№ 102
гр. Б., 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20231810200145 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление № *** от ***г., издадено от З.К.Й. - Началник РУ Б., с
което на М. А. Т. на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/
е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 300 /триста/ лева, за
нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба № ***2г. на МВР са отнети 10
точки.
Становищата на страните:
Наказаното лице М. Т., чрез адв. П. П. от САК, в подадена жалба оспорва като
неправилно и незаконосъобразно процесното наказателно постановление /НП/. Според
въззивника са налице нарушения при издаването на акта и НП, които са основания за
неговата отмяна.
Пред РС-Б. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява
упълномощения му представител – адв. П. от САК. Заявява, че подържа жалбата. В хода по
същество моли РС-Б. да отмени Наказателното постановление по съображения изложени в
нея. В пледоарията си в с.з. на ***г. излага доводи, че в този случай от субективна страна,
нарушението е несъставомерно. Позовава се на тълкувателно постановление от ***. на ВАС
и НК на ВКС, че за да се ангажира отговорността на водачите за управление на
дерегистриран автомобил е необходимо те да бъдат уведомени за служебното прекратяване
на регистрацията, нещо което в конкретния случая не е сторено и не са ангажирани
доказателства в тази насока. Изтъква, че в постановлението на БРП /приложено по делото/,
действително е коментирано изпращане на уведомление по чл. 574, ал.11 от Гаранционен
1
фонд към доверителя й, но това е процедура, която Гаранционен фонд извършвал при
служебна дерегистрация, като съгласно цитираната разпоредба, не се изисква с факта на
изпращане на това уведомление и изчакване на 14 дневния срок, Гаранционен фонд
уведомява сектор „Пътна полиция“ без да държи сметка дали това уведомление е получено
от водача. В случая той не го е получил това уведомление и Гаранционен фонд се позовават
на тази разпоредба, че е достатъчно да се изпрати такова уведомление, без да се интересува
дали е връчено и получено на собственика на ППС, след което уведомяват и сектор „Пътна
полиция“ за дерегистрация на автомобила. Според адвоката по делото са налични данни, че
е изпратено такова уведомление, но няма данни, че не е получено и доверителят й не е знаел
за изтеклата застраховка „Гражданска отговорност“, нито за последвалата след това
служебна дерегистрация на автомобила. Претендира разноски.
Въззиваемата страна - РУ Б., редовно уведомена, не се явява и не изпраща
представител. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН наказващият орган е
изложил съображения за законосъобразност на НП и прекомерност на разноските в
съдебното производство.
Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните по делото доказателства
и направените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
На 11.09.2022г. в 22.58ч. свидетелите И. И. И. и П. И. П. – полицейски служители в
РУ Б. при ОДМВР – С. били на работа и изпълнявали задълженията си по контрол на
пътното движение в гр. Б., ул. ***. Тогава те спрели движещия се в посока ул. *** лек
автомобил – Фолксваген голф, с рег.№ ***, собственост на жалбоподателя М. А. Т. и
управляван от него. При извършената проверка, чрез справка в информационната система на
МВР, полицейските служители установи, че лекият автомобилът не е регистриран по
надлежния ред, за което нарушение полицейският служител И. И. И. му съставил АУАН
Серия GA ***г., за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, а случаят бил докладван в РП-
Б..
В съответствие с разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН актът бил предявен на нарушителя
за запознаване със съдържанието му и подписан от него без възражение.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не е постъпило писмено
възражение.
С постановление от 31.01.2023 г. на РП-Б. бил постановен отказ да се образува
досъдебното производство. Препис от постановлението бил изпратен на Началника на РУ-
Б., за преценка реализиране на административно-наказателна отговорност.
Въз основа на събраните материали по извършената проверка на името на водача
било издадено и процесното наказателно постановление *** от ***г., от Началник РУ Б..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото на основание чл.283 от НПК писмени доказателства /АУАН, Заповеди на МВР,
Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство/, като информативни,
2
непредубедени и достоверни, както и от показанията на разпитаните свидетели И. и П..
Съдът кредитира показанията им по отношение на това, че те са актосъставител и свидетел
по АУАН /обстоятелство установено и от приложения по делото АУАН/, както и че са
спрели за проверка жалбоподателя; че последният управлявал личния си лек автомобил
Фолксваген голф, с рег.№ ***; че при извършената от полицейските служители проверка,
чрез справка в информационната система на МВР установили, че регистрацията на
автомобила е служебно прекратена.
От приложената и приета по делото като писмено доказателство справка за
собственост на МПС се установява, че МПС е собственост на жалбоподателя.
От приложените по делото справки за история на регистрацията на МПС от АИС
КАТ се установява, че към датата на проверката МПС е било с прекратена регистрация на
основание чл. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
I. По приложенето на процесуалния закон: При разглеждане на дела по оспорени НП
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че
следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и
задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи – чл. 189, ал. 1
и 12 от ЗДвП, в предвидения от закона ред, писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 14 от ЗДвП (за нарушението по т. 4 от НП).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното
постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа
всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима.
Актосъставителят е компетентен орган /видно от приложената по делото Заповед
№***г. на МВР/, спазил е срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно
нарушение е издаден при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН.
Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП.
II. По приложението на материалния закон: Разгледана по същество жалбата е
основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, която се сочи като нарушено от
АНО, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По делото не са приложени доказателства, от
3
които да е видно, че управлявания от жалбоподателя лек автомобил не е бил регистриран
или съответно не е имал поставени регистрационни табели, а по-скоро обратното - в НП
АНО е посочил рег.№ на автомобила – *** и неговия собственик – жалбоподателят, т.е.
следва да се направи обоснованият извод, че не е налице нито една от двете алтернативно
дадени предпоставки в чл.140, ал.1 ЗДвП. Служебно прекратената регистрация по реда на
чл.143, ал.6 ЗДвП не може да се приравни на липсва на регистрация, представляващо
административно нарушение по смисъла на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, вменено във вина на
жалбоподателя с процесното НП. Не се установява в хода на АНП, самият жалбоподател да
е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила по реда на чл. 143 ал.
15 от ЗДвП. Към момента на извършената проверка, този автомобил е бил с регистрационни
табели и валидни документи, поради което не може да се приеме, че водачът е могъл да знае,
или да предполага за настъпилата служебна дерегистрация. В този смисъл не може да се
изведе еднозначен извод, че същия е извършил деянието виновно по смисъла на чл. 7 ал.1 от
ЗАНН. Ето защо не би могло да се приеме, че вмененото му деяние представлява
административно нарушение. При липсата на състав в тази си част НП се явява
незаконосъобразно. Въпрос разяснен по категоричен начин в Тълкувателно постановление
№ *** г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд.
Относно разноските:
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В този ред на мисли е
основателно искането на АНО, направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне
размера на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК
препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на
възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да
бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Според така направената
препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният (нормативният) размер към датата на подписване на договора
за правна защита и съдействие, определен в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 е 400 лв. +10%
за горницата над 1000 лв. до 10000 лева, или в случая 400,00 лева. Не е налице правна и
фактическа сложност на делото, работата на адвоката по това дело се състои в явяване в
едно съдебни заседание и написване на Жалба, т. е. налице е несъответствие между размера
на възнаграждението и усИ.та на защитата при упражняване на процесуалните права и
Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година,
постановено по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на Гражданска и
Търговска колегия на ВКС, следва да намали подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, доколкото се
претендира над минималния такъв, към момента на подписване на договора за правна
4
защита, а именно на 500 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б., въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** от ***г., издадено от З.К.Й. - Началник
РУ Б., с което на М. А. Т. на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 300 /триста/
лева, за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба № ***2г. на МВР са
отнети 10 точки, като незакосъобразно.
ОСЪЖДА "ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ" на МВР –гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на М. А. Т.,
ЕГН ********** сумата в размер на 400,00 лв., разноски по АНД № 145/2023 г. по описа на
РС Б., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – С.
област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5