Р Е Ш
Е Н И Е
№ /22.03.2011г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение, VI-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на шестнадесети март през две хиляди и единадесетата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наталия
НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря Марияна И., като разгледа докладваното от съдията гр.
дело №1200 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239 от ГПК.
Образувано е по иск на А.В.В. срещу Н.Д.И.
за прогласяване нищожността на сделката за дарение, обективирана в нот. акт №198, том 4, рег. №9811, дело
№705/2004г. Ищецът излага, че на 17.09.2004г. дарил на брат си В. В.В.
собствения си недвижим имот, представляващ жилищна сграда и дворно място на
адрес: гр. Варна, ул. “Киро Радев” 4, но действителната им воля била срещу така
извършеното прехвърляне В. В. да извърши строителство. С оглед изложеното моли сделката за дарение
да бъде обявен за нищожна поради нейната привидност, тъй като прикрива възмездна сделка. Тъй като преобретателят по сделката – В. В.
е починал, искът е предявен срещу неговия правоприемник –Н.Д.И. – явяваща се
единствен негов наследник по закон. В с..з искът се поддържа лично и чрез пълномощник. При уважаване на иска, ищецът моли да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответницата Н.Д.И. редовно уведомена не е изразила становище
по така предявеният иск.
Третото лице, помагач на ищеца Т.П.Д. излага становище
за основателност на предявения иск.
С определение, постановено в закрито заседание на
22.01.2010 г., съдът е приел като
доказателства по делото тези приложени с исковата молба и е насрочил
производството по делото за открито съдебно заседание на 17.03.2010 г.
Ответницата не се е явила нито първото,
нито в някои от следващите 8 съдебни
заседания, не е представила доказателства за наличие на уважителни
причини за неявяването си, не е направила искане нито за отлагане на делото,
нито за разглеждането му в нейно отсъствие.
Ищецът, чрез своя пълномощник в с.з., проведено на
16.03.2011г. е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по
реда на чл. 238 и следващи ГПК.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
се съдържат в чл. 238, ал.1 ГПК, и чл. 239, ал. 1 ГПК.
По настоящото дело, ответницата Н.И. е била редовно
уведомена, не е представила в срок отговор на исковата молба, не се
е явила нито лично, нито чрез представител в първото по делото съдебно
заседание, не е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие.
С разпореждане №10959/23.11.2009г., съдът е разпоредил на
ответницата да се изпрати препис от
исковата молба ведно с приложенията. Видно от върнатия отрязък на призовка,
ответницата е получила съобщение на адреса, посочен в удостоверението за
постоянен и настоящ адрес лично на 17.12.2009г. Лично е получила и съобщението
за насроченото на 17.03.2010г. първо по делото
заседание.
С оглед представените с исковата
молба и в хода на делото писмени доказателства и гласни доказателства, съдът
приема за установено, че на 17.09.2004г. А.В.В.
дарява на брат си В. В.В. следния свой собствен имот, а именно жилищна сграда, находящ се в гр Варна, община варна,
ул. “Киро Радев” №4, представляваща масивна жилищна сграда на един етаж, ведно
с дворното място, върху което е построена сградата с площ 400 кв.м.,
съставляваща урегулиран поземлен имот 67 в кв. 1102, на 26 микрорайон по плана на гр. Варна. По делото е представено писмено споразумение, подписано на същата дата
-17.09.2004г. с извършено отбелязване, че същото е подписано преди нотариалния
акт за дарение на имота, видно от което А.В. и В. В. се договарят, че срещу
дарението на имота, В. поема задължение да извърши строителство в
пълен обем за своя сметка, което да бъде извършено рамките на 3 години. В. В.
се задължава да изгради сграда за собствена сметка в имота в целия възможен и
допустим обем за застрояване, като след изграждането и ще прехвърли на А.
безвъзмездно обекти от сградата в размер на ½ от построеното срещу
дарения имот. По делото /в с.з., проведено на 16.03.2011г./ са изслушани
показанията на двама свидетели /С.П.Б. и И.К.М./ според които двамата братя са
имали договорка имотът да бъде дарен само формално - с оглед
избягване плащането на нотариални такси и местен данък. Но
действителната договорка, постигната между страните е била срещу това дарение, В.
В. да извърши строителство в същото дворно място. По
делото е представено и Предписание № 0048/18.01.2005г.,
видно от което по искане на В. В. вх. №УТ-9400-В/217/21.10.2004г. е допуснато
изработване на ПУП ПРЗ на УПИ 1-66, 9-67 и 8-62, кв.3, по плана на 26 м.р. на
гр. Варна.
С оглед така коментираните писмени и гласни доказателства, и съобразно
наведените в исковата молба и в проведените съдебни заседания твърдения и
изложени обстоятелства, съдът намира така предявеният иск за вероятно
основателен, съобразно разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т.2 ГПК.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че са налице
всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение: на ответницата
са били указани последиците от неподаването на отговор и от неявяването и в
съдебно заседание; ход на делото е даден при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК
- страната е била редовно призована, като призовките са били лично получавани
от нея на посочения в удостоверенията за постоянен и настоящ адрес, адрес.
Съобразена е и разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ГПК, като едновременно със
съобщението с указанията за последиците от неподаването на отговор е връчен и
препис от исковата молба. За съдебно заседание ответницата също е редовно призована - лично на
адреса.
Съдът, като съобрази, че страните по спора са процесуално
правоспособни, наличието на формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, и
тези по чл. 239, ал.1 ГПК, намира, че няма пречка да постанови неприсъствено
решение в съответствие със заявения петитум.
Видно от събраните
по делото писмени доказателства- нотариален акт за дарение, споразумение от
17.09.2004г., предписание от 18.08.2005г., Протокол №43 от
проведено на 23-24.11.2004г. заседание на ЕСУТ при Община Варна, съдът счита,
че са налице достатъчно основания да се приеме, че сделката за дарение, обективиана в нот.акт №198 /2004г. е привидна.
Действителната воля на страните е била срещу получаването на описания в
договора за дарение имот, надареният да извърши строителство на сграда за своя
сметка. След като прехвърлянето не е извършено безвъзмездно,
а срещу поето задължение, то договорът за дарение е привиден.
При съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата
молба и приложените към същата доказателства, които от външна страна са
формално редовни, може да бъде обоснован извод за основателността на исковата
претенция с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД. Искът следва да бъде уважен,
като обективната в нот. акт №198 сделка за дарение следва да бъде прогласена за
нищожна поради нейната привидност, а именно прикриваща действителната воля на
страните имотът да бъде прехвърлен срещу поето от
надарения задължение за извърши строителство в имота за своя сметка, след което
да прехвърли ½ ид. част от него на А.В..
При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца направените по
делото съдебни разноски. На ищеца е предоставена правна помощ с определение №2381/15.07.2009г. Осъществяваното от адв. В. В. процесуално представителство е по реда на чл. 23,ал. 4 от ЗПП. Заплащането на възнаграждение на адвоката,
съобразно разпоредбата на чл. 37 ЗПП следва да бъде извършено
от
НБПП съобразно разпоредбите на Наредбата за
заплащането на правната помощ. С оглед разпоредбата на
чл. 25 от Наредбата, съдът определя възнаграждение на адв. В. в размер на
200.00 /двеста/ лв.
На осн. чл. 78, ал.6 ГПК, ответницата Н.И. следва да бъде осъдена да заплати в полза на съда
дължимата се държавна такса /от заплащането на която ищецът е освободен с
разпореждане определение №6919/15.07.2009г./ в размер на 1154.68 лева.
Водим от гореизложеното и на осн.чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за нищожна сделката за дарение,
обективирана в нот. акт №198, том. 4, рег. №9811,
дело №705 от 2004г., сключена на 17.09.2004г.,
по силата на която А.В.В. дарява на брат
си В. В.В. следния свой собствен имот, а именно жилищна сграда, находящ се в гр
Варна, община Варна, ул. “Киро Радев” №4, представляваща масивна жилищна
сграда на един етаж, ведно с дворното място, върху което е построена сградата с
площ 400 кв.м., съставляваща урегулиран поземлен имот 67 в кв. 1102, на 26
микрорайон по плана на гр. Варна, поради
привидност, на осн. чл. 26, ал.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.Д.И., ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Националното бюро за правна помощ, адрес:
гр.София, ул.”Развигор” № 1 сумата
200.00 /двеста / лв., представляваща възнаграждение на адв. В.,
осъществяваща процесуално представителство на ищеца А.В.В., ЕГН:**********, на
когото е предоставена правна помощ с определение №2381/15.07.2009г.
ОСЪЖДА Н.Д.И., ЕГН:**********,*** да заплати
по сметката на ВОС държавна такса в
размер на 1154.68 /хиляда сто петдесет и четири лв. и 68/ст. на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: