№ 20354
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110151720 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Ц. А. Н. срещу
„Топлофикация София“ ЕАД.
Ищецът твърди, че спрямо него е издаден изп. лист по гр. д. № 13722/2010г. по
описа на СРС, съгласно който е осъден да заплати на ответника сумата от 3574,73лв. –
главница за потребена топлинна енергия за периода 05.11.2007г.-06.2010г., ведно със
законната лихва от 15.11.2010г. до окончателното плащане, и сумата от 917,47лв. –
лихва за забава за периода 15.11.2007г.-22.10.2010г. Посочва, че въз основа на изп.
лист било образувано изп. дело № 1663/2015г. по описа на ЧСИ Б. Б., като последното
изп. действие по него било извършено 17.07.2015г. Твърди, че след тази дата не са
извършвани други действия и изп. дело се прекратило по силата на закона, а
вземанията се погасили по давност.
Съобразно изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника горепосочените суми, поради
погасяването им по давност.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Твърди, че за вземанията е приложима 5-годишна давност,
както и че регулярно са искани и извършвани изп. действия, с които давността е
прекъсвана. Счита, че по време на извънредното поведение давността е спряла да тече.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
По делото не е спорно и се установява от събраните доказателства, че на
04.06.2012г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
издаден изпълнителен лист по гр. д. № 13722/2010г. по описа на СРС, 81-ви състав, с
който ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 3574,73лв. – главница за
потребена топлинна енергия за периода 05.11.2007г.-м.06.2010г., ведно със законната
лихва от 15.11.2010г. до окончателното плащане, и 917,47лв. – лихва за забава за
1
периода 15.11.2007г.-22.10.2010г.
За събиране на сумите по изп. лист е образувано изп. дело № 1663/2015г. по
описа на ЧСИ Б. Б. по молба на ответника от 08.07.2015г. С молбата за образуване са
възложени правомощия на съдебния изпълнител по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
На 17.07.2015г. е изведена покана за доброволно изпълнение до длъжника,
връчена на 22.07.2015г. На същата дата са изведени запорни съобщения, с които се
налага запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки. Със съобщение от
11.09.2015г. длъжникът е уведомен, че на основание чл. 458 ГПК е присъединен
взискател по делото – държавата за публични вземания. На 24.11.2016г. е изискана
справка за имуществено на длъжника от НАП. На 06.11.2018г. е подадена молба от
взискателя, с която моли да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника и на
трудовото му възнаграждение или пенсия, ако получава. На 17.04.2024г. са извършени
справки от страна на съдебния изпълнител за публични задължения на длъжника, като
със съобщение от същата дата е уведомен за актуалното задължение по делото. С
постановление от 10.10.2024г. съдебният изпълнител е прекратил производството на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
При горните факти, съдът намира следното от правна страна:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в
изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска
установяване на несъществуване на неговото задължение. Искът на длъжника може да
се основава само на факти, настъпили след приключването на производството, по
което е издадено изпълнителното основание, какъвто факт е изтеклата погасителна
давност за вземанията, каквото е наведеното от ищеца възражение за недължимост на
сумите.
По делото не е спорно, че процесните вземания се погасяват с 5-годишна
погасителна давност. Това е така, тъй като са установени с влязла в сила заповед за
изпълнение, която се приравнява като правни последици на влязло в сила съдебно
решение по чл. 117, ал. 2 ЗЗД съгласно практиката на ВКС /Решение № 3/04.02.2022г.
по гр. д. № 1722/2021г., IV ГО на ВКС, Решение № 37/24.02.2021г. по гр. д. №
1747/2020г., IV ГО на ВКС, Определение № 214/15.05.2018г. по ч. гр. д. № 1528/2018г.,
IV ГО на ВКС и др./.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по
тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
2
сила разпределение и др. В диспозитива на тълкувателното решение изрично е прието,
че при настъпила перемпция, нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
От горното следва, че с наложените на 17.07.2015г. запори върху банкови
сметки на длъжника погасителната давност е прекъсната. Следващото поискано или
извършено изпълнително действие е от дата 06.11.2018г., когато е подадена молба от
взискателя с искане за налагане на запори на длъжника. С това действие погасителната
давност отново е прекъсната. Както в цитираното ТР, така и в последваща практика на
ВКС по чл. 290 и ГПК – Решение № 68/01.02.2024г. по гр. д. № 1924/2023г., IV ГО на
ВКС и др., се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. От
значение за прекъсване на давността е действието на взискателя /отправеното искане
до съдебния изпълнител/, а не резултата от изпълнителното действие или неговата
незаконосъобразност от гледна точка на засегнатите права и интереси на трети лица.
Тоест, за прекъсване на давността е важно самото направено искане от страна на
взискателя, неговото активно поведение за предприемане на изпълнителни действия с
цел събиране на вземането. В случая с молбата от 06.11.2018г. е сторено именно това,
поради което тази молба е в състояние да прекъсне давността.
По отношение възражението на ищеца, че към този момент изпълнителното
производство е било прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, е налице задължителна съдебна практика – ТР № 2/04.07.2024г. по тълк. дело №
2/2023г., ОСГТК на ВКС. В т. 3 от него е прието, че перемпцията и давността са
различни правни институти, с различни правни последици. Хипотезата на чл. 116, б.
„в“ ЗЗД относно прекъсването на давността в принудителното изпълнение е уредена
отделно, тъй като не е идентична с правилата за спиране и отпадане ефекта на
прекъсването в исковия процес, предмет на уредба единствено в чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
Прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда
възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите
изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива
реализиран, не се съотнася към основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, не следва да се
приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да се отличава
от обективна невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на
липсата на имуществени права на длъжника - чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. Кредиторът по
изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не
се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни
действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от
възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново.
Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното
процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да
иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния
изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи
подчинение на изпълнителния лист. Ново писмено искане по делото, отправено от
кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално
правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на дължимата защита и
съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да
изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи
и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и
нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято
проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания
изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на
3
причини, независещи от кредитора. Погасителната давност е материалноправна
санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни
права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи
изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е
достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам
изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител.
Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа и
негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за
материалноправния ефект от действията на кредитора. За прекъсването на
погасителната давност определящо е условието в материалноправната уредба, но е
необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за редовност на
сезиращото искане. Необходимо е молбата на кредитора за изпълнение да е редовна,
като се съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител
има служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците. Води
до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение,
включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК
във връзка с чл. 129 ГПК. Върнатата поради неотстраняване на нередовности молба на
взискателя не прекъсва давността. В този случай не се осъществява дължимото според
нормата на чл. 116, б. „в” ЗЗД. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не
прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г.
по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но съединена с искането за налагане на
запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил
при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и
ал. 1 ГПК и прекъсва давността. Поради това е прието, че погасителната давност се
прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция.
От изложеното следва, че макар молбата от 06.11.2018г. да е подадена след
прекратяване на производството по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона, същата
има за правна последица прекъсване на давността. Съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД, от
прекъсването на давността започва да тече нова давност. Поради това, от 06.11.2018г. е
започнала да тече нова 5-годишна давност, която би изтекла на 06.11.2023г. В този
период няма искани или извършени изпълнителни действия, които да прекъснат
давността. Вярно е, че през 2020г. с оглед обявеното извънредно положение и
приемането на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците,
давностният срок спира да тече за периода 13.03.2020г.-13.05.2020г. Но чрез
прибавянето на този период, към датата на депозиране на исковата молба
погасителната давност отново е изтекла.
По изложените съображения, предявените отрицателни установителни искове се
явяват основателни.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който е доказал такива в размер на 179,69лв. за
държавна такса и 640лв. за адвокатско възнаграждение. Насрещната страна е
направила възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно, предвид
че делото не се отличава с правна и фактическа сложност и е приключило с
провеждането само на едно открито съдебно заседание, на което не е присъствал
представителя на ищеца. Поради това, следва да бъде намалено на 500лв. и на ищеца
да се присъдят разноски от 679,69лв.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Ц. А. Н., ЕГН: **********,
с адрес: *******************************************, срещу „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец” №23Б, искове с правно основание чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи на
ответното дружество следните суми, за които на 04.06.2012г. е издаден изпълнителен
лист по гр. д. № 13722/2010г. по описа на СРС, 81-ви състав, а именно: 3574,73лв. –
главница за потребена топлинна енергия за периода 05.11.2007г.-м.06.2010г., ведно със
законната лихва от 15.11.2010г. до окончателното плащане, и 917,47лв. – лихва за
забава за периода 15.11.2007г.-22.10.2010г., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, да
заплати на Ц. А. Н., ЕГН: **********, с адрес:
*******************************************, сумата от 679,69лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5