Р Е Ш
Е Н И
Е
№………
гр. Ловеч, 06.11.2019
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД
ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди и деветнайсета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при
секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдия Ангелова в.гр.д.№
511/2019г., за да се произнесе съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК,във връзка с чл.220 и чл.71 от КТ.
С Решение № 324/08.07.2019г.,постановено гр.д.№2303/2018г.
РС-Ловеч е осъдил К.П.К. ***, да заплати на
„ХЕПИ ДРИНКС ТРЕЙДИНГ“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен,ул.„Здравец“№3, представлявано от Д.К.К., сумата 1530лв,представляваща
обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие при
прекратяване на трудовото правоотношение, за периода от 02.07.2018г. до
02.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска /26.09.2018г./ до окончателното й изплащане, както и сумата
338лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Съдът е
отхвърлил искането на „ХЕПИ ДРИНКС ТРЕЙДИНГ“ЕООД
за присъждане на останалата част от разноските по представения списък,
изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 61.20 лева и депозит за
вещо лице в размер на 140.00 лева. Отхвърлено е и искането на К.П.К. за присъждане на направените от него
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Против решението е подадена е въззивна жалба от К.П.К. ***, чрез адв.В.И.И.-К. – ЛАК. Заявява,че не е доволен от
решението,като счита,че е неправилно. Моли да се отмени и вместо него да
постановите друго, с което се отхвърли предявения срещу него иск,като неоснователен
и недоказан. Излага,че по делото е установена и потвърдена твърдяна от
ответника фактическата обстановка. С ангажираната съдебно-графологическа
експертиза е доказано твърдението му,че при постъпване на работа е подписал
молба за напускане без дата. Установено е по делото, че датата на молбата за
прекратяване на трудовото правоотношение не е написана от ответника, поради
което счита за безспорно обстоятелството, че молбата е антидатирана. Изразява
позиция,че това обстоятелство няма отношение само към законосъобразността на
прекратяване на трудовото правоотношение, но и към размера на дължимото
обезщетение за неспазено предизвестие от страна на работника. В случая не е
доказана действителната дата на подаване на молбата, поради което и не може да
бъде определена дължимост и размер на обезщетение за неспазено предизвестие.
Независимо от обстоятелството, че в молбата е записано, че предизвестието няма
да бъде отработено, то неговата действителна дата би удостоверила кога е било
подадено и дали е спазен срока. В случая такава дата не е установена
категорично. Събраните гласни доказателства доказват не обосновават различен
извод.
Счита, че неправилно първоинстанционният съд приема,
че действителността на молбата за прекратяване и достоверната и дата касаят
производство по установяване на незаконосъобразно уволнение. Сочи, че от
подаването и произхождат два юридически факта - основание за прекратяване на
трудовото правоотношение и право на работодателя да получи обезщетение за
неспазено предизвестие. В случая не е оспорено прекратяването на трудовото
правоотношение, но това не отменя правото на работника да оспори
действителността на молбата в контекста на настоящия спор. Счита, че двете
производства не са взаимно обвързани.
По изложените съображения твърди,че неправилно PC-Ловеч
е преценил събраните по делото доказателства и поради това е извел грешни
правни изводи.
Моли да се постанови решение, с което се отмени
обжалваното Решение от 08.07.2019г., постановено по гр.дело № 2303/2018г. по
описа на РС-Ловеч, като неправилно и се постанови друго, с което се отхвърли
предявеният иск, като неоснователен и недоказан. Моли ответникът да се осъди да
заплати направените до момента разноски в двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор от „ХЕПИ ДРИНКС ТРЕЙДИНГ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Плевен, ул. „Здравец“ № 3.
В съдебно заседание възизвникът се представлява от
пълномощника адв.К.,която поддържа възизвната жалба и моли да се уважи.
Въззиваемият се представлява от пълномощник адв.Д.,която
оспорва въззивната жалба и моли да се остави без уважение и се присъдят
направените разноски.
От събраните по делото доказателства-приложените по
гр.д. №2303/2018г.на РС-Ловеч и становищата на страните, преценени по отделно и
в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се
произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована.
Въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на
изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за
редовна.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение.С оглед на това съдът преминава към проверка по
реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
Не се спори по
делото,че между страните е имало сключен трудов договор № 239/30.04.2018г.,по
силата на който К.К. е работел в „Хепи Дринкс Трейдинг”ЕООД, на длъжността „мърчандайзер
продажби“. Договорът е сключен за неопределено време и в хипотезата на чл.70 от КТ-със срок на изпитване 6 месеца,уговорен изрично в полза на
работодателя(чл.2). Определено е месечно възнаграждение в размер на 510лв.,платимо
до 31 число на месеца,следващ месеца на отработване. В чл.7 страните са
уговорили, че при прекратяване на трудовия договор срокът за предизвестието е
еднакъв за двете страни и е определен на 3 месеца от датата, следваща тази на
подаване на предизвестието. Договорът е подписан от двете страни,като е
удостоверено,че работникът е постъпил на работа на 02.05.2018г.
По делото е
представена Молба с дата 29.06.2018г. и подател К.П.К., с която е заявил пред
работодателя, че желае „..да бъде
освободен от работа по лични причини, без да отработва предизвестие.”. Въз
основа на тази молба е издадена Заповед №166/01.07.2018г. на работодателя, с
която на основание чл.326,ал.1 от КТ е прекратил трудовото правоотношение с К..
Разпоредено е да се изплати обезщетение за неизползван отпуск за 3 дни,съгласно
чл.224 от КТ. Указно е,че работникът дължи обезщетение за неизработено
предизвестие по чл.220,ал.1 от КТ. С подписа си К. е удостоверил,че заповедта
му е връчена на 02.07.2018г.
Ответникът оспорва
датата на молбата за напускане и датата на получаване на заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение. Твърди,че още при постъпване на работа му е
представена такава бланка и подписването й е било условие за започване на
работата. Твърди,че на 02.07.2018г. се обадил в офиса на работодателя,за да
разбере защо не му се изплаща трудовото възнаграждение, като заявил, че поради
тази причина след приключване на отпуската му ще подаде молба за напускане. Явил
се в офиса на 27.07.2018г.,когато му била връчена заповедта за прекратяване на
трудовия договор. Оспорва да я е получил на 02.07.2018г. С оглед на тези
твърдения пъровинстанционният съд е открил производство по чл.193 от ГПК.
По инициатива на
ответника по делото е назначена съдебно-графологична експертиза. Експертът
инж.С. П. дава заключение,че ръкописно изписаната
дата „29.06.“2018г. върху молбата от К.П.К. за освобождаване от работа, не е
изписана от него, но подписът в позиция „С уважение“ е положен от него. Установява
също, че ръкописно изписаната дата на връчване „02.07.2018г.” и ръкописният
цифров текст в Заповед № 166/01.07.2018г. за прекратяване на трудово
правоотношение, са изписани от две различни лица. Двата подписа в позиция
„Работник“ и позиция „Получих 1 бр. Заповед за освобождаване“ са положени от К.П.К..
Допусната е и съдебно-икономическата експертиза за установяване
на размера на претендираното обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 от КТ за периода от 02.07.2018г. до 02.10.2018г., изчислено по реда на чл.228 от КТ- на база полученото от ответника брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за него – м. юни 2018г.
Експертът дава заключение за размер от 1530лв.
От ищеца са ангажирани свидетели-негови служители,които са
присъствали при връчване на заповедта. Потвърждават,че това е станало
–св.Малюшка- „..на 01 или 02 юли 2018г. му връчихме заповедта..”, св.Х.-„..началото
на м.юли беше това,2018г..”. Сочат,че са получавали трудовите си възнаграждения
в брой на каса. След връчването на заповедта К. не е идвал в офиса на
дружеството,а работата му била поета от друго лице. Свидетелят Малюшка потвърждава,че
К. е заявил по телефона,че ще подаде молба за напускане.
Разпитани са и ангажирани от ответника свидетели,които са
присъствали на разговорите с работодателя във връзка със забавеното изплащане
на трудовото възнаграждение. Потвърждават,че К. е заявил желанието си да напусне
работа поради тази причина на 02.07.2018г. по телефона, но без да е подавал
молба-св.Пеева- „..Разговорът беше на 2-ри юли..след половин час те му звъннаха
и му казаха,че трябва да остави служебния автомобил..”..На 02.07.2018г. К. не
беше подал молба за напускане..”. Свидетелят Николов потвърждава,че ответникът
е предал служебния автомобил на 02.07.2018г. Той е присъствал заедно с К. на
27.07.2018г. при получаване на заповедта.
Съдът приема показанията на свидетелите за обективни и
достоверни и ги цени заедно с всички останали събрани доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема,че е сезиран с иск с правно
основание чл.220,ал.1 от КТ, за заплащане на обезщетение за неспазено
предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, за периода от
02.07.2018г. до 02.10.2018г.
Съгласно чл.220
от КТ предпоставките за присъждане на такова обезщетение са да е налице валидно
прекратено трудово правоотношение в хипотезите,предвиждащи отправяне на
предизвестие. Страната, която има право да прекрати договора по този ред,има
възможност да заяви желанието си и преди да е изтекъл срокът на предизвестие и тогава
дължи на ответната обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
неспазения срок на предизвестието.
Тук не се
спори,че трудовото правоотношение е валидно прекратено и не е било оспорвано по
реда на чл.344 и сл.от КТ.
Специфичното в
случая е,че трудовият договор,макар определен като такъв за неопределено време, е сключен с уговорка
за изпитване по реда на чл.70 от КТ. Известно е,че договорът със срок за изпитване
се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената
му работа,като преценката на работодателя за това не подлежи на съдебен контрол.
Страната, в чиято полза е уговорен срокът за изпитване, може да прекрати
договора и преди изтичане на този срок, като съгласно чл.71,ал.1 от КТ не дължи
отправяне на предизвестие. Тук в чл.2 от договора тази привилегия е уговорена в
полза на работодателя. В хипотезата на трудов договор по чл.70 от КТ
освобождаването от задължението за отправяне на предизвестие при прекратяването
му е привилегия единствено за страната,в чиято полза е уговорен срокът за
изпитване и докато трае този пробен период. За другата страна остава
възможността да прекрати трудовия договор на всяко от останалите основания,
предвидени в КТ. Обстоятелството, че трудовият договор е сключен с уговорката
за срок за изпитване не лишава страните от тези възможности.
В случая
работникът е избрал да прекрати
правоотношението по реда на чл.326 от КТ и ясно и категорично е изразил
желанието си в подадената нарочна молба да не отработва предизвестието. За автентичността й е налице категоричното
заключение на съдебната графологична експертиза, която потвърждава,че молбата е
подписана от К.К.. По отношение на датата, макар експертът да установява,че не
е била изписана от ответника, тази констатация не влияе върху автентичността на
изявлението. Разсъжденията налице ли е нарушение, съотв.антидатиране на
молбата,е въпрос,който касае законосъобразността на процедурата по прекратяване
на трудовия договор,от която работникът явно не се е възползвал,затова и съдът
няма право да разглежда и разсъждава в посоката,в която ответникът и
пълномощникът му излагат твърдения за наличие на пороци. Независимо от кризата
на трудовия пазар,въпрос на лична отговорност и преценка за последиците, е
съгласяването с процедури,целящи заобикаляне на закона-това,в отговор на
твърдението,че подписването на молбата е било условие за сключване на договора.
На следващо
място, въпреки твърденията си за несъответствия в датата (твърди се,че е
станало на 27.07.2018г.), работникът е подписал и заповедта за прекратяване, като
отново се е съгласил и е удостоверил с подписа си,че това е станало на
02.07.2018г. При така удостоверените с подписа на самия К. факти,оспорването им
в настоящето производство се явява неефективно и без реални последици за спора
дължи ли обезщетение по реда на чл.220 от КТ или не. Затова и при наличието на
изрична уговорка в договора за 3-месечно предизвестие за всяка от страните, и
при заявеното основание за прекратяване-чл.326 от КТ, работникът дължи
предизвестие на работодателя на основание чл.326,ал.2 от КТ. В случай,че няма
да го отработва следва за изплати уговореното обезщетение в размер на 3
брутни трудови възнаграждения,което има
за цел да възмезди работодателя (в случая) за лишаването му от наетата работна
сила.
(Друг би бил резултатът ако работникът, при
твърденията за неизплатено трудово възнаграждение, се беше позовал на тази
хипотеза и беше прекратил договора по реда на чл.327,т.2 от КТ-а именно без
задължение за предизвестие.)
С оглед
удостоверената дата на прекратяване на трудовия договор считано от
02.07.2018г.,по правилото на чл.220 от КТ се дължи обезщетение за времето до 02.10.2018г.,чиято размер
експертизата установява категорично на 1530лв.
При тези изводи
въззивният състав се съгласява с приетата от РС-Ловеч основателност на
предявения иск и осъждане на работника да заплати на работодателя обезщетение
по чл.220 от КТ в уговорения размер,определен съгласно чл.228 от КТ на 1530лв.
Постановеното Решение №324/08.07.2019г.,
по гр.д.№2303/2018г.на РС-Ловеч е правилно и законосъобразно и затова следва да
се потвърди изцяло.
По разноските.
С оглед изхода на
спора в тежест на въззивника следва да се присъди и изплатеният от „Хепи Дринкс Трейдинг”ЕООД адвокатски
хонорар от 338лв.
По изложените съображения и на основание
чл.272 от ГПК Окръжен съд Ловеч
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение
№ 324/08.07.2019г., постановено по гр.д.№2303/2018г.на
РС-Ловеч, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
К.П.К. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ХЕПИ ДРИНКС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен,ул.„Здравец“№3,
представлявано от Д.К.К., сумата 338 (триста трийсет и осем) лева,представляваща
направени в производството разноски.
С оглед цената на иска и на основание
чл.280,ал.3,т.3 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.