Определение по дело №566/2018 на Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ 

№ 702

гр. Перник/17.10.2018 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, I състав, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ

мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова в. ч. гр. д. № 566 по описа на ОС-Перник за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 2749/01.06.2017 г. на Е.Г.П., ЕГН: **********, чрез адвокат В.В. с адрес ***, срещу Определение № 272/03.05.2017 г., постановено по гр.д. № 1183/2013 г. по описа на Районен съд-гр. Радомир по реда на чл. 248 от ГПК, с което Й.Г.Б., ЕГН: ********** е осъден да заплати на Е.Г.П. сумата от 558.33 лева – разноски по делото съобразно получения от него дял, а П.М.С., ЕГН: ********** и Р.М.П., ЕГН: ********** са осъдени да заплатят на Е.Г.П. всеки по отделно сумата от 52.50 лева – разноски съобразно получения от всеки от тях дял.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на процесното определение в частта, с която Й.Б. е осъден да заплати на Е.П. разноски в производството по делба – първа и втора фаза – съобразно делбената му квота от 1/3. Посочва се, че когато страна в производството по делба оспорва правата на съделителите, факта на съсобствеността или въведе акцесорни претенции, то разноските следва да бъдат определени по общите правила на чл. 78 от ГПК, а не съобразно специалното правило на чл. 355 изр. 1 от ГПК. В тази връзка се твърди, че в хода на производството по допускане на делбата (т. нар. първа фаза) Й.Б. е оспорил иска за делба, но въпреки това първоинстанционният съд е допуснал до делба всички имоти, посочени от Е.П. в исковата молба. По тези съображения жалбоподателката счита, че доколкото предявеният иск е уважен изцяло, то и всички направени от нея разноски в тази фаза, възлизащи на 700 лева, следва да бъдат възложени на Й.Б.. В частната жалба се твърди също, че в производството по извършване на делбата (т. нар. втора фаза) съделителят Й.Б. е предявил претенция по чл. 346 от ГПК, която обаче е била отхвърлена изцяло. В тази връзка се иска на същия да бъдат възложени и всички разноски, направени от Е.П. във втората фаза на делбата, възлизащи на 650 лева.   

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от страна на Й.Г.Б. и Р.М.П., чрез процесуалния им представител – адв. Б.Б., с който същата се оспорва като неоснователна и недоказана. Относно искането за присъждане на пълния размер на разноските, извършени в първата фаза по делбата, се твърди, че подобна претенция е преклудирана, доколкото е следвало да бъде заявена чрез молба по чл. 248 от ГПК след постановяване на решението по допускане на делбата. По отношение на разноските, претендирани за втората фаза на делбата, се посочва, че от представения от жалбоподателката договор за правна защита и съдействие не става ясно каква част от адвокатското възнаграждение е уговорена за защита по иска по чл. 346 от ГПК, поради което и не е обосновано целият хонорар за процесуално представителство във фазата по извършване на делбата да се възлага в тежест на Й.Б.. Иска се жалбата на Е.П. да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение да бъде потвърдено.

Ответницата по иска за делба П.С. не е взела становище по жалбата.

Пернишкият окръжен съд, Гражданска колегия, I съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК и съгласно чл. 275, ал. 2 ГПК отговаря на изискванията по чл. 260, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 и по чл. 261 ГПК.

 

 

 

 

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна, доколкото обжалваното определение подлежи на отмяна, като съображенията за това са следните:

С Решение № 32/15.03.2017 г., постановено по гр.д. № 1183/2013 г. по описа на РС-гр. Радомир, първоинстанционният съд е възложил на всеки от съделителите в производството остойностен дял от делбеното имущество, като се е произнесъл и по това каква сума следва да заплати всеки съделител за уравняване на дяловете. Със същото решение е отхвърлена претенцията на Й.Б. по чл. 346 от ГПК, като същият е осъден и за държавната такса по така предявения иск. На последно място РС-гр. Радомир е осъдил всеки от съделителите да заплати държавна такса по сметка на съда съобразно стойността на съответно възложения му дял.

По молба на адв. В. като процесуален представител на Е.П. първоинстанционният съд се е произнесъл с Определение № 272/03.05.2017 г. по гр.д. № 1183/2013 г., като същото е постановено по реда на чл. 248 от ГПК – за допълване на съдебното решение в частта относно разноските. С посоченото определение, предмет на обжалване в настоящото производство, РС-гр. Радомир е осъдил Й.Б. да заплати на Е.П. сумата от 558.33 лева за разноски в производството съобразно стойността на дела му. Със същото определение първостепенният съд е възложил разноски и на П.С. и Р.П., като всеки от тях съобразно дела си следва да заплати на Е.П. сумата от 52.50 лева.

Решение № 32/15.03.2017 г., постановено по гр.д. № 1183/2013 г. по описа на РС-гр. Радомир, е обжалвано като по постъпилата жалба е образувано в.гр.д. № 396/2017 г. по описа на Окръжен съд-гр. Перник. В хода на така образуваното въззивно производство окръжният съд е постановил Решение № 20/19.01.2018 г. С последното Решение № 32/15.03.2017 г. е обезсилено в частта относно възлагането на дялове и съответното осъждане на всеки от съделителите да заплати определени суми за уравняване на дяловете и за държавна такса с оглед стойността на възложения му дял, като делото е върнато на районния съд с указания за теглене на жребий относно разпределянето на дяловете. С посоченото въззивно решение делото е върнато на първостепенния съд и за поправка на очевидна фактическа грешка в произнасянето относно претенцията по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД и за допълване в частта относно иска по чл. 30, ал. 3 от ЗС и чл. 59, ал. 2 от ЗЗД вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗН. С оглед връщането на делото на първата инстанция за произнасяне в друг съдебен състав в РС-гр. Радомир гр.д. № 1183/2013 г. е преобразувано в гр.д. № 612/2018 г. по описа на същия съд.  

При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав намира от правна страна следното:

От общите правила на чл. 78 от ГПК следва извод, че във всяка инстанция на страните в производството се присъждат разноски съобразно изхода на същото т.е. при неговото приключване било с решение по същество, било поради прекратяване на делото. Този извод е обусловен от обстоятелството, че дължимостта на разноските за съответната инстанция зависи от уважаването или отхвърлянето на иска, съответно от прекратяването на производството по него. Когато делото се връща за ново разглеждане, както е в настоящия случай с оглед на постановеното в  Решение № 20/19.01.2018 г. по в.гр.д. № 396/2017 г. на ОС-гр. Перник, разноските, направени пред съответната първа инстанция, не следва да се присъждат тъй като произнасянето по всички сторени разноски следва да бъде съобразено със съдържанието на решението по същество или с хипотезата на прекратяване на производството по иска. В този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Определение № 865/20.11.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 6725/2014 г., 4-то Г.О.

На следващо място въззивният съд отбелязва, че в отклонение от правилата на чл. 78 от ГПК обаче разпоредбата на чл. 355 от ГПК предвижда, че страните в производството по делба заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Тази стойност, както и способът, по който ще бъде извършена делбата, се определят едва с постановяване на окончателно решение по извършване на делбата – т.е. с приключване на производството по делба и в двете му фази на всички инстанции. В тази връзка, доколкото решението по първата фаза на делбата не финализира процеса, не се дължи и изплащането на разноските, направени в тази първа фаза, включително и в касационната инстанция. В допълнение следва да се отбележи, че макар изрично да не е посочено, това законово разпореждане се отнася и за претенциите по сметки. В този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Определение № 144 от 24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., I г. о., ГК и др., като настоящият съдебен състав счита, че посоченият извод се налага от предмета на делбеното производство и характера му на особено исково производство. В тази връзка възражението на адв. Б., че претенциите съответно възможността за оспорване на разноските, направени в първата фаза на производството по делба, са преклудирани, е неоснователно.

По тези съображения обжалваното определение следва да бъде отменено изцяло като предвид липсата към момента на разглеждане на настоящото дело на постановено решение по същество по гр.д. № 612/2018 г. по описа на РС-гр. Радомир съответно на данни за неговото прекратяване, въззивният съд не може да се произнесе по присъждането на разноски.

Така мотивиран, съдът:

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение № 272/03.05.2017 г., постановено по гр.д. № 1183/2013 г. по описа на Районен съд-гр. Радомир.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението му пред Върховния касационен съд на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК по реда, по който подлежи на обжалване решението.   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                              2.