Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.03.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение
, II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВА НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №205 по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК
/въззивно обжалване/.
В. гр.д. №205/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Н.А.А. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №222231 от 20.09.2019 г постановено по гр.д.№56142/2018 г на СРС , 70 състав ; в частта , с което е признато за
установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ***
срещу А. , че същата дължи сумата от 534,13 лева – цена
на незаплатена топлинна енергия за апартамент
вдясно в гр.София ул.*******за периода м.05.2014 г – м.04.2017 г ; и сумата от 47,95 лева цена за услугата дялово
разпределение за периода м.05.2014 г – м.04.2017 г ; ведно със законната лихва върху посочените главници от 22.02.2018 г до окончателното заплащане на сумите ; за които суми /частично/
е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 02.04.2018 г по ч.гр.д.№12214/18 г на СРС , 70
състав .
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на
СРС . Ищецът е претендирал суми за топлинна енергия на
договорно основание въз основа на договор с етажната собственост по §190 от ДР
на ЗЕ , а СРС е приел договорни отношения по чл.153 ЗЕ . Процесният
топлофициран имот не е индивидуализиран в исковата молба . Въззивникът не е
единствен ползвател на имота , независимо , че е подал молба за откриване на
партида . Въззивникът не е присъствал на ОС за избор на лице , което да
извършва дялово разпределение , а и договорът с това лице е изтекъл.
Въззиваемата страна не
е
подала писмен отговор на въззивната жалба .
Третото лице “Т.с.”
ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника
на 18.02.2019 г, поради което въззивната жалба от 05.03.2019 г е подадена в срок .
Налице е правен
интерес на въззивника за обжалване на
решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение .
Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1
от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на
ВКС .
Решението на СРС е валидно , допустимо и правилно .
Основанието на иска е договорно – доставка на
топлинна енергия съгласно ЗЕ и СРС се е произнесъл в рамките на това основание
/няма произнасяне по непредявен иск / . Конкретните твърдения на ищеца за
разпоредби от ЗЕ , въз основа на които са се породили договорните отношения ,
нито са част от основанието на иска , нито ангажират съда . Правната
квалификация на исковете се дава единствено и само от съда .
Процесният топлофициран имот е надлежно
индивидуализиран в исковата молба – стр.2 от нея /първи абзац , горе /.
Правилно СРС е приел , че при наличие на
молба-декларация за откриване на партида /стр.32 от делото пред СРС/ ищцата е
потребител на топлинна енергия за целия имот . В този смисъл е и Тълкувателно
решение №2/2017 г от 17.05.2018 г на ОСГК на ВКС . Според тълкувателното
решение и правни субекти извън
посочените в чл.153 ЗЕ лица /собственици и ползватели на топлофицирани
имоти/ могат да бъдат потребители на топлинна енергия . Докато лицата по чл.153
ЗЕ се считат за потребители по силата на закона , то третите лица ползващи
имота на договорно основание /наематели, заематели за послужване и др./ следва да имат сключен договор за продажба
на топлинна енергия за съответния имот с топлопреносното предприятие . В
тълкувателното решение е посочено изрично , че договорът с третото лице подлежи
на доказване от ищеца , като най-често за наличие на договорни отношения
свидетелства откриване на партида . Такъв
е и процесният случай , защото въззивникът има открита партида за имота .
СТЕ установява , че третото лице е извършвало дялово
разпределение за процесната етажна собственост . По делото е представен договор
от 0710.2002 г с „В.Е.С.“ ЕООД , а третото лице е правоприемник на това дружество
и няма данни договорните отношения да са били прекратени . Присъствието на
въззивника на ОС на ЕС е без значение , тъй като решенията на ОС на ЕС го
обвързват и без такова присъствие или дори и да е придобил имота в по-късен
момент .
Според СТЕ измерването и отчитането на доставената
топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното
количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната
станция за сметка на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са
изготвени съобразно ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването . СТЕ и ССЕ установяват извършване на дялово
разпределение , което е фактурирано и заплатено от ищеца , но не е заплатено от
ответника .
Налага се изводът ,
че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в обжалваната част . С оглед изхода
на делото в тежест на въззивника са разноски на въззиваемата страна в размер на
100 лева юписконсултско възнаграждение .
По изложените
съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №222231 от 20.09.2019 г постановено по гр.д.№56142/2018 г на СРС , 70 състав ; в частта , с което е признато за
установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ***
срещу Н.А.А. ЕГН ********** от гр.София , че същата дължи сумата от 534,13 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент вдясно в гр.София ул.*******за периода
м.05.2014 г – м.04.2017 г ; и сумата от 47,95
лева цена за услугата дялово разпределение за периода м.05.2014 г –
м.04.2017 г ; ведно със законната лихва
върху посочените главници от 22.02.2018 г до окончателното
заплащане на сумите ; за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 02.04.2018 г по ч.гр.д.№12214/18 г на СРС , 70
състав .
ОСЪЖДА Н.А.А. ЕГН ********** от гр.София да заплати на на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 100
лева разноски пред СГС .
Решението е
постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД *** .
Решението не подлежи на обжалване , поради
материален интерес под 5000 лева по всеки
от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.