РЕШЕНИЕ
№ 1614
гр. Варна, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110114016 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищцовото дружество „ Т. С. „ ЕАД, ЕИК **, представлявано от А. А. - Изпълнителен
директор и И. Е. - Председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител
Филиз Ибрямова, със седалище и адрес на управление: *** е предявило във ВРС на дата
27.10.2023 г. искова молба против ответницата М. А. П., ЕГН **********, с посочен в
титулната част на исковата молба адрес: *** и адрес на топлоснабден имот: **, Аб. №:
185571/ инст.№ **********, ИД номер: 187062, и цена на иска : 4359.29 лева (общ сбор на
главници и мораторни лихви ).
Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните твърдени факти и
обстоятелства:
На 05.09.2023г. „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ** депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 247384 срещу М. А. П. с ЕГН:********** за сумата от
4 359,29 лева от които : 3 571,33 лева -главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от
05.09.2023г. до изплащане на вземането; 732.78 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2020г. до 24.08.2023г., както и суми за дялово разпределение 45,10 лева - главница за
периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 05.09.2023г., до
окончателното изплащане на вземането, и 10,08 лева - лихва за периода от 15.09.2020г. до
24.08.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
1
С Разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 12241/2023г. по описа на Районен съд -
Варна, 42 с-в , сочи ищцовото дружество, че е уважено искането му и издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника. На основание чл.415, ал.1 от ГПК, със съобщение, получено от
дружеството-ищец на 06.10.2023г., съдията - докладчик по цитираното дело указал, че
дружеството може да предяви иск относно вземането си срещу М. А. П. с ЕГН:********** и
адрес: ***, в едномесечен срок.
С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал.1 от ГПК, „Т. С.“ ЕАД,
ЕИК ** предявява иск за установяване на съществуването на вземането за консумирана и
незаплатена ТЕ срещу М. А. П. с ЕГН:********** за топлоснабден имот - ап.№ 49, находящ
се в *** жилищен, за процесния период.
Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането на „Т. С."
ЕАД, ЕИК **, сочи ищцовото дружество, че са следните:
Ответницата, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот била
клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването.
С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответницата била клиент
на ТЕ и за нея важали разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката.
Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ : продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т. С. „ АД на клиенти за битови нужди в
гр. София, които се изготвяли от „Т. С.“ ЕАД и се одобрявали от Комисията за енергийно и
водно регулиране. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването йм в един
централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното
предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното йм приемане от страна на
клиентите. С тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между
клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др.
Твърди се от ищцовото дружество, че ответницата не упражнила правата си по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея влезли в сила Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „Т. С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР , публикувани във в-к „Монитор“ в сила от
10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл.
31, ал. 1 бил определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ са длъжни да
2
заплащат месечните дължими суми за ТЕ.
Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 , в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислявало
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2
и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по
ал. 2, Клиентите заплащали на продавача обезщетение в размер на законната лихва - от деня
на забавата - до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
Ответницата твърди „Т. С.“ ЕАД, ЕИК **, че използвала доставяната дружеството
ТЕ през процесния период и към настоящия момент не била погасила задължението си.
На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се
извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намирал имота на
ответницата, сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с
„Т. с.“ ЕООД . Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот били
начислявани от „Т. С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния
период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на ТЕ в сградата - „Т. с.“ ЕООД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването.
При така изложеното по-горе, на осн. чл.127, ал.1 т.5 ГПК ищцовото дружество „Т.
С.“ ЕАД, ЕИК ** е сезирало РС Варна с искането:
Да бъде постановено Решение , по силата на което съдът да признае за установено по
отношение на М. А. П. , ЕГН:**********, че дължи на „Т. С.“ ЕАД СУМАТА от 4 359,29
лева, от които 3571.33 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от
05.09.2023г. до изплащане на вземането, 732.78 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2020г. до 24.08.2023г ., както и суми за дялово разпределение 45,10 лева - главница
за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 05.09.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, и 10,08 лева - лихва за периода от 15.09.2020г. до
24.08.2023г., на осн. чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ал.1 ЗЗД.
Претендират се и разноските по заповедното дело.
В подкрепа на твърденията си, ищцовото дружество е обективирало и
доказателствени искания. В исковата си молба ищцовата страна е формулирала и искане с
правно основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице да бъде привлечено „Т. с.“ ЕООД,
3
със седалище и адрес на управление: *** - фирмата, извършваща дяловото разпределение на
ТЕ на процесния адрес.Фактическите твърдения, обуславящи правния интерес от
привличане на „Т. с.“ ЕООД като трето лице - помагач по делото на основание чл. 219, ал.1
от ТПК, наведени от ищцовата страна са следните: На основание чл. 146, ал. 1 от ЗЕ и чл. 51
от Наредбата за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 31 от 26.03.2002 ) „Топлофикация София“
ЕАД имала сключен договор при общи условия с „Техем сървисис" ЕООД за извършване на
услугата дялово разпределение на ТЕ между клиенти в СЕС. През процесния период „Т. С.“
ЕАД остойностявала ТЕ за процесния имот по данни предоставяни от „Т. с." ЕООД.
Отношенията между дружеството - ищец и фирмите за дялово разпределение се уреждали и
с Общи условия на договорите между „Т. С.“ ЕАД и търговец, по смисъла на ЗЕ, за
извършване на дялово разпределение на ТЕ между клиентите в СЕС в гр. София /приети с
Решение по т.1 от Протокол № 43/11.05.2005г. на Съвета на директорите на „Т. С.“ АД и
одобрени с Решение № ОУ-013/20.06.2005 г. на ДКЕВР, на основание чл. 146, ал. 2 от ЗЕ и
чл. 298, ал. 1 от ТЗ/. Съгласно чл. 14 от тези ОУ търговецът разпределял потребената ТЕ
между клиентите в сградата по правилата на Наредбата за топлоснабдяване, а също така
определял и дяловете за отчетен период за имотите на всички клиенти в сградата.
Разпоредбите на чл.7, ал.1, т.1 и т 5 от ОУ предвиждали задължение за „Т. С.“ ЕАД да
предава ежемесечно на търговеца данни за количеството на ТЕ за разпределение, и
съответно да изготвя данъчни фактури, както и дебитни и кредитни известия по данни на
търговеца.
За „Т. с.“ ЕООД съществувал правен интерес да е трето лице, защото с участието си
по делото можело да докаже, че извършеното от негови служители разпределение на ТЕ
било в съответствие с действащата нормативна уредба и съгласно цитираните ОУ, както и
подписания между страните договор. За „Т. С.“ ЕАД съществувал правен интерес от
привличането на това трето лице-помагач, тъй като при евентуално неуважаване на
предявения иск поради оспорване на извършеното дялово разпределение на ТЕ,
дружеството ищец можело да заведе регресен иск срещу „Техем сървисис" ЕООД, предвид
което ищцовото дружество желае да обвърже „Т. с." ЕООД, с мотивите и диспозитива на
съдебното решение. Основанията за предявяване на регресен иск произтичали от изрично
предвидената в цитираните ОУ отговорност при неизпълнение на задълженията. Съгласно
чл. 42, т. 2 от същите, в случай на установяване на допуснати грешки от търговеца,
състоящи се в неправилен отчет или невярно дялово разпределение в предходен
изравнителен период, в следствие на което „Т. С.“ ЕАД е сторнирала и отнесла в загуба
начислени суми за отделен клиент, загубата се дължала от търговеца на „Т. С.„ ЕАД в пълен
размер.
В исковата молба е обективирано и т.нар. „особено искане“ :1.В случай, че в първото
по делото заседание представител на дружеството -ищец не се яви, то процесуалният
представител на ищеца, моли съда да бъде даден ход на делото и същото да се гледа в
отсъствие на ищеца, като поддържа исковата молба и представените с нея писмени
доказателства, както и направените доказателствени искания. В случай, че ответницата
4
представи нови доказателства, моли да му бъде дадена възможност да изрази становище,
съответно да ангажиранови доказателства.2.Моли, в полза на ищеца да бъдат присъдени
сторените разноски и съгласно чл.78, ал.8 от ГПК - юрисконсултско възнаграждение, в
условията на евентуалност при положение, че съдът присъди съгласно чл.78, ал.3 от ГПК на
ответницата разноски, моли съда да ги компенсира до размера на по - малкото. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответницата,
като претендира разноски.3.Моли, при наличие на предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК,
съдът да постанови неприсъствено решение, с оглед процесуалното поведение на
ответницата.4.Заявява съгласие на основание чл. 42, ал. 4 от ГПК да му бъдат връчвани
съобщения на следния електронен адрес: ***@*****.**. Посочена е и Банкова сметка на
„Топлофикация София" ЕАД за превод на съдебни вземания:О. Б. АД, ФЦ К. С. : ***
В срока по чл.131 ГПК ответницата М. А. П., с адрес: ***, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител - адв. Л. Л. - ВАК, със съдебен адрес: *** е
депозирала писмен отговор на искова молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва изцяло предявените искове и по
основание и размер.
Съгласно нормативната уредба потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия,
сочи ответницата, че са физически лица - собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Това били лица, ползващи топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си и за собствени нужди.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата
на договорно правоотношение, можели да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие бил сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи
цената й на топлопреносното предприятие.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди,
подчертава в отговора си на искова молба ответницата, че е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ).Писмената форма на договора не била форма за действителност, а форма за доказване.
Видно било за ответницата, от представения доказателствен материал, че съгласно
нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот от 2004 г., ответницата
придобила същия, като върху него имало запазено пожизнено право на ползване в полза
5
на лицата Т. А. М. и Б. И. М.
Твърди се от ответницата, че от придобиване на собствеността до настоящия
момент тя не е обитавала този апартамент.
Нещо повече: с Молба от 30. 10. 2000 г. Б. М. разкрила индивидуална партида на
свое име, като към нея била приложена и декларация за ползване на имота от лицето Л.
Н. Я.
От приложените протокол от ОС на ЕС от 01.08.2002 г., ведно със списък на
собствениците било видно за ответницата, че отново Б. М. положила подписа си, но и
всички приложени към исковата молба фактури били адресирани към нея. Именно тя като
носител на вещно право на ползване на топлоснабдения имот , твърди ответницата, че
придобила качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по
смисъла на ЗЕ/, явявала се страна по договора за доставка на топлинна енергия и като
такава дължала цената й на топлопреносното предприятие.
Както приемала и съдебната практика,сочи още ответницата : договорът между
ползвател на недвижим имот и топлопреносното дружество се доказвал с откриване на
индивидуална партида на негово име, каквато била и налична.
Ответницата счита, че дори и дори лицето да е починало /каквито съмнения се
навеждали с исковата молба, с направеното искане за прилагане на актове за смърт/, то
неговите наследници встъпвали в правата и задълженията на своя наследодател и следвало
да заплатят дължимите суми.
Съгласно изложеното, ответницата счита, че между нея и ищцовото дружество
не е налице валидно правоотношение към настоящия момент и тя не се явява
потребител на топлинна енергия за битови нужди.
На следващо място : ответницата отбелязва, че съгласно ОУ: всяка изравнителна
сметка /обща и индивидуална/ се връчвала на „клиентите“ срещу подпис и дата /чл. 28, ал.
3/, а при забавяне на плащането повече от два месеца - продавачът бил длъжен да връчи
лично на „клиента“ или чрез писмо с обратна разписка писмено уведомление за спиране на
топлоподаването поради неплащане /чл. 48/, аналогично и при неосигурен достъп до
топлоснабдения имот за период до една година.
Такива уведомления срещу подпис,твърди ответницата, че не са й връчвани, не
били приложени и към исковата молба, от което следвал извода, че и самото дружество не
считало, че ответницата е „клиент“ по смисъла на ОУ, т. е. между страните по делото не
съществували валидни облигационни отношения.
Отново твърди ответницата , че никога не била пребивавала в посочения
недвижим имот, поради което за нея възниквал правен интерес алтернативно да
оспори, че през процесния период имотът е бил топлоснабдяван, че реално е извършена
доставка на топлинна енергия, реално количество потребена енергия, както и нейната
стойност.
Ответницата оспорва и истинността и достоверността на представените фактури и
6
извлечения. Приложените към исковата молба - не съдържали определени реквизити, а това
накърнявало правото на защита на ответника.
Отделно от горното ответницата е релевирала и възражения за изтекла погасителна
давност на вземанията. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по Тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на
комуникационни услуги, били за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите йм били изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасявали с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД както и
лихвите за забава.
С оглед направените доказателствени искания в исковата молба, ответницата моли
съда да задължи „Т.я С.“ ЕАД и „Т. с.“ ЕООД да представят по делото цялата налична и
относима документация за конкретния топлоснабден имот с абонатен № **, инст. № **,
касаеща процесния период до настоящия момент, с цел запознаване на ответника и
изразяване на становище по нея.Именно въз основа на тези документи, подчертава и
ответницата, че ще се изготвят исканите от ищеца експертизи, съответно ако бъдат
допуснати от съда.По този начин ответницата намира, че ще бъдат защитени правата и
законните интереси на ответника.Моли да й бъдат присъдени направени разноски по списък.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от дата 12.04.2024 г.ищцовата
страна „Т. С.“ ЕАД , редовно призована - не изпраща представител. С молби с рег. вх. №
294494/10.04.2024г. и 27246/3.4.2024 г., депозирани от процесуален представител на ищеца,
се поддържа исковата молба, желае се уважаване на исковете и присъждане на разноските
сторени от ищцовата стана . В условия на евентуалност е отправено искане за съдебна
компенсация на разноски до размера на по-малкото, обективирано е и възражение за
прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар .
В същото съдебно заседание ответницата се представлява от адвокат Л. Л. -
редовно упълномощена , която поддържа отговора на искова молба и моли за отхвърляне на
иска и присъждане на разноските съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
В откритото съдебно заседание от 12.04.2024 г. третото лице - помагач на
страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД не изпраща представител .
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На първо място, съдът намира , че специалния установителния иск с правно
основание чл.422 от ГПК е процесуално допустим. Безспорно е установено по настоящото
исково производство , че на 05.09.2023 г. в СРС е било заведено частно гражданско дело №
7
49 708/2023 г. по описа на СРС 144-ти състав въз основа на заявление от „ Т. С. „ ЕАД
против М. П. С Определение № 32278/15.09.2023 г. съдията-докладчик по ч. гр. д. № 49
708/2023 г., след извършена справка НБДН констатирайки , че длъжникът - потребител има
регистриран настоящ адрес на територията на РС Варна, на осн. чл .410 , ал.3 ГПК е
прекратил висящото пред СРС заповедно дело и изпратил същото по подсъдност на РС
Варна . След влизане в законна сила на прекратителното определение, на 21.09.2023 г.
заповедното дело по описа на СРС е било изпратено на 21.09.2023 г. от СРС във ВРС и във
ВРС постъпило на 26.09.2023 г., заведено под номер на ч. гр. д. № 12 241/2023г. по описа на
ХLII - ри състав.
Установено е по делото , а и не и спорно , че заповедният съд по ч. гр. д. №
12 241/2023 по описа на РС Варна, ХLII - ри състав въз основа на разпореждане №
36563/27.09.2023 г. / л. 5 от заповедното дело / е приел, че заявлението на заявителя отговоря
на съдържателните законови изисквания за редовност, като и че липсват данни за
визираните в разпоредбата на чл.411 , ал.2 , т. 2 , 3, 4 и 5 от ГПК пречки, като е разпоредил
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на
заявителя и против длъжника за паричните вземания, така както са вписани в заявлението(а
и в заповедта за изпълнение на парично задължение) ведно със законната лихва и с
разноските, сторени от заявителя .
Видно от приобщената на л. 6 - ти по заповедното дело Заповед № 5711/27.09.2023
г., издадена от РС Варна, ХLII - ри състав по ч.гр.д.№ 12241/2023 по описа на РС Варна
заповедният съд е разпоредил длъжникът М. П. от гр.Варна да заплати на заявителя -
кредитор „Т. С. „ ЕАД следните парични вземания : сумата от 3571.33 лв.- главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2019 г. до 04.2022 г. за
топлоснабден имот , находящ се в ***, инсталация **/аб.№ **; сумата от 732.78 лв.
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 24.08.2023 г. ; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 05.09.2023
г., до окончателното изплащане на задължението ; сумата от 45.10 лв. представляваща
дължима главница за дялово разпределение за периода от 07.2020 г. до 04.2022 г. за
топлоснабден имот , находящ се в ***, инсталация **/аб.№ **; сумата от 10.08 лв. ,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 24.08.2023 г. , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 05.09.2023 г.
, до окончателното изпращане на задължението , на основание чл. 410 , т.1 ГПК , както и
направените съдебно - деловодни разноски в размер на 87.19 лв. за заплатена държавна
такса и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение , на осн. чл. 78 , ал.1 и ал. 8 ГПК , вр.
чл. 37 ЗПрП , вр. чл. 6 НЗПрП . В заповедта за изпълнение на парично задължение
заповедният съд е вписал изрично, че вземането произтича от следните обстоятелства :
неизплатено задължение за доставена , но неизплатена топлинна енергия и дялово
разпределение за топлоснабден имот, находящ се в ***, инсталация **/аб.№ **.
От листи 8 и следващи от заповедното дело , приобщено като писмено доказателство
към настоящото исково производство, се установява факта, че заповедта за изпълнение на
8
парично задължение е била редовно връчена на длъжника и че длъжникът в срока по чл. 414
ГПК е депозирал писмено възражение срещу заповедта . От материалите по заповедно
производство също така е видно, че заповедният съд е приел, че възражението по чл.414
ГПК е в срок, поради което са били дадени указания до заявителя за възможността да
предяви специалния си положителен установителен иск в едномесечния срок , както и че
заявителят е спазил срока и предявил на дата 27.10.2023 г. искова молба, заведена с рег. вх.
№ 80187/27.10.2023 г. въз основа на която е образувано исковото производство под номер на
гр.дело 14 016/ 2023 г. по описа на РС Варна , ХLII - ри състав .
Въз основа на изложеното, съдът намира, че производството по делото е допустимо и
валидно учредено. ВРС намира, че местно компетентния да разгледа по същество иска , т.к.
въпросът за местната подсъдност на установителния иск е бил разрешен още в заповедното
производство , а и ответницата в срока по чл.131 ГПК не е релевирала възражения по чл.119
ГПК.
Спорът , който следва да бъде решен в настоящото исково производство е дали
ответницата М. П. дължи на „Т. С. „ ЕАД сумите за които РС Варна по ч.гр.д. № 12 241/23 е
издал против П. Заповедта по чл.410 ГПК, основателни ли са възраженията на ответницата,
че не се е намирала в договорно правоотношение с ищцовата страна за исковия период от
време и евентуалните възражения, че ответницата не е получила и потребявала топлинна
енергия, която да заплаща , както и че вземанията са погасени по давност съгл. чл.111 б. „ в
„ ЗЗД .
При установяване на фактите и обстоятелствата относими към правилното
изясняване на фактическата страна на спора а от там и извеждане на правни изводи , съдът
взема предвид следното :
По настоящото дело са ангажирани писмени доказателства, допусната е
необходимата съдебна комплексна съдебно -счетоводна и техническа експертиза, двукратно
са изисквани на основание чл.190 ГПК заверени копия на документи находящи се у третото
лице помагач „Т. С.“ ЕООД .
Приобщени по делото като писмени доказателства са представените още с исковата
молба заверени копия на : Заявление до СРС вх.№ 247384/05.08.2023 г. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК; преводно нареждане за плащане от/към бюджета
от 30.08.2023 г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег.
№ *, дело № */2004 г. ; молба-декларация до Директора на Т.Р. „София - изток" от
30.10.2000 г.; Договор № 3207/29.08.2002 г.; протокол за проведено на 01.08.2002 г. Общо
събрание на етажните собственици от София, Младост 111, бл. 336, вх. 6; обща фактура
№ **********/31.07.2020 г.; обща фактура № **********/31.07.2021 г.; обща фактура №
**********/31.07.2022 г.; справка за абонат № **********; Договор № Д-О-67/03.06.2020
г.; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С." ЕАД на
клиенти в гр. София.
Приобщено като писмено доказателство е частно гражданско дело № 12241/2023 г.
по описа на Районен съд - Варна, 42 състав, ведно с приложеното към него частно
9
гражданско дело № 49708/2023 г. по описа на СРС.
Приобщени по делото са като писмени доказателства и заверени копия на: препис-
извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 1326/14.09.2019 г. / л.94/;
препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 708/09.09.2000 г. /
л. 95/ .
С Определение № 595/15.01.2024 г. / л. 54 -60/ исковият съд е изготвил проект за
доклад по делото съгл. чл.140 - 146 ГПК, като е приел , че са налице предпоставките
визирани в нормите на чл.220 и чл.219 ГПК, уважил искането на ищцовата страна и
допуснал на осн. чл.220 ГПК участие на трето лице помагач, на осн.чл.219 ГПК
конституирал в качество на ТЛП на страната на ищеца „Т. С. „ ЕООД ЕИК **, със
седалище и адрес на управление *** , представлявано от управителите М. П.а С. и В. Л .
С цитираното Определение № 595/15.01.2024 г. съдът на осн.чл.190 ГПК е
задължил ТЛП да представи заверени за вярност с оригинала копия на документи касаещи
процесния топлоснабден имот , вкл. документи касаещи отчитането и разпределението на
ТЕ в топлоснабдения имот за процесния имот , а и заверени за вярност с оригинала копия на
цялата налична и относима документация за същия обект, като ТЛП изрично е било
предупредено , че при неизпълнение на протоколното определение в посочения 1 седмичен
срок, считано от получаване на преписа на определението, съдът ще преценя
непредставянето на документите съгласно чл.161 ГПК.Преписа от Определението на съда от
15.1.2024 г. е бил получен от ТЛП на 29.01.2024 г./ л. 77 - ми по делото / .В първото
проведено открито съдебно заседание от дата 23.02.2024 г. / л. 101 - 107/ съдът е обявил
проекта за доклад за окончателен, като е констатирал неизпълнение на задължението на
ТЛП по чл.190 ГПК.Ето защо съдът повторно в откритото съдебно заседание на 23.02.2024
г. е задължил, на основание чл. 190 от ГПК, третото лице-помагач „Т. с.“ ЕООД да изпълни
Определението по чл. 190 от ГПК, обективирано в Определение № 595/15.01.2024 г.
Изрично е било указано на третото лице-помагач, че при неизпълнение и в този
допълнително предоставен нов едноседмичен срок, ще носи отговорност пред страната,
която го е привлякла, за разноски.Видно от лист 111-ти повторното уведомяване на ТЛП е
било извършено на дата 18.03.2024 г. , но едва на 03.04.2024 г. ТЛП е представило заверени
за вярност с оригинала копия на документи касаещи процесния топлоснабден имот,
твърдейки че дяловото разпределение за имот с абонатен номер 1855571„ е извършвано в
съответствие с действащи през процесния период нормативни актове „
/л.129/.Допълнително по делото са приобщени представените с молба вх.рег.№
27233/3.4.2024 г. / л.129 / от ТЛП на страната на ищеца - заверени копия на следните
писмени доказателства : индивидуална справка за отопление и топла вода за абонатен
номер 185571 за период на потребление 01.05.2019 - 30.04.2020 г. /л. 130/, индивидуална
справка за отопление и топла вода за абонатен номер 185571 за период на потребление
01.05.2020 - 30.04.2021 г./л. 131/ , индивидуална справка за отопление и топла вода за
абонатен номер 185571 за период на потребление 01.05.2021 - 30.04.2022 г. / л. 131 / , два
броя заверени копия на протоколи за неосигурен достъп - листи 132 ,133.
10
Така цитираните писмени доказателства следва да бъдат анализирани в съвкупност и
със заключенията на вещите лица по допуснатата от съда комплексна съдебно техническа
и счетоводна експертиза, възложена на вещите лица доцент доктор инженер Д. Р. и М.
И./листи 137 -184 / .
Съвкупния и поотделен анализ на събраните по делото писмени доказателства налага
следните изводи от фактическа страна :
Ищцовото дружество е твърдяло и в заповедното и в исковото производство, че
именно М. П. има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот в гр.София ,с абонатен номер **/ инсталация № **, че в това си качество
дължи плащане на цената на потребена топлинна енергия и за дялово разпределение ведно
със законната лихва върху главниците и лихви за забава поради което и на дата 05.09.2023 г.
е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК пред РС София .
Както бе посочено и по-горе, първоначално заведеното пред СРС заповедно
производство е било прекратено и изпратено по подсъдност на РС Варна, а РС Варна по ч.
гр.д.№ 12241/23 е издал в полза на „Т. С.“ ЕАД Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК за исковите суми, която заповед е оспорена от длъжника чрез
възражение по чл.414 ГПК и в срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил специалните
положителни установителни искове .
За доказване и на основанието и на размера на претенциите си ищцовата страна е
ангажирала писмени доказателства и обективирала доказателствени искания с правно осн.
чл.190 ГПК и за допускане на съдебни експертизи .
На първо място съдът следва да установи и отговори на въпроса за исковия период от
време дали ответницата е имала качеството потребител .
От ангажираните от „Т. С. „ ЕАД писмени доказателства , а и от представените от
ТПЛ писмени доказателства, се установява факта , че всички книжа и документи свързани с
процесния топлоснабден имот се свързват с лицето Б. И. М .
Видно от л. 18 - 21 от делото, на 29.08.2002 г. в гр. София , Етажната собственост на
сградата находяща се в *** и „Т. С.“ ЕООД са сключили договор за доставка и монтаж на
термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия ,
извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода / съгласно системата ХАЙЦТЕК за
разпределяне на разходите за топлинна енергия на фирма Т. / включително и издаването на
обща и индивидуални сметки / чл.1.1. букви а и б /.Срокът на договора от 29.08.2002 г. е
определен в чл. 2.4 - за три години , като изрично е посочено , че същият се продължава с
още една календарна година в случай че никоя от страните не го прекрати с писмено
предизвестие , дадено 1 м. преди изтичането на срока му .
Т.е. налага се извода, че ЕС на сградата , в която се намира топлоснабдения имот е
сключила договор за дялово разпределение с „Т. С.“ ЕООД на дата 29.08.2002 г. и срокът на
11
договора е бил до 29.08.2005г . Не се твърди този договор да е прекратяван, поради което и
срокът му съгласно чл. 2.4. е изтекъл на 29.08.2006 г.
Друг договор по делото не е представян нито от ищццовата страна нито от третото
лице помагач / въпреки, че съдът двукратно е задължил ТЛП на осн. чл.190 ГПК да
представи цялата относима документация за топлоснабдения имот и изричното указание
дадено до ищеца в първото о.с.з. , че не сочи доказателства затова, че ЕС на сградата има
актуален договор за дялово разпределение с ТЛП за исковия период / .
Видно от лист 21 - ви от делото , към 2002 г. под номер 49 -ти в приложение към
протокола от проведено ОС на ЕС , на което е взето решението за сключване на договор за
дялово разпределение е вписана като етажен собственик не ответницата, а лицето Б. И.
М. с абонатен номер **.
От представеното по делото и приложено на л.14-15 заверено за вярност с оригинала
копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег.№ *,
дело №*78/2004 г. се установява, че на дата 19.02.2004 г. ответницата М. А. П. е закупила от
В. Х. Х. ЕГН ********** недвижимия имот представляващ апартамент № 49 в г*** , със
застроена площ 47.16 кв.м ведно с изба 16 със полезна площ 2.04 кв.м и 1,408% от ОЧС .
Видно от л. 15 -ти , страница втора от нотариалния акт, към датата на която
ответницата придобива процесния имот върху имота е имало запазено пожизнено право на
ползване в полза на Т. А. М. ЕГН ********** и Б. И. М. ЕГН ********** с Решение №
084 на ВКС , Второ гражданско отделение , по гр.д.№ 489/ 2002 г. в сила от 30.01.2003 г.
На 30.10.2000 г. Б. И. М. (М.) ЕГН ********** е отправила писмена молба -
декларация до Директора на Т.Р. СОФИЯ - ИЗТОК с искане да й бъде открита партида
на адреса на който се намира процесния имот , посочвайки че семейството й се състои от 1
член , топлата вода ще заплаща на брой ползватели , по показания на узаконен / пломбиран /
водомер, вписвайки име и абонатен номер на досегашен потребител - М. **. В горния десен
ъгъл на молбата е изписано ръкописно „ аб. **“ . / л.17 -ти от делото /.
На втора страница на молбата се съдържа Декларация от лицето Л. Н. Я. ЕГН
********** от гр.София, която декларира , че ще използва своя /наетия / недвижим
имот за жилищни нужди на членове от семейството й. Декларацията от Л.Янкова носи
същата дата 30.10.2000 г. и подпис на Л.Я .
Представените с исковата молба и приобщени на листи 22 - 27 от делото заверени
копия на общи фактури и извлечение от сметка касаят периодите 01.05.2019 - 31.07.2020 г.,
01.05.2020 - 31.07.2021 г. 01.05.2021 - 31.07.2022 г. , всички издадени от „Т. С. „ ЕАД към
Б. И. М., с посочена договорна сметка **и номер на инсталация **.
Представените от ТЛП на страната на ищеца „Т. С. „ ЕООД заверени копия на
справки за отопление и топла вода касаят периода на потребление 1.5.2019 - 30.04.2020 г.,
01.05.2020 - 30.04.2021 г., 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г. , обект № 0920/02234 , потреб.№
0017/0 - 11 , топломер 56280 , също издадени към клиент Б. И. М.
Приложените на л. 133 , 134 заверени копия на протоколи от дата 20.05.2020 г.и
12
20.04.2020 г. са съставени едностранно от служител на ТЛП и съдържат данни затова, че не
е бил осигурен достъп до изброените имоти в сградата в режим на ЕС , сред които имоти е
ограден и апартамент 49 .
Установено е по делото на база комплексната съдебна експертиза, че вещите лица
са изготвили заключението си на база данните по делото , но и на въз основа на други
доказателства , с които „ по много труден начин „ са се сдобили от ТЛП / чрез имейли и
приложили към експертното заключение документите с които с които се сдобили / . Вещото
лице Д.Р. изрично е заявило пред съда , че приложеното поделото Решение на ОС на ЕС е
„старичко „ , но по - ново няма.
От заключението на експерта -счетоводител в.л.М.И. / л .142 и сл./ се изяснява , че
сумите за ТЕ касаещи процесния период 1.5.2019 - 30.4.2022 г. не са платени .
Общият сбор на стойността на изравнителните сметки които са въвеждани в
информационната система на „Т. С.“ ЕАД изготвени от ФДР за имота на ответницата за
процесния период 01.05.2019 г. - 30.04.2022 г. е 3571.33 лв. За периода 1.5.2019 - 30.04.2020
г , сочи в.л.М.И., че по делото не е приложена и от ищеца не е представена справка за
фактурирани суми на равни месечни вноски за периода 1.5.2019 - 30.04.2020 г. и
прогнозно начислени суми за топлинна енергия по данни от фирмата за дялово
разпределение , поради което и експертизата не може да посочи какви суми за ТЕ са
приспаднати или следва да бъдат довнесени / от въведените изравнителни сметки за суми
за ТЕ на коя дата и по отделни месеци. В таблица 1, в.л. М. И. както е записано в
експертното заключение експертизата „ е направила опит „ да изчисли общия размер
на сумите за ТЕ , които следва да бъдат приспаднати / или следва да бъдат довнесени от
въведените изравнителни сметки за суми за ТЕ , спрямо общия размер на стойността на
равните месечни вноски , по представени извлечения от регистрите на Т. С. ЕАД и
индивидуална справка за отопление и топла вода предоставена от „Т. с „ ЕООД .
Начислената сума за довнасяне заключава в.л.И. ,че е 476.95 лв.
За периода 1.5.2020 - 30.4.2021 г., заключава в.л.И., че общият размер на сумата за ТЕ
която следва да бъде довнесена от въведените изравнителни сметки за суми за ТЕ спрямо
общия размер на сумата на равните месечни вноски е в размер на 149.65 лв. Датата на която
сумите за ТЕ от въведените изравнителни сметки за суми за ТЕ са довнесени сочи в.л. , че е
31.07.2021 г.
За периода 01.05.2021 - 30.04.2022 г. , заключава в.л.М.И., че общият размер на
сумата за ТЕ която следва да бъде довнесена от въведените изравнителни сметки за суми за
ТЕ , спрямо общия размер на сумата на равните месечни вноски е в размер на 215.81
лв.Датата на която сумите за ТЕ от въведените изравнителни сметки за суми за ТЕ са
довнесени, сочи в.л. , че е 31.07.2022 г.
Размера на дължимите се суми за ТЕ - главница , общо, заключава вещото лице
експерт- счетоводител , че е 3576.22 лв. , в т.ч. размерът на дължимите се суми по отделни
пера е : сума за ТЕ за отопление 2077.16 лв. с ДДС ,сума за ТЕ , отдадена от сградна
инсталация 227,75 лв. с ДДС , ОБЩА СУМА на вземането за консумирана и незаплатена ТЕ
13
, посочена в исковата молба констатира в.л., че е 3 571.33 лв. главница , т.е. установена е
разлика от 4.89 лв. Общият размер на законната лихва върху главницата за отделните
месеци, считано от датата на изпадане на ответницата в забава за периода 15.09.2020 г. до
24.08.2023 г., заключава в.л.И., че е 723.16 лв , общата сума на вземането за мораторна лихва
за забава от 15.09.2020 г. до 24.08.2023 г. посочена в исковата молба сочи в.л. че е 732,78 лв.,
т.е. установена е ралика от минус 9.62 лв.
От писменото заключение на вещото лице доцент доктор инж.Д. Р. , дадено въз
основа на подробната констативно съобразителна част на експертизата, се установява, че
разпределението на топлинна енергия , потребена през процесния период в процесния имот
е извършено правилно .
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявените искове са заявени от активно процесуално легитимирана страна имаща
ясен правен интерес от установяване със СПН на съществуването на оспорените от
ответницата парични вземания за които в полза на ищцовата страна е била издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК Разгледани по същество обективно ,
кумулативно съедините специални положителни установителни искове съдът намира
за неоснователни а от там и за недоказани.
Още с проекта за доклад по делото , съдът е разпределил тежестта на доказване
между страните , като с оглед характера и вида на предявените ОСИ съдът е възложил
основната тежест на доказване върху ищцовата страна. Докладът по делото е приет без
възражения от страните, допълнен в първото открито съдебно заседание, а и на ищеца са
били дадени конкретни указания и възможност да ангажира допълнителни доказателства .
При така обявения за окончателен доклад по делото , съобразно разпределението на
тежестта на доказване и приобщените по делото доказателства , съдът извежда следните
правни изводи :
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна
по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като правно релевантно е
единствено притежаването на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване. Т.е. страна по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия са собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
14
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената
на доставената топлинна енергия.Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда -етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Съдът приема, че по делото безспорно е установено и доказано, че ищцовото
дружество е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Т. С.я“ ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция
по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности
обслужващи основните.
На основание чл. 139б от ЗЕ клиентите в сграда-етажна собственост, избират лице,
регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ за извършване на услугата дялово разпределение,
като изборът се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко
две трети от собствеността в сградата-етажна собственост, какъвто е и настоящият случай.
Съгласно чл. 149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на
доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на
чл. 139а, а на основание чл. 36 от ОУ сумите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на продавача („Т. С." ЕАД), който от своя страна заплаща цената на услугите
на дружествата за дялово разпределение.
От съвкупния анализ на събраните в настоящото производство доказателства по
категоричен начин е доказано, че процесното жилище, находящо се на адрес ***,
инсталация **/аб.№ **се намира в сграда, която е присъединена към топлопреносната
мрежа на „Т. С.“ ЕАД.
Собственик на топлоснабдения имот, считано от 19.02.2004 г. е ответницата М. А. П.,
поради което и би следвало да се приеме, че именно тя е клиент на топлопреносното
предприятие .
По делото обаче е установено друго :
Още преди ответницата да закупи имота, с влязло в законна сила Решение на
ВКС , е било учредено пожизнено и безвъзмезно правно на ползване върху същия имот
на лицата Б. и Т. М.
Доказано е че на 30.10.2000 г. Б. М. е подала писмено искане до ищцовото
дружество и на нейно име е разкрита индивидуална партида с номер 185571 .
Доказано е , че всички издавани и от ищцовата страна и от ТЛП „Т. с.“ ЕООД
първични счетоводни документи са адресирани само към Б. М. - ползвател на имота .
Нещо повече : в декларацията от 30.10.2000 г. инкорпорирана върху искането на
15
Б.М. до Топлофикация се съдържат и данни за втори ползвател на имота - лицето Л. Я .
Данни и или доказателства по делото ищцовото дружество да е фактурирало цена на
потребена топлинна енергия и на дялово разпределение спрямо ответницата - липсват .
Доказателства затова към момента и в целия процесен период има ли промяна в
обема и вида на правата на собственост върху имота , респ. в ограничените вещни права -
ищцовата страна не е поискала да бъдат събрани.
На база писмените доказателства по делото , експертът - счетоводител е направил
опит да определи размерите на дължими се суми за ТЕ и дялово разпределение .
Според заключението на в.л. експерт по топлоснабдяване действително и в
съответствие с нормативната уредба, а именно Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и Наредба № Е-РД-04-4 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, е
извършено дяловото разпределение на топлинна енергия , третото лице помагач е
изпълнявало задълженията си свързани с дяловото разпределение на ТЕ за процесния
период , но вещото лице е потвърдило, че по делото е приложен стар договор на Етажната
собственост с ТЛП - договора който е бил сключен на 29.08.2002 г. , към момент в който
Б.М. е била собственик на топлоснабдения имот .
При всичко изложено по-горе, събраните по делото доказателства не налагат
еднозначен извод от правна страна, че ответницата като собственик на топлоснабдения имот
се намира във валидно договорно правоотношение с ищцовото дружество за исковия период.
Липсват доказателства по делото, от които съдът да прецени в целия исков период
кои лица са били ползватели на имота за да бъде даден правилен отговор на въпроса в
периода от време от м. май 2019 до м. април 2022 г. ответницата дали е потребявала
топлинна енергия , която следва да бъде заплатена на ищеца. В този ред на мисли съдът
кредитира заключението на вещите лица по допусната комплексна съдебна експертиза, като
компетентно и обективно, в частите в които експертите са използвали специалните си
знания в областта на счетоводството и топлотехниката , като приема че неангажирането на
доказателства от ищеца дори за редовно водено счетоводство не може да изведе друг ,
различен, извод от направения , че исковете не са доказани по основание.
В подобен смисъл е актуалната практика на ВКС като например Решение №
50220/30.11.2022 г. постановено от ВКС Трето гражданско отделение по гр.д.№ 493/2022 г.
с докладчик съдията А. Ц. в което се акцентира и върху необходимостта по аналогични
спорове да се установи и отопляемия обем на апартамента .
Напълно относимо към спора е и Решение № 44/17.06.2022 г. на ВКС , Четвърто
гражданско отделение постановено по гр.д. № 1194/2021 г. , с докладчик съдията В. Й., в
което е направен правен анализ на действалата нормативна база ЗЕ и ЗЕЕ регламентираща
правоотношенията между топлопреносно предприятие и потребител на топлинна енергия
при ползване на топлоснабден имот и доставка на топлинна енергия, качеството ползвател
на топлинна енергия по см. на § 1 , т.42 от ДР на ЗЕ , вр.чл. 155 ЗЕ ( респ. § 1 , т.13 от ДР
на ЗЕЕЕ отм. ), възлагането на извършването на индивидуално измерване на потребление на
16
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите от страна ЕС в сграда в която се
намира топроснабдения имот и участието на етажен собственик при ОС на ЕС при вземане
на решение за избор на фирма , която да извършва дялово разпределение .
В настоящото производство, по същество, възраженията на ответницата наведени в
отговора на искова молба, поддържани в хода на съдебното дирене, изцяло следват
указанията дадени до съдилищата с ТР № 2/ 2017 г. на ОСГК на ВКС, представляващо
задължителна практика за съдилищата. Съгласно ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
събраните доказателства по делото , настоящият съдебен състав извежда извода, че
реален потребител на топлинна енергия за исковия период не е доказано, че е била
именно ответницата, както и че вземанията не са доказани и по размери и по
основания .
Предвид изложеното по -горе , съдът намира че исковете за главници главница -цена
за доставена топлинна енергия за топлоснабдения имот, и главница - цена на дялово
разпределение , не са доказани по основание, поради което и ответницата не дължи на Т. С.
ЕАД претендираните главни вземания .
По въпроса за дължимостта на главниците за дялово разпределение съдът приема, че
дори и в целия исков период да е имало действителен договор сключен между ОС на ЕС в
сградата, в която се намира топлоснабдения имот , с ТЛП „Т. С. „ ЕООД , само на база
доказателствата по делото не се установява отново нито основанието нито размера на
главните претенции. Приложението на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-
04-4 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването от страна на ТЛП за настоящия състав не
обосновава извод за основателност и доказаност на претенцията на ищцовата страна за
главници за суми за дялово разпределение. Предстоящото произнасяне на СЕС по дело С -
760/23 , образувано въз основа на Определение № 11 039/28.09.2023 г.на РС Пловдив , ХХII -
ри граждански състав постановено по гр.№ 11 618/2021 г. с отправено преюдициално
запитване е напълно относимо към спора, но практиката тепърва предстои да бъде
формирана .
На последно място : за пълнота на правните изводи, съдът без да променя изводите
затова, че допуснатата по делото комплексна експертиза следва да бъде кредитирана в
частите в които вещите лица обосновават заключенията си на база специалните си знания и
доказателствата по делото , намира за нужно да подчертае, че сами по себе си експертизите
не доказват основанието на иска а ответницата е извършила насрещно доказване на
възраженията си . В смисъла вложен в ТР № 2/2017 г. е и съдебна практика на ВКС, която
настоящият състав напълно споделя, а именно – Решение № 205/ 28.2.2019 г. постановено
по гр.дело № 439/2018г. на Трето г.о. ГК , с докладчик съдията Геника Михайлова,по
реда на чл.290 ГПК.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че след като ищцовата страна не е
доказала при условията на пълно и главно доказване наличието на валидна
облигационна връзка с ответницата за исковия период, то исковете са останали изцяло
недоказани поради което подлежат на отхвърляне. Неоснователността на главните
17
искове обуславя като правна последица и отхвърляне на исковете за мораторни лихви
за забава и законна лихва и не налага произнасяне по иначе отчасти основателното
възражение на ответницата за погасяване на паричните вземания по давност съгл.
чл.111 б. „в „ ЗЗД. С оглед изложеното по-горе предявените специални положителни
установителни искове подлежат на цялостно отхвърляне.
При този изход на спора разноски по реда на чл. 78, ал.1 ГПК не се следват на
ищцовата страна, както и не се и присъждат принципно в полза на ТЛП.
По делото ответницата е претендирала присъждане на разноски още с подаване на
отговор на исковата молба . В списъка по чл. 80 ГПК приложен на л. 186 - ти по делото
ответницата е посочила, че претендира присъждане на разноски в заповедното производство
и в исковото производство за заплатено адвокатско възнаграждение , представяйки договор
за правна защита и съдействие № серия Б 315888/ 30.11.2023 г. /л. 187/ и договор за правна
защита и съдействие № серия Б 315886/09.10.2023 г. / л.188/. Двата приобщени по делото
договора имат характер на разписка и доказват реалното заплащане в брой на сумата от 750
лв. адвокатски хонорар по исковото производство и сумата от 100 лв. адвокатски хонорар
по заповедното производство.
Изхода на спора обуславя приложението на нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК и
присъждане на разноски в полза на ответницата както в заповедното дело , така и в исковото
производство .
Още с исковата молба ищцовата страна е заявила възражение с правно основание чл.
78, ал.5 ГПК, по което исковият съд дължи произнасяне .
За да бъде основателно възражението за прекомерност на адвокатския хонорар,
претендиран от ответницата , следва заплатеното от ответницата към адвоката, който я е
представлявал, да бъде прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото , при което съдът може да присъди по - нисък размер на разноските в
тази йм част, но не по-малко от определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
Производството по настоящото дело по правната си същност се явява продължение
на заповедното. Заповедното производство е било заведено на дата 05.09.2023 г., исковото
на дата 27.10.2023 г., а второто и последно открито съдебно заседание е проведено на
12.04.2024 г., или цялата висящност на заповедно и исково производство е продължила
около осем месеца. Сред материалите по заповедното дело е наличен само един лист
възражение от 04.10.2023 г. по чл.414 ГПК от длъжника М.П., без данни по заповедното
дело за депозиране на възражение длъжникът да е упълномощил адвокат.
Двата договора приложени на листи 188 и 189 по исковото производство носят дати
03.11.2023 г. и 09.10.2023 г., т.е. дати които предхождат края на съдебното дирене пред
настоящата инстанция и Решението от 25.1.2024 г. на СЕС по дело № С -438/22 .
Сравнявайки датите на договорите за правна защита , датата на възражението по
чл.414 ГПК, съдът извежда извод, че договора за правна защита по заповедното
18
производство е изготвен 5 дни след като длъжникът М.П. е подала сама възражението си по
чл. 414 ГПК . При тези обективни данни по делото , съдът намира, че макар и формално
, възражението на ищцовата страна с правно осн. чл. 78, ал.5 ГПК е основателно , в
частта в която ответницата желае да й се присъди сумата от 100 лв. адвокатско
възнаграждение за заповедното производство . Обективно по заповедното дело липсват
доказателства за осъществено процесуално представителство на ответницата от адвокат , а
приложения на л. 188- ми договор за правна защита е съставен пет дни след като М.П. лично
е подала възражение по чл.414 ГПК. Съдът приема, че вероятно М.П. е била консултирана
от адв.Л. по заповедното дело, независимо на коя дата е съставен договора за правна защита,
но факта на лично подаване на възражение по чл.414 ГПК на утвърдения за целта образец ,
не налага ползване на правни знания . Отделно от горното: за депозиране на възражение с
бланкетното вписано „ възразявам „ съдът счита, че сума от сто лева адвокатски хонорар е
прекомерна по смисъла вложен в нормата на чл. 78 , ал.5 ГПК, поради което и не присъжда
в полза на ответницата разноски за процесуално представителство в заповедното
производство . Не на последно място съдът отчита факта, че производството по
предявения специален установителен иск е продължение на заповедното производство
поради което и в настоящото производство отговорността за разноски по реда на чл. 78, ал.3
ГПК следва да се определи само в исковото производство , в което реално е осъществена
правна защита на ответницата .
При тези мотиви съдът обобщава, че на ответницата с оглед изхода на спора и
нормата на чл. 78, ал.3 ГПК се дължат разноски за заплатен адвокатски хонорар за
исковото производство , пред настоящата инстанция.
При определяне на размера на разноските , които се следват в полза на ответницата ,
съдът следва принципа , че разноските са правна последица от изхода на спора и се
съобразяват с реалната фактическа и правна сложност на конкретния спор, предприетите
процесуални действия от страна на процесуалния представител на страната за цялостна
защита .
По същество възражението с правно осн. чл78, ал.5 ГПК за прекомерност на
претендирания от ответницата адвокатски хонорар в исковото производство в размер на
750 лв. ,при материален интерес от общо 4 359,29 лв. , не може да бъде прието за
основателно, както към момента на сключване на договора за правна защита, така и
след постановяване на Решението на СЕС от 25.1.2024 г. по дело № С -438/22. Съдът
споделя напълно съдебната практика обективирана в Определение № 2120/29.04.2024 г. на
ВКС ,Второ гражданско отделение, втори състав постановено по частно касационно дело
№ 1206/24 г., с докладчик съдията Пламен Стоев (постановено в производство по реда на
чл. 274, ал.3 ГПК) като съобразява датата на договора за правна защита , удостоверяващ
плащането на адвокатски хонорар в размер на 750 лв., цената на исковете, фактическите и
правни действия извършени от адв.Л. по делото за защита на правата и интересите на
ответницата , като намира че размер от 750 лв. адвокатски хонорар за защита по настоящото
дело не е прекомерен, а съобразен с основните разпореди на чл. 7 от Наредба № 1 / 2004 г. в
19
актуалната й редакция и правната и фактическа страна на спора . Дори и да се приеме, че
съдът следва да откаже да приложи Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения , „с оглед на целта „ по см. на чл.101 , параграф 1 ДЕФЕС ,
вр. чл. 4 параграф 3 ДЕС , то отново договореното и платено в брой възнаграждение от 750
лв. не може да се опрели като прекомерно. Това е така, т.к. адвокатът осъществил правна
помощ на една страна в дело като настоящото следва да получи възнаграждение, адекватно
на положения труд и съобразено поне със социално - икономическите стандарти в страната,
сред които и минималния размер на една работна заплата - към момента 933 лв. Ето защо,
съдът счита че по нито един от критериите въведени в чл. 78, ал.5 ГПК , Наредба 1/ 2004 г.
или Решението на СЕС от 25.1.2024 г. възражението на ищцовата страна с правно осн. чл.
78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендирания в исковото производство адвокатски
хонорар от ответницата не е основателно, поради което и като краен резултат съдът
присъжда в полза на ответницата сумата от 750.00 лв. представляваща съдебно - деловодни
разноски за процесуално представителство от един адвокат пред настоящата инстанция , в
исковото производство съгласно чл.78, ал. 3 ГПК .
Воден от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените обективно, кумулативно съединени специални
положителни установителни искове от ищцовото дружество „Т. С. „ ЕАД, ЕИК ** ,
представлявано от А. А. - Изпълнителен директор и И. Е. - Председател на Управителния
съвет, чрез процесуален представител Ф. И., със седалище и адрес на управление: ***,
против ответницата М. А. П., ЕГН **********, с посочен в титулната част на исковата
молба адрес: ** и адрес на топлоснабден имот: **, Аб. №: **/ инст.№ **, ИД номер: **, с
ИСКАНЕТО да бъде постановено Решение , по силата на което СЪДЪТ ДА ПРИЗНАЕ
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. А. П. , ЕГН:**********, че ДЪЛЖИ на „Т. С.“
ЕАД СУМАТА от общо 4 359.29 лв. (четири хиляди триста петдесет и девет лева и
двадесет и девет стотинки), от които 3571.33 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2022г., ведно със
законната лихва от 05.09.2023г. до изплащане на вземането, 732.78 лева - мораторна
лихва за забава от 15.09.2020г. до 24.08.2023г ., както и суми за дялово разпределение
45.10 лева - главница за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва
от 05.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 10.08 лева - лихва за периода
от 15.09.2020г. до 24.08.2023г., т.е. паричните вземания за които заповедният съд по
ч.гр.д.№ 12241/2023 по описа на РС Варна ХLII - ри състав е издал Заповед №
5711/27.09.2023 г.,за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, претендирани
20
като неизплатено задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово
разпределение за топлоснабден имот, находящ се в **, инсталация **/аб.№ **, на осн. чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ал.1 ЗЗД КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ .
ОСЪЖДА „Т. С. „ ЕАД, ЕИК ** , представлявано от А. А. - Изпълнителен директор
и И. Е. - Председател на Управителния съвет, със седалище и адрес на управление: ** ДА
ЗАПЛАТИ на ответницата М. А. П., ЕГН **********, с адрес :** , ап. 81 СУМАТА от
общо 750.00 лв. (седемстотин и петдесет лева) - представляваща сторените от ответницата
съдебно - деловодни разноски пред настоящата инстанция в исковото производство за
заплатен адвокатски хонорар, съразмерно на отхвърлената част на иска , на основание чл.
78 , ал.3 ГПК .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата М. А. П., ЕГН **********, с
адрес : ** с правно основание чл. 78, ал.3 ГПК за присъждане на СУМАТА от 100 лева (
сто лева) - претендирани съдебно - деловодни разноски за заплатен адвокатски хонорар в
заповедното производство - ч.гр.д. № 12241/2023 по описа на РС Варна, XLII - ри състав,
като неоснователно .
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т. С.” ЕООД ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: ** , представлявано от управителите М. П.а С. и В. Л. ,
ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ищеца, конституирано на основание чл. 219,
ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните им
представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
21