№ 1713
гр. Сливен, 17.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван М. Д.
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
и прокурора Я. Н. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Иван М. Д. Частно наказателно дело
№ 20222230201267 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
За РП – Сливен, редовно призована се явява прокурора К..
Обвиняемите пор. №№ 2 и 3, редовно призовани се явяват лично и с
адв. Д. А. от САК, редовно преупълномощен от днес.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че в днешното с.з. не са налице процесуални пречки за
даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИТЕ:
Д. К. Д. роден на .. г. в гр. Р., жител и живущ в гр. Н.З., ул. Д. Б. ......,
българин, бълг. гражданин, с основно образование, работи, неженен,
осъждан, ЕГН: **********.
С. Н. Г. роден на .. г. в гр. Ст.З., жител и живущ в с. Г., общ. С. ул. Вл.З..
.. българин, бълг. гражданин, със средно образование, работи, разведен,
неосъждан, ЕГН: **********.
Съдът разясни на страните правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме искания по чл.274 и чл.275 от НПК.
АДВ. А.: Моля състава в днешното дело да бъде отведен по следните
1
съображения: Доколкото съм запознат съдебният състав, който днес
разглежда делото, веднъж се е произнасял в производство по чл.65 от НПК.
За двамата обвиняеми като изключително странно и несъобразено със
съдебната практика, още при първото произнасяне по чл.65, направено два
месеца от първоначалното задържане е определил забрана за ново искане за
изменение мярката за неотклонение, което защитата счита за странно и
предубеденост. На следващо място в своето произнасяне съдебният състав е
направил един изключително повърхностен анализ на доказателствата по
делото, като във разрез със съдебната практика и европейското
законодателство не е обсъдил съдебните доводи. На следващо място искам да
отбележа, че още в искането за образуване на настоящото производство по
чл.65 колегата е посочил, че желае да се запознае с материалите по ДП 30
мин. преди започване на делото, което е напълно нормално. Почитаемия
състав е напълно наясно, че защитата на двете обвиняеми лица е от гр.София
и напълно логично е тази защита да се добере и достигне до СлРС, т.к. това
дело и мярката за неотклонение и на двете лица се разглежда за пореден път и
разследването тече седем месеца. Ноторно известно е на състава, че времето
за придвижване от гр. София до гр.С. е повече от 3 часа и за съжаление
защитата не разполага нито с личен или служебен хеликоптер, за да долети
или телепортира до гр.С., а едно ставане в 4 ч. сутринта, както подзащитните
ми, така и аз, и целия процес се нуждае от една защита и защитна линия,
която да е адекватна и да бъде присъстваща в с.з., не само тялом, но и духом и
с мисъл. По този начин смятам, че може да се осъществи в пълнота правото
на защита, което е конституционно установено, а също така залегнало в
материалния и процесуалния закон. Смятам, че напълно е било възможно
уважаемия съдебен състав да направи и насрочи в обедните часове, за да
може в пълна мяра да се изпълни правото на защита на моите подзащитни, да
бъде спазен елементарен принцип на равнопоставеност между защитите и
държавното обвинение, като същите страни да бъдат в сходна кондиция.
Смятам това за една категорична индиция за предубеденост и необективност
на съдебния състав, т.к. насрочването на делото е по негова преценка и
създаване от негова страна на обективни пречки, които неосигуряват
равнопоставеността на страните, а напротив силно я нарушават. За пълнота
ще добавя, че същият съдебен състав приема, че по отношение на обв.Г. е
налице опасност да извърши престъпление, като същият е неосъждан, което
2
отново е в разрез с установената трайна съдебна практика, а по отношение на
двамата обвиняеми се приема, че има опасност те да се укрият, като те не
само не са се укривали, а са се явили същите с ясното съзнание, че спрямо тях
ще бъде повдигнато обвинение и спрямо тях ще бъдат взети мерки за
неотклонение, които търпят и до ден днешен като се ограничава тяхното
предвижване, правото на труд и т.н. Смятам също така, че Районния съд в
състав с почитаемият председател на съдебния състав с категоричност не
предостави на жалбоподателите в днешното с.з. и мои подзащитни
достатъчно гаранции срещу произвола на органите на ДП, във връзка с
неритмичното производство и до голяма степен бездействие от тяхна страна,
грубо и явно нарушение на принципи и постулати, залегнали в НК, сред
които и несъмнено тези залегнал в чл.22 ал.3 от НПК, а именно за това, че
приоритетно следва да се разследват делата, по които обвиняемите са с
ограничено право на придвижване. Предвид всичко това считам, че са налице
основанията на чл.29 ал.2 от НПК, а именно, че настоящият съдебен състав
може да се счита да предубеден и необективен и може да се отведе.
Обв. Д. К. Д.: Поддържаме становището на адвоката ми.
Обв. С. Н. Г.: Поддържам становището на адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че не са налице основанията за отвод на
съдебния състав, т.к. в нито един от аргументите не чух причина за отвод. На
първо място действително същия съдия се е произнасял по мярката за
неотклонение, но няма пречка да се произнесе и втори път, няма такава
забрана. Лично аз, считам, че анализа на доказателствения материал в
предходно разглеждане на мярката е напълно достатъчно. В Досъдебното
производство не се произнася с окончателна присъда. По отношение на
въпроса с придвижването в крайна сметка, съда е длъжен да насрочи делото в
най-кратък срок и той е направил точно това. Правото на защитника и
обвиняемите е как да си организират придвижването и защитата. По
отношение на въпроса, че съда в предходното разглеждане на мярката е
наложил забрана по чл. 65 ал.6 е напълно законна процедура и няма как, че
някакъв съдебен състав е приложил напълно законова процедура да е
основание за отвод. Не виждам как съда може да защитава срещу прокурора и
разследващия, съда е осигурил тази защита като е насрочил делото в най-
кратък срок, за да може да бъде разгледана мярката и по този начин е
3
осигурил защита на обвиняемите лица от нас, органите на доразследването.
Въпроса за продължителността на разследването, считам, че е по същество на
мярката и не считам, че е основание за отвод на състава на съда, но искам да
отбележа, че след предното разглеждане на делото, то се върна на 24.10. и
веднага след това в рамките на 2 дена аз го изпратих на ВКП по сигнал отново
на защита. Делото се върна от ВКП при наблюдаващия прокурор на 10.11. и
на 14.11. постъпи настоящата жалба. Реално, фактическа тази папка с дело не
е достигнала фактически до разследващия полицай от м. септември. Въпреки
това се извършват действия по разследването, но мога по същество да изброя
и различни свидетели, които са били разпитани наскоро, но това е въпрос по
същество. Дори не съм казала как ще пледирам по жалбата.
АДВ. А.: Искам да допълня, че на първо място, във връзка с това, което
сподели представителя на държавното обвинение, че делото е било за
разглеждане на мярката за неотклонение, впоследствие във ВКП по сигнал,
смятам, че ноторно известно е, от наблюдаващия прокурор и състава, че
установената трайна практика факта, че едно производство се намира не у
разследващия или държавното никога не води до неразглеждане на
процесуални следствени действия, напротив такива следва да се разглеждат,
дори да не се намира делото у разследващия орган. На следващо място във
връзка с организацията защитата на подзащитните ми искам да добавя, че
този час на започване 9.00, като изключим необходимостта от 4 ч. ставане на
защитата, за да организира своя път е изключително затрудняващо за обв. Д.,
който е с мярка за неотклонение „Домашен арест“, която се регулира и чрез
електронно наблюдение като същият има право да напуска адреса си в 08.30
ч. и същият следва да бъде доведен до сградата на Съдебната палата в гр.С. с
едно неразумно шофиране, което застрашава неговото здраве и на други лица,
които се придвижват с него. И пак казвам, че едно насрочване около обяд
щеше да осигури равнопоставеност и нормално придвижване за обв. Д. и това
щеше да бъде едно нормално отношение, т.к. все още няма влязъл в сила акт,
който следва да търпят и е едно евентуално предположение.
Съдът намира искането на защитника на обвиняемите за необосновано,
т.к. то не кореспондира с фактологията по делото. Факт е, че настоящият
състав е гледал друго искане за изменение мярката за неотклонение на
двамата обвиняеми, но също така е факт, че това определение е потвърдено от
състав на СлОС.
4
Относно твърдението, че делото било насрочено за 09.00 ч., съдът
следва да посочи, че в молбата на адв. Т., в особено искане изрично фигурира
датата 17-ти, като негова свободна дата. Там той е поискал да му бъде дадена
възможност да се запознае с доказателствата по делото половин час преди
заседанието по делото. Делото е насрочено за 9 ч., а работното време на съда е
от 8.30 ч., т.е. това му особено искане е изпълнено. Буди недоумение
твърдението на пълномощника на обвиняемите, че следвало да става в 4 ч., за
да организира пристигането си в гр.С.. Съдът не знае кога е разбрал за с.з.
настоящия пълномощник, но е могъл да дойде предния ден, за да организира
адекватна защита.
На другите твърдения съдът няма да отговаря, т.к. те са по същество.
Настоящият съдия-докладчик не е пряко или косвено заинтересован от изхода
на делото, но за да се избегнат всякакви съмнения в обективността и
безпристрастността му при постановяване на съдебния акт, следва да се
отведе, а делото да се изпрати на Председателя на СлРС за разпределяне на
друг състав. Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТВЕЖДА от състава разглеждащ делото съдията Иван Манчев.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва на Председателя на СлРС за разпределяне на
друг състав.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 09.35 ч.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
5