№ 136
гр. ***, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Гергана Р. Петрова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. С.А
като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно
наказателно дело № 20251420200204 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ч. Б. М. от гр.*** против Наказателно постановление №25-
0967-000088/04.02.2025 г., издадено от началник сектор в ОДМВР ***, РУ ***, с което на
основание чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП, за нарушение по същия текст му е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и е постановено лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца, като на основание Н-ба № Iз-2539/2012 г. са му
отнети 15 контролни точки.
В жалбата и в с.з. жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. В.Д. -
ВрАК, заявява позиция, че НП е неправилно и незаконосъобразно и при излагането на
подробни съображения в тази насока, прави искане за отмяната му, като претендира
направените по делото разноски. Застъпва становище, че при извършване на проверката
проверяващият орган и същевременно актосъставител не се бил легитимирал. Отразената в
акта фактическа обстановка не отговаряла на обективната действителност. На посочената
дата,място и час жалбоподателят не бил управлявал собствения си т.автомобил. Този ден
бил на групов лов с ловната дружинка на с.***, обл.***. След като оправили отстреляния
дивеч в Ловната хижа, която била на няколко километра от селото, жалбоподателят с още
двама ловци слезли в селото към 21.00 ч.с неговия автомобил,като управлявал друг негов
колега, тъй като жалбоподателят бил употребил алкохол. Уговорката била собственият му
автомобил да остане в селото, а той да пътува до гр.*** с друг колега. След пристигане в
селото, започнал да сваля багажа от собствения си автомобил, и в този момент се появили
органи на КАТ. Поискали документите му и го поканили да бъде изпробван с техническо
1
средство Дрегер за употреба на алкохол. Жалбоподателят отказал извършването на такава
проверка, тъй като не бил управлявал т.а., за което и уведомил проверяващите.
Проверяващите съставили АУАН на жалбоподателя, който той отказал да подпише по
същите причини, както и всички останали документи. На 13.01.2025г. жалбоподателят
отишъл в КАТ, където му връчили съставения акт, талон за медицинско изследване и
заповед за налагане на ПАМ /според изложеното в жалбата/. Според жалбоподателя и
процесуалния му представител той не би могъл да бъде субект на отговорността по чл.174
ал.3 ЗДвП, тъй като няма качеството на водач-не е управлявал процесния т.а. На следващо
място твърди, че е бил лишен от правото да се възползва от отпадане на противоправността
и наказуемостта на обективираните откази. Според жалбоподателя талонът за кръвна проба
му бил връчен едва на 13.01.2025г.
В с.з.чрез процесуалния си представител жалбоподателят поддържа жалбата така както
е подадена.
Въззиваемата страна, редовно призовна, не изпраща предствител и не взема становище
по жалбата.В съпроводителното писмо,с което изпраща преписката моли издаденото НП да
бъде потвърдено.Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
жалбоподателя и искане за намаляването му под предвидения в НМРАВ минимум.Не
претендира разноски.
Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, и наведените от страните доводи, приема за установено от фактическа
страна следното:
Административно-наказателното производство е отпочнало със съставянето на АУАН
с.GA № 3346853,затова, че на 11.01.2025 г., около 21:15 часа, в с.***, ул.“***“ № 4
жалбоподателят управлявал т.а., негова собсвеност м.“***“ с рег.№ ***, като при проверка
отказва да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 с фабр.№ ARPL 0242. Отразено е в акта, че на жалбоподателя бил издаден
талон за медицинско изследване с №0157622. Такова не е направено.
В съставения АУАН е посочено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.174
ал.3 ЗДвП, като словесно е изписан целия текст на разпоредбата. Жалбоподателят отказал да
подпише акта, поддържайки, че не е управлявал процесното превозно средство, който факт
не се оспорва и от самия него. Отказът на нарушителя да подпише акта е удостоверен и с
подписа на един свидетел съгл.чл.43 ал.2 ЗАНН. АУАН е връчен на жалбоподателя на
13.01.2025г., като в графа „обяснения и възражения” е отразено, че няма такива.
На жалбоподателя според отразеното в акта е издаден талон за медицинско изследване.
Няма спор, че с издадения такъв талон за медицинско изследване, отразен в акта
жалбоподателят не е дал кръв за химическо изследване. В НП, както се изложи, е отразено,
че не е изпълнил и предписание за изследване с доказателствен анализатор, както и
предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му. В
2
представения по преписката екземпляр от талона за медицинсо изследване е отразено, че
нарушителят отказва да го получи на 11.01.2025г., като отказът отново е удостоверен с
подписа на един свидетел.В жалбата и в хода на делото жалбоподателят поддържа, че
талонът за медицинско изследване му бил връчен на 13.01.2025 г. Няма спор и относно
факта, че съставения на 11.01.2025г. АУАН е връчен на жалбоподателя на 13.01.2025г. След
получаване на АУАН жалбоподателят входирал в ОД МВР *** писмени възражения, с които
оспорва отразеното в акта, поддържайки, че не е управлявал ПС и няма качеството на
водач,каквито възражения всъщност излага в жалбата. След получаване на възраженията
АНО възложил допълнителна проверка по случая. След приключване на същата и имайки
предвид и допълнително събраните доказателства, АНО не уважил възраженията и на
04.02.2025 г., въз основа на така съставения АУАН, при посочване като нарушена
разпоредбата на чл.174 ал.3 ЗДвП, е издадено процесното НП от началник сектор в ОДМВР
***, РУ ***, с което на жалбоподателя, на основание чл.174 ал.3 предл.1 ЗДвП е наложена
глоба в размер на 2000 лв., и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства.
Приложени са следните относими писмени доказателства:наказателно постановление
№ 25-0967-000088/04.02.2025г., АУАН серия GА № 3346853/11.01.2025г., заповед № 812з-
1632/02.12.2021г. на Министьра на вътрешните работи, заповед peг. № 369з-
189/25.01.2022 г. на Директора на ОДМВР- ***, отнасяща се за служители на РУ - *** ,
оправомощени да съставят актове и издават фишове,справка за нарушител водач, справка за
собственост на процесното МПС и други подобни, писмо на ОД МВР *** изх.№
30/03.01.2025г. с приложени към него талон за медицинско изследване № 0157622, заповед
за ПАМ, докладна записка от 11.01.2025г., писмени възражения от жалбоподателя против
акта, докладна записка от 21.01.2025г., писмо на ОДМВР *** от 20.01.2021г., писмо на
Кметство *** от 30.01.2025г., сведения – 3 броя, справка от 01.02.2025г.,писмо на ОД МВР
от 04.02.2025г., писмо на ОД МВР *** изх.№ 179500-179/17.01.2025г., заповед № 8121з-
140/08.02.2022г., разрешително за групов лов с приложение № 1 и декларация.
По делото са събирани и гласни доказателства. Разпитаните са свидетелите Я.Й.-
актосъставител и Др.Д. – свидетели-очевидци на нарушението и при съставянето на акта
,които установяват отразеното в АУАН и начина на установяване на нарушението.
Свидетелите са категорични, че нарушителят е извършил отразеното в акта нарушение,
както, и, че АУАН и талон за изследване на кръвта са връчени на нарушителя, но той е
отказал да ги получи на 11.01.2025г.. Двамата също са категорични, че жалбоподателят е
управлявал процесния автомобил и отказал да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на алкохол, както и да получи талон за изследване на кръвна проба, каквато също
3
не е дал. При проверката жалбоподателят лъхал на алкохол и бил неадекватен.
Съдът дава вяра на показанията на двамата свидетели, които са последователни,
безпротиворечиви и взаимно се допълват. Подкрепят се и от писмените доказателства по
делото. И двамата свидетели са незаинтересовани от изхода на делото и споделят свои
непосредствени впечатления.
По делото по искане на жалбоподателя са изслушани и свидетелите Цв.Г. и П.Р.- които
дават показания в подкрепа на поддържаната от жалбоподателя теза, а именно, че не той, а
Цв.Г. бил управлявал процесния автомобил до селото. Съдът не дава вяра на показанията на
тези свидетели относно този факт, като отчита евентуалната им заинтересованост от изхода
на делото, предвид близките им приятелски отношения с жалбоподателя, и стремежа им по
някакъв начин да се поставят в негова услуга и да му помогнат. По принцип настоящият
състав намира поддържаната от жалбоподателя защитна теза за житейски неправдоподобна
и логически неиздържана. От друга страна св.П.Р. при извършване на проверката на
жалбоподателя изобщо не е реагирал, и по никакъв начин не е уведомил проверяващите, че
жалбоподателят не е управлявал автомобила-видно и от първоначално дадените от него
сведения и от показанията му в с.з.. Това той е сторил, “или си е спомнил“ в един по късен
момент, в който жалбоподателят е имал нужда от свидетели в подкрепа на защитната си
теза. Нелогично е да се допусне също, че жалбоподателят щял да се връща на *** с
автомобила на друг/неизвестен/ свидетел, а не се е възползвал от възможността да пътува с
първия свидетел /Цв.Г./, който веднага тръгнал/тръгвал/ за ***, при това годините му
предполагат осезаема възможност за посещение на дискотека, на каквато имал уговорка да
ходи жалбоподателя според твърденията му. Така и липсва /не се споменава /името на
другия свидетел, с който жалбоподателят имал уговорка да пътува за ***. Същият не се
появил и до края на проверката от проверяващите.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е депозирани от легитимирана страна, в предвидения от законодателя
преклузивен срок и срещу акт - наказателно постановление от категорията на обжалваемите,
поради което се явява процесуално допустима.
Разглеждайки жалбата по същество съдът намира следното:
АУАН е съставен при спазване на предвидената в ЗАНН процедура и формално
съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено
съгласно изискванията на чл.57 ал.1 ЗАНН и в него също не се установяват формални
пороци от външна страна, водещи до неговата незаконосъобразност. И АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия, като в тях достатъчно
подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на
констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и
кой текст от кой закон е нарушен. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3
ЗАНН.
4
По категоричен начин от доказателствата по делото се установява, че от обективна
страна жалбоподателят е осъществил част от състава на чл.174 ал.3 ЗДвП – като водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, както не изпълнил и
предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Деянията са и субективно съставомерни –
извършени са умишлено-жалбоподателят е съзнавал общественоопасните последици на
деянието си и е целял именно тяхното настъпване, като формата на вината е пряк умисъл.
Нормата на чл.174 ал.3 ЗДвП съдържа в себе си три хипотези-1/отказ да бъде извършена
проверка за употреба на алкохол с техническо средство, и/или 2/неизпълнение на
предписание за изследване с доказателствен анализатор, или 3/ неизпълнение на
предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта , и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, всяка от които е самостоятелно основание за
търсене на административно наказателна отговорност. В конкретния случай, както се
изложи са налице първата и третата хипотези. Това е установено по категоричен начин от
писмените доказателства и показанията на свидетелите,на които съдът дава вяра. С НП,
обаче, наказанието е наложено на основание чл.174 ал.3 предл.1 ЗДвП – за отказ да бъде
изпробван жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо средство. Няма пречка
предвиденото наказание да бъде наложено за осъществено нарушение само по една от трите
алтернативни хипотези/първата в случая/. При това положение за съда отпада задължението
да изследва въпроса налице ли са и останалите две хипотези на извършени нарушения,тъй
като за тях не е наложено наказание. Неоснователни се явяват и доводите на жалбоподателя
в тази насока – че не се е осъществил състава на твърдяното нарушение, тъй като при
съставяне на акта/11.01.2025г./на жалбоподателя не бил връчен талон за кръвна проба.
Наказанието е наложено в предвидения с нормата абсолютен размер, поради което не стои и
въпроса за индивидуализиране на наказанието - лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
В заключение с оглед доказателствата по делото е видно,че нарушителят е осъществил
от обективна страна състава на вмененото му нарушение – отказ от водач за установяване
употребата на алкохол с техническо средство, при което деянието е и субективно
съставомерно. Санкционната норма е правилно определена при наличие на обективна
съставомерност на нарушението, каквато, както се изложи, е налице.
При гореизложеното жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави
без уважение, като НП като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
При този изход на делото на въззиваемия се дължат сторените в производството
5
разноски, но такива не се претендират.
Така мотивиран ВрРС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-0967-000088/04.02.2025 г., издадено
от началник сектор в ОДМВР ***, РУ ***, с което на основание чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП, за
нарушение по същия текст на Ч. Б. М. от гр.*** е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лв. и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца, като на основание Н-ба № Iз-2539/2012 г. са му отнети 15 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. *** в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6