РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Пловдив, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300502543 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.45 от ЗЗД и
чл.248 от ГПК.
Образувано е по подадени -
въззивна жалба от М. К. В., ЕГН – **********, чрез адв.Ц. К.,
против Решение № 2298/21.06.2022г., постановено по гр.д.№ 4694/2021г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XIV гр.с., с което е отхвърлен предявения
от нея против Д. Д. Д., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. „ ***, иск, с правно
основание чл. 45 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищцата
сумата от 2 500 лв., ведно със законната лихва считано от 16.03.2021 г. до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - претърпени болки и страдания: стрес, притеснение, уплаха, както и
уронване на доброто име на ищцата, чрез подадени от ответника на
25.06.2018 г., 10.03.2020 г. и 29.12.2020 г. жалби/сигнали до ДСП- гр.
Пловдив; както и е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да му заплати
сумата от 650 лв. – разноски по делото. Моли да бъде отменено изцяло и
1
вместо това да се постанови друго, с което да се уважи изцяло предявения
иск.
частна жалба от М. К. В., ЕГН – **********, чрез адв.Ц. К.,
против Определение № 9091/24.08.2022г., постановено по същото дело, в
частта, с която е оставена без уважение Молба с вх.№54188/01.07.2022г.,
подадена на осн.чл.248 от ГПК от нея за изменение на Решение №
2298/21.06.2022г., постановено по гр.д.№ 4694/2021г. по описа на Районен съд
– Пловдив, XIV гр.с., за разноски за разликата над 405 лв. до вече
редуцирания размер от 500 лв. Моли да бъде отменено в тази обжалвана част
и вместо това да се постанови редуциране на размера на адвокатското
възнаграждение от 500 лв. на 405 лв.
Въззиваемата страна Д. Д. Д. не депозира писмен отговор нито по
въззивната жалба, нито по частната жалба. В открито съдебно заседание на
05.12.2022г. се яви пълномощник адв.Т. К., която заяви, че оспорва изцяло
постъпилите въззивна и частна жалби; пледира и двата съдебни акта да бъдат
потвърдени.
I.По въззивната жалба.
Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е
допустима – подадена от надлежна страна по делото в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за
установено следното:
Пред Районен – Пловдив от М. К. В. против Д. Д. Д. е заведена
искова молба, с която се твърди, че страните по делото са бивши съпрузи,
чийто брак е прекратен с развод, като упражняването на родителските права
по отношение на роденото от брака малолетно дете е предоставено на
майката, която е ищцата по предявения иск. Посочва, че на 25.06.2018 г.,
10.03.2020 г. и 29.12.2020 г. ответникът е подал сигнали до ДСП – гр.
Пловдив, в които е изложил твърдения, че майката не полага адекватни грижи
за детето, както и че същото не се отглежда в безопасна и здравословна
семейна среда. Ищцата оспорва изложеното от ответника, като възразява, че
то не отговаря на обективна истина. Обоснова, че с подадените сигнали
ответникът превратно упражнява свои права, свързани със сигнализиране на
държавен орган. Изтъква, че е налице засягане на доброто име на ищцовата
страна, от което същата е претърпяла неимуществени вреди в размер на 2 500
2
лева.
Ответникът Д. Д. Д. депозира в срок Писмен отговор по чл.131 от
ГПК, с който възразява по основателността на предявения иск и иска
неговото отхвърляне. Обосновал е, че поведението на ищцата е насочено към
отчуждаване на детето.
Към делото са приложени молба с рег.№ ДДМ/Д-РВ/1296/
26.06.2018 г., жалба с рег.№ 94Д-00-0064/10.03.2020 г., ведно с
придружително писмо, и жалба с рег.№ СИГ/Д-РВ/11/05.01.2021г. от
29.12.2020 г.
В молбата от 26.06.2018 г. /на л.19/ е изложено, че ищцата
осуетява режима на лични контакти между ответника и детето, както и че
детето се отглежда в неподходяща социално-битова среда.
В жалбата от 10.03.2020 г. /на л.21/ основното оплакване е, че
ищцата е предоставила невярна информация относно здравословното
състояние на детето; че не е взела мерки за неговото лечение; че детето
предадено на ответника с неподменен памперс, нечисти дрехи и прочее; че
битовите условия, които ответникът може да осигури са по-добри в сравнение
с тези, при които детето се отглежда от майката; че ищцата е посещавала
психиатър, поради панически атаки, за които ответникът предполага, че са
продължили и след прекратяването на брака. Изложено е, че при проверката
следва да бъдат взети предвид склонността на ищцата да лъжесвидетелства и
параноидното й състояние. В тази връзка съдът намира, че последното, дори и
да бъде схванато като негативна оценка, то следва да се има предвид, че
адресат на жалбата не е ищцата, а държавният орган, сезиран с проверката.
Дадената от ответника оценка е по повод изложените в самата жалба
съмнения относно това, че не му е представена вярна информация за
здравословното състояние на детето, а психичното състояние е изтъкнато с
оглед твърденията за посещения при психиатър.
В жалбата от 29.12.2020 г. /на л.31/ ответникът сочи, че е открил
синини по тялото на детето, за които не е получил задоволително обяснение,
като са изразени съмнения, че детето е обект на домашно насилие.
В съдебно заседание на 19.05.2022г. са разпитани допуснатата на
ищцата свидетелка Х. Ч., без родство, и допуснатата на ответника свидетелка
3
М. Д. /майка на Д./.
В същото съдебно заседание на 19.05.2022г. са изслушани
обясненията, дадени лично от страните М. К. В. и Д. Д. Д..
Районният съд, за да отхвърли иска изцяло, излага основни
съображения, че съществен за изхода на делото е въпросът дали поведението
на ответника може да бъде характеризирано като противоправно, доколкото
добросъвестното упражняване на правото на жалба не съставлява
непозволено увреждане. Аргументирал е, че такова ще е налице, ако
вносителят на жалбата е действал при злоупотреба с права, преследвайки
противоправен резултат, а правото на жалба е било упражнено за постигане
на нелегитимни цели, засягайки права на ищеца – чест, достойнство, добро
име и прочее.
Районният съд е наложил правен извод, че поведението на
ответника не може да се квалифицира като противоправно, тъй като
процесните жалби/сигнали са адресирани до компетентен държавен орган,
като за тяхното съдържание ищцата е узнала, изисквайки информация от
ДСП-гр.Пловдив, видно от приложеното по делото писмо. Макар и въз
основа тях да е започнала проверка, не е било необходимо същите да бъдат
свеждани до знанието на ищцата, което е осъществено, именно защото самата
тя е изискала въпросните документи от държавния орган. Жалбите са били
подадени от ответника, в качеството на родител на малолетното дете Д. Д. Д..
Същият е действал съобразно за най-добрия интерес на детето. С жалбите е
поискана проверка на родителския капацитет на ищцата, като основните
доводи на ответника са, че той би предложил по-добри условия за отглеждане
и възпитание на детето. Ответникът е изложил конкретни факти, които е
поискал да бъдат проверени, като счел, че същите биха доказали тезата му,
застъпената в въпросните жалби/сигнали. Районният съд е преценил, че и
подадените молба и две жалби са логически обосновани, като е взел предвид
и изясненото обстоятелство, че страните се намират в обтегнати отношения.
Направил е извод, че съдържанието им не се отличава от обичайните такива,
които се подават при сезиране на компетентен държавен орган, натоварен със
закрила на децата. В случая не се е доказало, че същите не съставляват
средство за постигане на цел, различна от предвидената в закона. Не се е
установило да са накърнени правата на ищцата, нито пък, че същата има
4
вземане за вреди от непозволено уреждане. Липсва противоправно поведение,
което е задължително условие за уважаване на иска.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Основните възражения с въззивната жалба се отнасят до това, че
Районният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, а някои от от
обсъдените е коментирал накратко, с едно изречение. Акцентира се, че не е
обърнато достатъчно внимание на показанията на св. Х.Ч., които са били
подробни и базирани на преки наблюдения, за разлика от тези на св.Д.. Също
така, първостепенният съд не е извършил съвкупен анализ на събраните
доказателства и установените факти и е приел, че липсва противоправно
поведение и само на това основание е отхвърлил иска. Не е отчетено, че в
конкретния случай се касае до т.нар. „продължаваща във времето
противоправност", а не до еднократен акт. Същността на конкретния спор в
решението е изместен на съвсем друга плоскост. Районният съд не е обърнал
внимание и на това, че в подадените от Д. молба от 26.06.2018г. и две жалби
от 10.03.2020г. и 05.01.2021г. не се отличават с добър тон и пряко са
засегнали честта и достойнството на насрещната страна. Употребените от Д.
думи и фрази, са използвани противоправно, с единствената цел умишлено и
преднамерено да обидят личността на бившата му съпруга. Поддържа се, че
изявеното от него желание за мъст не следва да бъде оставено безнаказано,
иначе съществува риск от превратно упражняване на права. Също така не е
преценено, че всички описани негативни оценки и квалификации, изразени от
Д. са станали достояние на нейни колеги, приятели, близки и познати и са се
отразили негативно върху психиката . Именно защото са неверни, като
позорящи са обусловили отговорността за непозволено увреждане. А те са
неверни, защото всички случаи на Агенция за закрила на детето, ДСП-
Пловдив са затворени. Изтъква се, че Районният съд не е анализирал
5
направените от служителите на Агенция за закрила на детето констатации,
закрепени в изготвените социални доклади, които са били приложени още с
исковата молба. Поддържа се, че по въпроса кой е най-добрият интерес на
детето следва да се разреши от разпоредбите на закона /§1, т.5 от ДР на
ЗЗАкрД/, а не от Д.. Същият не е действал съобразно този най-добър интерес,
предвид направените от самия него оценки и квалификация по адрес на М.
като родител. Районният съд, на следващо място, бил оставил без всякакъв
коментар и оценка всички онези писмени доказателства - двустранно
подписани споразумения по въпроса, свързан с промяна на датите на личен
контакт на бащата с детето.
Въззивната инстанция намира, че възраженията са неоснователни.
По делото, при разрешаване на спора, на обсъждане подлежат само пряко
относимите събрани доказателства към фактическия състав на иска, а не и
всички приложени към исковата молба документи. От представените молба
от 26.06.2018г. и две жалби от 10.03.2020г. и 05.01.2021г. се налага извод, че
същите са адресирани до компетентен орган в различен времеви период,
съответно през 2018г., 2020г. и 2021г. Молителят е изложил различни факти и
обстоятелства относно твърдения, свързани с условията на живот на детето,
социално-битова среда, по-конкретно, отнасяща се до жилището, където
живее заедно с майката. Отправеното искане за проверка от Дирекция
„Социално подпомагане“ не съставлява противоправно поведение, а е по-
скоро израз на загриженост, още повече, че само съответните служители
могат да преценят, след запознаване със случая, дали детето се отглежда в
подходящи за възрастта битови условия. Очевидно е, че двамата бивши
съпрузи са в обтегнати отношения и това проличава от съдържанието на
подадените жалба от 05.01.2021г. и жалба от 05.01.2021г., но не може да се
квалифицират като изпълващи предпоставките на иска по чл.45 от ЗЗД. В
тази насока следва да се отбележи, че в случай на явно неразбирателство,
конфликти и спорове между бивши съпрузи със сигурност е по-уместно те да
сезират компетентите държавни органи чрез молби/жалби/сигнали и да
търсят разрешение на повдигнатите въпроси при спазване нормите на закона,
вместо да се достига до саморазправа.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване изцяло.
6
Разноски.
Не се претендират разноски от въззиваемата страна Д. Д. Д..
II. По частната жалба.
С Решение № 2298/21.06.2022г. Районният съд е присъдил на
ответната страна сумата 650 лв. за направени разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно правния резултат по делото.
От М. К. В. е подадена молба по чл.248 от ГПК за изменение на
решението в частта за разноските, като е направено искане да бъдат намалени
от 650 лв. до минималния размер от 405 лв.
Районният съд с Определение № 9091/24.08.2022г. е уважил
частично молбата, като е намалил размера на адвокатското възнаграждение от
650 лв. на 500 лв. За да остави без уважение искането за намаление до
минимума по НМРАВ, излага основни съображения, че делото е с по-висока
правна и фактическа сложност в сравнение с друг вид дела, с предмет вземане
за неимуществени вреди от непозволено увреждане.
С частната жалба се поддържа отново искането за намаление на
адвокатското възнаграждение до минималния размер от 405 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че искането следва да се
остави без уважение. По делото са разпитани двама свидетели, изслушани са
и поотделно двете насрещни страни. С исковата молба, състояща се от общо
11 страници, са изложени различни обстоятелства и доводи, свързани с
подадените процесни молба от 26.06.2018г. и две жалби от 10.03.2020г. и
05.01.2021г.; направени са и доказателствени искания. По всички тях
пълномощникът е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който е взел
съответно становище, подкрепено с правни аргументи. Ето защо, не може да
се направи извод, че делото е лишено изобщо от правна и фактическа
сложност.
Определението в обжалваната част се явява законосъобразно и
подлежи на потвърждаване.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
7
Потвърждава Решение № 2298/21.06.2022г., постановено по гр.д.
№ 4694/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV гр.с.
Потвърждава Определение № 9091/24.08.2022г., постановено по
гр.д.№ 4694/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV гр.с. в частта, с
която е оставена без уважение Молба с вх.№54188/01.07.2022г., подадена на
осн.чл.248 от ГПК от М. К. В., ЕГН – **********, за изменение на Решение
№ 2298/21.06.2022г., постановено по гр.д.№ 4694/2021г. по описа на Районен
съд – Пловдив, XIV гр.с., за разноски за разликата над 405 лв. до вече
редуцирания размер от 500 лв.
В останалата част за разликата над 500 лв. до 600 лв.
определението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8