№ 17699
гр. София, 13.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110138708 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Ищецът „Прокредит Банк (България)“ ЕАД предявява срещу ЕТ „Верал-Вера
Асенова“ установителни искове по реда на чл. 422, ал.1, във вр. чл. 417 от ГПК, с правно
основание чл. 430, ал.1 и чл. 430, ал. 2 от ТЗ за признаване за установено в отношенията
между страните, че за ищеца съществува правото на парично вземане за сумата 10357,24
лева за главница и сумата 693,03 лева за възнаградителна /редовна/ лихва за периода от
09.05.2011 г. до 18.10.2011 г., дължими по Договор за прокредит динамо №014-
564386/23.07.2009 г., с Анекс №1/24.03.2010 г. и анекси от 20.10.2010 г. и 22.03.2011г.,
ведно със законна лихва върху главница, считано от 20.10.2011 г. до окончателното им
изплащане, удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №44867/2011 г. по описа на СРС.
Твърди се, че между страните по спора ЕТ „Верал-Вера Асенова“, като
кредитополучател, и Банката е сключен договора за банков кредит. Предмет на договора са
заемни средства, отпуснати с инвестиционна цел в размер на сумата от 25 хил.лв. Кредитът
е усвоен, а банката изпълнила точно своите задължения. Пояснява се, че с анексите страните
са продължили срока за връщане на заема до 09.08.2016г., а поради липса на изпълнение
кредитът е обявен за предсрочно изискуем. На 31.10.2011 г. е постановена заповед за
изпълнение заявление от 20.10.2011 г. Банката не е образувала изп. дело, а страните
договарили извънсъдебно за доброволно погашение на дълга, като: на 19.12.2014 г. и
22.01.2016 г. сключили споразумения за разсрочено плащане на дълга по договора за кредит,
с вкл. задължения и по други кредитни правоотношения; а с анекс №2/26.01.2018г. към
споразумение от 22.01.2016 г. уговарят погасителен план само за процесния договор,
запазват редовна лихва от 9%, с последна падежна дата 28.12.2020 г. Твърди се, че
извънсъдебно ответникът е погасявал доброволно паричните задължения по договора за
кредит, но след преустановяването им е образувано изп.дело №738/2021 г. по описа на ЧСИ
с рег. №858 на КЧСИ, въз основа на изпълнителния лист, издаден в заповедното
производство за остатъкът от дълга главница и договорна лихва, срещу което изпълнение
ответникът е възразил. Под евентуалност заявява осъдителни искове.
Ответникът оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени със съображения, че
предсрочна изискуемост на кредита не е обявена надлежно от кредитора; изтекла
погасителна давност, вкл. от датата на издаване на заповедта за изпълнение до датата на
сключване на споразумението са изтекли повече от пет години. Оспорва договора за кредит,
анекси и споразумения в частта им на положените подписи за ищеца с твърдение, че не са
положени от лицата, които се легитимират за представители на банката. Поддържа, че
1
общите условия не го обвързват, тъй като не са съобщени. Навежда възражение за
нищожност на договора за кредит поради противоречие с чл. 9 от ЗЗД и чл. 143 и чл. 146 от
ЗЗП. Счита за нищожни съглашенията като сключени от лица, които нямат право да
представляват банката. Поддържа, че погасителни планове са нищожни поради
противоречие с чл.9 от ЗЗД, ответникът не е подписвал и не е приемал. Предявява насрещен
иск, по който производството е прекратено.
Правна квалификация на спора: чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл.430, ал. 2 от ТЗ.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните юридически факти, които подлежат на доказване от ищеца:
наличие на действително правоотношение по договор за банков кредит, по силата на което
кредитодателят се е задължил да отпусне на кредитополучателя кредит в твърдения размер
при уговорена възнаградителна лихва, с описаното в исковата молба съдържание;
кредитополучателят да е получил паричната сума за посочените цели, и че е действал за
цели в рамките на неговата търговска или професионална дейност; претендираните главница
и договорна лихва възлизат на посочените в исковата молба размери. В случай че бъдат
установени тези обстоятелства, ответникът трябва да докаже, че заплатил претендирани
парични вземания, за което се указва, че не сочи доказателства, и възражението за изтекла
давност. Ищецът, като реплика, може да докаже, че давностния срок е спиран или
прекъсван.
Приложените към искова молба документи са допустими и относими, като подлежи
на уважение искането по чл. 195 от ГПК на ищеца. Така направеното от ответника
оспорване на подписите на ищеца в процесните съглашения, в т.ч. представителна власт, е
недопустимо- по арг. от чл. 26, ал.2 от ГПК, доколкото не може да предявява чужди права
пред съд. По отношение твърдението, че не е подписвал погасителните планове ответникът
изрично трябва да посочи кои точно, доколкото по същество оспорва авторството им.
Предвид изложеното, съдът на основание чл. 140 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за
доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-
късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им
възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като писмени
доказателства, ПРИЕМА и ПРИЛАГА ч. гр.дело №44867/2011 г. по описа на СРС.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 193 от ГПК на ответника.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване препис от настоящото
определение в случай, че поддържа твърдението, че не е подписвал погасителните планове,
да посочи кои точно. При неизпълнение твърдението няма да бъде разгледано.
ДОПУСКА съдебна счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на
поставените в искова молба задачи, както и на въпроса към датата на подаване на молба на
ищеца за образуване на изп. дело №738/2021 г. по описа на ЧСИ У.Димоларова, с рег. №858
на КЧСИ, в какъв размер възлиза главницата и възнаградителна /редовна/ лихва за периода
от 09.05.2011 г. до 18.10.2011 г., при и след извършени плащания. ОПРЕДЕЛЯ
2
възнаграждение на вещото лице в размер на сумата 370 лв., вносими от ищеца, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, по сметка на Софийски районен съд, за
което да представи доказателство. При неизпълнение доказателството не събира, а на осн.
чл. 161 ГПК съдът ще приеме за недоказани обстоятелствата, установими евентуално от
ССчЕ.
ВЪЗЛАГА изготвяне на ССчЕ на ВЕЩО ЛИЦЕ М М. УКАЗВА на вещото лице, че
при необходимост ще бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред съдебен
изпълнител.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на
спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл.
78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл.
234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи
на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните
съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа
Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за
всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби”
можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.09.2022 г. от
10,20 ч., за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца и препис от отговор
на искова молба.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещо лице при представяне на доказателство за внесено
възнаграждение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3