№ 3658
гр. Пловдив, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330107720 по описа за 2022 година
Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД, във връзка с
чл.11, т.9 и т.10 ЗПК.
В исковата молба от М. Х. З. против „Сити кеш“ ООД се твърди, че на 26.04.2021г. между
страните бил сключен договор за кредит, по силата на който били предоставени заемни
средства в размер на 600 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 40,05 % и годишен
процент на разходите 49.99 %. Посочено е, че съгласно чл.6 от договора същият следвало да
бъде обезпечен с поне едно от посочените в исковата молба обезпечения, като в случай на
неизпълнение на това задължение, същият дължал неустойка в размер на 253.56 лв., която
следвало да се плаща разсрочено – заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала
месечната вноска за неустойка. Ищецът бил усвоил изцяло кредитния ресурс, но не дължал
плащанията за неустойка. Изискването за осигуряване на поръчителство било при
неизпълними условия, като чрез предвиждането на неустойка кредитодателят си осигурявал
допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва.
Съдържа се позоваване на Тълкувателно решение на ОСТК по т.д. № 1/09г. за преценка
нищожността на неустойката. Сочи се, че договорената неустойка била загубила присъщата
й обезщетителна функция, тя била близо 50 % от заетата сума, без да зависела от вредите от
неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с
последиците от неизпълнението. Водила до скрито оскъпяване по кредита, създавала
предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя. В
нарушение на ограниченията по чл.19, ал.4 ЗПК към потребителя били поставени
неизпълними условия. Освен това неустойката била излязла и извън присъщата й
обезпечителна функция, тъй като нормално и логично било след като заемодателят поставя
1
такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да
не отпусне заема, а не обратното. Поради изложеното е направено искане за прогласяване
нищожността на клаузата за неустойка по чл.8 от договора, като противоречаща на
принципа на добрите нрави, заобикалящи материално-правните изисквания на чл.19, ал.4
ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките
на чл.11, т.9 и 10 ЗПК. Претендирани са направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от „Сити Кеш“ ООД, с който се сочи, че предявеният иск се признава, поради което се
прави искане за постановяване на решение при признание на иска. По отношение на
разноските се сочи, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което не
следвало да му се възлагат разноски. Дружеството не било претендирало заплащането на
неустойката.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени договор за потребителски кредит № *** към искане № *** от
26.04.2021г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и М. Х. З., със заемна сума в размер от 600
лв., при годишен процент на разходите: 49.9 % и фиксиран годишен лихвен процент: 40.05
%. Представен е и погасителен план – Приложение № 1 към договора за кредит.
Предвид признанието на иска с отговора на исковата молба и становището на ищцата в тази
връзка, по делото не са събирани други доказателства, като с оглед изявлението на страните
е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с
което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че
твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното
право съществува. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито
в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се
разпорежда, като изявлението за това изхожда от ответника, поради което съдът намира, че
следва да зачете извършеното признание, уважавайки предявените искове на това
основание.
С отговора на исковата молба е направено искане в тежест на дружеството да не бъдат
възлагани разноски, тъй като с поведението си дружеството не е дало повод за завеждане на
делото. Разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК изисква, за да се възложат разноските на ищеца,
кумулативното наличие на две предпоставки – ответникът да не е дал повод за завеждане на
делото и признание на иска. В случая съдът намира, че първата от предпоставките не е
налице – предвидената в чл.8 от договора за потребителски кредит неустойка в размер на
253.56 лв. е начислена и е предвидено разсроченото й плащане, заедно с всяка от
погасителните вноски по договора, с падежи в периода 03.05.2021г. – 23.08.2021г., видно от
представения погасителен план. Поради това следва да се приложи разпоредбата на чл.78,
ал.1 ГПК, като на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за внесена
2
държавна такса в размер на 50 лв., а на пълномощника му – сумата от 300 лв. адвокатско
възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие /според който е
договорена безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата/,
по представения списък по чл.80 ГПК.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.8 в договор за
потребителски кредит № *** към искане № *** от 26.04.2021г., сключен между М. Х. З.,
ЕГН ********** от *** и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7 да заплати на М. Х. З., ЕГН ********** от *** сумата
в размер на 50 лв./петдесет лева/ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7 ДА ЗАПЛАТИ НА *** С. Н. от ***, на основание
чл.38 ЗА, сумата в размер на 300 лева /триста лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3