Разпореждане по дело №163/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 161/25.11.2015 г., постановена по НОХД № 68/2015 г., М.районен съд е признал подсъдимия Н.И.И. от с.П., общ.М., обл.К., с ЕГН *, за виновен в това, че на 03.02.2014 г. в с.П., общ.М., обл.К., като длъжностно лице – кмет на кметство с.П., общ.М., в кръга на службата си съставил официален документ – нотариална заверка на подпис под Пълномощно с рег.№ 001/03.02.2014 год., в който удостоверил невярно обстоятелство, а именно: че подписът срещу „Упълномощител” в пълномощно с рег.№ 001/03.02.2014 год. бил положен пред него от О.Х.А., с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за това обстоятелство, поради което и на основание чл.311, ал.1 от НК във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК във вр.с чл.42а от НК го е осъдил на наказание пробация, като съвкупност от пробационни мерки: 1.”Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от две години, с периодичност два пъти седмично; 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от две години. Признал е също подсъдимия Е.Ш.А. от с.З., общ.М., с ЕГН **************, за виновен в това, че на 07.04.2014 год. в гр.М., пред банка ДСК ЕАД – клон М., чрез използване на неистински документ – Пълномощно, на което е придаден вид, че изхожда от О.Х.А., в качеството му на упълномощител, с което го упълномощава да получава парите му, които са отпуснати от Държавен Фонд „Земеделие” за кампания 2013 год. по схема за единно плащане на площ от банка ДСК – клон М. и да се подписва пред съответните служители от банката и заверено от Н.И.И. – кмет на кметство с.П., общ.М. под № 001/03.02.2014 год. получил без правно основание чуждо движимо имущество, сума в размер на 5 560.00 лв. с намерение да я присвои – с операционна бележка № **/07.04.2014 год. сума в размер на 5 560.00 лв. от банкова сметка №******** в банка ДСК ЕАД клон М., собственост на О.Х.А. е прехвърлена в банкова сметка № ***** в банка ДСК ЕАД клон М., собственост на Е.Ш.А., поради което и на основание чл.212, ал.1 от НК във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването на така наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от три години. Двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно по сметка на РС-М. сумата в размер на 150 лв., представляващи деловодни разноски.

Недоволен от така постановената присъда е останал осъденият Н.И.И., който я обжалва чрез защитника си – адв.М. Ч. от АК - К., като неправилна, постановена в противоречие на събраните доказателства и несправедлива, тъй като наложеното наказание било прекомерно завишено и не отговаряло на критериите за справедливост. Неправилeн бил извода, че подсъдимият Н. И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.311, ал.1 от НК. Нотариалното удостоверяване на подпис представлявало едностранно волеизявление обективирано в пълномощно, което представлявало частен документ, върху който била изготвена нотариална заверка от подс. И.. Последният твърди, че О. се е подписал лично пред него и това било видно от показанията на свидетелите по делото. Поради причината, че пълномощното не било подписано в кметство с. П., а в гр.М., подсъдимият не отразил тази заверка в книгите на кметството. Н.И. видял О. да се подписва /на различни документи/, макар и не конкретно на пълномощното. Ако се приеме, че подсъдимият не се е уверил лично и непосредствено, че О. се подписва именно на пълномощното, то той е нарушил служебните си задължения и разпоредбата на чл.589, ал.2 от ГПК, но не и разпоредбите на чл.311 от НК, а именно лъжливо документиране. От поведението му не можело да се изведе умисъл за съставянето на тази нотариална заверка. Само когато нотариуса, в случая кмета, удостоверява подпис върху пълномощно, без да се явява лицето, от чието име е съставен документа бил налице състава на престъплението по чл.311 от НК. Ако този подпис е неистински практиката на ВКС сочела, че се постановява осъдителна присъда само ако лицето не се е явило пред нотариуса респ. кмета. В случая това не било така. В тази насока било и Постановление № 3/82 г. на Пленума на ВС. В жалбата се твърди също, че в диспозитива на обвинителния акт се сочело, че престъплението било извършено в с.П., което не кореспондирало със събраните доказателства по делото. Всички свидетели сочели, че О. се е подписал в гр.М. в сградата на ПК, както и че подс.Н. И. е бил там. След като съдът не бил обсъдил обстоятелството, че подписът на О. е положен в присъствието на подсъдимия /т.е. пред него/, че у него е липсвал формиран умисъл и специална цел, както и че пълномощното е заверено в гр.М., а не в с.П., съдът постановил неправилен акт подлежащ на отмяна. Неправилна била и квалификацията на деянието, тъй като нито пълномощното, нито нотариалната заверка били официални документи, каквито визирала разпоредбата на чл.311 от НК.

Отделно от изложеното се твърди, че ако е извършено престъпление по чл.311 от НК, то случая е маловажен, поради изложените съображения за нарушение на административни правила от страна на подс.И. и поради липса на формирана престъпна умисъл у него. Съдът следвало по силата на ал.2 на чл.З11 от НК, да приеме случая за маловажен и да приложи разпоредбата на чл.78а от НК.

Моли, да се отмени осъдителната присъда и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан или да се измени присъдата и се приеме, че случаят е маловажен по ±мисъла на чл.311, ал.2 от НК, като се приложи разпоредбата на чл.78а от НК, или да се измени присъдата, като се намали размера на наложеното наказание към минималния размер.

В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез защитника си – адв.Ч., поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

Прокурорът от О. П. – К. моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда, тъй като същата е правилна, обоснована и законосъобразна, включително и относно наложеното наказание.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционния съд е събрал поисканите от страните доказателства относими за изясняване на делото от фактическа страна, като нови такива на въззивното следствие не бяха събирани. От фактическа страна не се установиха обстоятелства, които да не са били коментирани от решаващия съд, като фактите са възприети и обсъдени правилно, поради което настоящата инстанция приема фактическа обстановка идентична с тази на първоинстанционния съд, а именно:

Подсъдимият Н.И.И. е роден на **.**.19** год. в гр.М., обл.К., живущ в с.П., общ.М., обл.К., български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан. Същия е кмет на с.П., общ.М..

Подсъдимият Е.Ш.А. е роден на **.**.19** год. в гр.М., живущ в с.З., общ.М., български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, кмет на с.З., общ.М..

Подс.Е. А.е племенник на св.О.Х.А.. Последния бил регистриран като земеделски производител от 01.04.2013 г. в ДФ”Земеделие”- гр.К. и получавал субсидии за декларирани площи по Схема за единно плащане на площ за кампания 2013 г. При декларирането на земеделските земи св.А. бил подпомаган от подс.Е. А.. Парите, които се следвали на св.А. били превеждани в банкова сметка, открита на негово име в „ДСК” ЕАД клон М.. В началото на месец февруари 2014 г. подсъдимия А. уговорил подсъдимия Н. И., кмет на с.З. да завери пълномощно на чичо му св.А.. На 03.02.2014 г. в с.П. подсъдимия И. съставил пълномощно с рег.№001 като нанесъл в него с ръкописен текст данните на упълномощителя и упълномощения. Съгласно пълномощното упълномощителя О.Х.А. упълномощил Е.Ш.А. да получава парите, които са отпуснати от Държавен фонд „Земеделие” за кампания 2013 г. по схема за единно плащане на площ от банка „ДСК” ЕАД - клон М.. След това подс.И. положил печат за нотариалната заверка на подписа на упълномощителя, подписал се и подпечатал документа с печата на кметство с.П. въпреки, въпреки че св.О. А. не бил положил подписа си пред него. Така завереното пълномощно подсъдимият И. не вписал в регистъра на нотариалните заверки в Кметство с.П..

На 07.04.2014 г. подсъдимият Е. А. отишъл в „ДСК” ЕАД клон М. и по силата на представеното Пълномощно с рег.№001/03.02.2014 г. поискал от банковата сметка на титуляра О. А. да бъдат прехвърлени 5 560 лв. в неговата разплащателна сметка. Св.Ф. К., специалист банкови операции в банката, поискал от подс.А. телефонния номер на упълномощителя, за да потвърди упълномощаването. А. продиктувал на свидетеля телефонен номер, който последния записал върху пълномощното и на който кв.К. позвънил. След като от проведения телефонен разговор с мъж, който потвърдил правата в пълномощното, свидетеля отбелязал на пълномощното „Потвърдено от титуляра на 07.04.2014 г." и

извършил исканата банкова операция. По този начин, на 07.04.2014 г. от сметката на О. А. били преведени в разплащателната сметка на Е. А. 5 560 лв. Впоследствие е установено, че банковия служител е разговарял по телефона не с титуляра на сметката О. А., а с друго лице.

По-късно през месец април 2014 г. св.О. А. отишъл в „ДСК” ЕАД клон М., за да провери сметките си. Св.С. Ю., банков служител към този момент, констатирала, че има превод на средства по сметка на упълномощено от титуляра лице. Било предоставено и пълномощното като св.А.отрекъл да се е подписвал на него.

От заключението на вещото лице Д. по назначената съдебно-графическа и техническа експертиза и показанията на същото в съдебно заседание пред районния съд, които съдът кредитира се установява, че ръкописния текст в Пълномощно от 03.02.2014 г. е изпълнен от Н.И., а така също и ръкописния тест в отпечатък от правоъгълен мастилен нотариален щемпел, положен на пълномощното и положения подпис в него. Мастиления отпечатък от правоъгълния нотариален щемпел в Пълномощно от 03.02.2014 г. е оригиналният, който се използва от Кметство с.П., общ.М.. Подписът срещу „Упълномощител” в пълномощно от 03.02.2014 г. не е положен от О. А., като вещото лице не може да даде категоричен отговор на въпроса, кой се е подписал. Фотоелектрическото копие на подписа, положен срещу „клиент” в операционна бележка от 07.04.2014 г. на „ДСК” ЕАД клон М. е копие на подпис положен от Е.Ш.А..

Описаната фактическа обстановка, както е приел и първоинстанционният съд, се установи въз основа на събраните по делото доказателства, а именно писмените такива: копие от пълномощно; копия от приходни квитанции; регистър на нотариалните заверки в км.с.П.; удостоверения за избран кмет на с.З. и на с.П.; актове за встъпване в длъжност; споразумения за условията на трудово правоотношение; протокол за извършена експертиза; пълномощно; операционна бележка; справки за съдимост; протокол за доброволно предаване, квитанции и договори за наем; характеристични справки; декларации за семейно и материално положение и имотно състояние и другите документи приложени към делото; гласните доказателства – частично от обясненията на двамата подсъдими, показанията на разпитаните свидетели О. А., Ф. К., С. Ю. и Е. А., които съдът изцяло кредитира, като логични, последователни и безпротиворечиви.

Настоящия съдебен състав намира, че сочените от подсъдимия доводи и твърдения във въззивната жалба са неоснователни, същите остават напълно изолирани и не подкрепени с каквито и да било доказателства. В тази връзка се съобрази следното:

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия Н.И., в частта им в която твърди, че в началото на месец февруари 2014 г.,в сградата на Поземлена комисия М., в присъствието на св.О. А., по молба на подс.Е.А. е заверил нотариално пълномощно, подписано от св.А.. Подсъдимия не оспорва, че ръкописния текст в пълномощното е изписан от него, след което най-вероятно св.А. който в този момент подписвал множество документи е положил подписа си за „упълномощител”, поради което е поставил нотариалния печат и е удостоверил с подписа си, че упълномощителя е положил подпис в пълномощното пред него. Тези му обяснения се опровергават от другите събрани по делото доказателства, поради което се приемат от съда като защитна версия, целяща неоневиняването му. Така, обясненията му в посочената част са в противоречие с показанията на св.О. А., който сочи, че през 2013 г. действително е декларирал земеделски земи, но не е разрешавал на подсъдимия Е. А. да тегли пари от банковата му сметка, по която е получавал парите по Схема за единно плащане на площ. Свидетеля е категоричен, че не е подписвал пълномощно в тази връзка и не е полагал подпис пред подсъдимия Н. И., както и че когато е попълвал необходимите документи в сградата на ПК-М., подс.И. не е присъствал. Настоящия състав изцяло кредитира показанията на св.О. А., както това е сторил и районния съд, тъй като същите са напълно логични и последователни и се подкрепят от другите събрани доказателства - показанията св.Ф. К. и св.С. Ю. – банковите служители, пред които е заявил, че не е давал пълномощно на Е.А., не се е подписвал на пълномощното и същото е „фалшиво”, както и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-графическа експертиза, от което по категоричен начин се установява, че подписа срещу „упълномощител" в пълномощно от 03.04.2014 г. не е положен от О. А.. Изложеното води до извода, че липсва основание, което да подлага на съмнение показанията на св.О. А, че той не е упълномощавал Е. А. с правата описани в пълномощното. Цитираните гласни доказателства, извън обясненията на подсъдимите в некредитираните им части, кореспондират помежду си, взаимно се допълват и ведно със събраните писмени такива еднозначно очертават възприетата от съда фактическа обстановка. Описаното по категоричен и несъмнен начин опровергава твърдяното от подс.Н.И., че подписа на упълномощител на въпросното пълномощно е положен пред него от св.О. А.. Във връзка с анализа на събраните по делото доказателства следва да се посочи, че извършеният такъв от районния съд е правилен и обоснован, поради което се споделя напълно и от настоящия въззивен състав.

При така приетата фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Н.И.И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.311, ал.1 от НК, тъй като на 03.02.2014 г. в с.П., общ.М., обл.К., като длъжностно лице - кмет на кметство с.П., общ.М., в кръга на службата си съставил официален документ- нотариална заверка на подпис под пълномощно с рег.№ 001/03.02.2014 год., в който удостоверил невярно обстоятелство, а именно: че подписът срещу „Упълномощител" в пълномощно с рег.№ 001/03.02.2014 год. бил положен пред него от О.Х.А. от с.З., общ.М., с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за това обстоятелство, до какъвто правилен извод е достигнал и районният съд.

Престъплението по чл.311 от НК се изразява в лъжливо длъжностно документиране чрез внасяне на неверни обстоятелства или изявления в истински официален документ, изготвен от длъжностно лице в кръга на поверената му служба. Субект на престъплението по чл.311 от НК може да бъде само длъжностно лице, и то такова, което е компетентно да издава официални удостоверителни документи. Престъплението е налице, когато невярното длъжностно документиране е извършено с цел съставения официален документ да бъде използван като доказателство за вписаните в него неверни обстоятелства или изявления. В настоящия случай всички тези елементи са налице. Няма спор по делото, че подсъдимият Н. И.притежава качеството длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1 б."б" от НК като кмет на населено място. В това си качество на основание чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност той е бил компетентен да издава официални удостоверителни документи, които са от естество да служат като доказателство относно отразените в тях факти. Безспорно установено е също така, че в инкриминираното пълномощно подс. И. е удостоверил с нотариална заверка неверни обстоятелства - че упълномощителят е подписал пълномощното в негово присъствие, като целта е била този документ да бъде използван пред „ДСК” ЕАД- клон М. като доказателство за тези обстоятелства. Правилно районният съд е посочил, че се касае за нотариална заверка на подписите в частен диспозитивен документ, какъвто е пълномощното. Съгласно Постановление № 3 от 23.03.1982 г. по н.д. № 12/ 81 на Пленума на ВС, при нотариална заверка на частен документ, съответното длъжностно лице, което извършва заверката, удостоверява датата или съдържанието на документа, или подписите на лицата, съставили документа. Нотариалната заверка не засяга самото изявление, направено от частното лице, поради което тя не превръща частния документ в официален. В този случай обективно съществуват два документа върху една материална основа: частен, който е съставен от частни лица и официален- нотариалната заверка, съставена от съответното длъжностно лице в кръга на службата му. С оглед на удостоверителния характер нотариалната заверка може да бъде предмет на лъжливо документира по чл. 311 от НК. Както бе установено в настоящия случай, извършеното удостоверяване от кмета – подс.И., че "упълномощителят" се е подписал на пълномощното в негово присъствие, са обективно неверни. При това следва да се приеме, че от обективна страна са налице всички необходими признаци на престъплението по чл. 311 от НК.

От субективна страна престъплението е умишлено и тъй като с него се преследва определена цел, осъществяването му е възможно единствено при наличието на пряк умисъл у дееца. Необходимо е в съзнанието на последния да са налице представи, че при съставянето на документа той внася неверни обстоятелства и наред с това цели така съставеният документ да бъде използван като доказателство за тия обстоятелства. В случая умисълът на подсъдимия Н.И. е обективиран в действията му, удостоверявайки с нотариално извършена заверка от негова страна, на положен подпис в отсъствието на лицето, което се сочи за упълномощител. Още повече, че в случая, самия той е положил печат и ръкописен подпис, поради което е съзнавал, извършвайки заверката, че изготвя официален документ, в който удостоверява невярно обстоятелство и който документ ще бъде използван като доказателство за вписаните в него обстоятелства. По този начин той потвърждава верността на отразените в документа факти и обстоятелства. Именно подписа и печата удостоверяват издателя на документа и съответно той носи отговорност за достоверността му. В настоящия случай няма спор, че нотариалната заверка върху процесния документ с положени подпис и печат на кметството от подсъдимия в качеството му на кмет на населено място, т.е. той се явява автор-съставител на този лъжлив документ. Описаните по-горе доказателства - свидетелските показания и извършената графическа експертиза, изключват възможността подсъдимият да е бил подведен и несъзнателно да е извършил деянието, както последния и защитника му твърдят.

Извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този вид престъпления, поради което няма основание да се приеме, че същото представлява маловажен случай по смисъла на ал.2 на чл.311 от НК, както иска подс.Исамил, още повече, че в случая документа е използван и следствие на това са настъпили негативни последици за св.О. А..

При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на извършителя. Съобразно преценката за наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които правят и най-лекото предвидено в закона наказание несъразмерно тежко на извършеното деяние на основание чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, първоинстанционният съд е заменил наказанието „лишаване от свобода” с наказание „пробация”, като съвкупност от пробационни мерки, а именно: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от две години, с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от две години. Определеното от първоинстанционния съд наказание по вид и размер съответства на тежестта на извършеното от подс.Н. И. деяние и би оказало възпитателно въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото. Няма основание и не са налице такива смекчаващи обстоятелства, които да налагат проява на още по-голямо снизхождение към подсъдимия чрез намаляване срока на определените две задължителни пробационни мерки.

В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание.

С оглед обстоятелството, че проверяваната присъда не е обжалвана от другия подсъдим Е. А. и по отношение на него същата е влязла в законна сила, настоящия състав не я коментира.

Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена обжалваната присъда.

Ето защо и на основание чл.338 вр с чл.334 т. 6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 161 от 25.11.2015 г., постановена по НОХД № 68/2015 г. по описа на Районен съд- М.. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

Председател: Членове:1.

2.