Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1194 / 09,10,2018 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в закрито съдебно заседание на 09,10,2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от
съдия Свиркова въззивно гр. д. № 1751/2018 г. и прие следното:
Производство по реда
на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано по жалба вх.
(на ЧСИ) № 10370/14,05,2018 г. от В.В.П. ***, ЕГН ********** – длъжник по
изпълнително дело № 20158250400171 по описа на ЧСИ Горчев с рег. № 825, район
на действие – ПОС, против Разпореждане от 25,04,2018 г., постановено по посоченото
изпълнително дело, с което се отказва прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Твърди се, че
обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като изпълнителното
производство е прекратено по право с изтичане на две години, в които
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия. Въз основа на
изложеното се иска отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител и
прекратяване на изпълнителното производство.
Взискателят в изпълнителното производство – „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД – гр. София, ЕИК *********; не заявява становище по жалбата.
Съдебният изпълнител изразява становище за
неоснователност на жалбата.
След преценка на
събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът
приема следното:
Жалбата е предявена в
срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 435 ал. 2 т. 6
от ГПК), поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Видно от изпратеното
копие от изпълнително дело № 20158250400171 по описа на ЧСИ Горчев с рег. №
825, район на действие – ПОС, производството по същото е образувано на
17,07,2015 г. по молба от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и приложен към нея
изпълнителен лист срещу В.В.П. за изпълнение на парично вземане, произтичащо от
сключен между страните договор за кредит.
След образуване на
изпълнителното производство съдебният изпълнител е извършил поисканите от
взискателя справки с оглед установяване имущественото състояние на длъжника.
С молба вх. №
19690/08,10,2015 г. взискателят е поискал „да бъдат спрени изпълнителните
действия“ по делото на основание чл. 432 т. 2 от ГПК. По молбата липсва
произнасяне от страна на съдебния изпълнител – по делото не се открива акт, с
който изпълнителното производство да е спряно или искането да е оставено без
уважение.
С молба вх. №
06716/04,04,2016 г. взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното
производство, тъй като длъжникът е погасил в пълен размер задължението към
него. Върху тази молба (л. 155) е материализирано разпореждане без дата, с
което искането е оставено „без уважение до заплащане на дължимите такси и
разноски, съгласно ТТРЗЧСИ“.
Впоследствие с
разпореждане от 21,03,2018 г. (л. 154) е насрочено извършване на опис на
движими вещи на длъжника; и с разпореждане от 05,04,2018 г. (л. 165) е наложен
запор върху банкови сметки на длъжника.
В отговор с молба вх.
№ 08520/19,04,25018 г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. С обжалваното разпореждане
от 25,04,2018 г. (л. 185) съдебният изпълнител е оставил искането „без уважение
поради липса на процесуални основания“.
Настоящата инстанция
приема този отказ за незаконосъобразен. Осъществена е хипотезата на чл. 433 ал.
1 т. 8 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба, изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години. Според разясненията в т. 10 от ТР № 2/26,06,2015
г. на ВКС по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното
производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност
за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. С посоченото тълкувателно решение изрично
се разяснява, че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността
на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и
разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагане на нови изпълнителни способи.
В случая към изпълнителни действия се пристъпва едва
през 2018 г. след като са изминали близо три години от образуване на
изпълнителното производство, в продължение на които не са предприемани
прекъсващи давността действия. Неоснователно е съображението, че през този
период изпълнителното производство е било спряно. Както се посочи, в кориците
на делото не се съдържа акт за спиране на производството.
Без значение за
прекратяване на производството е и обстоятелството, че не са платени дължимите
за изпълнението такси и разноски. Само по себе си това не е пречка за прекратяването
на изпълнителното дело и не би могло да съставлява основание за поддържане на
висящността му. За събирането им законът предвижда друг ред – частният съдебен
изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1
от Гражданския процесуален кодекс, независимо от техния размер (чл. 79 ал. 4 от ЗЧСИ).
По изложените съображения
обжалваният отказ да се прекрати изпълнителното производство следва да се
приеме за незаконосъобразен и да се отмени. Затова съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 25,04,2018 г.,
постановено по изпълнително дело № 20158250400171 по описа на ЧСИ Горчев с рег.
№ 825, район на действие – ПОС, с което се отказва прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: