Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.03.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-в с-в, в
публичното заседание на дванадесети декември в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Цв.Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 13541 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 15.08.2019 г. СРС, 144
с-в, по гр.д.№ 18773/18 г. е осъдил на основание чл.128, т.2 КТ,
чл.224, ал.1 КТ, чл.15, ал.1, пр.1 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина и чл.221, ал.1 КТ „Т.С.Б.“ ЕООД да заплати на К.Р.А.
сумата от 5 225,60 лв.-дължимо, но неплатено възнаграждение за положен
труд по трудов договор № 1705-02/09.05.2017 г. през периода от 10.05.2017 г. до
01.12.2017 г., като е отхвърлил иска за горницата до пълния размер; сумата от
250 лв.-обезщетение по чл.224, ал.1 КТ; сумата от 5 250 евро-стойност на
дневни пари по чл.15, ал.1, пр.1 от НСКСЧ по заповед № 01-0517/10.05.2017 г. за
периода от 10.05.2017 г. до 10.10.2017 г. в размер на 150 календарни дни; сумата
от 520 лв.-обезщетение по чл.221, ал.1 КТ със законната лихва за забава върху
главниците от датата на подаване на исковата молба от 20.03.2018 г. до
окончателното изплащане.
Срещу решението е
постъпила въззивна жалба от ответника-„Т.С.Б.“ ЕООД в частта, с която
са уважени исковете /съгласно уточнителна молба от 11.12.2019 г./.Жалбоподателят
твърди, че в посочената част решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено
в противоречие със събраните писмени доказателства.Излага твърдения, че ищецът
не е доказал да е престирал работна сила за процесния период, като твърди, че
начисленията във ведомостите за заплати не са годно доказателство за
установяване на това обстоятелство, тъй като
работодателят начислява заплати на всички работници с непрекратени
трудови договори.Поддържа становище, че съгласно разпоредбата на чл.121а КТ работодателят няма задължение да
изплаща дневни командировъчни пари, и че размерът на иска не е доказан.Моли
съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли исковете.Претендира разноски.
Ответникът по
въззивната жалба- К.Р.А. оспорва същата.Излага становище, че обжалваното решение
е валидно, допустимо, правилно и обосновано.Твърди, че от всички събрани
доказателства по делото е установено, че ищецът е изпълнявал трудовите си
задължения през целия процесен период, и че до прекратяване на трудовото
правоотношение са били съставяни ведомости за заплати, подавани са декларации,
обр.1, не са искани обяснения от работника, респ. служителя защо не се е явявал
на работа и не е била ангажирана дисциплинарната му отговорност.По отношение на
исковете по чл.224, ал.1 КТ и чл.221, ал.1 КТ не са изложени твърдения за
неправилност на решението, поради което счита, че в тази част решението е
влязло в сила като необжалвано, а твърдението, че работодателят не дължи
командировъчни на работника, респ. служителя, противоречи на нормата на чл.15
НСКСЧ.Излага доводи, че съгласно Приложение № 2, т.18 размерът на дневните пари
за командировка във ФРГ е установен на 35 евро.Моли съда да потвърди
обжалваното решение.Претендира разноски.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, чл.128, т.2 КТ, чл.224,
ал.1 КТ, чл.221, ал.1 КТ и чл.15, ал.1, пр.1 от Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/.Ищецът- К.Р.А. твърди, че е бил в безсрочно трудово правоотношение с ответника за
длъжността „машинист, пътно-строителни машини“ с месечна основна работна
заплата в размер на 520,00 лв.На 10.05.2017 г. със заповед № 01-0517/10.05.2017
г. е бил командирован за 150 календарни дни /от 10.05.2017 г. до 10.10.2017 г./
в гр.Щотен и гр.Битроп, ФРГ, без да е подписано допълнително споразумение за
изменение на трудовото правоотношение за срока на командироването.Минималният
размер на брутното трудово възнаграждение за изпълняваната от него длъжност във
ФРГ е 14,70 евро на час, продължителността на работната седмица е 40
часа.Ищецът твърди, че е изпълнявал трудовите си задължения добросъвестно и в
съответствие с всички изисквания на работодателя на обекта в гр.Щотен и
гр.Битроп.Твърди, че след завръщането му от командировка ответникът не му е изплатил
трудовото възнаграждение за периода м.05.2017 г.-м.12.2017 г., като до
10.10.2017 г. е бил командирован и минималното заплащане на час е било 14,70
евро на час, а от 10.10.2017 г. до 01.12.2017 г. дължимото възнаграждение е по
520,00 лв. на месец.Ответникът не му е заплатил и дневни пари през времето на
командировка.В резултат на подаден от него сигнал с вх.№ 17299768/15.11.2017 г.
в ИТ „Софийска област“ е извършена проверка при работодателя, при която е
установено, че за периода от м.05.2017 г. до м.10.2017 г. са били изготвяни
фишове за заплати и са начислени общо 13 225,60 лв., но не са били
представени документи за плащане на заплата, а като платени са отбелязани
8 531,60 лв. и за плащане-4 694,00 лв.Твърди, че счетоводните
записвания на дружеството са били неверни, тъй като единствените направени
плащания на ищеца са на стойност 8 000,00 лв. и след проверката на
работодателя е потърсена азминистративно-наказателна отговорност.Със заявление
от 01.12.2017 г. ищецът е поискал прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.327, ал.1, т.2 КТ.Моли съда да осъди ответника да му заплати
трудово възнаграждение на основание чл.128, т.2 КТ в размер на 891,40 лв. за
м.10 и м.11.2017 г.; 13 549,66 евро-неизплатено възнаграждение за 150 дни
в командировка съгласно заповед № 01-0517/10.05.2017 г. за периода от
10.05.2017 г. до 10.10.2017 г. по 14,70 евро за един работен час; на основание
чл.224, ал.1 КТ-сумата 250,00 лв.-обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 10 дни; на основание чл.15, ал.1, пр.1 НСКСЧ-сумата
5 250 евро за 150 дни за периода от 10.05.2017 г. до 10.10.2017 г. и на
основание чл.221, ал.1 КТ-сумата от 520,00 лв.-обезщетение за срока на
предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.327, ал.1, т.2 КТ със законната лихва върху сумите от датата на предявяване
на иска до изплащането им.
Видно от трудов
договор № 1705-02/09.05.2017 г. страните по делото са били в трудово
правоотношение за длъжността „машинист, пътностроителни машини“ с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 520 лв.
Със заповед №
01-0517/10.05.2017 г. на основание чл.121, ал.3 КТ управителят на „Т.С.Б.“ ЕООД
е командировал К.Р.А. за периода 10.05.2017 г.-10.10.2017 г. /150 календарни
дни/ в гр.Щотен и гр.Битроп, Германия със задача-изкопни и възстановителни
работи по изграждане на телекомуникационна инфраструктура при финансови
условия-основно месечно възнаграждение в размер на поне същите минимални
условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите,
изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава Германия с
възнаграждение в евро.Посочено е , че страните са постигнали съгласие по
отношение на: продължителност на работния ден и размер на междудневната и седмичната
почивка и на почивките в работния ден: 40 работни часа на седмица, изчислени
при сумирано изчисляване на работното време съгласно чл.142, ал.2 КТ за
6-месечен календарен период на изчисляване;
спазване на задължителните изисквания за междудневна и седмична почивка,
въведени с КТ; спазване на задължителните изисквания на законодателството на
приемащата страна; размер на платения годишен отпуск-24 работни дни; размер на
трудовото възнаграждение, който покрива поне същите минимални условия на
работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата
или сходна работа в приемащата държава Германия; валута, в която ще се изплаща
възнаграждението-евро; допълнителни трудови възнаграждения, които ще се
изплащат в пари или в натура, свързани с изпращането зад граница: не са
предвидени на етап изготвяне на заповедта; заплащане на извънреден труд-не се
предвижда полагане на такъв; отговорник по безопасни и здравословни условия на
труд-техническият ръководител на обекта; условия за завръщане в страната-след
изтичане на срока на командировката лицето да се завърне в Р България при
условията на действащия трудов договор, подписан между работодателя и
работника/служителя.Ищецът се е подписал под заповедта, че е съгласен с
условията на командироване, посочени в нея и е подписал и декларация, че е
уведомен и е съгласен да бъде командирован от 10.05.2017 г. до 10.10.2017 г. за
извършване на изкопни и възстановителни дейности, и че не работи по трудов
договор с друг работодател и не е самоосигуряващо се лице.
Представена е и
молба от 01.12.2017 г., подписана от ищеца, за разрешаване на основание чл.155 КТ ползването на 16 дни платен отпуск за 2017 г., считано от 18.09.2017 г. до
10.10.2017 г. включително.Ищецът е оспорил датата на заповедта.В молба от
03.05.2019 г. ответникът е заявил, че с подписването на молбата страните са
уредили самоотлъчки на работника.По делото са представени молби от същата дата,
касаещи искане за ползване на 19 дни неплатен отпуск от 06.11.2017 г. до
30.11.2017 г., компенсация от 11.10.2017 г. до 03.11.2017 г., както и молба от
15.09.2017 г. за ползване на 11 дни отпуск, считано от 15.09.2017 г. до
30.09.2017 г., без да е уточнен вида на отпуската.Заповедите за разрешаване на
отпуските са подписани, без да са попълнени графите за вида и периода на
отпуските.
Със заявление от
01.12.2017 г. ищецът е уведомил работодателя за желанието си за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, считано от
01.12.2017 г.
Със заповед от
01.12.2017 г. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, считано от
01.12.2017 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ.
С писмо изх.№
17272364/22.12.2017 г. ИА „Главна инспекция по труда“, Дирекция „ИТ Софийска
област“ е уведомила К.А. във връзка с подаден сигнал от него, че на „Т.С.Б.“
ЕООД е наложена принудителна административна мярка за изплащане на обезщетение
по чл.221, ал.1 КТ в срок до 29.01.2018 г.Съгласно информация, публикувана на
официалия сайт на Информационна служба на германската митническа администрация
минималният размер на брутното трудово възнаграждение за длъжност „машинист,
пътно-строителна техника“ е определен на 14,70 евро на час, считано от
01.01.2017 г.
От заключението на
вещото лице А.Б.е установено, че в случай, че се приеме, че молбата за отпуск
от 15.09.2017 г. е подписана от ищеца-при прекратяване на трудовия договор,
същият няма право на обезщетение по чл.224 КТ, т.е. използван е в пълен размер
полагаемия платен годишен отпуск.В случай, че молбата не е подписана от него-ищецът има право на
обезщетение по чл.224 КТ в размер на 10 дни.Обезщетението по чл.224 КТ за 10
дни за 2017 г. при база от 520,00 лв. е в брутен размер на 273,68 лв.На ищеца
са начислявани заплати и са съставяни ведомости за периода от м.05.2017 г. до
м.10.2017 г. включително.За м.11.2017 г. на ищеца няма начислена заплата.Срещу името на ищеца е
отбелязано, че е изплатена сумата от 8 531,60 лв. без да са представени
документи за плащане, т.е. дължимият остатък е в размер на 4 694,00 лв.В
случай, че се приеме, че сумата от 8 531,60 лв. не е изплатена, дължимото
трудово възнаграждение е в размер на 13 225,60 лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна следното:
Първоинстанционният
съд е приел, че през процесния период страните по делото са били в трудово
правоотношение за длъжността „машинист, пътно-строителни машини“ с основно
месечно възнаграждение 520 лв., и че е бил командирован за периода от
10.05.2017 г. до 10.10.2017 г. на работа в Германия.Приел е, че за исковия период
му е начислено трудово възнаграждение в размер на 13 225,60 лв., от което
са платени 8 000 лв. по признание на ищеца и е дължим остатък от
5 225,60 лв. По отношение на обезщетението по чл.221, ал.1 КТ съдът е
приел, че искът е основателен за сумата от 520 лв.-размерът на брутното трудово
възнаграждение по смисъла на чл.228 КТ.Съдът е уважил и иска с правно основание
чл.224, ал.1 КТ, като е изложил мотиви, че представените по делото молби не
удостоверяват ползването на платен годишен отпуск.
От събраните доказателства се установи, че през процесния период страните
са били в трудово правоотношение за длъжността „машинист,
пътно-строителни машини“ с месечна основна работна заплата в размер на 520,00
лв., като за периода от 10.05.2017 г. до 10.10.2017 г. ищецът е бил
командирован във ФРГ за изпълнение на същата длъжност при условията на
постигнатото от страните споразумение по чл.121а, ал.3 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 КТ работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа, а разпоредбата на чл.121а, ал.6, т.1 дава право на
командированото лице да претендира неизплатените трудови възнаграждения, които са дължими при спазване на
условията на ал.5.По делото не се установи през процесния
период ищецът да не е престирал труд съгласно сключения между страните трудов
договор.Възражението на въззивника за недоказване на факта на полагане на труд
е преклудирано с оглед разпоредбата на чл.133 ГПК, тъй като същият не е подал
отговор на исковата молба.Според нормата на чл.8, ал.2 КТ трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно
изискванията на законите.Работодателят не е доказал изпълнение на задължението
си за плащане на начисленото трудово възнаграждение на ищеца през процесния
период, поради което исковете по чл.128,т.2 КТ са основателни до уважените от
първоинстанционния съд размери.
Съдът счита, че
постигнатото между страните споразумение, обективирано в заповед № 01-0517/10.05.2017 г. е такова
по смисъла на чл.2, ал.2 от Наредбата за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/, тъй като съдържа предписаното в посочената разпоредба
съдържание.Посоченото в заповедта правно основание за издаването й -чл.121,
ал.3 КТ е некоректно, тъй като разпоредбата
е отменена с изменението на КТ /обн. ДВ бр.
105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г./, като е създадена разпоредбата на
чл.121а КТ в сила от същата дата.В подписаното от страните споразумение изрично
е посочено, че допълнителни трудови възнаграждения, които ще се изплащат в пари
или в натура, свързани с изпращането зад граница, не са предвидени.Съгласно чл.215,
ал.2 КТ /създадена с измененията, обн.ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от
30.12.2016 г./ при командироване по чл. 121а, ал. 1,
т. 1 и при изпращане по чл.
121а, ал. 2, т. 1 работникът или служителят има право да
получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни пари при условия,
определени в наредбата по чл.121а, ал.8.Т.е.
в разглеждания случай, за разлика от командироването в чужбина по чл.121 КТ,
което е извършено с НСКЧ, в КТ и в НУРКИРСРПУ не е предвидено задължение за
изплащане на дневни командировъчни пари от работодателя, като ищецът се е
задължил да бъде командирован при тези условия.Аргумент за това е и
разпоредбата на чл.215, ал.1 КТ, която изрично предвижда право на получаване на
дневни пари за разлика от чл.215, ал.2
КТ, в която такива не фигурират.С оглед по-различния характер на това
командироване без предвиждане заплащането на дневни пари законодателят е
предвидил осигуряване на минимален жизнен стандарт на командированите или
изпратени работници, съпоставим с местните лица в приемащата държава. Поради
изложените съображения искът по чл.15, ал.1 НСКСЧ се явява неоснователен.
Други оплаквания във въззивната жалба не са въведени, а съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.По
отношение на исковете по чл.224, ал.1 КТ и чл.221, ал.1 КТ въззивната жалба е
бланкетна и в нея не са посочени конкретни пороци на обжалваното решение.При
постановяване на решението не се установи нарушение на императивни
материалноправни норми, поради което не следва да се извършва цялостна проверка
на правилността на решението по тези искове /Р № 172/10.04.2017 г., т.д.№
2312/15 г., ВКС, I ТО/.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете
инстанции обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е уважен
иска по чл.15, ал.1 НСКСЧ за сумата от 5 250 евро, както и в частта, с
която ответникът е осъден да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК държавна
такса по сметка на СРС над 239,82 лв., като вместо него се постанови решение, с
което искът да се отхвърли.В останалата обжалвана част решението следва да се
потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 755,73
лв.Разноски в полза на въззивника не следва да се присъждат, тъй като по делото
са представени доказателства само за платена държавна такса, а с оглед разпоредбата
на чл.359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и
служителите.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 15.08.2019 г. на СРС, 144 с-в, по гр.д.№ 18773/18
г. в частта, в частта, с която е уважен иска по чл.15, ал.1, пр.1 от Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина за сумата от 5 250 евро-
стойност на дневни пари по чл.15, ал.1, пр.1 от НСКСЧ за периода от 10.05.2017
г. до 10.10.2017 г. в размер на 150 календарни дни, както и в частта, с която „Т.С.Б.“
ЕООД /н/ е осъден да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК държавна такса по
сметка на СРС над 239,82 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на К.Р.А. с ЕГН ********** и с адрес: *** и със съдебен
адрес:*** /адв. Цв.П./ срещу „Т.С.Б.“ ЕООД /н/ с ЕИК ********и със седалище и
адрес на управление:*** и със съдебен адрес:*** с правно основание чл.15, ал.1,
пр.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за
сумата от 5 250 евро- стойност на дневни пари по чл.15, ал.1, пр.1 от
НСКСЧ за периода от 10.05.2017 г. до 10.10.2017 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.Б.“ ЕООД /н/ с ЕИК ********и със седалище и адрес на
управление:*** и със съдебен адрес:*** да заплати на К.Р.А. с ЕГН ********** и
с адрес: *** и със съдебен адрес:*** /адв. Цв.П./ на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата от 755,73 лв. /седемстотин петдесет и пет лева и седемдесет и три
стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване в частта относно исковете с
правно основание чл.128, т.2 КТ и чл.15, ал.1, пр.1 от НСКСЧ пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.В останалата част решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.