Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четвърти декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието
на секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр.
д. № 814 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 245988 ОТ 16.10.2019 г., постановено по гр.
д. № 36/2018 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 140 състав, е признато за установено
по отрицателните установителни искове с правно основание чл.124 ГПК, предявени
от Р.Н.С., Д.Г.Н., Н.Г.Д. срещу Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, че Държавата не е собственик на
271/931 ид. ч. от имот с идентификатор № 51250.5714.284 по плана на с. Негован,
район „Нови Искър“, с площ 931 кв. м., при съседи: имот с идентификатор 51250.5714.58,
имот с идентификатор 51250.5714.52, имот с идентификатор 51250.5714.295 и имот
с идентификатор 51250.5714.295 и имот с идентификатор 51250.5714.285, който
имот е част от имот VIот кв.5 по плана на с. Негован
от 1930 г., 600 кв. м., от който са били отчуждени в полза на държавата на
основание изпълнителен лист № 6321/05.11.1957 на СНС, издаден на основание
чл.20, ал.2 и чл.23 от Наредбата за събиране на данъците и таксите, съгласно
акт за държавна собственост № 1948/14.01.1958 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 500
лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща разноски по делото.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ответника ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага съображения, че ищците не
са изпълнили доказателствената си тежест да докажат, че са собственици, на
основание чл.2, ал.1 ЗВСОНИ. По делото не е установено, че е осъществена
процедура по реда на Наредбата за събиране на данъци и такси (обн. бр.59 от 1952 г. отм.), с променено наименование в Наредба за събиране на държавните
вземания (ДВ, бр.59 от 1963 г., отм.). Счита, че е необоснован изводът на решаващия съд, че
към момента на одържавяването имотът е бил собственост на наследодателя на
ищците, както и че имотът е одържавен, на основание чл.20, ал.2 и чл.23 от Наредбата
за събиране на данъците и таксите, която е сред посочените в чл.2, ал.1 ЗВСОНИ
нормативни актове до обявяването на част от разпоредбата за
противоконституционна. Ответникът е представил по делото първичните документи
във връзка с одържавяването на имота. Съгласно формираната съдебна практика по
приложението на Наредбата за събиране на държавните вземания (отм.). правото на
собственост на държавата възниква с конфискационния акт – този за изземване на
описаното за неплатени данъци имущество. Съставянето на акт за държавна
собственост по реда на Правилника за
държавните имоти (отм.) има за предназначение да се поставят в известност и
отчет имотите. С оглед на това чл.27 от посочения правилник задължава
съдилищата и другите държавни учреждения в месечен срок от влизане в сила на
издадени от тях постановления, с които се присъждат или конфискуват в полза на
държавата имоти, да изпрати препис от тези постановления на органите по чл.21,
ал.2 от същата – службите за жилищно стопанство и държавните имоти при градските
народни съвети в градовете, съответно същите служби при околийските народни
съвети в селата. По делото не е представено такова постановление за изземване.
Тъй като гр. д. № 6321/1957 г., което е отразено в посочения по – горе акт за
държавна собственост, не може да се установи дали изобщо е било издавано. Като
е приел противното, СРС е постановил неправилен съдебен акт. Счита, че
решаващият съд неправилно е обсъдил само част от заключението по изслушаната
съдебно – техническа експертиза. В т.5 от експертното заключение вещото лице е
посочило, че от направените изчисления въз основа на имотите в парцел VIII-425 от кв.24 следва да попадат 271 кв. м. от
отчуждените 600 кв. м., тъй като през 1958 г. са били одържавени ид. ч. от
парцел VI-98, кв.5 по плана на с. Негован, не може точно да се
каже къде точно са попаднали одържавените през 1958 г. площи. Така вещото лице
не установило дали същите попадат в процесния имот или в съседния имот, който е
собственост на трето лице. При тези констатации счита, че изводът на решаващия
съд за наличие на идентичност между спорния имот и този, одържавен с акт за
държавна собственост № 1048 от 1958 е необоснован. С оглед на това неправилно съдът е приел, че
са налице предпоставките на чл.2, ал.1 ЗВСОНИ.
Моли съда да отмени обжалваното решение, като отхвърли предявеният иск и
му присъди сторените по делото разноски. Направено е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от ищците Р.Н.С., Д.Г.Н. и Н.Г.Д., С КОЙТО Я ОСПОРВАТ. Излагат
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че
идентичността на имота е доказана по делото, както и не е оспорена от
ответника. Одържавяването на имота е доказано по делото, както и настъпилото
наследствено правоприемство в полза на ищците. В представения по делото акт за
държавна собственост № 1948 от 1958 г. са посочени основанията за одържавяване
на имота. Молят съда да потвърди обжалваното решение, като им присъди сторените
по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК. Ищците твърдят, че са наследници на Г.Д.С., който е
внук на С.И.К., починал на 13.02.1980 г. Д.С.И. е син на С.К.. Р.Н.С. е съпруга
на Г.Д.С., който е баща на останалите ищци. Всички ищци, заедно с Т.Д.П.–
дъщеря на Д.С.И., са съсобственици по наследство на парцел VI-98, кв.5 по плана на с. Негован, утвърден със заповед
№ 29/1930 г. и заповед № 460/1930 по скица от 1900 кв. м., който имот е
идентичен с имоти с идентификатор № 51250.5714.284 и имот с идентификатор №
51250.5714.285. През 1968 г. общият им наследодател С.И.К. се е снабдил с
нотариален акт за собственост на дворно място, съставляващо УПИ VIII-425 с площ от
891 кв. м. от кв.24 и дворно
място, съставляващо УПИ IX-425 с площ
898 кв. м., като и двете са отразени в плана на с. Негован, Район „Нови Искър“.
С нотариален акт № 153, дело № 140/1970 г. С.К. е прехвърлил на сина си Д.С.К.горепосоченото
дворно място УПИ VIII-425 с площ от
891 кв. м. от кв.24 по плана на с.
Негован. С нотариален акт № 32, том XXI, дело
3844/1970 г. С.К. е дарил на внука си Г.Д.С. УПИ IX-425 с площ 898 кв. м., от кв.24 по плана на с.
Негован. С решение по гр. д. №
540/1990 г., на основание чл.288, ал.2 ГПК е поставен в дял на Д.С.И.и Д.С.И. УПИ VIII-425 с площ от
891 кв. м. от кв.24 по плана на с. Негован. С решение по гр. д. № 539/1990 г., на основание чл.288, ал.2 ГПК е поставен в сял на Г.Д.С. УПИ IX-425 с площ 898 кв. м., от кв.24 по плана на с.
Негован. С нотариален акт № 193 том XLIII,
дело 8580/1994 г. Д.И.и Д.И.са дарили на сина си Г.Д.С. УПИ VIII-425 с площ от 891 кв. м. от кв.24 по плана на с.
Негован, заедно с всички постройки върху парцела. С нотариален акт № 38, том IX, дело № 1702/1996 г. Г.Д.С. е дарил на родителите си УПИ
VIII-425 с площ от 891 кв. м. от кв.24 по плана на с.
Негован, заедно с всички постройки върху парцела. С нотариален акт № 1, том LXLVI, дело № 18691/1997 г. Д.С.И.и Т.Д.П.са дарили на Г.Д.С.
УПИ VIII-425 с площ от 891 кв. м. от кв.24 по плана на с.
Негован. От този имот, който е бил идентичен с парцел УПИ VI-98, кв.5 по плана на с. Негован, утвърден със заповед
№ 29/1930 г. и заповед № 460/1930 по скица от 1900 кв. м., са били одържавени
600 кв. м. В тази връзка е съставен акт за държавна собственост №
1948/14.01.1958 г. до този момент никъде в нотариалните актове не е било
отбелязано, че част от имота е държавна собственост. Към момента на
отчуждаването имотът е бил собственост на С.И.К., който е общият наследодател
на ищците. Това обстоятелство е удостоверено и в съставения акт за държавна
собственост. Имотът е бил отчужден на основание, което е посочено в чл.1 и чл.2
ЗВСОНИ, без правоимащите да са получили парично или имотно обезщетение в нарушение
на чл.55б, ал.2 ЗПИНМ, респ. чл.105, ал.1 и чл.114, ал.1 ЗТСУ. Процесната част
от имота е била отчуждена на основание чл.20, ал.2 и чл.23 от Наредбата за
събиране на данъци и такси и изпълнителен лист № 6321/05.11.1957 г. Имотът се е
считал за държавен от 13.12.1957 г. Твърдят, че имотът съществува в реални
граници, тъй като никога не е отделян като самостоятелен обект. Винаги се е
влял и ползвал от наследниците на С.К., които и в момента са негови
собственици. С решение № 4 от 11.03.1998 г. на КС на РБ по конст. д. № 16/1997
г. е обявена за противоконституционна част от разпоредбата на § 1, т.1, б „а“
от ПЗР на ЗОСОИ, с която към чл.22, ал.1 ЗВСОНИ се добавя „по Закона за
конфискуване на придобити чрез спекула по незаконен начин имоти, ДВ бр.78/1946
г., както и Наредба за събиране на данъци и такси, изв. Бр.13 от 1952 г.,
преименувана в Наредба за събиране на държавни вземания ДВ бр.59 от 1963 г. С
формираната съдебна практика е разяснено, че придобитите вещни права от влизане
в сила на § 1, т.1, б.„а“ на ПЗР на ЗОСОИ от 22.11.1997 г. до постановяване на
горепосоченото решение на КС на РБ от 11.03.1998 г. до 21.03.1998 г., се
запазват, тъй като реституционният ефект настъпва по силата на закона. Молят
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
държавата, че не е собственик на 300/931 ид. ч. от УПИ VI-98, кв.5 по плана на с. Негован, утвърден със заповед
№ 29/1930 г. и заповед № 460/1930 по скица от 1900 кв., за който е съставен акт за държавна собственост
№ 1948/14.01.1958 г. и който е идентичен с имот с идентификатор №
51250.5714.284, с площ от 931 кв. м., при съседи: имот с идентификатор:
51250.5714.58, № 51250.5714.52, № 51250.5714.295, № 51250.5714.285. Твърдят, че
понастоящем владеят процесния имоти съществува стари реални граници.
Собствеността им е възстановена с влизане в сила на ЗВСОНИ, допълнен ДВ
бр.107/1997 г. претендират сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск. Счита, че от представените по делото
доказателства не се установява идентичност между процесния имот и този, описан
в акт за държавна собственост № 1948 от 1958 г. и придобитият по давност
недвижим имот от С.И.К.. С оглед на това не може да се прецени приложимостта на
чл.1 и чл.2 ЗВСОНИ. В съставения акт за държавна собственост е посочено, че
отчуждените 600 кв. м. от процесния имот, бивша собственост на С.И.К., са
актувани като държавна собственост на основание изпълнителен лист № 6321 от
1957 г. на СНС и са държавна собственост, считано от 18.12.1957 г. Съставеният
констативен нотариален акт от 1968 г. е в нарушение на чл.86 ЗС, в редакцията
на ДВ бр.92 от 16.11.1951 г., съгласно който не може да се придобие по давност
вещ, която е социалистическа собственост. Тъй като имотът е национализиран въз
основа на изпълнителен лист по реда на чл.20 и чл.23 от Наредбата за събиране
на данъци и такси, това отчуждаване има санкционен характер и не се дължи
обезщетение за това. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.
Видно от представения по делото нотариален акт за
недвижим имот по давност № 67/15.12.1969 г., том XIX, дело № 3435/1969 г., че С.И.К. е признат за
собственик по наследство и давностно владение върху следния имот: дворно място
със застроена върху него жилищна сграда и стопански постройки с площ от 891 кв.
м., парцел VIII - 425, квартал 24 по плана на София – Негован, както и дворно
място със застроена върху него паянтова сграда с площ от 898 кв. м., образуващо
парцел IX -
425, квартал 24 по плана на София – Негован.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане № 153/19.01.1970 г., том I, дело № 140/1970 г., С.И.К. е прехвърлил на сина си Д.С.К.дворно
място със застроена върху него жилищна сграда и стопански постройки с площ от
891 кв. м., парцел VIII-425, квартал 24 по плана на София – Негова, с посочени
съседи, срещу задължение за гледане на прехвърлителя и съпругата му Траянка
Василева Колева, като им осигури един сносен и спокоен живот до смъртта им,
като им гарантира храна, отопление, почистване и грижи при болест и немощ било
лично или чрез трето лице.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 32/15.08.1970
г., том XXI, дело № 3844/1970 г., С.И.К. е дарил на внука си Г.Д.С.
дворно място със застроена върху него паянтова сграда с площ от 898 кв. м.,
парцел IX - 425, по плана на Негован - София, с посочени съседи.
С решение от 13.06.1991 г. на Втори районен съд, IX състав, е постановено в дял, на основание чл.283,
ал.2 ГПК, на Д.С.И.и Д.С.И. дворно място с площ от 891 кв. м., съставляващо
парцел VIII – 425 от квартал 24 по плана на с. Негован – София, с
посочени съседи. Определена е дължимата сума за уравнение.
С решение от 13.06.1991 г. на Втори районен съд, IX състав, е поставено в дял на Г.Д.С. дворно място с
площ от 898 кв. м., съставляващо парцел IX - 425, от квартал 24 по плана на Негован
– София, с посочени съседи. Определена е дължимата сума за уравнение.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 193/15.04.1994
г., том XLIII, дело № 8580/1994 г., Д.С.И.
и Д.С.И.са дарили на сина им Г.Д.С. следния недвижим имот: дворно място с площ
от 891 кв. м., съставляващо парцел VIII - 425, в квартал 24 по плана на гр. София,
с. Негован, с посочени съседи.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 38/07.02.1996
г., том
IX, дело № 1702/1996 г., Г.Д.С. е дарил
на родителите си Д.С.И. и Д.С.И.горепосоченото дворно място с площ от 891 кв. м.,
съставляващо парцел VIII - 425, от квартал 24 по плана на гр. София, с. Негован , с посочени съседи.
С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот № 1/21.06.1997 г., том LXLVI, дело № 18691/1997 г., Д.С.И.и Т.Д.П.са дарили
на Г.Д.С. притежаваните от тях 5/6 идеални части, от които: Д.С.И.– 4/6 ид. ч.,
а Т.Д.П.– 1/6 ид. ч., от дворно място с площ от 891 кв. м., парцел VIII - 425,
от квартал 24 по плана на гр. София, с. Негован.
Видно от представеното удостоверение за наследници С.И.К. е починал на 13.02.1980 г. и е оставил за свои
наследници по закон: Й.Н.К.– внучка (дъщеря
на починалата дъщеря на С.И.К. -С.С.К.); В.К.А.–
внучка (дъщеря на починалата дъщеря на С.И.К. -С.С.К.); Т.Д.П.– внучка (дъщеря на починалия на 18.04.1996 г. син на общия наследодател Д.С.И.
и съпругата му Д.С.И., починала на 06.12.2000 г.); Д.Г.Н. – внучка (дъщеря на починалия син на общия наследодател Г.Д.С.), Н.Г.Д. – внучка (дъщеря на починалия син на общия наследодател Г.Д.С.); Е.И.Д.– внучка (дъщеря на починалата дъщеря на общия наследодател Г.С.Т.), М.И.М.– внук (син на починалия син на общия наследодател Г.Д.С.), както и С.С.В.–
дъщеря на общия наследодател.
По делото е представен акт за държавна собственост на
недвижим имот № 1948 от 14.01.1958 г. същият е съставен на основание
изпълнителен лист № 6321/05.11.1957 г. на Софийски народен съд и чл.20, ал.2 и
чл.23 от Наредбата за събирането на данъците и таксите. Посочено е, че имотът
се счита за държавен от 13.12.1957 г. Съгласно съставения акт за държавна
собственост са одържавени 600 кв. м. от
дворно място, цялото от 1800 кв. м., съставляващо част от парцел VI-98 по плана на с. Негован, с посочени съседи на
одържавената част. Стойността на одържавения имот е 6 000 лв. Имотът е отстъпен
за ползване на ССП „Софжилфонд“ - Коларовски район, за управление и
стопанисване.
С писмо от 22.05.2019 г. СО – Район „Нови Искър“ са
уведомили съда, че е направена проверка в архива на Район „Нови Искър“, при
която е установено, че се съхранява акт за държавна собственост №
1948/14.01.1958 г., с който са одържавени 600 кв. м. от дворно място, цялото от
1 800 кв. м., съставляващо част от парцел VI-98 по плана на с. Негован. В административната
преписка се съхранява посочения акт за държавна собственост на недвижим имот и
образец № 1 инвентарен № 1028 на СГНС-Софжилфонд. За имота няма отчуждителна преписка.
От заключението на вещото лице инж. С.К.по изслушаната
пред СРС съдебно – техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът
възприема като компетентно дадено, се установява, че първият регулационен план
за с. Негован е одобрен през 1930 г. със заповед № 29 за улична регулация и със
заповед № 460 за дворищна регулация. Парцел VI-98, кв.5, е бил с площ от 1 900 кв. м. Следващият
план за с. Негован е одобрен със заповед № 3743 от 17.11.1966 г. С него квартал
5 от плана от 1930 г. е преномериран на кв. 24. В кадастралната основа на този
план е нанесен имот с пл. № 425, който е
идентичен с парцел VI-98 от кв.5 по регулационния
план от 1930 г. Предвижданията на
регулационния план за този имот са за разделянето му на два парцела: северозападен
IX-425 и североизточен VIII-425 За достъп до северозападния парцел е предвидена
улица – тупик, за образуването на която се отнема площ само от имот 425, бивш
ПИ 98. Последният регулационен план,
който е действащ и към момента за с. Негован, е одобрен с решение № 32 от
10.12.2001 г. В кадастралната основа на този план парцел IX-425 по плана от 1966 г. е нанесен като ПИ 285, а
парцел VIII-425 от кв.24 е нанесен като ПИ 284 от кв.24. За ПИ
284 е отреден УПИ -284, кв.24. Вещото лице е установило, че разликата между
кадастралната основа и предвиждането на регулационния план е в границата между
двата УПИ. Със заповед № РД-18-16/23.01.2012 г. е одобрена кадастралната карта
за с. Негован. Процесният имот, представляващ парцел VI-98 от кв.5 по регулационния план от 1930 г., е отразен
в действащата кадастрална карта като два имота и улица тупик, а именно: ПИ с
идентификатор 51250.5714.284 с площ 892
кв. м., ПИ с идентификатор 51250.5714.285 с площ 981 кв. м. и ПИ с
идентификатор 51250.5714.58 с площ 150 кв. м. Вещото лице приема, че имотите,
нанесени в кадастралната карта, са идентични с имотите от кадастралната основа
на действащия регулационен план. Процесният имот, представляващ парцел VI-98 от кв.5 по регулационния план от 1930 г. с площ
1900 кв. м. е отразен в действащата кадастрална карта като два имота и улица –
тупик. Общите граници на имотите са, както следва: 5120.5714.293,
51250.5714.294, 51250.5714.295. По тази граница има изградена масивна ограда;
от югоизток – ул. „Калев бряг“. Към улицата има изградена масивна ограда с
бетонов цокъл 0, 6 м. и метални пана; от югозапад – имоти с идентификатори:
51250.5714.30 и 41250.5714.283. по тази граница към момента на извършване на
огледа от вещото лице е установено, че няма ограда, тъй като предстои
подновяване на същата. Улицата – тупик, която е отразена в кадастралната карта
като имот с идентификатор 51250.5714.295 г., на място не е изградена. Имотът е
с ограда по цялото си лице, включително пред улицата – тупик. На северозапад
имотът граничи с имот с идентификатор 51250.5714.286. по тази граница също има
изградена масивна ограда. Общата площ на имота по кадастралната карта е 1 97
кв. м. С нотариален акт № 67, том XIX, дело
3435/1969 е описан парцел VIII-425 с площ
891 кв. м. С акт за държавна
собственост № 1948 от 1958 г. са одържавени 600/1800 ид. ч. от парцел VI-98 от кв.5. Тъй като парцел VIII-425 с площ 891 кв. м. е част от парцел VI-98 от кв.5, то двата имота са частично идентични.
Описаният в нотариален акт № 59/1969 г. парцел VIII-425 от кв.5 по регулационния план от 1966 г., е
частично идентичен с имот с идентификатор 5120.5714.284. Минималната разлика
между двата имота е в източния ъгъл, като разликата в площта е около 5 кв. м.
въз основа на направените изчисления относно размера на имотите и отчуждените части
вещото лице приема, че парцел VIII-425 от кв.24 следва да попадат 271 кв. м. от
отчуждените 600 кв. м. Тъй като през
1958 г. са одържавени ид. ч. от парцел VI-98 от кв.5, то не може да се каже къде точно са
попаднали одържавените през 1958 г. площи.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото се
включва отрицателен установителен иск за установяване, че ответникът не е
собственик на спорните ид. ч. от процесния недвижим имот. В нормата на
чл.124, ал.1 ГПК е регламентирано, че всеки може да предяви иск, за да възстанови правото
си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това.
Съгласно задължителните разяснения,
дадени с ТР № 8 ОТ 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС, правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други
вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът
доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите,
от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се
прекратява. Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и
други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви
осъдителен иск за същото право.
Тази постановка обаче е в сила
само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не
включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника.
Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на
диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи
обема и интензивността на търсената защита, вкл. Като се ограничи до отричане
със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т. е. предявявайки
отрицателен установителен иск. В този случай доказването, че спорното право
принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална
легитимация - въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по
съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на
ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. Производството по делото ще
подлежи на прекратяване поради недоказване фактическите твърдения на ищеца,
обуславящи правния му интерес, само в случай, че този интерес се обосновава с
претенция ищецът да е титуляр на самостоятелно право, различно от спорното,
респ. позовава се на фактическо състояние или на възможност да придобие
процесния имот при отричане правата на ответника. В този смисъл са
разясненията, дадени с решение № 9 от 10.02.2017 г. по гр. д. № 6320/2015 г. на ВКС, ГК, ІІ
ГО; решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО;
решение № 13/12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/2015 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение
№ 117 от 12.05.2014 г. по гр. д. № 1012/2013 г. на ВКС, ГК, І ГО и редица
други).
В случая ищците извеждат правния си
интерес от принадлежността на правото на собственост на процесния недвижим имот
в патримониума на техния общ наследодател С.И.К., от който е бил отчужден на 13.12.1957 г. по реда на Наредбата за
събиране на данъци и такси и издаден изпълнителен лист № 6321/05.11.1957 г.,
както и възстановяване на правото на собственост по силата на закона - реда на
чл.2, ал.1 ЗВСОНИ.
Качеството на ищците на наследници на С.И.К.
се установява от представеното по делото и обсъдено по – горе удостоверение за
наследници. Също така се установи, че 600/1800 кв. м. са одържавени, считано от
18.12.1957 г. по реда на Наредбата за събиране на данъците и такси – на
основание чл.20, ал.2 и чл.23 от наредбата, във връзка с издаден изпълнителен
лист № 6321/011957 г.
Жалбоподателят поддържа, че ищците не са
доказали проведената процедура по отчуждаване на имота по реда на Наредбата за
събиране на данъци и такси (отм.), действала към момента на одържавяването на
процесиня имот.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен
отговор на исковата молба ответникът не е релевирал доводи в тази насока,
поради което възраженията му се явяват преклудирани по смисъла на чл.266, ал.1 ГПК. Същевременно ищците са ангажирали по делото съставения във връзка с
одържавяването на имота акт за държавна собственост на недвижим имот, който не
е оспорен от ответника. Същият съставлява официален документ, издаден от
длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съобразно
разпоредбата на чл.179, ал.1 ГПК актът се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила до доказване на противното относно извършените от
длъжностното лице действия. Това означава, че съдът е длъжен да приеме за
установени посочените в акта факти относно съставянето му на съответните дата и
място от определено длъжностно лице, както и относно вида и състоянието на
имота. Той има легитимиращ ефект за принадлежността на правото на собственост.
Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания и възражения. Актът, удостоверяващ
правото на държавна собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има
собствени противопоставими права и съответен правен интерес да твърди, че
титулярът на акта не е собственик, което в случая не е сторено.
По изложените съображения и с оглед
направените оспорвания от ответника с постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен
отговор на исковата молба, въззивният съд счита, че е неоснователен доводът на
жалбоподателя, че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи
принадлежност на правото на собственост относно процесния имот в полза на общия
им наследодател С.И.К..
Жалбоподателят поддържа, че
решаващият съд не е съобразил т.5 от заключението на вещото лице по съдебно –
техническата експертиза.
В случая, след обстоен
анализ на представените по делото писмени доказателства и използваните
материали, вещото лице е достигнало до обоснования извод, че притежаваният от
общия наследодател имот, представляващ парцел VІ-98 от кв.5 по регулационния
план от 1930 г., е отразен в действащата кадастрална карта като два имота и
улица – тупик, а именно: ПИ с
идентификатор 51250.5714.284 с площ 892 кв. м., ПИ с идентификатор
51250.5714.285 с площ 981 кв. м. и ПИ с идентификатор 51250.5714.58 с площ 150
кв. м. В представения по делото нотариален акт № 67, том ХІХ, дело № 3435/1969
г. имотът е с площ от 891 кв. м. Тъй като парцел VІІІ-425 от кв.24 с площ от
891 кв. м. е част от парцел VІ-98 от кв.5, то двата имота са частично идентични.
Вещото лице е обосновано извода, че парцел VІІІ-425 по регулационният план от
1966 е частично идентичен с имот с идентификатор 51250.5714.284, като е налице
минимална разлика от 5 кв. м. в източния ъгъл. В цитираната от жалбоподателя
т.5 от експертното заключение вещото лице е достигнало до извода, че в парцел
VІІІ-425 от кв.24 следва да попадат 271 кв. м. от отчуждените 600 кв. м. –
обстоятелство, което е съобразено от решаващия съд. Вещото лице е посочило, че
тъй като през 1958 г. са одържавени ид. ч. от парцел VІ-98 от кв.5, то не може
да каже къде точно са попаднали одържавените имоти. Това обстоятелство обаче не
разколебава извода на вещото лице, че процесните 271 кв. м. от разглеждания
поземлен имот с площ от 891 кв. м., които се равняват на 271/891 ид. ч., са част от одържавения имот. Останалите ид.
ч. нямат отношение към спорния предмет и е без значение в който от имотите
попадат. По делото не са ангажирани доказателства от ответника, които да
разколебаят изводите на вещото лице относно обстоятелството, че 271/891 ид. ч.
от процесния имот са част от одържавения имот на общия наследодател на ищците.
Ето защо изводите на СРС в тази насока са обосновани, формирани въз основа на
ангажираните по делото писмени доказателства и изслушаната съдебно – техническа
експертиза. С оглед на това поддържаните от жалбоподателя доводи в тази насока
се явяват неоснователни.
Жалбоподателят не е изложил оплаквания относно
останалите елементи от правопораждащия фактически състав, регламентиран в чл.2,
ал.1 ЗВСОНИ, както и относно действието във времето на решение № 4 от 11 март
1998 г. по конституционно дело № 16 от 1997 г., обн. ДВ. бр.30 от 17 март 1998 г.,
поради което и с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК, тези въпроси стоят извън
въззивния контрол и не следва да се обсъждат по същество.
Жалбоподателят не поддържа доводите си, заявени с
писмения отговор на исковата молба, във въззивната жалба относно приложимостта
на чл.86 ЗС по отношение на описания в нотариалален акт № 67/1968 имот, поради
което не следва да се обсъждат по същество.
По изложените съображения и с оглед неоснователността
на релевираните от жалбоподателя доводи, въззивният съд счита, че предявеният
иск е основателен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и
на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по жалбата следва да се присъдят
сторените по делото разноски. Техният размер възлиза на 1 000 лв. –
заплатено възнаграждение за един адвокат.
Жалбоподателят релевира
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид
обстоятелството, че същото е заплатено за осъществяване на процесуално
представителство на три лица, въззивният съд счита, че заплатеното от тях адвокатско
възнаграждение не е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на
делото. Ето защо възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се явява неоснователно.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 245988 от 16.10.2019 г., постановено по гр.
д. № 17636/2018 г. по описа на СРС,
ІІІ ГО, 140 състав.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, да заплати на Р.Н.С., ЕГН **********, Д.Г.Н., ЕГН
********** и Н.Г.Д., ЕГН ********** всички със съдебен адрес ***, сграда Б,
офис № 5 – адв. С.Й.Г., сумата от 1 000
(хиляда) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено
възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално представителство
във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.