Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260014,
25.03.2021 г. , град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на единадесети март през две хиляди
двадесет и първа година, в публично съдебно заседание, в следния състав :
СЪДИЯ :
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар Йордан Кръстев, прокурор ………………, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 583 по описа на РС Котел за 2020
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по иск с правна квалификация чл.150 вр. чл.143, ал.2 от СК. Искът е
предявен от непълнолетната Й.М.П., със съгласието на майка ù В.Б.И.,
срещу М.К.П.. Твърди се, че ответникът е баща на детето Й., родена на *** г.
Твърди се, че с решение по гражданско дело № 204/2014г. на РС Котел ответникът
бил осъден да заплати издръжка в размер на 90.00 лева, която
обаче била достатъчна с оглед нарасналите нужди на детето, което било ученичка
в 10 клас в СУ „Г. С. Раковски“ в град Котел и имало разходи за учебници,
учебни пособия и помагала, облекло и храна. Цялата необходима издръжка била
поета от майката, която работела като учителка. Моли съда да осъди ответника да
заплаща на ищцата издръжка в размер на 160.00 лева, считано от подаване на
исковата молба на 15.10.2020г.
В срока за отговор ответникът е
подал отговор срещу исковата молба, в който се оспорва размера на предявения
иск. Твърди, че е безработен. Имал задължение и към друго малолетно дете, за
което той единствен полагал грижи.
В съдебно заседание непълнолетната
ищца се явява заедно с майка си и поддържа предявения иск.
Ответникът се представлява от адв. Р.И.
от АК Бургас, който поддържа отговора и направено с него оспорване на размера
на иска.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Ответникът М.К.П. е баща на детето Й.,
родена на *** г. Майка на детето е В.Б.И..
Бракът между родителите е прекратен
с решение № 360/03.12.2004г, постановено по брачно дело № 2197/2004г на РС
Бургас, в сила от 04.01.2005г. Родителските права са възложени за упражняване
на майката.
С протоколно определение от
08.01.2015г, постановено по гражданско дело № 204/2014г на РС Котел, е одобрена
постигната спогодба, по силата на която бащата М.П. е осъден на основание чл.143 ал.2 от СК да заплаща на Й.М.П.
(тогава малолетна) чрез нейната майка, месечна издръжка в размер на 90.00 лева,
считано от 01.10.2014г. до настъпване на пълнолетие на детето или до настъпване
на други причини за изменение или прекратяване на издръжката, което да се счита
за изменение на присъдената издръжка в полза на ищцата по силата на решение 360
от 03.12.2004г. по брачно дело 2197 от 2004г. на РС Бургас.
Детето Й. се отглежда от майката В.И.
в собственото на последната жилище в град Котел, която е задоволила всички потребности на детето. Бащата и детето никога не са срещали и детето дори
не го познава визуално. Бащата не е проявявал под никаква форма интерес спрямо
детето. Й. е ученичка в 10 клас в СУ „Г. С. Раковски“ в град Котел. Пред
социалния работник е заявила, че вече е ориентирана за бъдещето си и желае да
учи архитектура, след като завърши средното образование. Класният ръководител е
съобщил, че Й. е изключително дисциплинарна и отговорна ученичка, с висок
интелект, внимателна и общителна.
Майката В.И. работи като учител в
същото училище и за периода от месец април 2020г до месец септември 2020г
брутното ù трудово възнаграждение е общо 10224.34лв. За последния месец
възнаграждението е 1857.58лв. Няма твърдения за други доходи, извън тези,
получени от майката по трудовото правоотношение.
Бащата М.П. живее на съпружески
начала с Иванка Тончева. Двамата са родители на детето Тодор Михайлов П.,
родено на ***г. Тримата живеят в апартамент в град Бургас, собственост на И. Т.. Ответникът не
работи по трудово правоотношение и няма сигурни данни за получаваните от него
трудови доходи. Според справката от НАП, с известни прекъсвания е работил като
мебелист по трудово правоотношение от 2001г до 01.01.2020г. Пред социалния
работник е съобщил, че оттогава приема поръчки „на частно“. Другият доход идвал
от продажбата на мартеници, които И. Т. изработвала. Двамата с И. Т. реализирали
доходи, с които успявали да задоволят нуждите си и тези на детето Т..
Горната фактическа
обстановка съдът изгради въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, които кредитира
изцяло.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК, размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие
деца, се определя в зависимост от
нуждите на децата и възможностите на родителя. Според ал.2-ра, издръжката на
детето не може да е по – ниска от ¼ от минималната работна заплата, т.е.
към момента 162.50 лева. Това е глобалният размер на издръжката, която се
разпределя между двамата родители.
Съгласно
чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да
бъде изменена. Налице са изменени обстоятелства, мотивиращи исканото
увеличение. Й. е пораснала (от предходното определяне на издръжката са изминали
шест години), с което чувствително са се увеличи и потребностите ù от
облекло – дрехи, обувки, различни аксесоари (чанти, бижута и пр), към които е
станала по-взискателна, предвид възрастта ù. Безспорни са и
необходимостите от средства за здравословна храна, отопление, учебни пособия,
козметични продукти. През последната година на световна пандемия към
средствата, които обезателно следва да се включат в издръжката, са и тези за
защитни маски (в началото на пандемията една маска струваше близо 2 лева) и
дезинфектанти. Тъй като през по-голямата част на учебната година учениците,
особено в горния курс, са на дистанционна форма на обучение, следва да се
вземат предвид разходите за интернет, закупуване на компютър, мобилен телефон,
както и периферия – камери, слушалки и пр. Следва да се съобрази и изменената
през последните шест години икономическа обстановка, инфлационните процеси и
нарастването на минималната работна заплата, служеща като основа за определяне
на минималната издръжка. С ПМС № 331/26.11.2020г минималната работна заплата за
2021г е определена на 650.00 лева.
По отношение на възможностите на
родителите : За месец септември 2020г майката е получила брутно трудово
възнаграждение в размер на 1857.58лв, което, дори и да е претърпяло някакви
изменения, е в приблизително същия размер и към момента. Няма данни да получава
помощи.
Тъй като от началото на 2020г бащата
не работи по трудово правоотношение, съдът приема, че той реализира доход на
размер на установената минимална работна заплата от 650.00 лева.
По делото не се представиха
доказателства, че майката или бащата страдат от заболявания или да са налице
други причини, които да препятстват полагането на труд.
Бащата е длъжен да издържа и още
едно дете – и двете деца са от ред първи от чл.144 от СК. Несподелими са доводите
му, изложени в отговора срещу исковата молба, че той единствен се грижел за
детето Тодор, тъй като пред социалният работник е заявил, че издръжката за това
дете е поета както от него, така и от майката. Няма конкретни данни от каква
точно издръжка се нуждае детето Т., поради което съдът приема, че се нуждае от издръжка
в размер на минималния от 162.50 лева, която да се поеме по равно от двамата
родители, т.е. по 81.25 лв. Така на ответника му остава разполагаем доход от
568.75лв.
Задължението за даване на издръжка
на непълнолетно дете е безусловно задължение. Вземат се предвид и непосредствените грижи на
родителя, при когото живее детето и при отчитане изцяло на интереса му, което
следва да живее така, както ако живееше заедно и с двамата си родители.
Съобразявайки горното, съдът прецени, че необходимата сума за издръжката на
детето Й. с оглед възрастта ù и възможностите на родителите ù, е
300.00 лева. Бащата е този, който не полага непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието ù (не прави дори разходи, свързани в
осъществявани на личните контакти с детето), което обичайно се преценява като
обстоятелство, водещо до определяне в негова тежест на по-голямата част от
издръжката, който подход обаче в случая е неприложим, тъй като доходите на майката
надвишават трикратно доходите на бащата. Съвкупността от тези съображения води
до извод, че издръжката следва да бъде поделена по равно между двамата
родители, т.е. по 150.00 лева и до този размер предявеният иск се явява
основателен.
Ответникът следва да заплати по сметка на бюджета на съдебната
власт държавна такса в размер на 86.40 лева.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК
съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението досежно
присъдената издръжка.
Ръководен от гореизложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл.150 вр. чл.143, ал.2 от СК М.К.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА
на Й.М.П., ЕГН **********, със съгласието на майката В.Б.И., ЕГН **********,
двете с адрес ***, месечна издръжка в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева до
навършване на пълнолетието на детето или до настъпване на обстоятелства за
изменение или прекратяване на издръжката, което да се счита за изменение на
издръжката, уговорена със съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение
от 08.01.2015г, постановено по
гражданско дело № 204/2014г на РС Котел, считано от 15.10.2020г., като иска за разликата до пълния му предявен
размер 160.00 лева ОТХВЪРЛЯ.
ПОСТАНОВЯВА на
основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта
досежно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 от ГПК М.К.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел сумата 86.40 лева (осемдесет и
шест лева и четиридесет стот), представляващи държавна такса върху увеличения
размер на присъдената издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от постановяването му.
С Ъ Д И Я: