, поради което полицаите не са преустановили рушенето на
сградата, а само са присъствали като свидетели. Независимо от това, тъй като
наетият от първия ответник багер не е имал необходимата мощност за
събаряне на част от сградата - цех за колбаси, рушенето било преустановено.
След подаден от ищеца сигнал била образувана пр.пр. № 10802/2023г., ДП
№1732/2023г. по описа на РП Бургас.
Независимо от заведената преписка, на 27.07.2023г. Г. Х. В., заедно с
тежка верижна техника, докарана до имота с транспортна платформа, отново
влязъл в спорния имот и под негово ръководство е продължило рушенето на
сградата - цех за колбаси, като са съборили още една част от външната южна
стена на сградата (за която е бил закрепен навесът) и част от вътрешните
преградни стени в нея. Повредили са и малка част от покрива на сградата.
След нов сигнал до IV РПУ - гр. Бургас, пристигналите на място полицейски
служители преустановили разрушителните действия.
На ответниците В. К. Д. и Д. Х. Д. било добре известно, че са нямали
право да извършват каквито и да било действия в описания по-горе недвижим
имот, тъй като не притежават владението му и собствеността върху същия е
спорна и е предмет на установяване по гр.д. № 7189/2022г. по описа на БРС.
Въпреки това, те са възложили на първия ответник Г. Х. В. да влезе в имота, и
въпреки че ЗАПОВЕД № 454/17.02.2022г. на зам.-кмета по „Строителство,
инвестиране и регионално развитие" на Общ. Бургас не била влязла в сила, да
събори навеса и част от сградата, която според тях навлизала в имота им. Г. Х.
В. също бил наясно, че действията му са незаконосъобразни, доколкото бил
свидетел по гр.д. № 7189/2022г. по описа на БРС и изрично заявил при разпита
си, че е запознат с делото, респективно със спора между страните. С
противоправното си поведение В. причинил на ищеца процесните вреди,
доколкото действията му са довели до частичното разрушаване на
съществуващата сграда - цех за колбаси, собственост на ищеца, като сумата от
35 000 лв. била необходима за възстановяване на сградата във вида й отпреди
разрушаването. Доколкото В. действал като пълномощник на В. К. Д. и Д. Х.
Д., то на основание чл. 49 от ЗЗД същите отговаряли за вредите, които той е
причинил със своите действия. Доколкото вредата е причинена от тримата
ответници, претендира се солидарното им осъждане за сумата от 35 000 лв.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат, който
поддържа исковете, сочи доказателства и претендира разноски.
4
Правното основание на предявените искове е чл. 45 във връзка с чл. 49
от ЗЗД и чл. 53 ЗЗД.
Ответниците оспорват исковете, като заявяват, че са действали
правомерно, тъй като са изпълнявали законосъобразна административна
заповед, която по отношение на тях е била влязла в сила. Сочат, че ищецът не
е собственик на процесната сграда, която е била разрушена, че не би могъл да
я придобие по давност, тъй като не я е владял явно и необезпокоявано повече
от 10 години, както и че конструкцията на сградата е била компрометирана
още преди ответниците да предприемат съответните действия по събарянето
на навеса. Твърди се също, че ответникът Д. Д. не е пасивно легитимиран да
отговаря по иска, тъй като единствено ответницата В. Д. е упълномощила
ответника В. да събори навеса. Отрича се настъпването на вреди за ищеца,
доколкото същият не се легитимира като собственик нито на навеса, нито на
цеха за колбаси, към чиято южна фасада е бил прикрепен същият. Претендира
се отхвърляне на исковете, а по отношение на ответника Д. Д. и с оглед
липсата на пасивна легитимация, се иска прекратяване на делото.
Съдът намира, че въпросът дали ответникът Д. има или няма пасивна
лигитимация да отговаря по иска, е въпрос по съществото на спора, а не по
допустимостта на заявената спрямо него претенция.
В съдебно заседание ответниците се представлява от адвокат, който
оспорва исковете, сочи доказателства и претендира разноски.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба,
становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
С предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
03.02.2009 г. /л.24/, сключен между „Зърнобаза – Шабла“ АД и ищеца Д. О. П.,
последният е заявил намерението си да закупи следния имот: дворно място с
площ от 1255 кв.м., находящо се на 1300 метра югозападно от кв. „Меден
Рудник“ – гр. Бургас, извън регулация, парцели І и ІІ по парцеларния план на
Свинекомплекса, ведно с находящите се върху цитираните парцели сгради –
колбасарски цех, сушилня, ½ битова сграда, метален навес и паркинг,
собственост на „Големи Български мелници“ АД. В чл.2 от предварителния
договор изрично е посочено, че владението на така описания недвижим имот
се предава от продавача на купувача в деня на сключването на договора /т.е. на
03.02.2009 г./, като договорът има силата на протокол за предаване на
владението.
Ответниците са оспорили като нищожен този предварителен договор, с
твърдението, че същият е подписан от Н. М. К. като законен представител на
„Зърнобаза – Шабла“ АД, а същата, видно от вписванията в търговския
регистър, представлява дружеството едва от 16.03.2011 г. При справка в ТР по
партида на „Зърнобаза-Шабла“ АД с ЕИК *********, съдът констатира, че
наименованието на дружеството е било сменено на 27.09.2010 г. на „БМ
ТРейдинг-2010“ АД, който търговец е бил заличен след проведено
производство по несъстоятелност на 27.08.2018 г. Към датата на подписване
на предварителния договор, а именно 03.02.2009 г., законен представител на
„Зърнобаза – Шабла“ АД е бил Н. А. Д. /от 27.11.2008 г./, а посочената в
5
предварителния договор като законен представител на дружеството Н. М. К. –
изпълнителен директор, е вписана в ТР като законен представител едва на
16.03.2011 г. Т.е. същата не е разполагала с представителна власт към
03.02.2009 г. и така подписаният предварителен договор е нищожен на
осн.чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД поради липса на съгласие от страна на
дружеството. Следователно, възражението на ответната страна в тази връзка
е основателно, а ищецът не може да се позовава на предварителния договор
като източник на права, вкл. като начален момент на неговото давностно
владение.
С нот.акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 12.07.2019 г. на
нотариус Бинка Кирова при БРС, ответниците В. Д. и Д. Д. са закупили
следните имоти в гр. Бургас, м. „Райчева кашла“ – бивша м. „Каменица“:
поземлен имот с площ от 2728 кв.м., с идентификатор по кадастрална карта №
07079.118.362, номер по предходен план 13 0027, ведно с построените в имота
сграда с идентификатор 07079.118.362.1 с площ от 175 кв.м. – едноетажна
селскостопанска сграда, и сграда с идентификатор 07079.118.362.2 с площ от
148 кв.м. – едноетажна селскостопанска сграда. Няма спор, че към датата на
сделката, а и към настоящия момент, ответниците В. и Д. Д.и са в граждански
брак, поради което правата по сделката са били придобити общо от двамата в
режим на СИО.
Няма спор и това е видно от представените с исковата молба
доказателства, че между ищеца и ответниците В. Д. и Д. Д. е висящ спор по
гр.д. № 7189/2022 г. по описа на БРС, с предмет отрицателен установителен
иск, предявен от Д. П. против двамата ответници, с искане съдът да приеме за
установено, че същите не са собственици на следните недвижими имоти:
реално определени 1000/2728 кв.м. от ПИ с идентификатор 07079.118.362 по
КККР на гр. Бургас, която реална част е разположена в северната част на ПИ с
идентификатор № 07079.118.362, който имот е част от дворно място, находящо
се на 1300 метра югозападно от кв. „Меден Рудник“ гр. Бургас, извън
регулация, представляващо част от бивш парцел І с площ от 720 кв.м. и
парцел ІІІ с площ от 360 кв.м. по парцеларния план на „Свинекомплекс“ –
Меден Рудник; ½ ид.ч. от сграда с идентификатор № 07079.118.362.1,
изградена на един етаж и с площ от 175 кв.м., представляваща битова сграда –
Дом на животновъда, която сграда е разположена в парцел ІІІ с площ от 360
кв.м. по парцеларния план на „Свинекомплекс“ – Меден Рудник, който парцел
е част от реално определените 1000/2728 кв.м. от ПИ с идентификатор №
07079.118.362; паркинг с площ от 350 кв.м., разположен в бивш парцел І с
площ от 720 кв.м. по парцеларния план на „Свинекомплекс“ – Меден Рудник,
който парцел е част от реално определените 1000/2728 кв.м. от ПИ с
идентификатор № 07079.118.362.
Така предявеният отрицателен установителен иск няма отношение към
претендираните от ищеца права в настоящото производство, които касаят
съвсем друг обект на правото на собственост – колбасарски цех, ненанесен в
кадастъра, част от който се разполага върху ПИ с идентификатор
07079.118.362 по КККР на гр. Бургас. Същият извод е изложен и от ВКС в
постановеното по ч.гр.д. № 4484/2024 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., Определение
№ 5713/.9.12.2024 г., което производство е приложено към настоящото. Т.е.
спорът между страните относно имотите, предмет на гр.д. № 7189/2022 г. на
6
БРС, няма никакво значение за настоящия спор, по който ищецът следва да
установи твърденията си, че е придобил по давност процесния колбасарски
цех, както и че същият е бил противоправно частично разрушен от
ответниците.
Установява се също, че със Заповед № 454/17.02.2022 г. на зам.кмет по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас е било
наредено на ищеца Д. П. и на ответниците В. Д. и Д. Д. да премахнат
незаконен строеж, представляващ навес, захванат към южна фасадна стена на
едноетажна сграда, стъпил върху бетонова основа в северната част на ПИ с
идентификатор 07079.118.362 по КККР на гр. Бургас. Със заповедта е
определен 14-дневен срок за изпълнението й, считано от датата на влизането й
в сила /л.53/.
С Решение № 73/31.01.2023 г., постановено по адм.д. № 587/2022 г. на
АдмС Бургас /л.54-л.57/, е допълнено Решение № 790/15.06.2022 г.,
постановено по същото дело /л.58-л.60/, като така издадената заповед е била
отменена само по отношение на адресата Д. П., като за същия е прието, че не
е сред кръга на лицата по чл. 225, ал.6 ЗУТ, на които би могло да бъде
възложено премахването на незаконния строеж. В останалата част, с която е
било разпоредено премахването на навеса от останалите двама адресати В. Д.
и Д. Д., жалбата на П. е била отхвърлена. С Решение № 7136/28.06.2023 г. по
адм.д. № 3569/2023 г. по описа на ВАС, ІІ отделение, решението на АдмС
Бургас от 31.01.2023 г. е оставено в сила, като касационната жалба на Д. П.
против решението на АдмС Бургас от 15.06.2022 г. е била оставена без
разглеждане и производството по делото в тази част е било прекратено поради
липса на правен интерес от оспорване. От така постановените съдебни актове
се установява, че жалба против издадената Заповед № 454/17.02.2022 г. на
зам.кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община
Бургас е била подадена само от адресата Д. П., т.е. спрямо останалите
адресати В. Д. и Д. Д. заповедта е влязла в сила, тъй като в тази част не е
била обжалвана. Това е видно и от мотивите на приложеното по делото
решение на АдмС Бургас от 31.01.2023 г. по адм.д. № 587/2022 г. по описа на
АдмС Бургас /л.56/, където ясно е посочено, че заповедта е била получена от
Д.и на 22.02.2022 г. и същите не са я оспорили в 14-дневния срок от
уведомяването им. Следователно, следва да се приеме, че заповедта за тях е
влязла в сила на 09.03.2022 г. От този момент за ответниците В. Д. и Д. Д. е
започнал да тече и 14-дневният срок за доброволно изпълнение на заповедта и
същият е изтекъл през м.март 2022 г.
По делото няма спор, че навесът, който е следвало да бъде премахнат
като незаконен строеж, е бил захванат за южната фасадна стена на
колбасарския цех, чиято собственост се претендира от ищеца на оригинерно
основание.
Ответниците сочат, че друго дружество е имало сключен договор за
наем от 01.07.2006 г. със „Зърнобаза Шабла“ АД, а именно - „ДЕФ“ ЕООД,
което впоследствие е инициирало процедура за снабдяване с нотариален акт за
собственост по давностно владение през 2018 г., т.е. ответниците твърдят, че
„ДЕФ“ ЕООД е владяло процесния колбасарски цех най-малко 10 години
преди 2018 г., поради което и няма как ищецът да е владял същата сграда през
7
този период, като в тази връзка са представили писмени доказателства с
отговора на исковата молба – писмо на началника на СГКК гр. Бургас от
15.04.2019 г. до „ДЕФ“ ЕООД във връзка с административна процедура по
подадено от дружеството заявление за изменение на КККР на гр. Бургас за
няколко имота, включително ПИ № 07079.118.362, в което се цитира
удостоверение от нотариус Иван Кожухаров, съгласно което заявителят
„ДЕФ“ ЕООД бил в процедура по обстоятелствена проверка за установяване
правото на собственост за дворно място с площ от 1259 кв.м., находящо се на
1300 м. югозападно от кв. „Меден Рудник“ в площадката на Свинекомплекс
„Меден Рудник“ гр. Бургас, извън регулация, парцели І и ІІ от парцеларния
план на Свинекомплекса; цитиран е в писмото също и договор за наем от
01.07.2006 г. между „Зърнобаза Шабла“ АД, като наемодател, и „ДЕФ“ ЕООД,
като наемател, с предмет на договора отдаване за временно и възмездно
ползване на дворно място с площ от 1259 кв.м., находящо се на 1300 м.
югозападно от кв. „Меден Рудник“ в площадката на Свинекомплекс „Меден
Рудник“ гр. Бургас, извън регулация, парцели І и ІІ от парцеларния план на
Свинекомплекса, ведно с находящите се върху цитираните парцели сгради –
колбасарски цех, сушилня, ½ битова сграда, метален навес и паркинг. От
същото това писмо на началника на СГКК Бургас е видно, че по така
подаденото заявление за изменение на КККР на гр. Бургас от „ДЕФ“ ЕООД е
постановен отказ именно поради наличието на спор за материално право по
отношение на процесния имот между това дружество, което се е позовало на
изтекла в негова полза придобивна давност, и заинтересованите лица по
преписката.
От така представените от ответниците доказателства с писмения
отговор, обаче, не може да се направи извод, че действително трето лице, а
именно „ДЕФ“ ЕООД, е владяло имота и построените в него сгради,
включително колбасарския цех, през процесния период от време от 01.07.2006
г., което владение е продължило минимум 10 години, както се твърди, тъй като
не се представя цитираният договор за наем между „Зърнобаза Шабла“ АД и
„ДЕФ“ ЕООД, нито се представя нотариалният акт за право на собственост по
обстоятелствена проверка, който е посочен в писмото на началника на СГКК.
Не са ангажирани от ответната страна и гласни доказателства в подкрепа на
тези твърдения за давностно владение в полза на това трето лице. По тази
причина, съдът намира, че по делото ответниците не са ангажирали
доказателства, от които може да се направи извод, че някой друг, а не ищецът,
е владял имота през някакъв релевантен период от време, съвпадащ с периода,
през който същият твърди да е владял имота.
От страна на ответниците е представен също договор за наем на
недвижим имот от 05.01.2012 г., който всъщност е в подкрепа на твърденията
на ищцовата страна. От него се установява, че на посочената дата ищецът Д.
О. П., като наемодател, е предоставил на наемателя Д. Т. Ч. за временно и
възмездно ползване част от собствения си недвижим имот в гр. Бургас, а
именно 50 % от дворното място с площ от 720 кв.м., находящо се на 1300 м.
югозападно от кв. „Меден Рудник“ – гр. Бургас в площадката на
Свинекомплекс „Меден Рудник“ – гр. Бургас, извън регулация, парцел І от
парцеларния план на Свинекомплекса, ведно с идеална част от изградения в
имота цех за колбаси, срещу задължение за заплащане на наемна цена в
8
размер на 200 лева месечно без ДДС, с уговорен тримесечен гратисен период
за първите три месеца от сключването на договора. Договорът за наем е бил
сключен за срок от 05.01.2012 г. до 05.01.2017 г., като страните са уговорили,
че ако след изтичането на наемния срок наемателят продължи да ползва
наетия недвижим имот със знанието и без противопоставянето на
наемодателя, договорът се счита за продължен за още 5 години.
С отговора на исковата молба е представено също пълномощно, видно от
което ответницата В. Д. е упълномощила на 04.05.2023 г. с нотариално
заверено пълномощно ответника Г. Х. В. да я представлява пред всички
държавни и общински институции в Р България, Община Бургас, РИОСВ
Бургас, АГКК, ОД на МВР – гр. Бургас и други; да я представлява пред всички
ВиК дружества в Р България, „ВиК“ Бургас, ЕВН и други; да поддържа, да
извършва и ръководи всякакъв вид строително-ремонтни дейности; да следи
за незаконното навлизане и използване, да подава сигнали към органите на
реда за следните собствени на упълномощителя недвижими имоти: ПИ с
идентификатор 07079.118.362, местност Райчева къшла", гр.“Бургас с площ от
2728 кв.м., номер по предходен план 130027; сграда с идентификатор
07079.118.362.1 гр. Бургас, местност „Райчева къшла“, с площ от 175 кв.м.;
сграда с идентификатор 07079.118.362.2, гр. Бургас, местност „Райчева
къшла“, с площ от 148 кв.м.
От приложените доказателства по ДП № 451 от 2023 г. по описа на 04 РУ
на МВР гр. Бургас, пр. пр. № 10802/2023 г. по описа на БРП, се установява, а и
това не е спорно между страните, че на 21.07.2023 г. ответникът Г. В. е
навлязъл в ПИ с номер 07079.118.362 с наета от него техника (багер) и е
започнал да руши навеса, за чието събаряне е издадена цитираната Заповед №
454/17.02.2022 г. на зам.кмет по „Строителство, инвестиции и регионално
развитие“ на Община Бургас. В хода на разрушаването на навеса, наред с него,
е била разрушена и външната южна фасадна стена на намиращия се в имота
колбасарски цех, към който е прикрепен навесът, заедно с прилежащи към
стената витрини, решетки и част от бетонни покривни панели. Успоредно с
това са били разрушени и две от вътрешните стени на обособените санитарни
помещения (докладна записка на мл. полицейски инсп. Стойко Желязков –
лист 115). За извършеното деяние към момента не е привлечено лице в
качеството на обвиняем.
От представения от ответниците Констативен акт № В – 23 от 18.11.2012
г. на Община Бургас, съставен по повод на образуваното производство по чл.
225 от ЗУТ за премахване на незаконно строителство, а именно – на
процесния навес, се установява, че в северна посока на сграда с
идентификатор 07079.118.362.1 по КК на гр. Бургас е изградена едноетажна
сграда с приблизителна застроена площ от 215 кв.м. и приблизителни размери
18 м на 12 м, със средна височина 4,50 м, изпълнена от тухлена зидария,
монтирани врати и прозорци /колбасарският цех/. Към южната фасадна стена
на сградата е изграден навес с приблизителни размери 10 м на 4 м и средна
височина 4,5 м. Същият е изпълнен от метална конструкция, стъпил върху
бетонова основа в северна част на ПИ с идентификатор 07079.118.362 по КК
на гр. Бургас посредством метални колони, покрит с ламарина, на места
остъклен, с монтирана входна врата. Строежът не е заснет и нанесен в КК на
гр. Бургас, одобрена със заповед на изпълнителния директор на АГКК, и
9
същият е изпълнен без издадено разрешение за строеж, като в тази връзка е
разпоредено и премахването му с издадената в административното
производство Заповед № 454 от 10.02.2022 г. на зам. кмет по СИРР – Община
Бургас.
Ответниците твърдят, че преди предприемането на действията за
събаряне на навеса, процесната сграда, представляваща колбасарски цех, е
била в изключително компрометирано състояние от гледна точка на нейната
конструкция; твърдят, че действията на ответника В. не са били насочени към
увреждане на сградата, нито към събарянето й, като премахването на навеса е
станало на два пъти – на 24.07.2023 г. и на 27.07.2023 г., като продължаването
на действията на втората дата се е наложило поради натупването на голям
обем строителни отпадъци, което е направило невъзможно разчистването на
терена от ползваната на 24.07.2023 г. техника и съответно – невъзможно
продължаването на действията по събаряне на навеса. Твърдят също, че
сградата е била компрометирана откъм здравина, тъй като по-рано е била
опожарена, а и при положение, че навесът е трайно прикрепен към южната й
фасада, неминуемо било част от нея да пострада при законното събаряне на
навеса. Именно лошото състояние на сградата и това, че била заплашена от
самосрутване, били причината ответниците да подадат сигнал до общината и
да искат нейното събаряне, тъй като същата криела риск за околните, като в
хода на проверката от страна на общината с констативен акт било установено,
че липсвали каквито и да било строителни книжа документи за нея.
Последното, обаче, не се установява от представения от ответниците
констативен акт, както и от издадената заповед по чл.225а от ЗУТ, тъй като
същите касаят единствено и само навеса като незаконно строителство.
Следва да се има предвид, че ако действително самият колбасарски цех като
сграда е бил застрашен от самосрутване и е представлявал заплаха за живота и
здравето на граждани, то такава сграда би подлежала на събаряне, което
предписание е от компетентността на служители към Община Бургас, а по
делото липсват доказателства такова предписание да е било дадено.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза
се установява, че към датата на огледа процесният обект – колбасарски цех,
представлява масивна едноетажна сграда със замерена на място площ от 234
кв.м., с конструкция от носещи метални колони и греди, върху които стъпват
предварително напрегнати покривни панели с кухини тип „спирол“;
ограждащите стени са панелни, частично с тухла, а преградните стени – ½
тухла и 1 тухла. 2/3 от южната фасада на сградата е напълно разрушена.
Останалата част на южната фасада е остъклена витрина с метална
охранителна решетка, като металният профил на пода по фасадата, служещ за
монтаж на остъклената витрина, продължава и в разрушената част, което
потвърждава факта, че цялата южна фасада е била остъклена витрина с
метална охранителна решетка. Разрушени са част от покривните панели в
средната част на сградата (от юг), като висят огромни бетонови късове с
армировка и част от разрушените панели са на земята. Част от вътрешните
преградни стени са разрушени. Една част от стените са били облицовани с
фаянс. Ел. инсталацията, положена открито в помещенията, където са
разрушенията, е прекъсната. Стойността на необходимите СМР за
възстановяване на сградата, представляваща цех за колбаси, във вида преди
10
нейното разрушаване, е в размер на 35 000 лева по средни пазарни цени.
В с.з. на 06.03.2025 г. вещото лице Ч. е пояснила, че някои от вредите по
процесната сграда, като витрините по южната фасада, е възможно да бъдат
причинени поради засягане на сградата от самото рушене на навеса, т.е.
случайно, но другата по-голяма част от разрушенията, която представлява
част от покривните панели и тухлени греди – вътрешните преградни стени,
няма как случайно да бъде разрушена. Зидовете са преградни, вътрешни, и
няма как да бъдат разрушени случайно, а от друга страна, самите покривни
панели са дебели 40 см. (което според съда отново свидетелства за факта, че
тази част от сградата трудно би могла да бъде случайно разрушена). Освен
това, вещото лице е изчислило, че 36 кв.м. от тези панели са разрушени при
събарянето на навеса, т.е. една значителна част от тях, която според вещото
лице с категоричност е била разрушена в резултат на механизация,
целенасочено. В конструктивно отношение навесът не е бил свързан със
съседната сграда, т.е. с колбасарския цех, тъй като много голяма част от
конструкцията й стои и от нея не се вижда да има някакви фусове или връзки.
Вещото лице при огледа е влязло в колбасарския цех и по стените не е
констатирало следи от пожар. Вещото лице казва също, че технологичните
помещения на колбасарския цех се намира в най-западната част на
разрушената сграда, където покривните панели не са разрушени.
Разпитан е свидетелят Д. П. Д., който познава ищеца от 2008 г., когато е
започнал да работи при него като пълномощник и да отговаря за работниците
му. Към онзи момент имало документи, че колбасарският цех е на „Големи
Български Мелници“ АД. Свидетелят е ходил в този цех, като ключовете
взимал от ищеца, който го изпращал там на проверка. Цехът бил даден под
наем на свидетеля Д. Ч., и тъй като той не можел да си плаща наема, бил
оставен там като пазач и да наглежда цеха. Веднъж се запалила тревата и св.
Д. присъствал тогава на пожара. Повече от 4 години не е ходил в колбасарския
цех и няма наблюдения кой го е стопанисвал. Според свидетеля, Ч. ползва
цеха от около 2010 г. и продължава да го ползва и в момента. Преди него, за
няколко месеца там имало кравар, като всички хора са били пускани в имота
след разрешение и одобрение от страна на ищеца. Св.Д. не е виждал други
лица в колбасарския цех, освен тези двама души – Ч. и краварят. Никой не е
спорил за собствеността на колбасарския цех, докато той е ходил там. Около
цеха имало сушилня за колбаси и паркинг. По времето, когато свидетелят е
посещавал имота, никой не е правил проблеми за колбасарския цех. Не знае
цехът да е горял. Пожарът, за който говори, касае запалила се трева пред
колбасарския цех. Тогава е горяло в двора, тревата била доста висока, вътре в
самата сграда не е горяло. Дори с Ч. започнали да гасят пожара, докато дойде
пожарната. Тогава изгоряла някаква ламаринена постройка - стаичка в
съседното място, отделено от колбасарския цех с черен път. Когато св. Д.
последно е видял цеха преди около 4 години, отвън имало натрупани неща,
Чантов имал натрупани вещи. Сградата била здрава, не била компрометирана,
но била стара и неподдържана. На покрива й имало найлон, според свидетеля
– сложен от Ч., защото вероятно е прокапал. В показанията си, които е дал
като свидетел по гр. д. № 7189 от 2022 г. на БРС, като е казал, че състоянието
на цеха не е много добро, св.Д. заявява, че е имал предвид, че е имало
нападала мазилка, напукани стени. Отвън, където била капала вода, мазилката
11
се била напукала и падала поради външните атмосферни условия, но стените
не са били напукани /нацепени/.
Разпитан е св. Д. Ч., който твърди, че е в колбасарския цех от около 2009
г., като има един договорът за наем с ищеца и той е от 2012 г. Знае, че този
колбасарски цех е на ищеца. В колбасарския цех Ч. бил настанен по уговорка
с ищеца да ползва имота от св.Д., който през 2009 г. го въвел в имота, и до
момента Ч. продължавал да го ползва. Тогава не плащал наем, а срещу
ползването извършвал ремонтни работи, тъй като цехът трябвало да се
приведе в състояние, годно за ползване. След 2009 г. никой друг, освен Ч., до
момента не е ползвал колбасарския цех и никой не е имал претенции, че е
негов. Колбасарският цех бил заключен и само той и ищецът имали ключ за
него. Имотът не бил ограден към 2009 г., преди около 1-2 години се оградил.
Освен колбасарския цех, Ч. ползвал и страничната площадка, паркинг и
общата площадка. От страна на отв. Д. Х. Д. имало претенции за паркинга и за
площадката. Консумативите за колбасарския цех, като ток и вода, се
заплащали от Ч., като той ги плащал на местното сдружение „Медна
Каменица“, на което бил член, и като такъв имал право да ползва ток, който е
по тяхна партида. На 21.07.2023 г. св.Ч. бил в помещението на колбасарския
цех, когато пристигнал Г. В. с тракторист и трактор и започнали да рушат.
Първо съборили навеса, след което започнали да събарят стената на
колбасарския цех. През този ден разрушили метален навес, стена и дограма на
част от колбасарския цех. След около седмица се върнали пак с по-голям багер
и започнали отново да рушат. Към този момент навесът вече бил разрушен.
Започнали да рушат част от покрива и вътрешни стени на цеха. Ч. потърсил
съдействие от полицията, която се отзовала и ги спряла. След разрушаването
получил от В. и Д. Д.и нотариална покана за освобождаването на имота, преди
това от тяхна страна е нямало претенции.
Ищовата страна е представила уверение от 03.09.2020 г., издадено от
Сдружение „Медна каменица“ гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник“, съгласно
което Д. Т. Ч. е член на сдружението и като такъв е заплатил първоначална
такса „включване“ за откриването на самостоятелна партида за използване на
електроенергия от мрежата на сдружението. Посочено е, че същият членува в
сдружението от 2007 г. и е заплащал редовно месечната си сметка за
изразходвана електроенергия. Така представеният документ е частен
диспозитивен и не се ползва с обвързваща за съда материална доказателствена
сила.
В подкрепа на твърдението, че свидетелят Ч. е ползвал колбасарския
цех, по делото са представени и 3 броя разписки за заплащана от същия ел.
енергия – разписка № 42 от месец февруари 2012 г., разписка № 34 от
25.05.2018 г. и разписка № 13 от 01.04.2012 г., които също представляват
частни диспозитивни документи.
Разпитан е св. Р. И. – братовчед на отв. Д. Д.. Същият казва, че е
посещавал колбасарския цех, тъй като се е налагало да стопанисва имота от
името на братовчед си, който често пътува извън страната. Според свидетеля,
преди да започне разрушаването на сградата, същата била в много западнало
състояние и изглеждала като бунище. Стените й били с напукана мазилка и с
процепи в тях, покривът - компрометиран, имало течове от покрива –
12
свидетелят знае това, тъй като се е качвал на покрива. Свидетелят няколко
пъти е влизал в колбасарския цех по повод на водени разговори с Ч., който
тогава е бил там на място, и казва, че стените вътре са били целите черни,
сградата била изключително компрометирана и немарлива. Той лично е
участвал няколко пъти в трасирането на имота, като от същото станало ясно,
че навесът към сградата, както и лицето и цялата дясна страна на същата
сграда, изцяло попадат в имота на Д.. Първите действия на В. и Д. Д. след
закупуването на терена били насочени към разчистване на района и ограждане
на имота. След като установили, че навесът изцяло попада в имота им, те
направили няколко справки в Общинска служба „Земеделие“, в общината и в
отдел „Незаконно строителство“, за да установят дали има навес в имота им,
или няма. От тези справки се установило, че в имота няма нито сграда, нито
навес. Завели дело за премахване както на навеса, така и на сградата -
колбасарският цех. Делото приключило с решение за събаряне на навеса. През
годините многократно на свидетеля се налагало да ходи в районното
управление и да дава сведения във връзка с навеса и сградата. След като
излязло решението за събаряне на навеса, тъй като Д. Д. тогава не бил в
страната, св.И. го занесъл за съдействие на полицейския инспектор, който
отговарял за района и бил запознат с целия случай, тъй като имали
двуседмичен срок за събарянето на навеса. Той ги посъветвал отново да
изпратят на Ч. първо нотариална покана, което те направили и която покана
била получена лично от него. Имало преди това многократно отправени
покани към Ч. както за ограждането на имота и разчистването му, така и за
разчистване на неговите вещи от навеса. При всеки от разговорите с Ч.
получавали различен отговор относно собствеността върху вещите, като той
им заявил, че има уговорка с предишния собственик на имота - старият
председател на кооперацията, да ползва някаква част от имота срещу охрана.
Ответницата В. Д. се притеснявала, че навесът следва да бъде съборен, а по
това време съпругът й Д. Д. не бил в страната, и затова упълномощила Г. В. да
премахне навеса. Св.Искров не е участвал при премахването на навеса – нито
първия, нито втория път, но твърди, че на два пъти се е наложило да стане
премахването му заради възпрепятстването от страна на Д. Ч., и неговите
родителите, и понеже времето, за което била наета техниката, изтекло,
събарянето било отложено за следващ път. Доколкото знае, частично са били
разрушени навесът и частично едната стена на сградата, т.е. случайно, тъй
като самият навес е „залепен“ за едната стена на сградата. Свидетелят знае, че
между страните има спор относно собствеността върху терена под навеса, но
пред него ответниците В. и Д. Д.и не са заявявали, че сградата /т.е.
колбасарският цех/ е тяхна. Имотът при закупуването му от Д. Д. /има се
предвид теренът/ бил частично ограден, като впоследствие изцяло се оградил.
От така дадените от св.И., доведен от ответната страна, показания се
потвърждава фактът, че св.Ч. е ползвал колбасарския цех, като св. И. е
помагал на братовчед си Д. Д. за стопанисването на имота му /теренът/ и
същият не заявява през времето, в което е посещавал имота, други лица освен
Ч. да са се намирали там и да са ползвали имота. Дори напротив, заявява, че
многократно са били изпращани на Ч. нотариални покани за освобождаването
и разчистването на имота през годините, което още веднъж потвърждава
факта, че Д. са имали претенции само за терена, върху който е построен цехът
13
/св. И. заявява изрично, че спорът им с ищеца е касаел терена, който са искали
да бъде разчистен и ограден, и че не знае Д. да са имали претенции за цеха/.
Разпитан е и св. Р. К., който е приятел на св.И. и заявява, че многократно
е ходил около колбасарския цех, но вътре не е влизал, тъй като с Д. Д. се
познават и си помагат. Заявява, че многократно е ходил в имота, закупен от Д.,
тъй като последният често пътувал и братовчед му Р. И. бил упълномощен, ако
има някакви неуредици било с институции, било с други лица, да ги решава.
Св. К. е помагал на св. Р. И. да почистват имота, да пренасят материали. Д.
закупил имота през 2019 г. и същият бил веднага трасиран, като св. К.
участвал при трасировката. Извикали тогава фирма, дошъл геодезист, който
посочил точките, а те забивали колчетата. При тази трасировка станало ясно,
че един навес и част от сградата, която е до навеса и към която е прикрепен
навесът, навлизат в имота на Д. Д.. Под навеса имало някакви стари коли и
купета. Явил се някакъв човек /св. К. не помни дали това е бил св.Ч., но казва,
че са му викали по прякор „Ч.“/, който казал, че имотът му е оставен от
предния председател на кооперацията да го охранява. Д. Д. многократно му
казвал да си премести нещата, тъй като вече е закупил имота, но без резултат.
Наложило се да му изпратят нотариална покана, водели се и дела за навеса,
които Д. Д. спечелил, тъй като със съдебно решение било прието, че е
незаконно строителството на навеса. Д. Д. продължил да моли ползвателя да
събори навеса, но той не го съборил. Тогава В. и Д. Д. наели фирма и
съборили навеса. Св. К. не е присъствал на събарянето, Д. Д. тогава бил на път
и Г. В., който е техен приятел, е присъствал на събарянето. Св.К. знае от Р. И.,
че се е наложило събарянето да се извърши на два пъти, тъй като някакви хора
са застанали пред багера и не са давали да съборят навеса. В момента
сградата, представляваща колбасарски цех, е порутена и необитаема, външно
неугледна, една част от нея е паднала – свидетелят не знае дали е вследствие
на събарянето. Знае, че навесът е разрушен, не знае дали освен него е било
разрушено нещо друго. От задния край на сградата, който е към навеса, имало
един отвор, но свидетелят не знае дали преди разрушаването не е било така.
Показанията на свидетелите, доведени и от двете страни, съдът
кредитира, тъй като същите са непротиворечиви и се подкрепят от останалите
събрани по делото писмени доказателства. От тях се установява
безпротиворечиво, че св.Чантов ползва колбасарския цех от 2019 г. и че
продължава да го ползва и в момента, като претенциите на Д. са били само за
терена, закупен от тях през 2019 г., върху който попада част от цеха и който
терен са искали да бъде разчистен от вещите на Ч., но същите никога не са
имали претенции към самата сграда. В подкрепа на това е и самото твърдение
на ответниците, че дори са искали нейното събаряне, като за това са подали и
сигнал до общината. Твърденията на ответниците, че са били инициирани
процедури за премахването на колбасарския цех, не се подкрепят от събраните
по делото доказателства, от които става ясно, че само навесът, прикрепен към
южната фасадна стена на цеха, е бил с предписание за събаряне поради
незаконно строителство.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
14
вредите, които виновно е причинил другиму. Според чл.51, ал.1 ЗЗД,
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главо доказване, че е придобил по давност сградата,
представляваща колбасарски цех, че от страна на ответниците виновно са били
извършени противоправни действия, довели до нейното разрушаване,
настъпилите вреди и тяхната стойност. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината на
ответниците в случая се предполага до доказване на противното. Според чл.49
ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа, а
съгласно чл.53 ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят
солидарно.
За да обоснове активна материална легитимация по предявения иск,
ищецът следва на първо място да докаже претендираното от него право на
собственост върху повредената вещ. Съдът намира, че предвид събраните по
делото писмени и гласни доказателства може да се направи обоснован и
безпротиворечив извод, че от 2009 г. до момента ищецът владее целия
колбасарски цех посредством трето лице – св. Ч., на когото го е предоставил за
ползване още тогава по силата на устна договорка, а след 2012 г. – и с писмен
договор за наем за срок от 5 г., който е бил продължен за още 5 г. поради липса
на противопоставяне от страна на наемодателя. Нито един от свидетелите,
вкл. доведените от ответната страна, не заявяват нещо различно, нито сочат
друго трето лице, което да е ползвало тази сграда през релевантния период от
време. Напротив, същите заявяват, че след 2019 г., когато теренът е бил
придобит от Д., същите многократно са водили разговори с Ч., вкл. са му
изпращали покани да освободи мястото, като го разчисти от личните си вещи,
защото целта им е била да си разчистят имота и да го оградят, а това не е
станало заради липсата на съдействие от страна на Ч.. Всички свидетели, също
така, безпротиворечиво заявяват, че никога Д. не са имали претенции за
самата сграда. Установено е безспорно също, че само ищецът и св. Ч. са имали
и имат ключ за цеха. Частните диспозитивни документи, представляващи
разписки за заплатени консумативи от Ч., също подкрепят извода, че същият е
ползвал сградата. В този смисъл, съдът счита, че е изпълнена хипотезата на
чл.79 от ЗС и че правото на собственост върху процесния колбасарски цех е
било придобито по давност от ищеца още през 2019 г. поради упражнявано
непрекъснато владение в продължение на 10 години, която фактическа власт
продължава и към настоящия момент.
По отношение на заявената претенция по чл. 45 във връзка с чл. 49 от
ЗЗД и чл. 53 ЗЗД, съдът намира следното:
Безспорно се установява, че на два пъти през м.юли 2023 г. ответникът Г.
В. е влязъл в имота на Д. с багер /механизирана техника/, с цел да изпълни
заповедта, предписваща събарянето на навеса. Към този момент заповедта за
Д. е била влязла в сила и те са нямали друг избор, освен да я изпълнят, тъй
като в противен случай общината предприема принудителни действия по
премахването на незаконното строителство със съдействието на полицията,
като разноските за това се възлагат в тежест на задължените лица, а именно –
15
на адресатите на заповедта В. и Д. Д.. В тази връзка, поведението на Д. по
премахването на навеса е било правомерно, същите не са действали виновно и
противоправно.
Със събарянето на навеса, обаче, ответникът В. е нанесъл и други вреди,
които не са във връзка с издадената заповед за премахването на навеса. Това са
всички онези вреди, които са нанесени на колбасарския цех и които вещото
лице Ч. е оценило на сумата от 35 000 лв., нужна за възстановяването на
сградата във вида й отпреди разрушенията. Заключението на вещото лице не е
оспорено от страните и съдът кредитира същото като компетентно и
безпристрастно. Ясно вещото лице посочва в заключението си и в съдебно
заседание, че навесът, макар и прикрепен за южната фасадна стена на
колбасарския цех, не е бил конструктивно свързан с него, т.е. било е
възможно премахването му, без да се нанасят тези вреди, още повече че
същите няма как да са причинени случайно, както твърдят ответниците, а са
резултат на целенасочено използвана механизация. В подкрепа на извода, че
самата сграда е била разрушена целенасочено, т.е. преднамерено, е и фактът,
че са разрушени не само южната фасадна стена, към която е бил прикрепен
навесът, но и вътрешните й преградни стени, като разрушенията са с голям
обем, а самите панели, които са били разрушени, са масивни и дебели, т.е. не
би могло да се приеме, че са били разрушени случайно. По тази причина,
съдът счита, че неправомерно и виновно, целенасочено ответникът В. е
излязъл извън пределите на заповедта, предписваща събарянето на навеса,
като с действията си е нанесъл на собствената на ищеца сграда вреди, оценени
на сумата от 35 000 лв. По делото не се доказват твърденията на ответниците,
че сградата е била компрометирана още преди това откъм здравина, нито се
доказват твърденията им, че същата е била обект на пожар /самото вещо лице
заявява, че вътре по стените няма следи от пожар, а св. Д. Д. казва, че веднъж
е горяла само тревата на двора пред цеха, но не и самият цех/. Не се доказват
и твърденията на ответниците, че сградата е била застрашена от самосрутване,
тъй като по делото липсват такива данни, а и липсва предписание на
компетентните власти за нейното събаряне поради лошото й състояние.
С оглед на горното, съдът намира, че ответникът В. е действал виновно и
противоправно и че в причинна връзка с това негово поведение са именно
настъпилите и претендирани от ищеца вреди в настоящото производство.
Ответниците не успяха да оборят презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД, съгласно
която във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
В. е действал от името и за сметка на двамата съпрузи, които са
собственици на терена в режим на СИО, тъй като устно е бил овластен от
ответницата В. Д. да организира премахването на навеса /показания на св. К.,
който казва, че „…тогава В. и Д. наеха фирма…“/ В тази връзка,
представеното по делото с отговора на исковата молба писмено пълномощно
само от В. Д. е без правно значение /още повече че според съда от
съдържанието на същото не може да се направи извод, че то касае вкл.
премахването на навеса – такива фактически действия в същото не са описани
изрично/, тъй като за упълномощаването на В. за извършването на тези
конкретни фактически действия законът не изисква изрично писмено
пълномощно /арг. чл. 37 ЗЗД/. Упълномощаването от страна на В. Д. на Г. В. за
16
извършването на дейностите по премахването на навеса представлява
действие по обикновено управление на общо семейно имущество, което
ползва и двамата съпрузи – чл.24, ал.2 от СК, съгласно който текст
управлението на общо имущество може да извършва всеки от съпрузите.
Следователно, упълномощаването на В., което касае общо за съпрузите
имущество, е от името на двамата и за тяхна сметка. Според чл. 49 ЗЗД, този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа, а според чл.
53 ЗЗД, когато увреждането е причинено от неколцина, те отговарят за
причинените вреди солидарно.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че са налице предпоставките
за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците Д.и, като
възложители на работата, за причинените виновно от страна на
упълномощения ответник В. вреди, наред с отговорността на това лице.
Ето защо, предявеният иск е изцяло основателен и следва да се уважи,
като се осъдят ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата от 35 000
лв. – обезщетение за причинените му вреди вследствие увреждането на негова
собственост.
С оглед изхода на делото и претенцията на страните за разноски, на
осн.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца сумата от 5 080 лв., представляваща направените от него разноски в
производството. По отношение на сумата от 60 лв. – внесен от ищеца депозит
за призоваване на свидетели, липсва основание същата да се възлага в тежест
на ответниците, тъй като тази сума не е усвоена и по отношение на нея
ищецът би могъл да поиска да му бъде възстановена по посочена от него
банкова сметка.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Х. В. с ЕГН ********** от гр. *******, ж.к. „******“, ул.
„*****“ № **, В. К. Д. с ЕГН ********** и Д. Х. Д. с ЕГН **********,
двамата с адрес гр. *****, ул. „******“ № **, ет.**, ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на Д. О. П. с ЕГН ********** от гр. *****, ул. „*****“ № **,
сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца
вреди от непозволено увреждане на собствена на ищеца сграда,
представляваща цех за колбаси.
ОСЪЖДА Г. Х. В. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. „******“, ул.
„******“ № **, В. К. Д. с ЕГН ********** и Д. Х. Д. с ЕГН **********,
двамата с адрес гр. ******, ул. „*******“ № **, ет.**, да заплатят на Д. О. П. с
ЕГН ********** от гр. ******, ул. „*****“ № **, направените по делото
разноски в размер на 5 080 лв.
Банкова сметка, по която ответниците могат да заплатят присъдените
на ищеца суми: IBAN: BG84UNCR70001524185651, BIC: UNCRBGSF,
Банка „Уникредит Булбанк“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
17
връчването му на страните пред Апелативен съд Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
18