Р Е Ш Е Н И Е № 290
Гр. Сливен, 29.12.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на шести декември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Ваня Фърчанова, като разгледа
докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 256 по описа на
Административен съд гр. Сливен за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 65 ал. 4 от Закона за
общинската собственост (ЗОС). Образувано е по жалба на Едноличен търговец А.Т.Р.
с фирма „А. 2005 – А.Т.Р.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.К,
общ. С.срещу Заповед № РД 15-714/05.05.2022 г. на Кмета на Община Сливен, с
която на основание чл. 65 ал. 1 от Закона за общинската собственост е наредено
да се изземе общински недвижим имот в пространството на УПИ I, кв. 28 по
плана на с. К., общ. С., разположен върху терен общинска собственост;
Премахването на п., с. на ЕТ „А. 2005 – А.Т.Р.“ включва и премахването на
бетоновата настилка, върху която е поставен и разчистване на терена до
първоначалния му вид, определен е 14 – дневен срок за доброволно изпълнение на
заповедта, както и е указано, че при неспазване на този срок, ще се извърши
принудително изземване, като имотът се освободи от п. по възлагане на община
Сливен.
В жалбата са наведени твърдения за материална и процесуална
незаконосъобразност на оспорената заповед. Налице била пречка за нейното
постановяване, доколкото между същите страни и със същия предмет имало влязло в
сила съдебно решение. Това решение, постановено по адм.д.
№ 14/2010 г. на СлАС, с което била потвърдена заповед
на кмета на Община Сливен не било изпълнено и до настоящия момент, поради което
и била изтекла 5 – годишната погасителна давност и същото не подлежало на
изпълнение. Счита, че дългогодишното бездействие на административния орган не
може да бъде санирано чрез посочването на различно цифрово правно основание,
което противоречи на словесното такова. В допълнение заявява, че оспорената
заповед е неясна, доколкото не се изяснявало коя точно идеална част от УПИ
следва да се изземе. Неяснотата водела до невъзможност да се разбере
действителната воля на административния орган. Освен това било посочено, че
трябва да се премахне п., което се осъществявало по друг ред, по който вече
имало влязло в сила съдебно решение. Моли съда да отмени атакуваната
административна заповед.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно
призован, се представлява от надлежно упълномощен адв. Р. К. ***, която поддържа
жалбата на заявените основания, с претенция за присъждане на разноски. Допълнителни
съображения излага в представена писмена защита.
В открито съдебно заседание ответният административен орган Кмет на
Община Сливен, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно
упълномощен гл. юрк. М. С., която оспорва жалбата и
моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Настоящият състав на Административен съд - Сливен, след като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
С Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 46/16.02.2010 г. бил
актуван като частна общинска собственост урегулиран поземлен имот - УПИ I, кв. 28 по
плана на с. К., общ. С., с площ от 7530 кв.м., отреден за ресторант, магазин по
действащия ПУП на с. К., одобрен със Заповед № 606/01.08.1984 г. По делото не
се спори, а и от заключението на изслушаната и приета съдебно – техническа
експертиза се установява, че имотът, предмет на разпореденото
изземване, е част от описания УПИ I, кв. 28 по плана на с. К., общ. С.
С фактура № 1202/24.10.2008 г. търговецът – жалбоподател е з. сграда „п.
с. К.“ с продавач ПК „Наркооп – Сливен“. С Договор от
05.11.2008 г. Община Сливен като наемодател е отдала под наем на ЕТ „А. – 2005
– А. Т. Р.“ терен, върху който е изграден п. в с.К, общ. С.с обща площ 85 кв.м.
Според клауза в този договор, същият може да бъде прекратен с едностранно
писмено предизвестие от един месец, съгласно чл. 238 от ЗЗД. С писмо изх. №
4701-1406/07.11.2008 г., приложено по адм.д. №
14/2010 г. общината уведомила наемателя, че след изтичане на един месец от
получаване на писмото, договорът ще се счита прекратен. С писмо изх. №
4701-1405/07.11.2008 г. т. бил уведомен, че в едномесечен срок от прекратяване
на договора, следва да освободи терена – общинска собственост чрез премахване
на п.. Със Заповед № РД 15-1805/24.11.2009 г. Кметът на Община Сливен
разпоредил премахване на п.. Заповедта влязла в законна сила след съдебно
обжалване на нейната законосъобразност. Тези обстоятелства се установяват от
приложеното към настоящото съдебно производство адм.д.
№ 14/2010 г. по описа на АС – Сливен. По делото няма спор, че цитираната
заповед не е изпълнена към настоящия момент.
С вх. № 1000-56/26.01.2022 г. в Община Сливен постъпил сигнал от Кмета
на Кметство с. К., в който било заявено, че в кв. 28 на с. К. е разположен н.
строеж, за който има влязла в сила заповед за премахване, неизпълнена; в б. се
извършват а. дейности и на целия паркинг има пръснати а. г. за лекотоварни и
тежкотоварни автомобили; теренът се ползва от С. А. Р. и други наети от него
лица, които извършват без разрешение от общинската администрация а. услуги,
като не се заплаща никакъв наем на общината за ползването на земята под б. и
паркинга пред нея, както и дейността се извършва на цялата площадка и пред
магазина, и пред бившия ресторант; създадено д. за неизправни а. г. Според този
сигнал, б. продължава да е свързана с електропреносната мрежа, без съответно
разрешение, заявена е молба за проверка и премахване на н. строеж и разчистване
на терена от г. и резервни части (л. 36).
На 14.02.2022 г. работна група от специалисти в отдел „Строителен
контрол“ при Община Сливен извършили проверка на място, резултатите от която обективирали в Констативен протокол (л. 39). Съгласно
неговото съдържание, при проверката е констатирано, че в УПИ I, кв. 28 по
плана на с.К, общ. С.е поставен 1 бр. п., монтиран от ЕТ „А. – 2005-А. Т. Р.“,
без да са установени данни за наличие на правно основание за неговото
местонахождение.
С Уведомление изх. № 4701-41/15.02.2022 г. Кметът на Община Сливен
уведомил ЕТ „А. – 2005 – А.Т.Р.“ за сигнала и
резултатите от извършената проверка, както и за образувано в тази връзка
производство по издаване на индивидуален административен акт, както дал
възможност на адресата да депозира писмени възражения или обяснения в 7 –
дневен срок. Т. бил уведомен още, че ако не докаже наличие на правно основание
за държане на имота – частна общинска собственост и същият не бъде освободен
доброволно, ще бъде издадена заповед за изземване на имота по реда на чл. 65
ал. 1 от ЗОС. Писмото било изпратено двукратно на т., като пратките са върнати
като непотърсени, предвид което Уведомление изх. № 4701-41/15.02.2022 г. било
залепено на процесния п., видно от съставен на
15.04.2022 г. протокол от служители в отдел „СК“ при Община Сливен (л. 46).
На 20.04.2022 г. с вх. № 4701-41 (2) в Общинска администрация – Сливен
постъпило Възражение от ЕТ „А. – 2005 – А.Т.Р.“. Съгласно заявеното в това
възражение, не се оспорва наличието на п. от 85 кв.м. в описания общински
терен; същият е монтиран през 1989 г. въз основа на разрешение за строеж № 14/26.03.1989
г., издадено на ПК „Наркооп“ – Сливен при условията
на чл. 120 ал. 1 от ППЗТСУ; този п. бил закупен от търговеца на 24.10.2008 г. и
попадал в терена с отстъпеното право на строеж; години наред се правели опити
да се реши въпросът с терена, но без резултат; счита, че са налице условията за
придобиване на собственост при давностно владение.
Заявена била молба да се допусне обособяване на самостоятелен парцел от УПИ I, кв. 28 по
плана на с. К., прилежащ към п., като с това няма да се засегнат имуществените
интереси на кооперацията и общината, в която връзка се заявили сериозни
инвестиционни намерения.
На 05.05.2022 г. Кметът на Община Сливен издал Заповед № РД
15-714/05.05.2022 г., с която на основание чл. 65 ал. 1 от Закона за общинската
собственост разпоредил да се изземе общински недвижим имот в пространството на
УПИ I, кв. 28 по плана на с. К., общ. С., разположен върху терен общинска
собственост; Премахването на п., с. на ЕТ „А. 2005 – А.Т.Р.“ включва и
премахването на бетоновата настилка, върху която е поставен и разчистване на
терена до първоначалния му вид, определен е 14 – дневен срок за доброволно
изпълнение на заповедта, както и е указано, че при неспазване на този срок, ще
се извърши принудително изземване, като имотът се освободи от п. по възлагане
на община Сливен. Заповедта била обявена на нейния адресат, чрез залепване на
обекта на 14.06.2022 г., видно протокол, съставен от служители от общинската
администрация (л. 61). Жалбата срещу същата е подадена до настоящия съд на
28.06.2022 г.
За изясняване на релевантните за делото обстоятелства, касаещи
индивидуализацията на разпоредения за изземване имот,
е допуснато и изслушано заключение на съдебно - техническа експертиза. Съгласно
заключението на същата, имотът, предмет на заповедта представлява с. на е. етаж
със стоманена скелетна носеща конструкция тип „п.“ с размери в план, измерени
на място 11/8 м. и светла височина 2.90 м., изграден върху бетонова площадка –
фундамент, в който са вбетонирани вертикални носещи
елементи с покривна конструкция от вълнообразни плоскости ламарина. Състои се
от помещения за търговия и склад, в сградата има ВиК и електро инсталации;
строежът е сграда тип „п.“, като неговото преместване може да стане чрез разглобяване
на съответните елементи – греди и колони и премахване на оградните
стени, като при демонтирането п. ще изгуби своята индивидуалност и
конструктивна цялост. Според заключението, от текста на заповедта не става ясно
кой точно общински имот следва да е изземе, каква част представлява от УПИ I, съгласно АЧОС, общинският имот е с площ 7530 кв.м., като в заповедта
не е описано точното местонахождение на процесния обект. Последният се намира в
южната част на УПИ I, кв. 28 на южната граница на съществуващ п., на разстояние
15.3 м. от съществуваща сграда с пл. № 117 (магазин ресторант на ПК „Наркооп“ и на 11.6 м. от улица, западно от п. За обекта има
издадено Разрешение за строеж № 14/16.03.1989 г. на името на ПК – Сливен за
монтиране на п. с размери 11/8 в кв. 28 при условията на чл. 120 ал. 4 от
ППЗТСУ. Налице е идентичност между обекта, предмет на адм.д.
№ 14/2010 г. и обектът, предмет на настоящото адм. дело.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните в хода на съдебното дирене годни, относими
и допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира
следните изводи от правно естество:
Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от
лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт,
който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху
законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.
168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен акт е издаден от кмета на общината, при
наличие на материална и териториална компетентност - в кръга на неговите
правомощия по чл. 65 ал. 1 от ЗОС, в съответната писмена и предметна форма и
съдържа изискуемите реквизити, което го прави валиден. Заповедта е мотивирана,
съобразно изискванията на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК - съдържа необходимите фактически
констатации и съответните материалноправни норми,
поради което не страда от порок във формата, обуславящ недействителност на
самото властническо волеизявление. Освен като валидна, при преценка и анализ на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени като неоспорени от
страните и приложените относими правни норми, обжалваната заповед се приема от настоящата
съдебна инстанция и като издадена при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и съответна на относимите материалноправни норми
и целта на закона, при следните съображения:
Заповедта е издадена по повод постъпил сигнал и извършена проверка от
контролни органи – длъжностни лица от отдел „Строителен контрол“ в общинската
администрация, обективирана в констативен протокол, съдържащ необходимата
информация за п., неговия с., както и липсата на годно правно основание за
държането на обекта върху имот – частна общинска собственост. Констативният
протокол представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с
материална и формална доказателствена сила за удостоверените с него
обстоятелства до оборването й по надлежния ред. Същият съдържа необходимите
данни и е подписан от длъжностните лица, извършили проверката.
С уведомително писмо изх. №
4701-41/15.02.2022 г. адресатът ЕТ „А. – 2005 - А. Т. Р.“ е уведомен и за
образуваното производство по издаване на заповед по реда на чл. 65 ал. 1 от ЗОС. На собственика е дадена възможност да депозира документи, становище или
възражения, от която същият се е възползвал.
По приложението на материалния закон, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 65 ал. 1 от ЗОС, общински имот, който се владее или държи
без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е
отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. За да се
приеме, че е налице фактическият състав на чл. 65 ал. 1 от ЗОС, следва да бъдат
осъществени кумулативно следните условия: 1. имотът, предмет на изземване да
съставлява публична или частна общинска собственост, който факт се установява с
надлежно съставен и вписан акт за общинска собственост, освен в хипотезата на
чл. 56 ал. 2 от ЗОбС.; 2. трето лице да владее или
държи този имот; 3. владението или държането на имота от това трето лице да е
без правно основание. В конкретния случай по делото не е спорно, че се касае за
общински имот – терен, част от УПИ I, в кв. 28 по плана на с. К., община С., за който
е съставен АЧОС № 46/16.02.2010 г., както и че именно ЕТ „А. – 2005-А. Т. Р.“ д.
този имот. Не е спорно и обстоятелството, че имотът се д. без правно основание
– сключеният през 2008 г. договор за наем е прекратен, като не са представени
доказателства, като не се и твърди, че е налице друг такъв. Обстоятелството, че
д. на процесния п. върху общински терен е без правно
основание се признава и от самия т., негов с. в представеното по
административната преписка възражение. Спорният по делото въпрос е дали разпореденият за изземване имот е индивидуализиран в
достатъчна степен в процесната заповед.
На първо място съдът намира, че имотът, предмет на заповедта за
изземване, е индивидуализиран достатъчно ясно, противно на твърдяното от
оспорващата страна. Касае се за п., монтиран върху УПИ I, в кв. 28 по плана на
с. К., община С. – частна общинска собственост, като идеална част от парцела се
д. без правно основание от настоящия жалбоподател. Така установеното при
извършената проверка в хода на административното производство е подробно описано
в обстоятелствената част на атакуваната заповед и съставлява фактическото
основание за нейното издаване. Настоящият съдебен състав не споделя твърдението
на оспорващата страна, че заповедта била
неясна, доколкото не ставало ясно кой точно общински имот се изземва, каква
част представлява от описаното УПИ. Видно от съдържанието на акта и приетата по
делото съдебно – техническа експертиза, в обхвата на УПИ I, в кв. 28 по плана
на с. К., община С. – частна общинска собственост са изградени два обекта:
сграда за магазин и ресторант на ПК „Наркооп“ Сливен
и сграда п. тип с размери в план 11 м/8м. Следователно, в поземления имот има
монтиран само един п., което не поставя под въпрос предмета на изземване, а
именно – теренът под този обект. Ето защо, въпреки непрецизната синтактична
формулировка на разпоредителната част на заповедта, съдът намира, че в
съвкупност с подробното описание на фактическите установявания същата е ясна в
достатъчна степен и не оставя никакво съмнение досежно действителната воля на
административния орган.
Административният
акт е издаден след извършени проверки, установяващи, че за имота няма действащи
договори за наем или за ползване на физически или юридически лица на имота или
на части от него, нито действащи разрешения за поставяне на преместваеми
обекти.
По делото е безспорно установено, включително чрез изслушаната СТЕ, че
процесният терен е част от УПИ I в кв. 28 по плана на с. К., за който е съставен АЧОС от 2010 г. и процесният
терен, обект на изземване няма как да бъде индивидуализиран, тъй като
представлява идеална част от УПИ. Предвид това същият е идентифициран чрез
поставения п..
На следващо място, не се споделя от съда и следващия отменителен довод, заявен от оспорващата страна – наличието
на влязла в сила заповед за премахване на процесния п.,
издадена с № РД 15-1805/24.11.2009 г. и неизпълнена в 5 – годишен срок. Видно
от тази заповед по приложеното адм.д. № 14/2010 г.,
същата е издадена с правно основание чл. 57а ал. 3 от ЗУТ, с разпореждане за
премахване на п.. Следователно, макар да е налице идентичност в обекта, не е
налице такава по отношение предмета на двете заповеди.
Предвид горното, в процесния случай са налице и трите елемента от фактическия
състав на чл. 65 ал. 1 от ЗОС. Всякакви други въпроси са неотносими
и тяхното изследване е ирелевантно при преценката за законосъобразност на акта,
постановен с правно основание чл. 65 ал. 1 от ЗОС. На следващо място, съдът намира,
че оспорената заповед е и съответна на целта на закона – защита на правото на
собственост на общината при владеене/държане от другиго без правно основание.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция приема, че
Заповед № РД 15-714/05.05.2022 г. на Кмета на Община Сливен, с която на
основание чл. 65 ал. 1 от Закона за общинската собственост е наредено да се
изземе общински недвижим имот в пространството на УПИ I, кв. 28 по плана на с. К.,
общ. С., разположен върху терен общинска собственост, като премахването на п.,
с. на ЕТ „А. 2005 – А.Т.Р.“ включва и премахването на бетоновата настилка,
върху която е поставен и разчистване на терена до първоначалния му вид е
материално и процесуално законосъобразна и съответна на целта на закона.
Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изхода на делото, неоснователна се явява претенцията на
оспорващата страна за присъждане на разноски в производството. Основателно е и
следва да се уважи искането на ответния административен орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи
в размер на 100,00 (сто) лева на основание чл. 143 ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Едноличен търговец А.Т.Р. с фирма „А. 2005 – А.Т.Р.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.К, общ. С.срещу Заповед №
РД 15-714/05.05.2022 г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 65
ал. 1 от Закона за общинската собственост е наредено да се изземе общински
недвижим имот в пространството на УПИ I, кв. 28 по плана на с. К., общ. С.,
разположен върху терен общинска собственост, като премахването на п., с. на ЕТ
„А. 2005 – А.Т.Р.“ включва и премахването на бетоновата настилка, върху която е
поставен и разчистване на терена до първоначалния му вид, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Едноличен
търговец А.Т.Р. с фирма „А. 2005 – А.Т.Р.“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с.К, общ. С.да заплати на Община Сливен разноски по делото в
размер на 100,00 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14
– дневен срок от съобщаването му.
Административен съдия: