ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 01.06.2022 година
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в закрито заседание на първи юни две
хиляди двадесет и втора година, с
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
като
съобрази представените по адм. д. № 95
по описа за 2022 година на Ловешкия административен съд
доказателства, на основание данните по делото и закона,
установи следното:
Производството е по реда на
чл.145 от Административно процесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл.40, ал.1
от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
С определение №2229 от 09.03.2022г. по адм.
дело № 1920/2022г., състав от Пето отделение на Върховния административен съд
на Република България е постановил изпращане за разглеждане на адм.д.№
698/2014г. по описа на Административен съд град Плевен в Административен съд
Ловеч, поради отвод на всички съдии.
Административното
дело е образувано по жалба, подадена от С.Т.Т.
с адрес: *** срещу Решение №1/11.01.2022 г. за достъп до обществена информация
на административен ръководител - председател на Административен съд Плевен по
подадено от жалбоподателя заявление вх.№6603/2021 г.
Делото
е разпределено чрез електронната система за случайно разпределение на делата на
настоящия съдия, след като с определение № 374 от 26.04.2022 г., постановено в
з.с.з., от разглеждане на делото се е отстранила съдия Любомира Кръстева от
АдмС Ловеч.
Жалбата е оставена без движение с дадени
указания за отстраняване на
констатираните нередовности, тъй като същата постъпила по ел.поща на АдмС –
Плевен, без да е подписана с квалифициран електронен подпис /КЕП/. Към жалбата
не е приложен документ за внесена държавна такса и преписи за ответника. От
съдържанието на жалбата не може да се установи дали решението се обжалва в
цялост или само в частта, в която е постановен отказ.
С Уточнение вх. № 1329/24.03.2022
г. жалбоподателят е посочил, че обжалва изцяло Решение №1/11.01.2022 г. за
достъп до обществена информация на Административен съд Плевен. Подписал е с КЕП
подадените жалба и приложения, като е потвърдил с КЕП всички свои волеизявления
до момента.
С уточняващата молба Т. прави искане
за освобождаване от държавна такса. За да освободи жалбоподателят от внасяне на
държавна такса, е необходимо въз основа на представени доказателства от
съответните компетентни органи съдът да направи извод, че страната няма
средства за заплащане на държавна такса. В тази връзка с разпореждане от
26.04.2022г. е изискана информация от компетентните органи, постъпила по делото
от лист 44 до лист 71. Направена е
служебна справка в ТР.
С вх. № 2074 от 01.06.2022г. на
АдмСЛ е постъпила пълната преписка по
обжалваното Решение.
Административен
съд Ловеч, четвърти административен състав, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с
приложимото право и
извърши проверка на допустимостта на жалбата, намира, че подадената жалба е
процесуално недопустима, поради което ще следва да се остави без разглеждане, а
производството по делото да се прекрати, по следните съображения:
Жалбоподателят с уточнението си с вх. №
1329/24.03.2022 г. по делото заявява, че обжалва изцяло Решение №1/11.01.2022
г. за достъп до обществена информация на административния ръководител на
Административен съд Плевен.
Административното производство по издаване на
обжалваното решение е инициирано от оспорващият със заявление №1/04.01.2022г. по Регистъра на постъпилите заявления за
достъп до обществена информация на Административен съд Плевен / заведено с
№6603/30.12.2021г. по входящия дневник на същия съд/ с искане за предоставяне на достъп до информация, посочена в три точки, както следва:
1.„Да ми изпратите справка за ВСИЧКИ дати на
удостоверения за извършван психопреглед на всички вас, съдиите в АС Плевен от
началото по чл.162 (6) по ЗСВ, включително и тези, на предадено ви одобрение
/становище за годност/ за всички 3 или 5 годишни периоди по КТ, от избраните от
вас, АР, фирми по трудова медицина! Оформете ги в списък - съдия, дати, до
момента. “
2.„Да получа справка за моментната
натовареност на всички съдии. Въпросът е свързан с неясните начини на
словообразуване и граматически грешки на вероятно уважаваната от вас съдия
Снежина Иванова. “
3.Въпроси свързани с уведомяването на
заявителя по конкретно административно дело-621/2021 г.
По така депозираното заявление с Решение
№1/11.01.2022 г. за достъп до обществена информация, председателя на Административен съд град Плевен е предоставил представляващата
обществена информация по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ по т.3 и т.4. С постановеното решение по
посочените точки 3 и 4 е удовлетворено искането на заявителя, не са засегнати
негови права или законни интереси, поради което няма правен интерес от
търсената правна защита. Липсата на правен интерес е абсолютна процесуална
пречка за съществуването на правото на оспорване, за която съдът следи служебно
и при наличието на която е длъжен да прекрати съдебното производство като
недопустимо на основание чл.159, т.4 от АПК.
Според
чл.2, ал.1 от ЗДОИ,
обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с
обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си
съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти,
като съгласно ал.3 от същия текст информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана
върху хартиен, електронен или друг носител, включително съхранена като
звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от
обществения сектор. А, с текста на чл.2, ал.5 от ЗДОИ, законодателят е изрично е
изключил от приложното поле на закона достъпа до лични данни, каквито се явяват и свързаните със здравословното състояние, физическото
и психическото развитие на лицата по смисъла на чл.27, ал.1 от Закона за здравето.
С обжалваното решение по т.1, е
отказано предоставянето на достъп до обществена информация на лични данни,
които според чл.2, ал.5 от ЗДОИ са извън обхвата на ЗДОИ,
следователно за административният орган не е било налице задължение да се
произнася по заявлението по т.1 досежно личните данни, тъй като не е налице
основен правопораждащ задължението му
юридически факт – наличие на обществена информация. Доколкото
поискана информация по т.1 е извън приложното поле на ЗДОИ, то задълженият
субект не е длъжен да я предостави. С оглед на това подадената жалба против
оспореното решение по т.1 е процесуално недопустима,
поради поради липса на годен за обжалване административен акт и на основание
чл.159, т.1 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане.
Дори и да се приеме, че предмет
на жалба е отказа по т.1 от Решението, то данните от преписката сочат безпротиворечиво, че жалбата срещу
него е подадена на 01.02.2022., към
която дата отказа по т.1 от Решението вече е влязъл в сила и поради това
оспорването е недопустимо на основание чл. 159, т.5 от АПК.
Правото на жалба възниква и може
да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които
обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези
процесуални предпоставки от категорията на абсолютните, за които съдът следи
служебно, е упражняването му в срок. Правото на оспорване като всяко публично
субективно потестативно право е обвързано със срок, в който може да бъде
упражнено.
По силата на общата разпоредба на
чл.21, ал.1 на АПК, и по аргумент от противното
на чл.40 от специалният ЗДОИ, приложими в настоящото производство са
разпоредбите на АПК, уреждащи оспорването пред съд на индивидуални
административни актове. Решението за предоставяне достъп до обществена
информация, в случаят отказа на административен орган да издаде акт е
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност на основание чл.145, ал.2, т.1 във вр. с чл.146 АПК, в законовия срок. Срокът е
определен в чл.149 и в чл.140 от АПК.
Съгласно чл.149, ал.1 от АПК
административните актове могат да се оспорят в четиринадесетдневен срок от
съобщението им. Видно от доказателствата по преписката обжалваното решение е
съобщено на жалбоподателя на 12.01.2022г. А, жалбата срещу него е подадена пред
Административен съд Плевен и заведена с вх. № 89 на дата 01.02.2022 г.,
респективно извън законоустановеният срок, изтекъл на 26.01.2022 г. /сряда,
присъствен ден/.
Според общата разпоредба чл.59, ал.2, т.7 от АПК, /а, и
специалната в случая чл.38 от ЗДОИ/ задължителен елемент от съдържанието на
административния акт е посочването на органа и на срока, в който актът може да
се обжалва. Неизпълнението на това задължение обуславя прилагането на разпоредбата
на чл.140, ал.1 от АПК, регламентираща когато в
административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред
кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, че съответният срок се
удължава на два месеца. В случая в издаденото Решение има такова указание,
поради което не се налага приложението на удължения срок и жалбата се явява
подадена извън рамките и на 14 дн. срок.
При тези обстоятелства жалбата към момента на
нейното подаване - 01.02.2022 г. се явява процесуално недопустима, като
просрочена.
Определеният в чл.149 от АПК срок е
преклузивен и с изтичането му се погасява правото на страната да търси съдебна
защита. Неспазването на законоустановения преклузивен срок е пречка за
разглеждане на жалбата по същество и налага оставянето и без разглеждане на
основание чл.159, т.5 АПК.
С оглед на изложените съображения съдът
намира, че жалбата против оспореното решение е недопустима, поради липса на
годен за обжалване административен акт в частта, с която е отказано предоставяне на достъп до
обществена информация по т.1 от заявлението,поради липса на правен интерес, в
частта с която е предоставена
информацията по т.2 и т.3 от Заявлението, и поради просрочие на жалбата.
Във връзка с искането за освобождаване от
държавна такса съдът е събрал служебно информация. От постъпилите по делото
доказателства от съответните компетентни органи се установява, че С.Т. няма декларирано недвижимо имущество, като към
датата на справката е имал декларирано МПС- Фиат Пунто. В информационната
система на НАП няма данни за осигуряване на лицето за периода от 01.01.2022г.
до 30.04.2022г., както и няма данни за банкови сметки. Има регистрирано ЕООД,
на което е управител, но видно от УАС, капиталът на същото е неденоминиран,
последните вписвания по партидата на дружеството са от 2012 година и макар
формално да не е заличено, липсват доказателства за получени доходи и/или
печалба от дейността на дружеството. Няма данни Т. да е получавал пенсии или
обезщетения. Предвид изложеното съдът приема, че С.Т. не разполага с парични
средства за заплащане на дължимата държавна такса, поради което следва да бъде
освободен от нейното заплащане.
Воден от горните
мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА
С.Т.Т. с адрес: *** от задължението за заплащане на държавна такса в размер на
10 /десет/ лева за подадената жалба, поставила началото на настоящото съдебно
производство.
ОСТАВЯ без разглеждане жалба, подадена от С.Т.Т. с адрес: ***
срещу Решение №1/11.01.2022 г. за достъп до обществена информация на
административен ръководител - председател на Административен съд Плевен по заявление
на същия заведено с №6603/30.12.2021г. по входящия дневник на съда, а в
Регистъра на постъпили заявления за достъп до обществена информация на
Административен съд Плевен-под № 1 от 04.01.2022 година.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 95 по описа за 2022 година на
Административен съд-гр.Ловеч.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7 дневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се връчи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: