Решение по дело №64/2015 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 септември 2017 г.
Съдия: Даниела Йорданова Игнатова
Дело: 20153210200064
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 март 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

           27.09.2017 год.         гр.Балчик

                               

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН  СЪД,        НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесет и седми септември , две хиляди и седемнадесета година

В заседание при закрити врати  ,         в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ИГНАТОВА

                                     Съдебни заседатели: 1.Д.Д..

                                                                2.С.М.

 

Секретар: СНЕЖАНКА ДЖАМБАЗОВА

Прокурор:  КРАСИМИР ДИМИТРОВ

като разгледа,докладвано от районен съдия Д. Игнатова НОХД№ 64  по описа за 2015  год. и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството по НОХД№64/2015Г. е образувано по повод внесен обвинителен акт от РП-Балчик срещу лицето И.Н.Х. с ЕГН********** ***,за престъпление по чл.150,ал.1,предложение второ от НК.

В хода на съдебното следствие бе назначена съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимият,предвид факта,че  бяха представени доказателства досежно психичното му състояние,от заключението ,изготвено от в.л.д-р Николова,д-р Събева и д-р А.  бе установено,че  Х. страда от органично разстройство на личността.

Било е налице продължително разстройство на съзнанието,което изключва неговата вменяемост.Не е в състояние да възприема правилно фактите и обстоятелствата,които имат значение по делото и да дава достоверни обяснения по тях.

Налице са нарушения на мисленето,вниманието,паметта и интелекта,като това е довело до промяна на неговото функциониране и разсъдъчна дейност,с неотчитане на неблагоприятните последици за него,като уврежданията са  значителни и прогресиращи.Не може да се посочи прецизно началото на заболяването ,т.к.ставало въпрос за развитие в рамките на продължителен период ,подмолно и до голяма степен нарушенията се повлияват от съпътстващи и модифициращи фактори/провеждано антихипертензивно лечение,съпътстващи психотравмени изживявания/.

През 2014г. вече са били налице органични промени на паметта и интелекта,налице са били афективни промени,биотонусови колебания и  тревожност.Отчетено е било изостряне на преморбидни личностови характеристики.Психотропното лечение оказва известен благоприятен ефект,но нарушенията на паметта и интелекта ще прогресират и ще се задълбочават във времето.

Съдебно-психиатричното заключение бе поддържано от вещите и в с.з.,като същото бе прието  от съда.

Въз основа на  заключението по съдебно-психиатричната експертиза,съдът,с определение №99/от 12.07.2017г.прекрати на осн.чл.289,ал.1,във врчл.24,ал.1,т.5 от НПК,образуваното срещу Х. наказателно производство,за престъпление по чл.150,ал.1,предл.2-ро от НК,както и на осн.чл.309 се произнесе по въпроса за мярката за неотклонение,която и отмени.

Определението на съда е влязло в сила на 28.07.2017г.

Съгласно разпоредбата на чл.307 от НПК а и съгласно постановеното с Решение №10/02.03.2017г. на ОС-Добрич настоящият съдебен състав е длъжен да се произнесе по предявения и приет за съвместно разглеждане гр.иск .

Гражданският иск предявен от назначеният от съда особен представител на М.Я.Р. ***,адв.М. е  в размер на три хиляди лева.Като при предявяването му не са искани лихви ,считано от датата на деянието.

В хода по прения адв.М. ,претендира съдът изцяло да уважи  този размер на гражданския иск за претърпени неимуществени вреди от деянието,причинили психична болка у Р., ведно със законната лихва,считано от датата на противоправното деяние , а именно от 31.05.2014г.

При този хода на делото съдът прие,че дължи произнасяна по гражданският иск ,за което взе предвид  както събраните писмени и гласни доказателства,приобщени по НОХД№64/2015Г.,постановеното определение №99/12.07.2017г.,становището на РП-Балчик,това на адв.Г. и подзащитният й и на адв.М.,съобрази следното:

Предявеният граждански иск в размер на 3000,00 лева е основателен ,но според съда завишени като такъв следва да бъде намален до размер от 500,00 лева.

Така предявеният граждански иск е за причинени неимуществени вреди от противоправно деяние.

За да бъде разгледан същият и определен размера му съдът следва да вземе предвид разпоредбата на чл.45 от ЗЗД като се вземе предвид следното на първо място следва да бъде доказано наличието на претърпяна вреда,противоправно поведение от страна на Х.,причинна връзка между двете и вина.

В настоящият случай,макар и да няма влязла присъда досежно вината,така както адв.Г. направи възражение в с.з.,то съдът счита,че с Определението за прекратяване  е задължително за съда,т.к.делото е прекратено не поради това,че Х. не е извършител на деянието изобщо,а защото след извършването му същият е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието,което изключва вменяемостта,т.е. носенето на наказателна отговорност е изключена поради невменяемостта на дееца.Независимо от това по делото липсват доказателства Х. да е недееспособен и поставен под запрещение,което не изключва носенето на отговорност по реда на чл.45 от ЗЗД.

В този смисъл съдът счита,че авторството на деянието по чл.150,ал.1,предл.2-ро от НК е безспорно установено и доказано в делото и между извършеното и претърпените от Р. вреди съществува причинна връзка.

Ето защо тук съдът  следва да се произнесе относно вредата-болки и страдания от деянието.

От престъплението по чл.150,ал.1,предл.2-ро от НК могат да настъпят само неимуществени вреди.

Тези неимуществени вреди следва да бъдат доказани от Р.,чрез нейния особен представител,който в с.з.претендира за причинени неимуществени вреди ,а именно претърпяна психична болка.

Тези вреди и размерът им изцяло се приемат от Х. и защитника му –адв.Г. като недоказани както по размер така и по основание.

Представителя на прокуратурата счита същите за доказани а гр.иск за основателен и следва да бъде уважен в цялост.

В наказателното производство,още на досъдебното производство,по отношение на Р. е била назначена и изготвена съдебно-психиатрична експертиза,от вещото лице д-р Р.Б.,поддържана от нея  и в с.з. съгласно която,предвид здравословното състояние на Р. направеното изследване било изцяло по писмени и медицински данни същата страда от Тежка Олигофрения-тежка имбецилност.Клиничното състояние на понятието олигофрения обединява състояния на дефицит в развитието на интелекта и паметта ,който е вроден или придобит в първите години от живота  й в резултат на органични увреди на главния мозък.Нарушенията са в когнитивните,речевите ,двигателните и социалните умения.Интелектуалният дефицит може да се съчетава и с други телесни или психични разстройства.при всички степени на олигофренията е налице липса на възможност за абстрактно мислени.Поради тежкия интелектуално-паметов дефицит ,отговарящ на медицинския критерий за невменяемост умствената недоразвитост  у Р. не е дава възможност да разбира свойството и значението на извършеното по отношение на нея от Х. и да оказва съпротива. Вещото лице изрази становище в с.з., че Р. не може да участва и не е в състояние да участва в наказателния процес.

Този факт е възприет изцяло и от съдебният състав досежно факта, че Р. се предвижда с придружител ,с какъвто се яви и в съдебните заседания,когато е била призована от съда.Не е в състояние да говори и дори да стои изправена,нито да възприема казаното от съда.

В насока психичното а и цялостното й здраве са показанията на разпитаните свидетели.

Поради това съдът и не би могъл пряко и непосредствено да възприеме,какво именно е било  отношението относно деянието,какви именно болки и страдания тя е претърпяла в следствие на него.като за това следва да се позове единствено и само от заключението в СПЕ,която е била изготвена по отношение на нея.

В нея а и в с.з.д-р Б. бе категорична,че Р. предвид психичното й състояние не може да  квалифицира деянието като сексуален акт,но би могла да изпита болка на първично ниво и не може да оказва никаква съпротива.

Това дава основание на съда да приеме,че от деянието Р. е могла диспозитива единствено и само болка,факт който единствено е доказан в кориците на делото,т.к. не би могла да изпита нито унижение на честта и достойнството си,нито обида,нито стрес.

Предвид изложеното-психичното и физическо развитие на пострадалата,психичното състояние и на Х.,характера на посегателството, съдът счита,че съобразно принципа за справедливост следва да уважи размера на предявеният за неимуществени вреди граждански иск ,съгл.чл.52 от ЗЗД ,следва да бъде уважен до размера от 500 лева и отхвърлен  в останалата до 3000,00лева част като недоказан.

Предвид горното Х. следва да бъде осъден да заплати посочената сума от 500 лева.

На осн.чл.86,във врчл.84 от ЗЗД ответникът следва да заплати и законната лихва върху главницата от 500лева, считано от деня на увреждането-31.05.2014г. окончателното изплащане на сумата.

За да отхвърли така предявеният гр.иск  до пълната му претенция от три хиляди лева съдът отчете обстоятелството,че деянието по чл.150 от НК засяга важни обществени отношения,свързани със свободата на половото общуване и избор на партньор,каквото обаче у Р. не е налице,предвид факта,че същата не би могла да квалифицира деянието като сексуален акт. В настоящият случай обаче ,предвид естеството на завършените действия-седящата на легло Р. със свалени дрехи-тип шалвари и бельо намиращо се на коленете й и съблечените дрехи-анцунг и бельото на Х.  ,като последният бил наведен над нея хващайки  с ръце двата й крака в областта на бедрата,съдът преценява,че  процесното посегателство е  със значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайното,предвид и това,че самият Х. е лице което е определено като неразбиращо свойството и значението на деянието и воденето на постъпките си.

Съдът следва да посочи също така ,че от страна особения представител на Р., адв.М. в с.з. не се ангажираха каквито и да било доказателства,извън тези събрани от съда в хода на съдебното следствие и от представителя на прокуратурата в хода на досъдебното производство, досежно предявеният граждански иск.

Предвид всичко изложено по-горе съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА И.Н.Х. с ЕГН********** ***, да заплати на М.Я.Р. с ЕГН********** ***, сумата от 500,00/петстотин/лева, представляваща обезщетение за  причинени неимуществени вреди –причинена болка, в следствие увреждане от 31.05.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2014г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля като неоснователен иска в останалата му част.

Препис от решенията да се връчат на РП-Балчик, И. А. Х., адв.Г. и адв.М. за сведение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен Съд гр.Добрич, в петнадесетдневен срок считано от днес 27.09.2017г. от страните по реда на глава двадесет и първа от НПК.

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                   

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

                                                                                 

 

      2.