Определение по дело №209/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1336
Дата: 4 април 2022 г. (в сила от 4 април 2022 г.)
Съдия: Ивелина Владова
Дело: 20223100100209
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1336
гр. Варна, 04.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело №
20223100100209 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
На основание чл.140 от ГПК съдът съобщава на страните следният ПРОЕКТО-
ДОКЛАД на делото.
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца ИЛ. М. М.
против Прокуратурата на Р.България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и
страдания, негативни душевни преживявания, дискомфорт, стрес притеснения,
неспокойство, безсъние и други в резултат от повдигнатото срещу ищеца незаконно
обвинение в извършването на престъпление, по което воденото срещу него наказателното
производство по ДП № 269/2020г. по описа на 4 РПУ при ОД на МВР – Варна, пр.преписка
№ 9258/2020г. по описа на РП-Варна, е завършило с прекратяване на наказателното
производство, както и от факта на наложената му мярка за неотклонение – „Задържане под
стража“ и „Подписка“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2021г.
до окончателното й изплащане.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В
исковата молба ищецът твърди, че на 05.06.2020г. е бил задържан за 24 часа от органите на
МВР на работното му място в Агрополихим-Девня, като задържането му било продължено
до 72 часа с прокурорско постановление. По образуваното ДП № 229/2020г. ищецът бил
привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК и
спрямо него била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с определение на
съда от 08.06.2020г. С определение от 12.06.2020г. по ВНЧД № 550/2020г. по описа на ВОС
взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е отменена без да е взета друга
такава.
На 04.07.2021г. бил повторно привлечен като обвиняем по ДП № 269/2020г. по описа
на 4 РПУ при ОД на МВР – Варна, пр.преписка № 9258/2020г. по описа на РП-Варна за
извършени престъпления по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК и по чл.144а, ал.1 от НК – закана за
1
убийство на Гюсюм Алийме Мехмед, задържан под стража по реда на ЗМВР, а на
07.07.2020г. спрямо него била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по ЧНД
№ 2632/2020г. по описа на ВРС. С постановление на прокурор материалите по ДП №
229/2020г. били присъединени по ДП № 269/2020г. по описа на 4 РПУ при ОД на МВР –
Варна, което се водело за престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК.
С постановление на прокурор по пр.пр.№ 9258/2020г. на РП-Варна от 31.08.2020г.
била изменена мярката за неотклонение на ищеца от „Задържане под стража“ в „Подписка“.
С постановление по същата преписка от 23.08.2021г. ДП № 269/2020г. било прекратено и
влязло в сила по отношение на ищеца на 13.10.2021г.
Излага, че проведеното срещу него наказателно преследване е продължило 14
месеца /от 05.06.2020г. до 23.08.2021г., взетата спрямо него мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ е продължила 67 дни /от 05.06.2020г. до 12.06.2020г. и от
04.07.2021г. до 31.08.2021г., а мярката „Подписка“ - около 1 година / от 31.08.2020г. до
23.08.2020г./.
Твърди, че в следствие на проведеното срещу него наказателно производство се е
променил психичния му статус – от весел и жизнерадостен човек станал притеснен,
несигурен, подтиснат затворен в себе си. Не можел да общува свободно с околните,
прекратил контакти с близките си хора, не можел да спи и да се храни пълноценно, бил в
непрекъснато състояние на тревожност. Зачестили случаите на повишено кръвно налягане и
повишени стойности на кръвната захар, каквито до момента нямал. Наложило се да проведе
консултация с психиатър, който констатирал симптоми на разстройство в адаптацията,
тревожно-депресивен синдром с елементи на посттравматично стресово разстройство и
предписал медикаментозно лечение. Посочва, че същите са влошили психическото му
състояние, изпитвал страх и усещане за липса на справедливост, тъй като е обвинен в
извършване на престъпление, което не е извършил.
Твърди, че наказателното преследване добило публичност както сред хората в
квартала, в който живее, така и сред колегите му в Агрополихим-Девня, като голяма част от
тях се отдръпнали от него възприемайки го като престъпник. Влошили се отношенията на
работното му място като възникнали страхове от опетняване на името му в обществото, а
също и отношенията със съпругата му Н.Д.Н, тъй като у нея се породили съмнения, че е
насилник.
Моли съда да уважи предявения иск и да присъди претендираното обезщетение в
размер на 50 000 лева за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху него считано от 13.10.2021г. до окончателното им изплащане. Претендира и за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Прокуратурата на Р.България, чрез
Окръжна Прокуратура – Варна е депозирала писмен отговор, в който заявява становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск за заплащане на обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди.
2
Оспорва исковете по размер поради недоказаност и противоречие с принципите за
справедливо обезщетяване на причинените вреди, които не са надвишили по интензитет и
обем обичайните в подобни случаи, още повече че наказателното производство е
приключило на фаза досъдебно производство.
Посочва, че мярката за неотклонение „Задържане под стража“ е взета със съдебен акт,
поради което отговорността за неблагоприятното и въздействие върху ищеца не е само на
Прокуратурата, както и че именно на ответника е била инициативата за изменението й в
най-леката - „Подписка“.
Излага, че до извършване на процесуално-следствени действия спрямо ищеца и до
привличането му в качеството на обвиняем се е стигнало поради показанията на
„пострадалата“ Г.М, че е изнасилена, проведената СМЕ и отказът на ищеца да даде
показания, с което се е забавило разкриването на обективната истина. На това основание
счита, че е приложима хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ, при която е налице изключителна вина
на пострадалия, поради което обезщетение не се дължи.
Оспорва ищецът да е претърпял вреди свързани с накърняване на доброто му име в
обществото, поради това че Прокуратурата е съдействала за разгласяване на прекратеното
срещу ищеца наказателно производство поради липса на престъпление.
Излага се, че досъдебното производство се е развило в разумен срок съобразен с
фактическата и правна сложност на спора.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищеца, че носи
доказателствена тежест да установи твърденията си за претърпени от него неимуществени
вреди /стрес, психически болки и страдания, негативни душевни преживявания,
дискомфорт, притеснения, неспокойство, безсъние/ от посочения вид и произход и размер -
вреди от незаконосъобразно повдигнатото обвинение и вреди от налаганите мерки за
неотклонение, които са резултат и са в причинно-следствена връзка с незаконосъобразните
действия на ответника – че е образувано наказателно производство и ищецът е привлечен в
качеството на обвиняем, както и че воденото срещу ищеца наказателно производство по ДП
№ 269/2020г. на 4 РПУ при ОД на МВР – Варна е прекратено.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ответника, че носи
доказателствена тежест да установи твърденията си, които изключват претенциите на
ищеца.
Съдът по доказателствените искания на страните, намира, че следва да бъдат
допуснати до събиране към доказателствения материал представените с исковата молба и
отговора писмени доказателства. Относими и допустими са доказателствените искания на
ищеца за ангажиране на гласни доказателства, чрез разпита на двама свидетели, както и за
провеждане на Съдебно Психологична/Психиатрична експертиза със задачи поставени от
ищеца. Следва да бъде изискано за послужване и ДП № 269/2020г. по описа на 4 РПУ при
ОД на МВР – Варна, пр.пр.№ 9258/2020г. по описа на РП-Варна.
Предвид изложеното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
* НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно заседание, което
ще се проведе на 13.05.2022г. от 10:00ч., за която дата и час да се призоват страните. На
същите да се връчи препис от настоящото определение ведно с призовката за насроченото
съдебно заседание /призовка обр.1/, на ищеца и от отговора на ответника.
`````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
*ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в първото съдебно заседание представените с
исковата молба и отговова на исковата молба писмени доказателства.
`````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
* ДА СЕ ИЗИСКАТ за послужване ДП № 269/2020г. по описа на 4 РПУ при ОД на
МВР – Варна, пр.преписка № 9258/2020г. по описа на РП-Варна.
`````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
*ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕТО НА СЪДЕБНО-
ПСИХОЛОГИЧНА/ПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА със задачи: Вещото лице след
запознаване с материалите по делото, преглед на ищеца и други действия и справки, които
са необходими да отговори на посочени в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 250,00 /двеста и петдесет/ лева, вносим от ищеца в
5 дневен срок от уведомяването.
НАЗНАЧАВА за вещо лица Н.К.М, което да се уведоми за ангажимента си по
делото.
`````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ИЩЕЦА да доведе в съдебно заседание двама души
свидетели, с показанията на които да установи твърденията си за претърпени от него
неимуществени вреди от посочения вид.
`````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
*СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество
пред спорното произвоство, на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената държавна
такса се връща на половина на ищеца.

*УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4