РЕШЕНИЕ
№ 2716
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДАЛИЯ ЦВ. ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20241110204382 по описа за 2024 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 23-4332-010869/13.06.2023 г., издадено от
началника на Група към ОПП-СДВР, на Д. Х. Й. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева за извършено административно
нарушение по чл. 162, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 22.04.2023 г.,
около 17.10 часа, в гр. София, по бул. „Черни връх“ срещу № 33Е, с посока на
движение от бул. „Арсеналски“ към бул. „Джеймс Баучер“, управлява л.а.
марка „Хюндай“, модел „Гетц“ с рег. № с английско СУМПС повече от 3
месеца след като е влязъл на територията на Република България.
Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице Д. Х. Й., в която е изложено, че същото е
незаконосъобразно. На първо място се твърди, че е налице съществено
противоречие между АУАН и НП относно правната квалификация на
извършеното нарушение, като в АУАН същото е квалифицирано по чл. 150а
от ЗДвП, а в НП – по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Изложено е, че нормата на чл.
162, ал. 1 от ЗДвП не съдържа правило за поведение, като в АУАН и НП не е
1
индивидуализирано „английското СУМПС“, нито е посочено кога е изтекъл
тримесечният срок по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. С оглед на изложеното, от съда
се иска да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно.
В хода на съдебното производство наказващият орган не се явява и не
изпраща процесуален представител.
Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа подадената
жалба по изложените в същата съображения, като се иска присъждане на
сумата от 400 лева, представляваща направени от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира,
че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са
следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Към 22.04.2023 г. Д. Х. Й. не притежавал издадено от органите на
Република България валидно свидетелство за управление на МПС (СУМПС),
а такова издадено от Обединено кралство Великобритания с № FH43447649.
На 02.12.2022 г. Д. Х. Й. влязъл на територията на Република България
през ГКПП-Аерогара София, без да напуска след това страната.
На 22.04.2023 г., около 17.10 часа, в гр. София по бул. „Черни връх“ с
посока на движение от бул. „Арсеналски“ към бул. „Джеймс Баучер“
жалбоподателят Д. Х. Й. управлявал лек автомобил марка „Хюндай“, модел
„Гетц“ с рег. № , като до № 33Е му била извършена проверка от служители на
ОСПС-СДВР, сред които и св. А. Е. К.. Последните установили, че Й.
управлява горепосоченото МПС със СУМПС № FH43447649, издадено от
компетентните органи в Обединено кралство Великобритания повече от три
месеца след като е влязъл на територията на Република България, поради
2
което поискали съдействие от техни колеги от 04 РУ-СДВР.
На място пристигнал екип на 04 РУ-СДВР, които установили същите
факти като колегите им от ОСПС-СДВР.
Въз основа на събраните доказателства, св. Д. Н. Н. съставил АУАН бл. №
126949/22.04.2023 г. срещу Д. Х. Й. за извършено от последния
административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН, било издадено наказателно
постановление № 23-4332-010869/13.06.2023 г., с което за административно
нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП на Д. Х. Й. било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
НП било връчено лично на Д. Й. на 21.07.2023 г., който в
законоустановения 14-дневен срок (на 02.08.2023 г.) подал жалба срещу
последното, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите Д. Н. Н. и А. Е. К.; докладна записка, съставена от
А. К.; справки от ОПП-СДВР; справка от ГД „ГП“-МВР и Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства,
приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото. Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, от които
се установява, че на процесната дата и място Д. Й. е управлявал л.а. марка
„Хюндай“ с рег. № със СУМПС № FH43447649, издадено от Обединено
кралство Великобритания, като е влязъл на територията на Република
България повече от три месеца преди датата на проверката. Следва да се
отбележи, че видът и номерът на СУМПС, издадено от Обединено кралство
Великобритания, се установява от попълнената от св. К. докладна записка,
приложена по административнонаказателната преписка. От справката от ГД
„ГП“-МВР се установява, че жалбоподателят Й. е влязъл на територията на
Република България на 02.12.2022 г. през ГКПП-Аерогара София без данни за
последващо напускане на страната.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
3
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП съдът
счита, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона, доколкото съгласно т. 2.1., вр. т.
1.3.2. от Заповед 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи
св. Н., заемащ длъжността „младши инспектор” в 04 РУ-СДВР, има
компетентност да състави процесния АУАН. Съгласно т. 3.10 от цитираната
заповед началникът на Група към ОПП-СДВР има правомощието да издаде
процесното наказателно постановление. Същевременно, АУАН и НП са
издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал.
3 ЗАНН давностни срокове.
Съдът обаче счита, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното
НП. На първо място е налице съществено противоречие между правната
квалификация на административното нарушение, посочена в АУАН (чл. 150а,
ал. 1 от ЗДвП) и НП (чл. 162, ал. 1 от ЗДвП). Макар и нарушението да е
описано по идентичен начин в АУАН и НП, в случая се касае за коренно
различни правни квалификации на последното. В този смисъл нарушението
по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП се изразява в управление на МПС без водачът да
притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното
от него МПС; след като е бил лишен от правото да управлява МПС по
съдебен или административен ред; СУМПС да е с изтекъл срок на валидност;
да е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 от ЗДвП или НПК или
СУМПС да е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или
повредено. Обратно на това, нарушението по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП се
изразява в управление от български граждани на МПС на територията на
Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е
издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава -
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или
от Конфедерация Швейцария след изтичане на 3 месеца от датата на
влизането им в страната. Очевидно се касае за различни административни
нарушения по своя фактически състав, като в случая с АУАН Й. е бил
4
санкциониран за управление на МПС без да притежава валидно СУМПС,
докато с НП – за управление на МПС с чуждестранно национално
свидетелство (издадено от Обединено кралство Великобритания) след
изтичане на три месеца от влизането на жалбоподателя на територията на
страната. Посоченото противоречие не може да бъде преодоляно от
административнонаказващия орган по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
доколкото се касае за съвсем различни административни нарушения, като
срещу вмененото му с НП „административно обвинение“ нарушителят не се е
защитавал в хода на административнонаказателното производство. В този
смисъл е нарушено правото на защита на санкционираното лице, тъй като
последното е изненадано с НП чрез повдигането му по същество на различно
„административно обвинение“, по което не е организирал защитата си до този
етап от административнонаказателното производство.
На следващо място, съдът счита, че в АУАН и НП не са посочени всички
факти и обстоятелства, които са относими към съставомерните признаци на
административното нарушение по чл. 162, ал. 1 ЗДвП. На първо място,
изобщо не е било индивидуализирано СУМПС с номер, дата на издаване и
срок на валидност, като актосъставителят и наказващият орган са се
задоволили да посочат единствено „английско СУМПС“. Нещо повече,
следва да се отбележи, че след излизането на Обединеното кралство
Великобритания от ЕС по силата на Споразумението за оттегляне до
31.12.2020 г., страните-членки от ЕС и Обединено кралство Великобритания
взаимно признават, издадените от тях СУМПС в съответния преходен
период, след изтиането на който издадените от Обединеното кралство
Великобриатния СУМПС, се признават на територията на Република
България като СУМПС, издадени от държава, която е договаряща страна по
Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящи на
изискванията на приложение № 6 към същата Конвенция (в този смисъл
Решение № 683 от 30.01.2024 г. по адм. дело № 6719/2023 г. по описа на
АССГ, XX-ти касационен състав). С оглед на това, посочването на датата на
издаване на процесното СУМПС, както и датата му на валидност, са от
съществено значение за извършване на преценка относно валидността му,
респ. дали жалбоподателят е извършил вмененото му с НП административно
нарушение.
5
На следващо място в АУАН и НП не е посочено и на коя дата Д. Й.
последно е влязъл на територията на Република България, който факт е от
съществено значение с оглед преценка на датата на изтичане на 3-месечния
срок по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, в който последният може да управлява МПС с
процесното СУМПС. Липсата на всички посочени факти и обстоятелства в
АУАН и НП обуславя наличието на допуснато съществено нарушение на
разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което е довело до
ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, доколкото
последното е поставено в невъзможност да разбере фактическите и правни
рамки на вмененото му „административно обвинение“.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на
атакуваното НП, които от своя страна, предвид непълнотата на изложената
фактическа обстановка в АУАН и НП, обуславят и недоказаност на вмененото
на Й. административно нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. С оглед на това,
подадената жалба се явява основателна, поради което атакуваното НП следва
да бъде отменено като незаконосъобразно.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят има право
на разноски предвид основателността на подадената жалба. От приложения
на л. 6 от делото договор за правна защита и съдействие, е видно, че
жалбоподателят е заплатил на адв. П. М. сумата от 400 лева за осъщественото
процесуално представителство по делото. Същевременно, в
съпроводителното писмо на СДВР, с което преписката е изпратена на съда, е
релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на размера на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за неоснователно, доколкото същото е определено в минималния
размер, предвиден в разпоредбите на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно 400 лева. С оглед на това, съдът счита, че СДВР
следва да бъде осъдена да заплати на Д. Й. сумата от 400 лева,
представляваща направени разноски по делото от жалбоподателя за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-010869/13.06.2023 г.,
издадено от началника на Група към ОПП-СДВР, с което на Д. Х. Й. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за
извършено административно нарушение по чл. 162, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Д. Х.
Й. с ЕГН ********** сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща
направени от жалбоподателя разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7