РЕШЕНИЕ
№ 1287
гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300502486 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК във връзка с чл. 150 вр. чл.143, ал.2 от СК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от И. В. С. чрез адв.
Д., против решение №2269/20.06.2022 г., постановено по гр. дело
№19928/2021 г. по описа на РС - Пловдив, І бр. състав, с което е изменен
размерът на присъдената с решение №2146/29.06.2017 г. на Районен съд -
Пловдив месечна издръжка, дължима от И. В. С. на Б. И. С., действаща чрез
своята майка и законен представител И. К. П., като е увеличена същата от 130
лева на 350 лева, считано от датата на подаване на исковата молба -
16.12.2021 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, която издръжка да се заплаща от бащата И. В. С. от 1-во
до 10-то число на текущия месец, за който се отнася, и е осъден И. В. С. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
Пловдив сумата от 316.80 лева, представляваща дължима държавна такса,
изчислена за тригодишните платежи съобразно увеличената издръжка на
детето /220х36х4%/ и е постановено предварително изпълнение на решението
в частта относно издръжката, съгласно чл. 242 ал. 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт, изразяваща се в противоречие с
процесуалния и материалния закон. Ответникът не е имал защитник, като е
1
лишен от правото на справедлив процес, довело до непълнота на
доказателствата. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, като
се определи издръжка въз основа на събраните доказателства.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна, като се излагат подробни съображения, че въззивната
жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение - да се потвърди. Във въззивната жалба не се
сочат новооткрити или новонастъпили факти, които следва да бъдат взети
предвид от въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран. Правилно е
дадена материално – правната квалификация. Налице са всички положителни
и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на
съдебния акт.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивната инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните
съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в
жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Не се възприемат твърденията на въззивника, че не е имал
повереник (неправилно посочено като защитник) в първоинстанционното
производство. Адвокатската защита на страните в гражданския процес не е
задължителна, като същите могат да преценят как да организират защитата си
по конкретното дело. Нещо повече – в съобщението, с което е изпратен
препис от исковата молба на ответника, изрично е отбелязано, че с писмена
молба може да заяви желание за ползване на правна помощ при
необходимост и право на това. Такова искане не е направено от И. С..
Не се възприемат и доводите за непълнота на доказателствата –
2
ответникът е присъствал в първото проведено по делото съдебно заседание
(както и във второто такова). Независимо, че не е направено своевременно
искане за събиране на доказателства - отговор на исковата молба не е
постъпил, на 28.03.2022 г. е допуснат до разпит един свидетел на ответната
страна при режим на довеждане за следващото съдебно заседание, като на
основание чл.158 ГПК е определил и краен срок за извършване на разпит на
допуснатите свидетели. На 18.05.22 г. И. С. отново се е явил, като е заявил, че
няма да води свидетел. Принципът на равнопоставеност е спазен с
предоставената от съда на страните възможност да ангажират доказателства.
Дали същите ще се възползват, не зависи от волята на съда – страните сами
преценяват по какъв начин да организират защитата си.
Не се възприемат и твърденията, че съдът не е имал обективна
преценка, с оглед непълнотата на доказателства. Съдът, съобразявайки, че
делото касае интересите на непълнолетно дете, е изпълнил задълженията си и
е изискал служебно доказателства за регистрирани трудови договори,
доходите на родителите, осъществявали ли са търговска дейност, имат ли
декларирани имоти или МПС, както и подавали ли са декларации по ЗДДФЛ.
В този смисъл не се възприема и доводът, че е налице непълнота на
доказателствата, още повече, че не се и сочат такива, които ще допринесат,
според страната, за изясняване на обективната истина по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.150 вр. чл.143, ал.1 и ал.2 от СК.
Производството е образувано по искова молба на Б. И. С.,
действаща чрез нейната майка и законен представител И. К. П.. Твърди, че с
влязло в сила решение по гр.дело №15373/2016 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, II бр.състав, ответникът е осъден да заплаща на ищцата издръжка в
размер на 130 лева месечно, считано от 11.11.2016 г., но се укривал.
Регистрирал се на адреси, на които не живеел, и постоянно сменял работата
си, като поради тази причина бил лишен от родителски права. През
изминалите пет години значително се увеличили разходите на ищцата. През
учебната 2021/2022 година била ученичка в *************. Учебниците,
учебните помагала и пособия надхвърляли сумата от седемдесет лева.
Ищцата имала плоскостъпие, което коригирала с ортопедични стелки и
сезонни обувки, за което през настоящата година майката на ищцата
заплатила сумата от 680 лева. Твърди, че ответникът всяко полугодие сменял
работата си, като в последните две дружества - „***********, получавал
възнаграждение около ****** лева месечно. Майката на ищцата е фризьорка
и получавала минимално месечно възнаграждение от 650 лева и не можела
сама да поема потребностите . Моли се за увеличаване на присъдената
издръжка от 130 лева на 350 лева месечно, считано от датата на предявяване
на исковата молба – 16.12.2021 г., до настъпване на законна причина за
3
нейното изменение или прекратяване, платима до 10 число на текущия месец,
ведно със законна лихва при просрочие. Претендират се разноски.
В определения срок не е постъпил писмен отговор от ответника. В
съдебно заседание заявява, че във възможностите му е да заплаща издръжка
от 200 лева месечно.
От приобщените по делото писмени доказателства се установява,
че Б. И. С. е дете на И. К. П. и И. В. С..
С решение №2146/29.06.2017 г. на Районен съд – Пловдив, влязло
в сила на 05.01.2018 г., е определена издръжка в размер на 130 лв., изплащана
от бащата за детето.
Според представената служебна бележка от ***********, Б. е
била редовна ученичка в осми клас.
От представеното по делото заверено копие от касов бон, издаден
от книжарница „******“ на 15.09.2021 г. се установява стойността на
закупените учебници, учебни пособия и консумативи за началото на миналата
учебната година.
От представените заверени копия от касови бележки, издадени
във връзка със закупуването на ортопедични обувки и стелки, се установява
стойността на същите.
Детето Б. посещава частни уроци.
От постъпилата по делото справка от НАП за И. К. П. – майка на
ищцата, е видно, че е регистрирана като самоосигуряващо се лице, има
участие в търговско дружество „********** в гр. П., както и *********“.
От постъпилата по делото справка от НАП за ответника И. С. –
баща на ищцата, се установява, че при последните двама работодатели е
получавал месечен облагаем доход от около 1000 – 1500 лева. Притежава
МПС „*******“.
От показанията на свидетеля К. Д. П. - дядо на ищцата - се
потвърждават посочените факти за детето, като се установява, че ходи на
частни уроци по английски език три пъти седмично, както и веднъж седмично
на частни уроци по математика. С ответника са се виждали последно, когато
Б. била на две години, след което бащата на детето нямал желание да вижда
дъщеря си. Съдът е дал вяра на показанията на свидетеля, като е изложил и
съображения.
При така посочените факти, които са правилно установени, могат
да се определят както нуждите на детето, така и възможностите на
родителите, като не се възприема довода на жалбоподателя за непълнота на
доказателствата.
Видно и от изложеното, не отговаря на действителността
твърдението на въззивника за „странно“ основание за изменение на
издръжката, както и, че съдът е приел, че ответникът умишлено е прекратил
трудовото си правоотношение – такива твърдения в съдебния акт няма.
4
Единствено има посочване в исковата молба, че всяко полугодие сменя
работата си, като съдът е възпроизвел накратко съдържанието на същата в
решението си, в съответствие с изискването на чл.236, ал.2 ГПК за посочване
на исканията и възраженията на страните.
Настоящият състав напълно споделя, че от определяне на размера
на предходната издръжка е изминал продължителен период от време, като е
налице и промяна на обстоятелствата – детето е пораснало, учи в друго
учебно заведение, нуждите от средства за издръжката му са нараснали.
Определената в размер на 130 лв. не съответства и на минимума, предвиден в
СК. За да се обоснове нуждата на детето, правилно са съобразени възрастта,
здравословното състояние, както и нуждите от образование на детето и
конкретните условия – посещаване на допълнителни уроци.
Правилно е преценена и възможността на родителите да заплащат
издръжка, като са взети предвид служебно изисканите справки за доходите и
имуществото.
Съгласно чл.143, ал.1 СК всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето, а според ал.2 родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В случая
спор между родителите трябва ли да се плаща издръжка за детето няма.
Разминаванията касаят единствено размера на същата.
Съдебната практика посочва, че нуждите на лицата, които имат
право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот и
са конкретни; освен от възрастта и образованието, зависят още и от всички
обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на лицата,
които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация, като възможността винаги е конкретна и
обективна. Следва да се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се
отглежда детето - да се имат предвид усилията, които се полагат от родителя
при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето. Размерът на
издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и
отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били
задоволени, ако родителите живеят заедно (в този смисъл - решение № 204 от
17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2664/2014 г., III г. о., решение № 9 от
29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2013 г., IV г. о., ГК).
Относно възможностите на бащата е съобразен професионалния
му опит, че е работоспособен и в трудоспособна възраст, няма данни за
заболявания, които да му попречат да работи и да реализира доходи, няма
задължения за издръжка към други низходящи. Действително, същият е
безработен, но при полагане на необходимата грижа би могъл да започне
работа и да осигури достатъчно средства както за собствената си издръжка,
така и за тази, заплащана за Б..
5
Правилно е определен общия размер на издръжката за детето в
размер на 550 лв., както и задължението за заплащане на такава за всеки от
родителите. Изложени са подробни съображения от първоинстанционния съд
в мотивите към съдебния му акт защо бащата следва да заплаща сумата от
350 лв. издръжка за непълнолетната си дъщеря, които напълно се споделят.
По изложените съображения жалбата е неоснователна, решението
на районния съд – правилно и законосъобразно, като следва да се потвърди.
Разноски са поискани от двете страни. С оглед отхвърляне на
въззивната жалба не следва да се присъждат на жалбоподателя, а само на
въззиваемата страна – в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2269/20.06.2022 г., постановено по
гражданско дело №19928/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, І брачен
състав.
ОСЪЖДА И. В. С. от град *********, ЕГН **********, да
заплати на Б. И. С., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на
своята майка И. К. П., ЕГН **********, и двете от град ***********,
разноски за въззивното производство в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6