Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд съд, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и
секретар Г.Владова, като разгледа
докладваното от председателя гражданско дело № 1727 по описа за 2020
год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявeн е от Е.А.А. против „З. „А.Б.“
АД иск с правно основание чл. 432, ал.1
от КЗ.
Ищцата
твърди, че на 03.07.2019 г. в гр.София настъпило
ПТП по вина на водача на л.а „Мерцедес 312“ с рег. № СА ****ТР – С.К.И., чиято
отговорност била застрахована от ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност”. В резултат на пътно-транспортното произшествие настъпила смъртта
на нейната дъщеря – В.Е.А.. Ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразили се
в болки и страдания от трагичната загуба на дъщеря й. Счита, че справедливият
размер на обезщетение възлиза на 200 000 лв. Моли съда да осъди ответника да й
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 03.07.2019 г.
до окончателното изплащане. Ответникът оспорва иска,
като поддържа следните възражения: оспорва механизма на настъпване на
пътно-транспортното произшествие; оспорва твърденията, че поведението на
сочения от ищцата деликвент е било противоправно и виновно; оспорва да е налице
причинно-следствена връзка между пътно-транспортното произшествие и описаните в
ИМ вреди; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата,
която се движела не необозначено за това място и извършила редица нарушения на
правилата за движение по пътищата, а именно: преди да навлезе на пътното
платно, не се огледала и не съобразила движението си с приближаващото МПС,
което подало сигнал за извършване на маневра за движение назад; нарушила
чл.108, ал.1 от ЗДвП, като не се движела по тротоара или по пътния банкет, а се
движела по средата на уличното платно в посока от ул.“Добри Х.“***; удължила
ненужно пътя и времето за преминаване през пътното платно, като вървяла по
средата му, вместо да предприеме действия по освобождаването му; оспорва
размера на иска; оспорва претенцията за законна лихва като неоснователна. Моли
съда да отхвърли иска.
Третото
лице – помагач С.К.И. оспорва предявения иск и поддържа същите възражения, вкл.
и възраженията за съпричиняване на вредите от пострадалата, които е направил и ответникът
в процеса. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено
от фактическа и правна страна
следното:
По иска
с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди: За да бъде уважен предявеният иск ищцата трябва да
ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила,
управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за
юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже
размера на дължимото обезщетение. Страните не спорят, че
отговорността на водача на л.а „Мерцедес 312“ с рег. № СА ****ТР – С.К.И., е
била застрахована по договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от
ответното дружество към датата на пътно-транспортното произшествие, което се
потвърждава и от служебно извършена от съда справка на публичния сайт на
Гаранционния фонд.
Видно от присъда от 13.11.2020 г. по НОХД №1283/2020 г.
на СГС, частично изменена по реда на инстанционен контрол, подсъдимият С.К.И. е признат за виновен в това, че на 03.07.2019
г., около 14.40 часа, в град София, при управление на моторно превозно средство
- товарен автомобил, марка „Мерцедес“, модел „312“, с рег. № СА ****ТР, по
пътното платно в ж. к. „Хиподрума“, в района на вход/изход зад блок № 146, с
посока на движение от ул.“Добри Х.“***, при извършване на маневра „движение
назад“, е нарушил правилата за движение по пътищата, както следва: по чл.
40, ал. 1 от Закона за движението по пътищата: “Преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението“; по чл.40, ал.2 от Закона за движение по пътищата: „По
време на движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности“ и по непредпазливост е причинил
смъртта на намиращата се зад автомобила (с последващо прегазване) пешеходка В.Е.А.,
която е в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с получените при ПТП
травматични увреждания (съчетана травма на главата, гръдния кош, корема и таза,
с тежки увреждания на множество анатомични структури и вътрешни органи), като
деянието е извършено след употреба на наркотични вещества - амфетамин,
установено по надлежния ред - със съдебна-химикотоксикологична експертиза, изх.
№ 11-7337/23.07.2019 г. на специализираната химикотоксикологична лаборатория
към ВМА - София - престъпление по чл.
343, ал. 3, пр. 2, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което
и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК му
е определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години и шест месеца, който размер, на основание чл.
58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, е намалил с една трета и му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл. 66,
ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на
наказанието за срок от пет години.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца.
С оглед на
горецитираната влязла в сила присъда, настоящият състав приема, че е установено
противоправното поведение на водача С.К.И., неговата вина, съставомерните
последици, които са част от състава на престъплението/настъпилата смърт на В.Е.А./,
и причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и
вредоносния резултат.
Видно от представеното
по делото удостоверение за наследници от 10.07.2019г. ищцата е майка на починалата
В.Е.А..
За установяване на
претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са събрани гласни
доказателствени средства.
От показанията на св.Антова се установява, че познава ищцата от 50
години. С дъщеря й В.А. били заедно в детската градина, а после учели и в едно
и също основно училище. Дъщерята на ищцата преди години живяла в чужбина, но се
прибрала в България, заради здравословното състояние на родителите си, за да се
грижи за тях. След завръщането й в България се срещали често със свидетелката. В.живеела
с майка си в един и същ апартамент. Направила основен ремонт на жилището, за да
живее майка й по-добре, защото била вече възрастна и имала своите болести. Ищцата
имала здравословни проблеми, трудно се движела, скоро щяла да навърши 80
години. Тя нямала съпруг, била разведена, В.била единствената й дъщеря. Смъртта
на В.се отразила негативно на живота на Е., която променила поведението си, станала
негативна, всичко считала за лошо, всичко я дразнело. Сега живеела сама,
помагал й племенникът й. След смъртта на В., хората питали ищцата как ще се
завърне в апартамента, в който са живели заедно, но тя се завърнала в жилището
в памет на дъщеря си. Не била преживяла
смъртта й. Сложила нейна снимка и всеки ден си говорела с нея. Споделяла със свидетелката,
че Весето й липсва.
Показанията на свидетелката
са последователни, житейски правдиви и непротиворечиви и съдът изцяло ги
кредитира, като приема за доказано по делото, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с процесното
пътно-транспортно произшествие.
Така събраните
доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на
чл.432, ал.1 от КЗ, поради което предявеният иск е доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете
следните обстоятелства: възрастта на ищцата към
датата на смъртта на дъщеря й – 77 г.; обстоятелството, че е прекъсната една от
най-силните връзки в живота на човека – тази на родителя с неговото дете, при
това ищцата е била в напреднала възраст, имала е здравословни проблеми и е
разчитала на грижите и подкрепата на дъщеря си. Отношенията между ищцата и
дъщеря й са били основани на обич, разбирателство и взаимна подкрепа. Двете са
живеели заедно в един дом, пострадалата е била единственото дете на ищцата,
завърнала се е от чужбина, за да се грижи за майка си. Ищцата тежко е преживяла загубата на дъщеря си,
след нейната смърт животът й драматично се е променил – страда дълбоко, всичко
й се струва негативно, дъщеря й силно й липсва, поставила е нейна снимка в дома
си, с която разговаря всеки ден/св.Антова/.
При
определяне на обезщетението съдът отчете обстоятелството, че мъката на ищцата от
смъртта на дъщеря й ще
я съпътства до
края на живота
й, за нея загубата е невъзвратима и не може да бъде
измерена материално.
Като
съобрази горепосочените
обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната
през 2019 г., на основание чл.52 от ЗЗД, съдът определи обезщетение за неимуществени вреди, по
справедливост,
в размер на 140 000 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен
размер от 200 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По възраженията за съпричиняване на вредите:
Ответникът
поддържа в хода на делото възражения за съпричиняване
на вредите от починалата В.Е.А., тъй
като преди да навлезе
на пътното платно, не се
огледала и не съобразила движението си с приближаващото МПС, което подало сигнал
за извършване на маневра за
движение назад; нарушила чл.108, ал.1 от ЗДвП, като не
се движела по тротоара или
по пътния банкет, а се движела
по средата на уличното платно
в посока от ул.“Добри Х.“***; удължила ненужно пътя и времето за преминаване през пътното платно,
като вървяла по средата му,
вместо да предприеме действия по освобождаването му
Възраженията
са неоснователни, поради следните съображения:
От
заключението на на автотехническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно
и обективно дадено, се установява следният механизъм на настъпване на
катастрофата: На 03.07.2019 г., около 14:40 ч., в гр.
София, ж.к. „Хиподрума“, в района зад бл. 146, товарен автомобил „Мерцедес 312
Д“ с рег. № СА ****ТР е извършвал маневра „движение на заден ход” с посока на
движение от ул. „Добри Х.“***. В същото време пешеходката В.А. се е движела в
посоката
на движение на автомобила пред задната му част, с гръб към него. Водачът не е
имал обективна възможност да я възприеме в огледалата за обратно виждане и
движейки се на заден ход я е ударил със задната лява част на автомобила със
скорост, не по-ниска от 15 км/ч. Вследствие на удара пешеходката е паднала на
терена, след което автомобилът е преминал през тялото й, като водачът е спрял,
едва когато я е видял пред автомобила. Произшествието е станало през светлата
част на денонощието при добра видимост и суха настилка.
Според
вещото лице, причина за настъпване на катастрофата е поведението на водача на
автомобила, който преди да потегли на заден ход е следвало да се убеди, че
пътят зад него е свободен и няма да създаде опасност или затруднение за
останалите участници в движенито. Няма даннни за скоростта на движение на
автомобила при настъпване на произшествието, но предвид обстоятелството, че е била
извършена маневра на заден ход и липсата на деформации по автомобила в задната
част, където е настъпил ударът, както и данните за прегазване на пешеходката, вещото лице е приело, че скоростта на автомобила е била не по-ниска от
15 км/час. Според експерта, ударът на пешеходката е настъпил върху територия,
предназначена за движение на пешеходци. Мястото на настъпване на произшествието
не е пътно платно - катастрофата е реализирана на вход-изход на паркинг зад
бл.146. Пешеходката се е движела зад маневриращия назад товарен автомоблил и е
била с гръб към задната част на превозното средство, т.е не е могла да
забележи, че автомобилът се движи. Пешеходката се е намирала по средата на
вход-изход на паркинга зад бл.146 в посока от ул. „Добри Х.“***. При движението
си назад водачът на автомобила не е могъл да възприеме пешеходката в двете странични огледала, тъй като тя се е намирала в т.нар „мъртва зона
на видимост“.
В съдебно
заседание вещото лице описва мястото на произшествието като площ, която се
намира зад блок и е разделена на три части – първата част е предгаражно пространство,
втората е обособена от бетонни павета и третата част е площ, върху която паркират
автомобилите. Няма изграден тротоар. В протокола за оглед е описано, че в
дясната част има 3,1 метра тротоар, но вещото лице описва тази част като
предгаражно пространство. Настилката на тези 3.1 метра е различна от настилката
на алеята – състои се от бетон, а другата част от бетонни плочи, но
бетонираното и павираното пространство са на едно ниво, няма бордюр. Експертът
заявява, че мястото му е познато, по него преминават пешеходци между двете
улици. Счита, че мястото е предназначено за пешеходци, тъй като няма как по
друг начин човек да стигне до гаражите. Заявява, че мястото, на което е
настъпила катастрофата, представлява задблоково пространство. Вещото лице е
онагледило мястото на катастрофата със снимка към заключението, находяща се на
л. 191.
Механизмът
на настъпване на катастрофата се потвърждава от показанията на св.Л., който се
е намирал в процесния товарен автомобил по време на катастрофата. Същият твърди,
че в деня на катастрофата заедно с водача са спрели пред заведение в кв.“Хиподрума“,
за да го заредят със стоки. Заведението се намирало пред блок, пред който имало
голяма бетонова настилка. След като приключили с работата си се качили в буса и
водачът тръгнал назад. Бусът доста подскачал, затова не разбрали дали има някой
или нещо зад тях. Едва когато видели жена под буса, водачът спрял. Свидетелят
заявява, че когато се качвал в колата, не видял отзад да има някой, не видял
жената. Преди да потеглят и двамата с водача погледнали пътя и не видели никой.
Не си спомня шофьорът да го е помолил да стои зад автомобила и да наблюдава
дали отзад няма някой.
Св. К. не
е видял самата катастрофа. Видял единствено потеглянето на буса. Според него,
той потеглил доста бързо, с „мръсна газ“, от мястото, където разтоварил стока. Мястото
представлявало паркинг пред заведение и било разположено откъм гаражите в
блока. Пред гаража нямало тротоар. Цялото пространство било паркинг. Не видял
жената преди да бъде блъсната. Той бил в заведението. Предполага, че пострадалата
е била в заведението, но не е обърнал внимание. Заведението имало два входа –
единият през паркинга, а другият – от другата страна, където имало тротоар.
Заведението се помещавало в бивши гаражи.
При така
събраните доказателства съдът намира възраженията за съпричиняване за
недоказани. Изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не
може да почива
на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен
начин конкретни действия или бездействия
на увреденото лице, с които то
обективно да е способствало за настъпването на вредите /решение 99/08.10.2013 г.
по т.д. 44/2012 г. на ВКС, второ ТО; решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, второ ТО/.
Възраженията
на ответника се основават на твърдения, че катастрофата е настъпила върху пътно
платно. В присъдата на наказателния съд е посочено, че катастрофата е настъпила
по пътното платно в ж.к.“Хиподрума“ ,
в района на вход/изход зад блок № 146 с посока на движение на автомобила от
ул.“Добри Х.“***. Присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд относно обективните и субективните признаци на дянието, описани в нейния
диспозитив, поради което настоящият състав е длъжен да приеме, че катастрофата
е настъпила върху пътно платно, макар доказателствата по настоящото дело да не
установяват това обстоятелство. От значение за спора обаче е дали пострадалата
обективно е допринесла с поведението си за настъпване на катастрофата. От
показанията на свидетелите и заключението на вещото лице, както и от неговите
обяснения в съдебно заседание, се установява, че мястото на произшествието,
макар да е описано от наказателния съд като пътно платно между две улици, не е било обозначено като пътно платно. Живущите
в квартала и другите пешеходци са го възприемали като паркинг, свободен за
движение на пешеходци./показания на св.К. и обяснения на вещото лице Е./. Самата
площ на терена, на който е настъпила катастрофата, се състои от неравни
бетонови плочи, а не е асвалтирана, нито има данни да са начертани пътни ленти
или да има други обозначения, че това е пътно платно. В присъдата на наказателния
съд мястото е описано като „вход/изход“ зад блок № 146. С оглед вида на самото
място, неговото разположение(зад блок,
пред гаражи), както и неравната настилка,
която се състои от релефни бетонови плочи и не се различава от релефната
настилка, върху която са паркирани автомобилите(сателитна снимка на мястото на катастрофата към заключението –
л. 191), съдът приема, че мястотото е
било възприемано от живущите в квартара и останалите преминаващи хора като
паркинг, свободен за преминаване от пешеходци, а не като пътно платно. Не се
установява на място да е имало тротоар. При това положение няма основание да се
приеме, че ответницата е била наясно, че пространството, оформено като паркинг,
представлява пътно платно между две улици. Тя се е придвижвала в пространството
между зоната, в която са били разположени търговските обекти/бивши гаражи/ под
блока и паркинга, като е осъществявала движението си в тази зона правомерно.
Тъй като се е движела с гръб спрямо спрелия бус, не е знаела и не е очаквала,
че той ще потегли на заден ход, без да се е убедил, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението. Доказателствата по делото установяват, че единствената
причина за настъпване на катастрофата е поведението на водача на автомобила.
По
законната лихва:
Ищцата
претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от
03.07.2019 г. до окончателното изплащане. Съгласно чл.409 от КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху застрахователното
обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3
от КЗ. Според чл.405, ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ, срокът за
произнасяне на застрахователя не може да бъде по-дълъг от три месеца. В
конкретния случай ищцата е отправила застрахователна претенция до ответника на 26.07.2019
г./л.21/, а тримесечният срок за произнасяне на застрахователя е изтекъл на 28.10.2019
г./първият присъствен ден в края на тримесечния срок/, поради което законна
лихва се дължи, считано от 29.10.2019 г. до окончателното изплащане, не и за
периода преди тази дата.
По
разноските:
Ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 2053.80 лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат М.Д.Д. ***,
с адрес за призоваване: гр. София ул.“В., на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 8 855 лв., съобразно уважената част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху
уважения иск в размер 5 600 лв., а на СГС разноски за вещо лице в размер на 210
лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „З. “А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:*** - за адв.Я.А.,
да заплати на Е.А.А., ЕГН **********,***, съдебен
адрес:*** – за адв. М.Д.Д., на основание чл.432,
ал.1 от КЗ, сумата от 140 000 лв. /обезщетение
за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейната дъщеря
В.Е.А., настъпила на 03.07.2019 г., вследствие
на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача С.К.И., при
управление на л.а „Мерцедес 312“ с рег. № СА ****ТР, по време на действието на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва, считано от 29.10.2019 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 200 000 лв.
ОСЪЖДА Е.А.А. да заплати на „З. “А.Б.“ АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените
по делото разноски в размер на 2053.80 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З. “А.Б.“ АД да заплати на адвокат
М.Д.Д. ***, с адрес за призоваване: гр. София ул.“В., на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатско
възнаграждение в размер на 8 855 лв., съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА „З. “А.Б.“ АД да заплати на държавата, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка
на СГС, държавна такса върху уважения иск в размер на 5 600 лв., а на СГС разноски
за вещо лице
в размер на 210 лв., съобразно уважената част от иска.
Решението е постановено
при участие на трето лице – помагач на страната на ответника – С.К.И., ЕГН**********,
с адрес ***.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :