Р Е Ш Е Н И Е №260673
04.03.2021г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно
заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 7699 по описа за 2020г. на съда, за да се произнесе взе предвид
следното.
Предмет на делото е
иск с правна квалификация чл. 439 ГПК.
Ищец
Б.П.Ш. чрез адв. Ат. Б. иска да се признае за установено по отношение на
ответник „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
*** с ******, че не дължи на дружеството сумите по изпълнителен лист издаден на
17.08.2010г., по ч. гр. д. № 12204/2010 г. и Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК - № 7421/17.08.2010 г., а
именно: 3 170.92 лева - главница, по Договор за потребителски кредит от ***;
законна лихва върху главницата, считано от 16.08.2010 г., до окончателното й
изплащане, която лихва към 03.07,2020 г. е в размер на 3 195.58 лева; 482.49
лева - лихва за периода 17.09.2009 г. - 15.08.2010 г., изтекли преди завеждане
на гр.д.; 228.64 лева - разноски поради погасяването му по давност.
Твърди
се в исковата молба, че на 02.09.2010г., въз основа на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 7421 и изпълнителен
лист издаден на 17.08.2010г., по ч. гр. д. № 12204/2010г. по описа на PC Пловдив,
е образувано изпълнително дело № ***., по описа на ***, по молба на кредитора
„Сибанк“АД, ЕИК *********, срещу П.Б.Ш.,ЕГН **********, за събиране на
вземанията, съгласно така издадения изпълнителен лист. П.Б.Ш. бил починал и
оставил трима наследника - Б.П. Ш.-
син, М.П.А.- дъщеря и М.П.Ш.
- син. Наследниците са
били конституирани като длъжници по делото на 31.03.2020г., като на осн. чл. 5,
ал. 1 от ЗН, всеки един от тях е отговорен до размера на наследствената си
квота от 1/3 част от наследството, респективно
от общото задължение на наследодателя.
Според ищеца за
периода 12.09.2014г. - 12.09.2016г., по изпълнително дело № ***били извършени
следните изпълнителни действия: на 12.09.2014г. е наложен запор на трудовото
възнаграждение на наследодателя; на 18.10.2014 г. с разпореждане на ***е
насрочен опис на движими вещи на длъжника като нямало данни, същият да е
извършен; изходирана е Покана за принудително изпълнение с дата 28.11.2016 г.,
за насрочен опис на движими вещи на длъжника с разпореждане на ***от
27.04.2017г. е насрочен опис на движими вещи.
Ищецът
заявява, че за период от време от 12.09.2014г. до 12.09.2016г., взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия и такива не са извършени от
съдия изпълнителя, поради което и делото на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК е
прекратено екс леге.
Поддържа се, че е налице период
от пет години 26.06.2015 г. - 26.06.2020 г., през който кредиторът не е
извършил изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност на
вземането по изпълнителен лист издаден на 17.08.2010г., по ч. гр. д. №
12204/2010 г., по описа на PC Пловдив и Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК - № 7421/17.08.2010 г.
Ангажират
се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: ***с ****** оспорва предявения иск. Твърди се,
че искът бил недопустим, предвид липсата на висящо изпълнително производство,
поради което ищецът нямал правен интерес да води дело. Искът бил недопустим и
досежно разликата над съответната част от сумата за главница, защото лихвите
представлявали акцесорни вземания и за тях не можело да се води самостоятелен
иск. Давността в случая била 5- годишна и била прекъсната още с молбата за
образуване на изпълнителното дело, защото съдържала искане за приложение на
определен изпълнителен способ. Същата била прекъсвана многократно с
извършването на всяко едно изпълнително действие, независимо дали то било дало
резултат. Според новата съдебна практика давността била спряла по време на
изпълнителното дело, като започвала да тече след приемане на ТР № 2/ 2015 г. занапред и доколкото изпълнителното дело
било висящо, давностният срок започвал да тече от 26.06.2015 г. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски, като прави и възражение за
прекомерност на разноските на ищеца. В съдебно заседание страната не се явява и
не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното.
С разпореждане по частно гр.
дело № 12204/ 2010 г. на ПРС, IV гр.
с-в, на 17.08.2010 г. е издаден изпълнителен лист, въз основа на заповед
за незабавно изпълнение № 7421/ 17.08.2010 г., по
силата на който наследодателят на ищец - П.Б.Ш., ЕГН: ********** е бил осъден
да заплати на „СИБАНК“ АД, следните суми: сумата от
9 512, 78 лева- главница по договор за потребителски кредит без поръчители от 17.07.2008 г., сумата от 1 447, 49 лева- лихва
за периода 17.09.2009 г.- 15.08.2010 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.08.2010 г. до окончателното изплащане, както и
разноските по делото от общо 685, 94 лева.
Видно от удостоверение за родствени връзки, П.Б.Ш., е
починал на 16.10.2018 г., като е оставил за свои законни наследници три деца-
двама сина, единия от които ищеца и една
дъщеря.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба
от 02.09.2010 г. „СИБАНК“ АД е образувала против П.Б.Ш. изпълнително дело № 830/ 2010 г. по описа на *** С молбата за образуване
на делото е възложено на основание чл. 18 ал. 1 от З***извършването на всякакви
изпълнителни действия за принудително събиране на вземането. Извършени са
справка до ТД на НАП за имуществото на длъжника, справка за лице от ИКАР,
проверка в службата по вписванията, сектор „ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, справки
до общината, справка за осигурител. На длъжника е връчена лично ПДИ на
06.02.2011 г. Извършен е и опис на движими вещи, с протокол от 18.03.2011 г. С
молба от 27.11.2012 г. ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател
по делото, с оглед сключен с банката договор за цесия от 28.09.2012 г., което е
станало с разпореждане на ***от 30.11.2012 г. С молба от 10.06.2012 г. новият
взискател е поискал извършването на изпълнителни действия- запори и възбрани,
като с писмо от 11.06.2013 г. е поискано от ***вписването на възбрана, за което
длъжникът е лично уведомен на 19.06.2013 г., но такава не е наложен поради
постановен отказ от съдията по вписванията. На 12.09.2014 г. е поискано
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, но такъв не е
наложен, защото ТПО с лицето е било прекратено още на 26.08.2014 г. С
разпореждане на ***от 18.10.2014 г. е насрочен опис на движими вещи на
длъжника, който да се състои на 10.12.2014 г. С разпореждане от 27.04.2017 г. е
насрочен нов опис на движими вещи на длъжника за 31.07.2017 г. След смъртта на
длъжника, с разпореждане от 31.03.2020 г. на негово място са конституирани
наследниците му, по отношение на които е започнало проучване на имотното им
състояние, чрез изискване на справки. Изпратени са им по пощата и ПДИ.
Направено е искане за налагане на възбрана от 22.06.2020 г., заедно с ППИ. С
молба на пълномощник на двамата от длъжниците е поискано прекратяване на
изпълнението поради перемпция, което искане е уважено и с постановление на ***от
24.07.2020 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433 ал.
1 т. 8 от ГПК, за което страните са уведомени.
Копие от цялото изпълнително дело е приложено към
настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното.
С ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.10 се предвиди,
че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. От приложеното изпълнително дело е видно, че по
същото единствените валидни изпълнителни действия са извършените на 12.09.2014
г.- искане за налагане на възбрана и на 18.10.2014 г. насрочен опис на движими
вещи, защото останалите действия (като изискване на справки за проучване на
длъжника) не са насочени към приложение на определен изпълнителен способ,
поради което и не представляват изпълнителни действия. В случая е без значение
дали реално е бил извършен този опис или не, защото не е необходимо предприемането
на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е
задължително успешно, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от
самата разпоредба на чл. 116 буква „в” от ЗЗД, в която законодателят използва
думата „предприемане“ на изпълнителните действия, а не „извършване“. В
цитираното ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС пък се приема, че искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, поради което и задължителната съдебна
практика не поставя като изискване съответното изпълнително действие да е дало
определен резултат, свързан със събиране на вземането или пък удовлетворяване
на кредитора. Нещо повече, съответното действие може и въобще да не бъде извършено,
защото е от значение само то да е поискано от взискателя, който по този начин
демонстрира своята активност в изпълнителния процес, като тази страна не следва
да търпи неблагоприятни за себе си последици от евентуалното бездействие на ***,
който не е изпълнил искането на кредитора да предприеме съответния изпълнителен
способ. В този смисъл, независимо, че по изпълнителното дело няма данни дали
такъв опис е бил проведен, това представлява валидно изпълнително действие.
Така от датата на разпореждането за извършване на описа- 18.10.2014 г. за
период от две години- или до 18.10.2016 г. след като няма извършено нито едно
друго изпълнително действие, още към дата 18.10.2016 г. по смисъла на чл. 433
ал. 1 т. 8 от ГПК са изтекли две години на бездействие на кредитора. Оттук-
принудителното изпълнение се е считало за прекратено по силата на закона и без
да е необходимо издаването на нарочен и формален акт на ***, който реално само
би констатирал настъпването на това обстоятелство, без обаче да поражда
последиците му, настъпващи по силата на закона. Последващото разпореждане на ***от
27.04.2017 г. за нов насрочен опис на движими вещи, както и наложените възбрани
от 2020 г., са напълно ирелевантни, защото се явяват направени по прекратено по
силата на закона дело, поради което те са нищожни и не могат да породят своите
последици.
От друга страна, към датата на предявяване на
настоящата искова молба- 03.07.2020 г., петгодишната погасителна давност,
считано от насрочения опис от 18.10.2014 г., който е последното валидно
изпълнително действие, е била изтекла, като извършените след перемпцията
действия по изпълнението не могат да породят правен ефект.
Не могат да бъдат споделени съображенията на
ответника, посочени в отговора, по отношение на давността и приложимостта на ТР
№ 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС и на ППВС № 3/ 1980 г. ТР е в сила от 26.06.2015
г., поради което петгодишният давностен срок в случая следва да изтича на
26.06.2020 г., като в този период няма валидно извършено изпълнително действие,
което да прекъсне давността, тъй като, както вече се посочи, разпореждането за
описа от 18.10.2014 г., се явява последното валидно изпълнително действие, а
това във времево отношение е преди постановяване на ТР. Дори и да се приеме
тезата на ответника, че ТР се прилагало за в бъдеще, а до постановяването му
действало ППВС, изводите на съда за давността пак не биха се променили, защото
и след приемане на ТР няма извършени валидни изпълнителни действия.
Предвид на гореизложеното предявения иск се явява
доказан като сумата от 3 170.92 лева - главница, по Договор за потребителски
кредит от ***; законна лихва върху главницата, считано от 16.08.2010 г., до
окончателното й изплащане, която лихва към 03.07.2020г. е в размер на 3 195.58
лева; 482.49 лева - лихва за периода 17.09.2009 г. - 15.08.2010 г., 228.64 лева
- разноски са погасени по давност.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените от него разноски в размер на сумата от 1 106,96 лева. Разноските за адвокатско възнаграждение
от 800 лева са в минимален размер съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните
адвокатски възнаграждение поради което не следва да се редуцират.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.П.Ш. **********
с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: ***с ****** сумите по изпълнителен лист издаден
на 17.08.2010г., по ч. гр. д. № 12204/2010 г. и Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК - № 7421/17.08.2010
г., а именно: 3 170.92 лева - главница, по Договор за потребителски кредит от ***;
законна лихва върху главницата, считано от 16.08.2010 г., до окончателното й
изплащане, която лихва към 03.07,2020 г. е в размер на 3 195.58 лева; 482.49
лева - лихва за периода 17.09.2009 г. - 15.08.2010 г., изтекли преди завеждане
на гр.д.; 228.64 лева - разноски поради погасяването им по давност;
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: ***с ****** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Б.П.Ш. с ЕГН **********
с адрес: *** сумата от 1 106,96 лева разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.